Аманда Куик
Романтична афера (11)

Глава 10

— Последвала си тази жена до дома й? — Бакстър бе изумен. — Предизвикала си я в собствения й дом? Не мога да повярвам! Що за безумна, лекомислена идея!

— Точно обратното! При тези обстоятелства това бе най-логичното, което можех да направя — отвърна Шарлот с успокоителен тон. — Трябваше да разбера какво цели мис Поуст.

— Проклятие! — Бакстър се разгневи не на шега, но това бе само на повърхността. Почувства как в него се надига ужасяващ страх. Направи безполезно усилие да скрие вихъра от чувства, които го завладяха. Разбираше, че реакцията му е съвсем необичайна за него, но не можеше да си наложи да спре. — Как можа да се изложиш на такава опасност? Да не си полудяла?

Шарлот вдигна поглед към него, искрено изненадана от гневния изблик.

— Нямаше никаква опасност. Просто поговорих с нея.

— Трябваше да говориш с мен, преди да се изложиш на такъв риск. — Бакстър протегна ръка към нея. — Предполага се, че ние сме партньори. Дявол да го вземе, аз съм и твой телохранител! — „И твой любовник — добави един вътрешен глас. — По дяволите, освен всичко друго, аз съм и твой любовник!“

— Но нямаше никакво време да ти изпратя съобщение. Трябваше да действам бързо или щях да изгубя файтона на мис Поуст от погледа си.

— Просто не е за вярване! Тръгнала си след тази жена с карета, пълна с цветя, управлявана от човек, който съвсем спокойно можеше да е някой крадец или убиец!

— Мога да те уверя, че този човек беше просто едно момче. Смятам, че малко крадци или убийци в Лондон биха се движили в карета, пълна с цветя!

— Отишла си право в дома на жена, която току-що ти е съобщила грандиозна лъжа. Изобщо ли не ти е останала и капчица здрав разум? — Бакстър се намръщи, когато мина покрай везната, поставена в края на една от работните маси. Боже Господи, той крачеше нервно в лабораторията. Но той никога не го правеше!

Осъзна, че бе изгубил самоконтрола си, и настроението му се помрачи още повече. За нещастие, нямаше друг избор. Ако спреше дори за кратко, съществуваше опасността да се поддаде на импулса да грабне най-близката колба и да я разбие в стената.

Шарлот не трябваше да поема такива рискове. Така щеше да го подлуди, преди да бяха постигнали целта си. Тя беше независима и непредсказуема, а това бе сериозна заплаха за изграденото му с толкова труд самообладание. Той беше химик, а не поет. Не можеше да се справя с такива емоционални пристъпи.

Миналата нощ беше убеждавал себе си, че е намерил начин да обуздае непреодолимото желание, което Шарлот предизвикваше у него. Беше решил за свое най-голямо задоволство, че напълно контролира себе си и положението. Накрая бе заключил, че няма нищо опасно в това да се впусне в една любовна авантюра.

Беше преценил, че трябва да позволи на огъня на страстта да гори и след това да изгасне напълно естествено и без сътресения. Използваше същия принцип и когато приготвяше опасните смеси за опитите си, за да ги загрее на бавен огън. След като човек действа бавно и предпазливо, не може опитите му да доведат до опасна експлозия. Накрая съдържанието на колбата ще се превърне в пепел.

Беше изтърпял достатъчно през последните двайсет и четири часа. От реакцията й бе предположил, че Шарлот ще се съгласи с предложението му да започнат любовна връзка. Но вместо да му даде директен отговор, тя му бе казала, че ще си помисли.

ЩЕ ПОМИСЛИ ПО ВЪПРОСА! По дяволите! Беше го оставила да се мъчи в догадки и да си задава хиляди въпроси.

След това разбраха за крадеца в къщата. Сега пък току-що бе научил за необмислената постъпка на Шарлот. Бакстър трепереше от гняв. Но той никога не се гневеше! Гневът, както и нервното крачене, беше признак на разклатено самообладание. Това беше признак, че чувствата, а не разумът вземат превес.

Това беше твърде много за разумен и логичен човек като него. Ако не беше учен, сигурно щеше да се изкуши да повярва, че в живота му е навлязла някоя зла свръхестествена сила, за да опустоши целия му свят. Мисълта, че Шарлот притежава такава власт над него, го ужаси.

