Сюзън Джонсън
Дете на порока (5)

Пета глава

Малко по-късно тя отвори очи и по лицето й бавно се изписа една почти незабележима усмивка.

— Не можах да изчакам — тихо каза Сирина с премрежен поглед и ситост в леко дрезгавия си глас.

— И няма нужда да чакаш, котенце. Тук няма правила.

— Защо никой не ти казва, че е толкова… чудесно — прехласваше се тя.

— За да можеш да го откриеш за себе си — отвърна той неутрално, та да не помрачава очарователната й наслада. Циничната истина се свързваше по-прагматично с цената на девствеността на пазара, отколкото със самоосъзнаване.

— А ти кога го откри? — попита тя все още леко замаяна.

— Преди доста време. — Той почувства, че медената й топлина все още пулсира около него и се зачуди дали не беше някоя нимфа-вълшебница с качества на сирена, които успяваха да го накарат толкова да я желае. — По-хубаво е от всичко друго, нали? — тихо добави той.

— Дори е по-хубаво от сладкишите на Реми…

Той престорено повдигна вежди:

— Толкова хубаво?

— Макар че ти не… искам да кажа… — Розовината по бузите й стана още по-алена.

— Не се притеснявай, сладурче — нежно отвърна той.

— Ти не се притеснявай и ми кажи, ако правя нещо нередно — каза Сирина с непресторена искреност.

Бо се усмихна при мисълта за уроците.

— Не би могла нищо да сгрешиш.

— Искам да се науча. О, боже… — сподавено ахна тя. — Какво правиш?

— Можеш ли да го почувстваш? — Той влезе съвсем малко по-навътре.

И тя затрепери при допира му.

— О, да — прошепна тя, а усещането й се стори толкова хубаво, че вече не се чудеше защо всички го търсеха. — Моля те… направи го пак.

Колко чаровно го помоли, помисли си той. Като дете, което си иска втори сладкиш.

— Така? — Той леко я придържаше за кръста и проникваше все по-навътре и по-навътре, докато тя не извика леко и дишането й внезапно се учести. А когато Бо помръдна, за да й достави отново удоволствие, тя го хвана с ръце за гърба, опитвайки се да го спре и задържи вътре в пулсиращата си плът.

— Пусни ме — прошепна той и се размърда, за да се освободи.

— Не. — Тя го хвана още по-здраво.

— По-хубаво става, ако изчакаш.

— Не — сподавено извика тя. — Каза, че няма нужда.

— Така ли? — прошепна той и отхвърли всякаква мисъл за продължителна любовна игра. Невинната госпожица Блайд сигурно е била девствена прекалено дълго, защото сега беше много нетърпелива, сякаш да си навакса за изгубеното време. Той здраво я хвана, за да останат един до друг, легна по гръб и я понесе със себе си. — Ти определяш ритъма, скъпа — каза той, повдигна я и я постави върху себе си. — Ето. — С ръце под задника й Бо я повдигна и тя се плъзна по члена му. Когато вече се беше настанила отгоре му, Бо плъзна ръце по ханша й. — А после така, котенце — прошепна той и я привлече надолу, докато не остана нито сантиметър между тях.

Тя блажено въздъхна.

— Язди ме, с каквато си скорост искаш, сладурче — каза той. — Ще се опитам да не изоставам.

— Значи си имам собствен кон — прошепна тя отгоре му.

— За колкото си време искаш. — Като специалист по жените, той си мислеше да я задържи и след пътуването до Неапол. Много добре си пасваха.

— Винаги ли си… в такава готовност?

— Опитвам се — скромно каза мъжът с най-много сексуални похождения в клубните книги за облози.

— Каква късметлийка съм — отговори тя и леко се придвижи нагоре.

— И аз. — Усмивката му беше вълча.

— Мога ли да те държа заключен, докато пристигнем? — прошепна тя, опиянена от приятното усещане — цял един нов свят изведнъж се беше открил пред нея.

