Сюзън Джонсън
Дете на порока (13)

Тринадесета глава

Няколко часа по-късно, след като целият екипаж на „Сирена“ вече беше слязъл на брега, след като на английския главнокомандващ в Порт Махон лично му бяха връчени пратките на Деймиън и след като се бяха разпоредили за ремонта на „Сирена“ при една компания във форта, Бо откара Сирина с малка карета до едно отдалечено селце с изглед към морето. Малка живописна вила се издигаше на един хълм над водата и се открояваше на наситеносиньото небе. Многобройните й отрупани с цветя тераси и сводове бяха радост за окото — приличаше на миниатюрен дворец, построен за игра. От крайбрежието пътят леко криволичеше нагоре по хълма между лимонови горички и цъфнала мимоза, а ароматът на цветята и морето беше толкова силен, че Сирина си пое дълбоко дъх — мислеше си, че сънува.

След като слязоха от каретата и разседлаха конете в павирания двор, в средата на който имаше обрасъл с мъх фонтан, Бо свали куфарите и въведе Сирина в покритото със сини плочки фоайе.

— Няма прислужници, които да ни се пречкат, нямаме официални задължения, които да ни отнемат времето, само тишина и спокойствие. Да се надяваме, че кухнята е добре заредена — добави той със слънчева усмивка. — Умирам от глад.

Не беше ял от предишната вечер, като се изключат оскъдните остатъци от закуската на Сирина, а още повече беше изгладнял от брендито, което не щадеше.

— Чия е тази къща? — попита Сирина, очарована от вилата бижу.

Двете малки приемни от двете страни на антрето бяха красиво мебелирани и си личеше, че в това имаше пръст жена. Стълбищата, които водеха към втория етаж, бяха с парапет с дърворезба на увивни рози, а на площадката имаше портрет на дама, облечена по европейска мода отпреди двайсетина години, която определено приличаше на англичанка.

— Джилиан беше приятелка на баща ми. Почина млада и му остави къщата си — маман твърди, че го е направила, защото била любимата му любовница. Татко обаче си спомня, че тя нямала семейство, за което да се грижи…

— Много романтично — тихо отбеляза Сирина, омагьосана от атмосферата. — Как е починала?

— Местните хора разказват, че от разбито сърце. Татко ми каза, че била меланхоличка.

— Оставам с впечатлението, че е героиня от комедия дел арте.

Той любопитно я изгледа, какъвто си беше прагматик като баща си.

— Мисля, че беше родена в Съсекс.

— Може би когато вече се позаситиш — весело отбеляза тя, — и на теб ще ти хареса романтичната атмосфера. — Макар че не познаваше лично баща му, Сирина беше слушала много истории за него, докато работеше за семейство Тодъм, и сега гледаше на вилата в подчертано романтична светлина.

 

 

Само след няколко минути Бо беше приготвил обяд от запасите в килера. Наля вино и с жест покани Сирина да седне на селската маса в кухнята, където хапнаха студена шунка, маслини и хляб. Простият им обяд освободи Сирина от обещанието да готви и Бо от необходимостта да яде експерименталните й ястия.

— Да се опитам ли да постопля храната? — попита тя, защото си беше наумила, че трябва да предложи да приготви нещо по-питателно. — Може би ще се намери някоя готварска книга.

Той повдигна вежди с престорен ужас и кимна към чашата си.

— Просто ми налей още малко вино, скъпа. Това напълно ме устройва. Ти не се храниш, какво има?

— Яде ми се торта.

— Има два вида в килера — предложи й той и си отряза още малко шунка.

— Защо не ми каза?

Бо изненадано вдигна поглед.

— Най-вече защото не мога да чета мислите ти и също така, защото ти беше прекалено захласната по прекрасните емайлирани плочки около прозорците. Затова забравих. Освен това има и най-различни сладкиши — добави той. Още преди да беше свършил изречението, Сирина вече се беше запътила към килера. — Донеси още една бутилка вино — извика Бо, — щом си тръгнала натам.

Ахкането, което достигна до слуха му от съседната стая, го накара да се усмихне и той си повтори занапред да не забравя да споменава сладкишите. Когато Сирина излезе от хладния килер, под мишница носеше бутилка вино, а в ръцете си държеше два подноса със сладкиши.

— Тези са направо чудесни — каза тя със сияйна усмивка.

— Личи си — мило отвърна той, винаги очарован от радостта й от простичките удоволствия. За да достави подобна радост на любовниците си от обществото, трябваше да купи поне едно-две скъпи бижута. — Така, дай да ти помогна — предложи той и стана от стола, после взе подносите и ги постави на масата.