— Категорично се противопоставям на думите ти, че нямам здрав разум! — извика Шарлот, изгубила част от първоначалния си ентусиазъм. Спокойните нотки също бяха изчезнали от гласа й. В тона й започна да се прокрадва раздразнение. — Все пак аз съм зряла жена. В продължение на няколко години върша работата си съвсем успешно. Не съм глупачка!

— Не съм казвал такова нещо!

По дяволите! Продължаваше да прави грешки — една след друга. Нищо чудно опитът му да пропадне, преди още да е започнал, за което можеше да обвинява единствено себе си.

— Радвам се да го чуя — отвърна остро Шарлот — Бих искала да отбележа, че събитията тази сутрин се случиха, защото мис Поуст чула, че двамата сме сгодени.

Бакстър спря по поставката с колбите и се обърна.

— Какво общо има годежът ни с цялата тази работа?

Шарлот го погледна право в очите.

— Идеята да обявиш фалшивия ни годеж беше твоя, и точно този годеж стана причина мис Поуст да ме посети и да ми разкаже невероятната си история. Следователно не разбирам как можеш да ме обвиняваш за това, което се случи. И за да бъда съвсем откровена, ще ти кажа, че всичко стана по твоя вина.

Бакстър почувства как в стомаха му се събира оловна топка. С гняв и ужас осъзна какво го мъчеше най-много.

— Годежът ни не е фалшив.

— Така ли? И как би го нарекъл?

Бакстър се замисли, търсейки подходящата дума.

— Може би това е един вид хитрост…

— Трябва да призная, че не мога да видя разлика между двете.

— О, по дяволите, аз мога да ти кажа каква е разликата! — извика той. — Или вече си забравила, че нашият годеж ни служи за прикритие да се движим свободно навсякъде и да провеждаме разследването си по убийството на мисис Хескет?

Шарлот завъртя замислено шапката в ръцете си, а лицето й придоби замислено изражение.

— Освен това доказа, че постъпихме изключително умно. Само си помисли. Имаме първите истински улики, благодарение на твоята хитрост, както я нарече.

— Какви улики?

— Не виждаш ли? — Очите й блестяха от вълнение. — Когато я предизвиках, мис Поуст призна, че е била наета да ме посети и да се опита да ме убеди, че е последната ти любовница, чакаща твоето дете. Не поиска да ми каже кой я е наел, но беше очевидно, че задачата й бе да съсипе доверието ми в теб.

— Очевидно. — Бакстър отново изпита неприятното чувство в стомаха си. Всяка една благоразумна дама веднага би повярвала на историята на тази мис Поуст.

— Някой доста се е потрудил, за да се опита да развали нашия годеж — продължи Шарлот — Трябва да се запитаме защо този човек би стигнал чак дотам.

Бакстър прокара пръсти през косата си.

— Проклятие!

— Изглежда, че някой не иска двамата с теб да имаме такива близки взаимоотношения.

— Успокой се, Шарлот. Много се съмнявам, че тази сцена с мис Поуст има нещо общо с опитите ни да разследваме едно убийство.

— Какво искаш да кажеш?

Бакстър бавно изпусна въздуха от дробовете си.

— Подозирам, че просто си станала жертва на нечия злобна шега.

Шарлот го погледна в недоумение.

— Но кой ще иска да си прави такива шеги?

— Първият човек, за когото се сещам, е моят брат Хамилтън.

— Хамилтън? Но това е смешно!

— Преди няколко дни с готовност бих се съгласил с теб. Между двама ни с Хамилтън не съществува кой знае каква привързаност, но до тази сутрин не бях осъзнал, че… — Бакстър се поколеба, все още съмнявайки се в собствените си наблюдения и заключения. — Че е изпълнен със завист към мен.

— Завист?

Бакстър си спомни горчивината в погледа на Хамилтън, когато описваше как нарочно бе унищожил своето копие от книгата „Беседи по химия“.

— Знам, че няма никакъв смисъл, но днес добих впечатлението, че той таи лична ненавист към мен.

— Но защо?