Когато той не отговори, Сирина го погледна с премрежен поглед и бавно се спусна надолу.

— Кажи да — прошепна тя.

— Не приемам заповеди дори и от хубавички гувернантки — подсмихна се той.

— Тогава ти давай заповедите — тихо и гърлено отвърна тя и сладострастно завъртя ханша си.

— Решение с много въображение — усмихна се Бо още по-широко.

— Егоистично решение, скъпи. Но дано твоите заповеди ми се понравят.

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че трябва да засягат плътски въпроси.

— Я виж ти. Не искаш ли да ми оправяш леглото или да ми переш дрехите?

— Четиригодишното ми слугуване свърши — тя погледна през прозореца към яркото утринно слънце, за да прецени кое време беше — преди два дни, Рошфор. Освен това не знам как се перат дрехи.

— Предполагам, че и легла не оправяш?

— Сега вече се научих как да развалям леглата, благодарение на теб, скъпи. И си мисля — ухили се тя, — че скоро ще имаме нужда от чисти чаршафи.

— Ами ако ти заповядам да не стигаш до оргазъм десет минути? — закачаше я той. — Това достатъчно плътско ли е?

— Бъди разумен, Рошфор. — Тя очарователно се мусеше.

— Аз обаче никога не съм разумен — каза той и леко я повдигна от себе си, без да обръща внимание на протестния й писък, и я остави на леглото. — А сега какво възнамеряваш да направиш? — добави той и се ухили.

— Да те нападна.

Тя замахна към него и той се претърколи със смях.

— Ти си мой, скъпи — каза тя, докато все още го преследваше. — Това е просто въпрос на време.

— Десет минути, за да бъдем точни — лениво отвърна той и я хвана, когато падна върху него. — И аз давам заповедите.

— Не говориш сериозно, нали? — прошепна тя и изкусително раздвижи устни.

— Въздържанието е хубаво за душата — прошепна той с меден глас и задържа ханша й.

— Ти пък откъде знаеш?

— Прочетох го някъде. — Погледът му беше безсрамен.

— Но аз не искам да чакам. — Тя започна да се бори, за да се освободи.

— Може би има някакъв друг изход.

— Колко си досетлив, Рошфор. — Погледът й светна.

— А ти си разгонена кучка. Вярваш ли в Бог? — попита той сякаш двете мисли бяха сродни.

— Ако вярвах, срещата ми с теб би ме накарала сериозно да се замисля за пламъците на ада.

— В такъв случай не ти е минавало през ум да ставаш монахиня. — Леко се усмихна той.

— Поне не след Доувър.

Той се засмя, пусна я, отдръпна се и слезе от леглото. Когато стъпи на крака, Бо й подаде ръка.

— Предлагам ти незабавно възнаграждение — отвърна той на въпросителния й поглед.

Тя веднага го хвана за ръката и го последва. Когато мина покрай бюрото си, той духна една все още горяща свещ, взе полуизгорелия остатък от свещника и я поведе след себе си към дивана.

— Мастурбирала ли си някога? — попита я той, без да влага нещо особено във въпроса, седна и я пусна.

Тя го изгледа, без да е сигурна, че го е чула правилно.

— Сигурно не си го правила — отбеляза той, след като видя изражението й. Той се протегна и леко я погали между краката с основата на свещта. — Реших, че може би искаш да се научиш по време на десетминутната пауза.

Сирина се изчерви.

— Всички мастурбират — отбеляза той делово — рано или късно. Няма за какво да се изчервяваш. Искаш ли да опиташ?

Тя смутено поклати глава.

— Може да ти хареса — тихо каза той, докато плъзгаше свещта между краката й.

— Предпочитам теб.

— Но в момента не може. — Той натисна свещта навътре.

— Тогава ще изчакам. — Но тя трепереше в очакване на акта, а свещта леко се плъзгаше по клитора й и я караше да се възбужда.