— Мисля, че тази е със сироп от карамел и ром — каза Сирина и посочи към ниската торта с овална форма, после остави бутилката. — Я виж тези сладки черешки от марципан — посочи ги тя и си взе едно захарно плодче от върха на втората торта.

На него му се прииска да задържи този миг във времето, да запази очарованието и топлината на красотата на Сирина — нещо, което доста би озадачило преситените му приятели. Носеше една от семплите си старомодни рокли, която подхождаше на селската къща на Джилиан, разрошената й коса блестеше на слънчевата светлина, която заливаше кухнята, а когато му подаде черешката, го погледна с такова неподправено щастие, че той се замисли над възможността да остане в Минорка за неопределено време.

— Опитай я — подкани го тя и се наведе през масата с марципановата черешка в ръка.

— По-скоро теб бих опитал.

— Но ти вече ми знаеш вкуса — каза му тя без преструвки и пъхна сладкиша в устата си.

Изведнъж го обзе нетърпение, сякаш апетитът му беше приел друго измерение.

— Искам те сега — тихо каза той и рязко се изправи, пресегна се през масата и я хвана под мишниците. После я вдигна, обзет от непреодолимото желание да я притежава. Заобиколи малката маса, взе я на ръце и бързо излезе от кухнята, сякаш му оставаха само няколко минути живот.

— Скъпи Бо, вече си мислех, че никога няма да ме помолиш — прошепна Сирина, обзета от силно влечение по него — слабост, копнеж, неутолимо желание.

Той се изкачваше по стълбите, като вземаше по две стъпала наведнъж, а цялото му съзнание беше обзето от мисълта за нея.

— Съжалявам — промълви той, докато преминаваше през коридора за спалнята с изглед към морето. — Прости ми за себичността. Ще ти се отплатя.

— Хубаво е, че отново сме заедно — измърка тя, разбрала за неимоверната съсредоточеност, която се изискваше, за да се справи с врага, с екипажа, с последиците.

— О, да — прошепна той, пламнал целият, после рязко отвори вратата на спалнята. — Тук съм.

Подлуден и нетърпелив, той дори не я съблече и след секунди беше върху нея, като първоначално леко забави оргазма си заради нея. Той я облада още два пъти диво и ненаситно, преди да си свали дрехите, а после и нейните, сякаш единствено мигновеното облекчение щеше да прогони от съзнанието му спомените за неотдавнашната битка. И макар че нейните мотиви не бяха същите, тя също изпитваше нужда от него и му отвръщаше със страст, желаеше го пламенно, нуждаеше се от допира, от близостта му, от блажения екстаз, без да знае защо желанието се подклажда от желание, а с всеки оргазъм те още повече жадуваха един за друг.

Късно същата нощ, когато разгорещените им страсти най-после се поуспокоиха, те останаха прегърнати, а луната обливаше стаята в сребърна светлина.

— Караш ме да изпитвам нещо… не знам какво е… — Той отново се усмихна. — Но е много хубаво.

— Нали — прошепна Сирина и леко го погали с пръст по мускулестото тяло, като си мислеше за неописуемото удоволствие, което беше открила, за любовта, която беше обзела тялото и съзнанието й.

Той леко я целуна по челото, а после нежно попита:

— Спи ли ти се?

Тя поклати глава, все още порозовяла от удоволствието, което беше изпитала. Имаше чувството, че никога няма да й се приспи. Искаше да се чувства все така, като дете, което желае сапуненият му балон да е вечен.

— Искаш ли да поплуваш?

От четири години не беше плувала — откакто беше починал баща й. Тя се извъртя и легна на гърдите му, после се усмихна.

— С удоволствие. Макар че се чудех… дали не можем — искам да кажа, възможно ли е във водата?

— И много вероятно — палаво се усмихна той.

— Тогава да тръгваме? — прошепна тя с провокативен поглед.

— Предпочиташ да не забавиш следващия си оргазъм?

— Обожавам новите преживявания — измърка тя.

 

 

На следващата сутрин спаха до късно, защото новите и очарователни начини на плуване бяха доста изтощителни и почти по светло се бяха прибрали във вилата. След като спокойно се наобядваха с плодове, кифли и кафе, което Бо беше направил, защото Сирина всъщност никога преди това не беше варила вода, тя занесе платното и боите си на терасата с изглед към морето. Бо й достави удоволствието да й позира гол на една стара пейка, загорялото му тяло се криеше под сянката на пълзящ жасмин, а бутилка с бренди стоеше на удобно разстояние.

Сирина първоначално нахвърли грубата композиция в бледожълто, очерта небето и морето в светлосиньо и зелено, набеляза покрития с цветя зид, а после се съсредоточи върху красотата на мъжа пред себе си.