— Не съм съвсем сигурен — призна Бакстър. — Разбира се, майка му немалко му е повлияла за отношението му към мен. Мериан винаги ме е ненавиждала, по очевидни причини. Но мисля, че в омразата на Хамилтън има и още нещо. Искам да кажа — нещо повече от обидата към майка му.

— Какво?

— Омразата му към мен може да има нещо общо с факта, че двамата с баща ми прекарвахме много време заедно, като правехме химични опити. — Лицето му се изкриви в болезнена гримаса. — Очевидно баща ми е стигнал дотам, че е казал на Хамилтън за моя скромен принос във войната в полза на Англия. И веднъж накарал насила Хамилтън да прочете една книга, която самият аз написах. Хамилтън възненавидил всичко това.

— Разбирам. — Шарлот го погледна с разбиране и съчувствие. — По-малкият брат е ревнувал от по-големия, който е предизвикал възхищението и вниманието на баща си.

По гръбнака му отново премина тръпка — старо, познато, студено усещане. Странно, но то имаше успокояващо въздействие върху него. Познаваше това чувство много добре. За разлика от неконтролируемия гняв, то беше нещо, което разбираше и можеше да контролира.

— Хамилтън получи титлата и именията. Какво още би могъл да иска? Не е моя вината, че не споделяше интереса на татко към науката.

— Не, вината не е твоя, но за един много млад човек, това е достатъчна причина за завист. — Шарлот се намръщи. — Въпреки това не мога да си представя лорд Ешъртън да падне толкова ниско, че да наеме една жена да съсипе годежа ти.

— Ти почти не познаваш Хамилтън.

— Така е, но имам непогрешима интуиция. Освен това Ариел, изглежда, го харесва много и въпреки че е много млада, не мога да кажа, че отношението й към мъжете е лекомислено, напротив.

— Интуиция! — Бакстър не си направи труда да скрие сарказма в гласа си. — Позволи ми да ти кажа, Шарлот, че интуицията е изключително ненадежден съветник. Тя се основава на емоциите, не на науката. На нея не може да се вярва.

— Понякога човек няма на какво друго да разчита — отвърна тихо тя.

— Достатъчно. Ще се погрижа за Хамилтън по-късно.

— Не можеш да си сигурен, че Хамилтън стои зад посещението на мис Поуст.

— Това е най-логичното предположение — отвърна Бакстър. — Въпросът тук е, че изобщо не е трябвало да предизвикваш тази непозната жена. Изобщо не си знаела срещу какво ще се изправиш, когато влезеш в дома й.

— Напълно си прав, Сейнт Айвс.

— Да, така е. — Той се обърна и тръгна към нея. — Няма да има повече такива необмислени действия от твоя страна, докато и двамата сме обвързани с този случай.

— Трябва ли да ти напомня, че не приемам заповеди от никого?

Бакстър спря на няколко крачки от нея.

— Това ни поставя пред малък проблем, не е ли така?

С преднамерено бавно движение Шарлот постави шапката си на близката работна маса.

— Няма да имаме трудности при условие, че изпълняваш собствената си роля в това начинание.

— Искаш да кажеш, докато знам къде ми е мястото, така ли?

— Аз не бих го казала точно по този начин.

По-добре изобщо да не го казваш. Аз не съм твой слуга, мис Аркъндейл.

— Не съм казала такова нещо. Все пак, ако си спомняш, аз те наех в началото. Ако това ще направи положението по-ясно, ще кажа, че съм готова да платя за услугите ти.

— Осмеляваш се да ми говориш за пари? След това, което се случи между нас миналата нощ?

Шарлот се изчерви и хвърли смутено поглед към вратата.

— Не е нужно да говориш толкова високо. Чувам те много добре.

— Изобщо не съм повишавал глас. Високият тон е признак на загуба на самоконтрол.

Тя го погледна изпитателно.

— Да, предполагам, че е така.

— По дяволите, Шарлот, няма да позволя да се отнасяш с мен като с твой слуга! — Той пристъпи напред и я притисна до масата. — Миналата нощ ти зададох въпрос. Достатъчно дълго ме остави без отговор. Заслужавам поне любезността да го получа.

Шарлот се намръщи.

— Но ние говорехме за мис Поуст!