— Няма нужда да чакаш — прошепна той, разбрал, че е силно възбудена по гладкото плъзгане на свещта. Беше мокра и хлъзгава, тялото й го очакваше, нетърпеливо за секс. — Веднъж видях как една монахиня го прави в църквата — как си слага свещта дълбоко навътре — до тук — тихо добави той и плъзна свещта още по-навътре, като следеше изражението на Сирина. — Чувстваш ли я?

Застанала пред него, тя стисна бедра, за да почувства опияняващото усещане, а шепотът му отекваше в съзнанието й провокативен и изкусителен — сякаш наистина знаеше точно какво я кара да изпитва.

— Кажи ми — шепнеше Бо.

Тя не можеше. Не можеше да опише с думи страстта, която я беше обзела.

— Монахинята имаше тъмни къдрици тук — тихо разказваше той, — а не златна коприна като твоята. — Леко я погали около клитора. Допирът му беше нежен, чувствен, а възпламенената й плът откликваше, дишането й се беше учестило в леко задъхан ритъм.

— Всички послушници се криеха зад гоблените и я гледаха как се възползва от усамотения параклис. Много хубава беше — прошепна той. — Обърни се, скъпа, за да можем всички да те видим. Почти си готова да свършиш, нали? Ето… дръж свещта сама или ще падне. — Знаеше колко е възбудена и леко се усмихна, когато видя как бързо сграбчи свещта, когато той я пусна.

— Ето така… ти я движиш… пъхни я навътре още малко. — Той се наведе и нежно я целуна по коприната. Тя еротично изскимтя, когато пъхна свещта още няколко сантиметра навътре. — Покажи на приятелите ми големия си бюст — прошепна той и се протегна да погали едната й гърда. — Обърни се насам, за да те виждат — продължаваше той и леко я въртеше с ръце, поставени на ханша й. — И преди сме ги виждали, нали? На Аластър подчертано му харесват големите ти гърди. Никога не е виждал по-големи. Иска да ги пипне — така… — Гласът му беше леко дрезгав, плътен от скандалната фантазия, която си беше измислил. Тя беше гола пред всички, показваше се на всички спотаили се момчета, които искаха да я докоснат. Бо погали издутите й гърди, а после бавно заобиколи едното й зърно. — Нали не възразяваш Аластър да го посмуче?

Със затворени очи Сирина поклати глава с пламнало тяло, гласът на Бо извикваше в съзнанието й провокативни картини, караше я да чувства вина и трескаво желание.

— Тя е срамежлива, Аластър — прошепна Бо и толкова силно стисна зърното й, че тя почти припадна от зашеметяващото удоволствие. — Тя не те познава. Може би по-късно… след като още няколко пъти изпита оргазъм. Но помни — тя първо е моя. Аз пръв ще я чукам.

Тя почувства как плъзга пръст надолу по корема й.

— Някога чукал ли те е послушник? — прошепна Бо.

Тогава тя стигна до оргазъм толкова бурно и продължително, че почти се задъха от изгарящото усещане на срам и шок.

Бо я докосна едва след като отшумя и последното сподавено потрепване, а после извади свещта, придърпа я на скута си и я задържа до себе си, докато сладката горещина отшумя, а пулсирането между краката й утихна. След малко тя го прегърна с ръце на врата му и блажено се усмихна.

— Ти да не си бил послушник? — Границата между действителността и фантазията изглеждаше размита и объркваща.

— Само по асоциация — поклати глава той. — Имах приятели, които бяха. Те ме посветиха в много младежки удоволствия.

— Да не би да искаш да кажеш, че наистина е имало монахиня зад олтара? — Тя объркано поставяше под въпрос наивността си.

— Повече от една. — Той говореше делово, естествено и искрено.

— Колко удобно — саркастично отбеляза тя.