— Мис Поуст да върви по дяволите. Казах ти: с нея ще се разправям по-късно. Сега искам отговор. Искаш ли да станеш моя любовница, Шарлот?

Изумрудените й очи се спряха дълго върху лицето му. В лабораторията се възцари тишина. Бакстър почти можеше да почувства как собствените му думи увисват във въздуха. Не можеше да избере по-неподходящ момент, помисли си с отчаяние той.

Шарлот първа наруши тишината, като леко се покашля.

— Сега обсъждаме делови въпрос, Сейнт Айвс. Какво общо имат тук личните ни взаимоотношения?

— Нищо. Абсолютно нищо.

Ако му бе останало поне малко разум, трябваше веднага да се отдръпне, преди експлозивът да бе гръмнал в ръцете му Но не можеше да направи това. Единственото нещо, което в момента имаше значение, бе да получи на всяка цена резултата от своя безумен експеримент.

— Нищо? — повтори тихо тя.

— Не, това е пълна лъжа! Личните ни взаимоотношения имат много общо с проблема, който обсъждаме. Имам нужда от отговор, Шарлот, ако не ми го дадеш, много вероятно е да полудея!

Очите й изведнъж придобиха някаква странна загадъчност Но тонът й остана определено хладен.

— Трябва да призная, мистър Сейнт Айвс, че ти си най-досадният човек, когото съм имала нещастието да срещна. В бъдеще не виждам нищо друго, освен усложнения, но, да, приемам предложението ти, Сега, ако обичаш, да се върнем на предишната тема.

В един дълъг, напрегнат миг Бакстър не бе в състояние да каже или направи нищо. Тя се бе съгласила на любовна връзка с него! Разбираше, че поради някаква неведома причина опасната смес не бе избухнала в ръцете му, но той се чувстваше така потресен, като че ли наистина бе имало експлозия, която бе разрушила стените на лабораторията му. Шарлот вдигна ръка и докосна страната му.

— Бакстър? Да не би да си болен?

— Много вероятно. — Той обхвана лицето й в длани. — Ако наистина съм болен, едно нещо е сигурно. Ти единствена можеш да ми осигуриш лекарството.

— О! Бакстър! — Шарлот се надигна на пръсти и обвя ръце около врата му. — Ти си най-невероятният и най-влудяващият мъж, когото съм срещала.

Тя го целуна с такава страст, че той неволно отстъпи крачка назад. След това я прегърна и й върна целувката, но неговата беше примесена с диво отчаяние. Неприкритото й желание към него бе последната капка, която преля чашата на самоконтрола му. Тя го желаеше! Това беше всичко, което имаше значение в този момент. В следния миг Бакстър прати цялото си самообладание по дяволите и се предаде на желанието, което се надигаше у него и караше кръвта му да бушува във вените. Беше невъзможно повече да мисли логично. Покри устните й със своите в яростна, изискваща, неумолима целувка. Шарлот изведнъж се намери притисната между масата и силното мъжко тяло.

— О! — изстена изненадано, но не се отдръпна, вместо това зарови пръсти в косата му и се притисна към него.

Треперейки от желание, той започна да покрива с целувки страните, очите й. Устните му очертаха огнена диря и се спуснаха към шията й. Бакстър вдигна глава само за миг, само колкото да махне очилата и да ги захвърли небрежно настрани. След това мушна крак между бедрата й и започна леко да придвижва коляното си нагоре.

— Мога да почувствам топлината ти дори и през плата на панталоните — промърмори той, изпълнен с възторг. — Толкова си влажна!

Тя изстена и зарови лице в яката на ризата му.

— Смущаваш ме, Бакстър.

— Не това беше намерението ми, скъпа. — Бакстър извади няколко фиби от косата й. — Ако искаш, мога да прочета нещо от онази романтична поезия, която толкова много обичаш. Може би ще се науча на малко по-фин език, който да използвам за такива моменти.

— Не си прави труда. — Шарлот започна бавно да развързва връзките на ризата му, но ръцете й трепереха. — И така се справяш много добре.

Пръстите й погалиха голите му гърди. Бакстър отвори очи и затаи дъх. Възбуденият му член заплашваше да скъса плата на панталоните му.