Той сви рамене, усетил по въпроса й, че най-добре е да не отговаря.

— Ти наистина ли ги наблюдаваше? — продължаваше тя с мисъл за спокойния си живот в Глостършир. Той беше правил много повече неща…

— По това време сексът много привлича — отвърна Бо.

— А сега не те ли привлича?

— Я виж кой ме укорява? — леко я подразни той. — Ти и десет минути не можеш да издържиш.

— Мога — опъна му се тя. — Просто не искам.

— Забелязах — каза той с почти недоловима ирония в гласа.

— Да не би да се оплакваш?

— Напротив, сладурче. Ти си мечта за всеки мъж. Но с твоето либидо ти предлагам да се упражняваш с това или с неговия заместител — тихо каза той и посочи свещта, която беше сложил наблизо на една маса, — защото повечето мъже няма да могат да ти смогнат.

— А ти не се слагаш в това число?

— Просто един съвет — каза той, без да се хваща за думите й.

— Често ли играеш ролята на учител, Рошфор? — заядливо го подхвана тя, недоволна от уклончивостта му, когато се опиташе да му зададе някой въпрос.

— От време на време ме обземат благородни пориви — нахално я изгледа той.

— Може би не се нуждая от милосърдието ти — хладно отвърна Сирина, защото изобщо не й харесваха предишните му милосърдни прояви по отношение на други жени.

— Много си срамежлива — присмя се той.

— Не. Просто не съм съгласна с всички твои доволни ученички от миналото. Не искам и мен да слагаш в това число. Ако и когато реша да… ъ-ъ… упражнявам тези уединени удоволствия, определено няма да имам нужда от твоята помощ.

— Толкова хрисима ми изглеждаш, направо се възбуждам — прошепна той.

— Нещо необичайно за теб — сухо отвърна тя.

— В такъв случай страшно си подхождаме, нали? — каза младият мъж с ангелски поглед. — И в края на краищата ти харесва — продължи той простичко. — Ела, скъпа, считай го за подарък от мен. — Той стана от дивана, въпреки протестите й, и я отнесе до леглото, където я остави върху разхвърляните възглавници. — Затвори очи — тихо промълви той.

За миг тя ядосано го изгледа, без да знае какво да прави, обзета от някаква необяснима ревност, която беше напълно безполезна, що се отнасяше до Бо Сейнт Джон.

— Ако наистина беше монахиня, винаги щеше да правиш това, което ти наредят — прошепна той с плътен глас. — Трябва да се научиш на подчинение. Държат на него, както и на предаността. Така че легни си, скъпа, и приятен урок. Ще започнем с нещо просто. Сложи си ръката тук — прошепна той и придърпа пръстите й към слабините. — Сега си затвори очите… браво. Докосни се лекичко — продължаваше с наставленията той с ръка върху нейната, докато масажираше клитора й. — Натисни тук. Хубаво ли е? — попита и натисна пръстите й, така че да упражни точно необходимия натиск. И наистина се получи. Той го усети.

— Сега опитай сама — прошепна Бо — и си помисли как ме чакаш, как ще дойда при теб след вечерната молитва, когато всички очакват, че си на колене в стаята си и се молиш. Усещаш ли хладните плочки и летния въздух?… Аз бавно разсъбличам дрехите ти, докато ти коленичиш за молитва — с наметалото и воала, престилката и роклята с фустата — кожата ти е бледа на вечерната светлина… блести. Когато разпускам косата ти, потръпваш в очакване. Забравяш думите на молитвата си, защото искаш да ме почувстваш вътре в себе си. Спомняш си усещането да съм вътре в теб, твърд и импулсивен, разпъвам те и ти бавно се изправяш. — Гласът му се промени, а ръката му се плъзна по стомаха й невероятно нежно. — Но аз те карам да свършиш. Карам те да кажеш всяка една молитва по ред и само след това ти позволявам да ме съблечеш. Винаги си обичала това, нали? Толкова нежно ме докосваше, че направо едва се сдържах. И винаги се усмихваше на нетърпението ми…

Една бедна манастирска стая, една млада монахиня, изкусена от светски копнежи, един страстен наследник на свети Йоан и… забранени удоволствия. Картините палеха кръвта на Сирина — точно като монахинята и тя копнееше, като нея постоянно имаше нужда от него.