Шарлот наведе глава и засмука едно от зърната на гърдите му. Промърмори нещо тихо и дъхът й леко облъхна чувствителната му кожа. Думите бяха неразбираеми, но значението бе съвършено ясно. С чувство на огромно облекчение и благодарност Бакстър разбра, че тя го желае не по-малко, отколкото той нея. Част от него искаше да спре и безкрайно дълго да се наслаждава на тялото й, да я доведе до неописуем екстаз, преди да се любят за пръв път. Но нямаше сили да обуздае страстта си към нея, а и Шарлот никак не му помагаше в това отношение. Не можеше да й устои. По-късно ще има достатъчно възможности да я люби с часове, обеща си мислено Бакстър. Но не и този път, когато силата на страстта бе толкова неудържима, толкова първична.

С едно рязко движение Бакстър сграбчи полите на роклята й и ги вдигна до кръста. Отмести леко коляно и плъзна ръка между копринените й бедра. След това я повдигна леко и я положи на работната маса. Докато правеше това, един керамичен съд се претърколи от масата и се разби с трясък на пода. Бакстър изобщо не му обърна внимание.

— Бакстър? — Шарлот беше смутена и объркана.

— Просто стой така, скъпа. — Бакстър хвана краката й и ги обви около кръста си. — Аз ще се погрижа за останалото. Той бързо откопча бричовете си и се насочи към нея.

— Боже господи, Бакстър! — Шарлот сграбчи раменете му.

Усещането на фините й пръсти върху старите белези отново изпрати студени вълни по тялото му Но този път той не се противи на това чувство. То премина с бързината на светкавица и също толкова бързо изчезна.

— Кажи, че ме желаеш г промълви той, заровил глава в меката гънка на шията й. — Искам да те чуя да го казваш.

— Желая те! — В гласа й трептеше чисто женско желание.

Той отново плъзна ръка между бедрата й и я помилва. Влажната й плът пулсираше от желание. Бакстър чувстваше малкото сърчице на желанието й да трепти под пръста му Той го помилва леко и усети как по тялото й премина тръпка.

— Люби ме, Бакстър. Сега!

Доволният му смях бе дрезгав и изпълнен със страст.

— Сега не бих могъл да спра, дори и ако ми обещаеш да ми разкриеш тайната на Философския камък.

Той отново я притисна към твърдата маса и започна да прониква внимателно в нея. Почувства как тялото й за миг се скова. Искаше да влезе в нея възможно най-бавно, миналата нощ се бе уверил, че е твърде мъничка и тясна. Вероятно е минало доста време, откакто е поддържала интимна връзка с някого, може би много повече, отколкото бе минало от собствената му последна любовна връзка.

Но в същия миг Бакстър разбра, че от силната му воля не бе останала и следа. В момента, в който почувства да го обгръща копринената й мекота, забрави за всичките си добри намерения. Сграбчи здраво хълбоците й и проникна стремително в нея. Шарлот изхлипа болезнено, а тялото й се скова. Ноктите й се забиха силно в покритите му с белези рамене. Бакстър изведнъж разбра истината. Шарлот никога не бе имала любовник.

— По дяволите!

Въпреки познанията й за мъжете, въпреки възрастта й, тя беше девствена. Грешка, помисли си, вече не беше.

Бакстър спря да се движи, но вече бе влязъл в нея и я бе изпълнил изцяло. Чувстваше как мускулите й се напрягат и го обгръщат.

— Защо не ми каза?

— Ти никога не ме попита! — Шарлот го целуна по шията, след това се усмихна. — А и няма значение. Аз го исках не по-малко от теб.

— Бог да ми на помощ, така е.

Бакстър се отдръпна леко и започна внимателно да се движи. Отдръпна се бавно, като много добре разбираше, че за нея това е едновременно болка и удоволствие. Шарлот си пое дълбоко дъх. Бакстър плъзна ръка между телата им, намери сърцевината на желанието й и започна лекичко да го гали, докато не почувства, че тялото й се отпуска.

— Да! — Тя силно го целуна и се притисна към него. — Да! Да!

Шарлот спусна ръка, обхвана го и го погали. Бакстър почувства как кръвта закипя във вените му. Стисна зъби и проникна стремително в нея. Шарлот въздъхна и потрепери.

— За бога, не мърдай! — промърмори той.