— Обичал си я, нали? — каза тя с отворени очи. По тона и думите му личеше, че е било така.

В погледа му се прочете ужас, той се дръпна, сякаш го беше ударила, и веднага се изправи на крака.

Сърцето му биеше до пръсване, когато се приближи до масичката за алкохол, а в съзнанието му изплуваха ужасни спомени. Не беше разбрал какво казва. От години не беше мечтал за Кейтлин. Какъв глупак се беше оказал. Говори ли се толкова неразумно? Той си наля голямо бренди. Асоциациите, думите, фантазията — толкова фино завоалирани. Голяма глупост беше направил. Докато наблюдаваше как брендито бавно изпълва чашата, той отново почувства раздиращата болка, стария гняв, неизличимия гняв, от който никога не беше успял да се отърси.

Колко отдавна му се струваше, че беше видял Кейтлин да се разхожда в манастирската градина със сестра Мери Марта. За разлика от Мери Марта, която разпалваше въображението на всичките му приятели с нейните тайни плътски желания, сестра Клер беше напълно целомъдрена.

Но той именно нея искаше с безразсъдния плам на младо момче. Изпращаше й бележки и цветя, купуваше й требници със скъпоценни камъни, които тя не можеше да приеме и настойчиво му връщаше. Той обаче ни най-малко не се отказваше. Макар че нищо от това не би имало някакво значение, ако чувствената Кейтлин Гарик от Ълстър все още не съществуваше под трудно спечелената набожност на сестра Клер. После една топла лятна нощ, когато Бо беше на петнадесет години, тя му се беше отдала…

— Разливаш — тихо каза Сирина.

Гласът й прекъсна тревожния му унес и той погледна към локвата алкохол, който се стичаше по лакирания шкаф.

— Боже — прошепна той и се протегна към ризата, хвърлена наблизо на един стол.

— Много съжалявам — извини се Сирина. — Не трябваше да питам.

— Не си виновна. — Бо бързо избърса разляното и хвърли влажната риза в мивката. — Други хора са виновни. Искаш ли да пийнеш? — Гласът му беше безизразен.

Когато тя поклати глава, той взе бутилката и се върна на леглото. Облегна се на долната табла и седна настрани, доколкото скромно му позволяваше матракът, като внимаваше да не я докосне, когато си протягаше краката. После продължи да пие препълнената си чаша с бренди, без повече да разговаря.

Тишината беше изпълнена с безпокойство.

Малко след това той отново започна да си налива.

— Не искаш ли да ми разкажеш за нея? — прекъсна го Сирина.

— Няма какво да разказвам. Тя умря — едва доловимо прошепна той. Пак сложи запушалката на бутилката и я хвърли настрани. „Нямаше религия, която да заслужава подобна жертва“ — горчиво си мислеше Бо. Той я беше обичал и тя него.

Но това не беше достатъчно, когато игуменката ги беше разкрила.

Същата нощ Клер се беше обесила, без и дума да му каже, без да я е грижа, че я обича с целия плам на младежкото си сърце.

Той тихо изруга, вдигна чашата към устните си и я пресуши.

— Искаш ли да останеш сам? — Погледът на Сирина беше изпълнен със съчувствие.

— За бога, не. — Той тихо въздъхна. — Мисля, че сигурно по някакъв начин ми напомняш за нея. Очите ти, предполагам… Тя имаше сини очи като твоите, които от време на време изглеждаха зелени според светлината. Сигурна ли си, че не искаш да пийнеш? Малко шампанско… или вино? Точно сега имам нужда някой да пийне нещо с мен.

— Тогава ще пийна малко шампанско.

— Добре. — Той беше искрено облекчен, после се наведе, за да вземе бутилката шампанско с чашите, които по-рано беше сложил до леглото. — Боже, ненавиждам меланхолията. — Бо предпочиташе забравата, зад която се беше скрил преди осем години.

— В такъв случай не е зле да помислиш за скоростта, с която пиеш. И татко го налягаше меланхолията след първата бутилка бренди.

Той изрази несъгласието си с поклащане на глава, докато отваряше шампанското.

— Обикновено алкохолът ме развеселява — каза младежът. — Поне до петата бутилка — подсмихна се той.

— Няма да се опитвам да те настигам.

Бо леко повдигна вежди и тя реши, че си възвръща малко от нормалното безгрижие.

— Много добре влизаш в крачката ми, госпожице Блайд — отвърна той лениво и й предложи чаша шампанско.

— Благодаря ви, лорд Рошфор. Майка ми казваше, че една дама винаги трябва да се старае да доставя удоволствие.

— Много мъдро от нейна страна — доброжелателно промълви граф Рошфор. Вдигна чаша към нея и сведе глава в знак на поздрав. — За забравата — тихо каза той…

След време, когато споменът за нещастните им увлечения в миналото избледня след бутилката шампанско и двете бутилки бренди, а вратата, която случайно се беше отворила в душата на Бо, отново се затвори, лекото им алкохолно блаженство прерасна в изследване на чувствеността. Сирина откри, че е възседнала Бо и трепери от вълшебното усещане. Тя го докосна по тъмните и твърди косъмчета на мястото, където те се срещаха с нейните бледи къдрици.

— Мой — каза тя и погледна надолу към него, очарована, влюбена, млада дева, обляна от удоволствие.

Без да знае защо, той я намираше за чаровна, макар че двете бутилки бренди може би бяха въздействали върху мнението му. И пак, без да знае защо, той леко плъзна пръст по влажната цепнатина между краката й и тихо промълви: „Моя“.

Не говореше сериозно, би казал той, ако гласът на разума му беше проговорил. Но такъв глас не се чу по средата на сивия Атлантически океан насред зима, на стотици мили от брега. А госпожица Сирина Блайд, толкова скоро освободена от тежкото си тегло, неслучайно изпитваше зашеметяващо, ослепително блаженство. Бо Сейнт Джон в края на краищата беше прочут с уменията си.

Следващия път, когато тя изпита оргазъм, той я посрещна без задръжки, изля се целият в нея и всеки спазъм отекна в телата им — цял един свят, сведен до зашеметяващото усещане на познатия, безоблачен плътски пейзаж, който той предпочиташе. Очите му бяха затворени, тялото му обляно в пот, а вълната на чувства се разливаше по тялото му с всеки конвулсивен тласък.

Изведнъж някой рязко почука на вратата и го извади от унеса.

С тиха ругатня Бо отново се съсредоточи в трескавия ритъм и се върна в горещия екстаз…

— Отвори! — Беше Реми.

— Разкарай се — измърмори Бо сякаш на себе си, целият в конвулсии в залеза на усещането.

Безпощадното чукане по вратата отмерваше ритъма на разгорещеното дишане в малката каюта. Сирина леко се размърда, смутена от прекъсването.

— Храната — измърмори тя.

Гласът й, тих и извинителен, достигна до трескавите сетива на Бо. Той дълбоко си пое дъх, отвори очи и погледна към нея.

— По дяволите.

— Май че не си е отишъл — прошепна тя. — Не свърши, нали?

С гримаса той силно въздъхна.

— Сега вече свърших.

— Ще разбия вратата! — изкрещя Реми.

— Успокой се, по дяволите — изръмжа той, откъсвайки се от Сирина и викна към вратата: — Идвам.