Тя, изглежда, изобщо не го чу. Може би въобще не слушаше. Извиваше се под него, обхваната от неудържимо желание. Бакстър затвори очи, не можеше да я накара да спре. Не можеше да се въздържа повече. Беше твърде близо до края, всичко в него заплашваше да избухне всеки момент. Шарлот отново го целуна. Беше загубен.

— Следващия път — чу собственото си обещание, прошепнато с подрезгавял от страст глас. Започна да се движи все по-бързо в нея. — Следващия път…

Не бе необходимо тя да чака до следващия път, за да изпита върховната наслада на освобождаването. Чу сподавения й вик, вик на удовлетворение и наслада. В следния миг се превърна в разтопено злато в ръцете му Копринената й мекота сластно го обгръщаше. С един последен тласък той се изля в топлото й, гостоприемно тяло. Масата потрепери и се разклати.

Сякаш отдалеч, Бакстър чу звука от строшено стъкло. Бе паднала още една колба. След това в помещението отекна звън на метал, когато два месингови инструмента се удариха един в друг и също паднаха.

Бакстър, без да обръща и най-малко внимание на хаоса около себе си, се потопи изцяло във вихъра на екстаза.

 

 

Шарлот бавно изплува от мъглата на един свят, който се състоеше единствено от сладострастие и чувственост, и видя, че е седнала на ръба на една от работните маси на Бакстър. Отвори очи. Бакстър все още стоеше между краката й и я наблюдаваше с шокирано, напрегнато изражение.

— Трябваше да ми кажеш, че си девствена. — Безстрастният му глас я накара да се опомни и да види, че от предишната му топлина не е останала и следа.

— Това засягаше единствено мен — отвърна тя. — Не виждам защо този факт трябва да те засяга по какъвто и да е начин. Не е необходимо да поемаш никаква отговорност за мен. Аз не съм неопитно момиче, а зряла жена.

— Така е. — Изражението му стана още по-твърдо. — Но не обичам да бъда изненадван по такъв начин.

Невероятно, но изведнъж Шарлот почувства, че още малко и ще заплаче. Примигна бързо и успя да преглътне сълзите само благодарение на силната си воля. Не искаше да плаче само защото Бакстър бързо бе възвърнал обичайния си груб маниер.

Нещата не трябваше да бъдат такива, особено след страстта, която бяха споделили, помисли си тя. Сега между тях двамата трябваше да има нежност. Поне за няколко минути трябваше да се отдадат на чудесното усещане на интимност, което бяха изпитали по време на страстния си любовен акт.

Може би чувствата й не бяха много стабилни поради събитията, които бяха станали напоследък. Но, по дяволите, тя, изглежда, започваше да се влюбва в човек с изключително труден характер, който сега стоеше пред нея и й се мръщеше, като че ли бе направила нещо непростимо. Страстта им нищо ли не означаваше за него?

— Бакстър, придаваш на този въпрос твърде голяма важност.

Бакстър стисна челюсти.

— Може би е така. Ти ме искаше не по-малко отколкото аз теб.

— Така е — отвърна сухо тя.

Бакстър присви устни. Сведе поглед и с почуда забеляза, че ръцете му са все още върху бедрата й. Вълна на смущение и объркване заля Шарлот. Усещаше острата, характерна миризма от любовния акт. А между краката си усещаше влага. Тя помръдна смутено и понечи да оправи полите си.

— Почакай — каза Бакстър. — Някъде тук имам чиста носна кърпа.

Той започна да пребърква джобовете си, докато накрая намери кърпичката. Шарлот потръпна и се изчерви, когато той посегна и изтри следите от страстта им. За няколко секунди тя остана неподвижна, но след това отблъсна ръката му.

— Мисля, че е достатъчно. — Тя оправи полите си и слезе от масата.

— Защо? — попита Бакстър.

— Моля? — Тя го погледна изненадано.

Бакстър стисна силно мократа кърпичка. Очите му блестяха с опасен блясък.

— Защо избра мен да бъда пръв?

Проклет да бъде! Шарлот успя да изобрази на лицето си усмивка.

— Ти най-добре от всички би разбрал, че понякога желанието да проведеш някой експеримент може да е по-силно от всичко.