Сирина се засмя на реакцията му, а когато Бо яростно я изгледа, тя толкова мило му се извини, че той реши в края на краищата да не изхвърля Реми през борда.

— Ще ти се реванширам — каза тя, порозовяла и топла и неизразимо щастлива.

Той се намръщи.

— И още как.

— Не е нужно така да се мръщиш. Наистина ще ти се реванширам. Но не съм яла миди Сен Жак, откакто… — В гласа й за миг пролича мъката. — Много отдавна — тихо довърши тя.

— В такъв случай ще бъде грубо от моя страна да ти откажа.

— А ти не си груб — тихо се намеси тя, разбрала дори и за краткото време, откакто го познаваше, че Бо проявява много повече съчувствие, отколкото показва, и неимоверно много й угажда.

С още една въздишка той се надигна от леглото, приближи се до вратата, отвори я със замах и трясък и застанал чисто гол и възбуден на прага, въведе готвача си с предупреждението:

— И да не си посмял да го направиш още веднъж, Реми, защото няма да видиш Неапол.

— Смъртен грях е мидите да отидат на вятъра — отвърна Реми, незасегнат от заплахата на Бо. — На леглото ли ще ядете? — спокойно продължи той, сякаш не ги беше прекъснал в сюблимния момент, сякаш им носеше сутрешната закуска. После с жест покани помощника си да влезе с нова покривка за масата и още две изстудени бутилки шампанско. Той държеше високо покрития поднос с миди, докато момчето, което внимаваше погледът му да не попадне на увилата се в юрган Сирина, постилаше покривката на леглото.

— Идеално — произнесе се Реми, когато и последната гънка беше изгладена, и постави сребърното блюдо на леглото със замах. — За вашето удоволствие, мадмоазел — заяви той и театрално отвори капака.

В стаята се разнесе апетитният аромат на мидите, плуващи във френски сос. Тук-там се виждаха и вкусни гъбки. Цялото ястие беше поръсено от запържена в масло галета.

— Бон апети — каза готвачът с грациозен поклон, завъртя се на пети и мина покрай голия си работодател, без дори да го погледне.

— Няма смисъл отново да се заключваме — изнедоволства Бо и затвори вратата след Реми и помощника му.

— А-ха — отговори Сирина с пълна с миди и бял сос уста.

— Не ми позволявай да те задържам — саркастично измърмори Бо.

Сирина бързо преглътна и се усмихна.

— Реми е прав. Грехота щеше да е, ако ги бяхме оставили да се развалят. Опитай ги — предложи му тя и се отмести, за да седне до нея, а после бодна една мида и му я поднесе.

— Дано ни стигне храната до Лисабон — измърмори той, приближи се до леглото и седна.

— Няма нужда да се мръщиш. Казах, че ще ти се отплатя. А сега опитай това. Ето, не е ли чудесно? — Тя го загледа как дъвче парченцето, което беше пъхнала в устата му. — Знаеш ли, че никога не съм виждала Лисабон? Може ли да го поразгледаме? — попита Сирина и си избра още една вкуснотийка. — Страшно ще ми хареса. Казват, че е много по-топъл от Англия — добави тя, като от време на време премляскваше от удоволствие. — След последната зима при Тодъм — каза момичето, докато още дъвчеше, — кълна се, че никога повече няма да ми е студено. Ти много добре се справяш със задачата да ме сгряваш.

Неспокойният му поглед прекъсна монолога й.

— Не обичаш ли жени, които говорят? — преглътна тя.

Трябваше малко да помисли, преди да й отговори. Жените, с които се забавляваше, не се интересуваха чак толкова от разговори.

— Не съм мислил по въпроса — каза той най-после.

— А това ще рече, че не обичаш. Жалко. Аз обичам да говоря, макар че през последните няколко години не ми се предоставяха много възможности, както вероятно забелязваш. О, боже, пак започнах. Прощавай. Сигурна съм, че мога да помълча, ако се постарая. — Тя с жест му показа как си заключва устата.

Тази млада госпожица беше наистина голяма новост в живота му, реши той, развеселен от непомраченото й настроение.

— Значи преди не си ходила в Лисабон? — попита Бо, за да я накара учтиво да продължи.

— Знаеш ли? — подхвана Сирина. — Нали нямаш нищо против да ти го кажа?… Проблемът е, че не знам точно как да се държа след… ами… ъ-ъ, след…

— Секс? — услужливо й подсказа той. — В такъв случай имаш природна дарба, котенце.

— Предполагам знаеш, че си отличен. Не че мога да те сравнявам с някого — бързо добави тя, — но по отношение на задоволството не бих могла да съм по-щастлива.

Изумително беше, помисли си Бо, че приема по такъв открит начин това, което й се беше случило. Той също нямаше с кого да сравнява, понеже никога преди това не беше спал с девственица.

— Не ми се иска да забременявам обаче, защото възнамерявам сериозно да се заема със следването във Флоренция — продължи тя, а той леко се задави. — Добре ли си? — загрижено попита Сирина, когато го видя. — Предполагам, че мъжете не се интересуват от това, но мама почина, когато бях малка, а татко естествено не обсъждаше подобни теми с мен, така че се чувствам неподготвена за подобни неща. Но си мислех, че ти сигурно знаеш, защото куртизанките не са постоянно бременни, иначе нямаше да могат да практикуват… занаята си, а предполагам, че ти познаваш някоя, като се има предвид славата, която ти се носи, така че естествено, искам да кажа, ако някой знае… — Тя замълча.

И това беше новост за него. В привилегирования свят ергените не се интересуваха от бременност. Той прехвърли наум всички възможности, които можеха да използват насред Атлантика.

— Ще видя какво може да се намери на борда — ведро заяви той. — Искаш ли нещо веднага?

— О, не — бързо отвърна тя. — Малко по-късно ще е по-добре. Няколко часа не могат да ми се отразят. Жените забременяват ли, когато им е за пръв път?

Като комарджия той веднага пресметна процента на риск при съвсем скорошната загуба на невинността й и изрече нещо, което сметна за благородна лъжа.

— Никога — каза той. По-късно обаче трябваше да накара Реми да му намери малко от сюнгерите, които бяха донесли на борда за кухнята и които се използваха като противозачатъчни.

— О, добре — зарадва се Сирина. — В такъв случай, след като приключим с храненето, много бих искала да, искам да кажа, значи…

— Да те любя?

— Не знаех дали да използвам точно тази фраза. Любовта означава толкова много други неща, а и не ми се вярваше, че любовчиите вярват в нея, защото иначе нямаше да са любовчии, нали?

Той се засмя.

— Няма нужда да се притесняваш за това, което казваш, скъпа. Казвай, каквото си пожелаеш.

— Каквото си пожелая? — Тя широко отвори очи, учудена от новооткрилата й се възможност след толкова години мълчание и предпазливост при Тодъм.

— Каквото искаш. Не се шокирам лесно.

— Ето това най-много ми харесва у теб… Може би не трябва да го казвам, но изпих доста шампанско, което вероятно е причината за бъбривостта ми, но ето това най-много ми харесва. — Тя срамежливо посочи към слабините му. — Не знаех, че такова удоволствие съществува.

Трогателното й признание оказа очаквания ефект върху либидото му.

— Сигурно те е чул — каза той и погледна към нарастващата си ерекция. — Ела, дай една целувчица, сладурче. — Бо отмести подноса с храната настрани с пламнала кръв. — А после ще видим какво можем да направим по въпроса за обогатяване на сексуалните ти познания…

Щом тя седна в скута му и обви с ръце врата му, цялата грейнала от топлина, обич и неприкрито удоволствие, той самият изпита коренно различна наслада.