Почти цял час тя работи без да проговори, внимателно очертаваше контурите на фигурата, широките му плещи и едрата конструкция, леко наклонената му глава, докато слънцето се отразяваше в тъмните му къдри. Ръцете му бяха силни, красиви, щедро доставяха неописуемо удоволствие. Тя ги нарисува с подчертано внимание. А когато се зае с лицето, играта на светлосенките, чистата линия на костната му структура, правия нос и чувствени устни, тя заработи трескаво, твърдо решена да запечата образа му, преди светлината да се е променила. Постара се много и при очите, наслагваше пластове боя в желанието си да покаже дълбочината на характера, веселието му, донкихотовския темперамент, който очароваше и привличаше. Най-накрая добави шевовете над дясното му око със съвсем малко боя, сякаш да й бъдат за спомен от морската битка.

Бо пресуши половин бутилка, докато тя работеше, учтиво питаше колко остава, когато му се предоставеше възможност, от време на време се размърдваше, променяше позата си, но учудващо за толкова енергичен мъж се подчиняваше.

— Лицето е почти готово — утешително каза Сирина, когато Бо попита за последен път. — Сега започвам с тялото. Няма да продължи толкова дълго.

— Еротично ли ще го направиш? — попита той с усмивка.

— Не и ако искам да те покажа някъде.

— Ще го показваш като портрет?

— Анонимен, скъпи. Освен ако не искаш да те види целият свят.

— Не съм свикнал много с подобни работи.

— Набъбваме, а? — закачливо попита тя.

— Отчасти — шеговито отвърна той. — Свърши ли вече?

Сирина се засмя.

— Стой мирно още петнайсет минути, а после мога да продължа и без теб.

— Познато ми звучи.

— Тихо — каза тя. — Прекалено съм заета с това.

Бо си наля още и се отпусна с въздишка. Малко по-късно обаче той внезапно се изправи.

— Извинявай, имам нужда от почивка. — После се приближи, застана зад нея и заразглежда картината, докато тя продължаваше да работи по цветовете. — Ти си добра като Гейнсбъро — каза той след няколкоминутно наблюдение. — По-добра си дори от Рейнолдс и Ромни. Виждам как в бъдеще ще спечелиш много пари.

— Благодаря. Имаш набито око. Рейнолдс е скучен като мъртвия мрамор, който имитира.

— Много съм наблюдателен, нали?

Тя чувстваше присъствието му зад себе си и усети леката му целувка по тила.

— А тази красива художничка на терасата е най-талантливата — прошепна той.

— Позволи ми да свърша с тялото, преди светлината да се е променила — настоя тя. — Ще мога по-късно да поработя над фона.

— Добре. — Той се отдалечи, за да погледа морето.

Много скоро обаче Бо се върна като дете, което не го свърта на едно място, и я погали с тяло, за да почувства възбудата му.

— Утре светлината ще бъде същата. — Той взе четката от ръката й. — Ела да ти покажа гледката от западната тераса, където сянката е по-приятна. — После остави четката й настрани, хвана я за ръка и я поведе по стълбите към терасата с шезлонгите.

— Нямаш търпение — тихо му се скара тя и се отдалечи, за да се полюбува на гледката.

— Само за някои неща — прошепна той, докато наблюдаваше как тя ходи боса по стария мрамор.

— За секс — каза тя и се обърна към него.

— Това е едно от тях — отвърна той.

— Доста дълго време си го получаваше.

— Да не ми се сърдиш, че те откъснах от работата?

— Не — отговори тя и дълбоко вдиша ароматния въздух. — Винаги предпочитам да съм с теб.

В нея нямаше преструвки, а на него това му се струваше очарователно.

— Бих могъл да побързам.

— Стига това да не се отрази на моето удоволствие.

Той килна глава назад и закачливо я изгледа.

— Ти всеки път ли очакваш удовлетворение?

— Всеки път — заяви Сирина и размаха ръце като щастливо дете. — В противен случай ще трябва да си намеря нов партньор за танци.

— Ще им се наложи да се изправят пред пистолетите ми за дуел.

— В такъв случай ще трябва да си потърся мъже, на които мерникът им е изключително точен.

— Прекалено нахална си. Не знам дали това ми харесва у една жена.

— Единственото нещо, което ти харесва у една жена, скъпи, е нейната достъпност.

— Хубаво качество. Споменах ли голота? Ти си прекалено облечена.

Тя се засмя и свали свободната си рокля, после протегна ръце към него.

За миг той я изгледа, поразен от радостната й забрава, като се чудеше как е оцеляла толкова дълго в домакинството на Тодъм. Доволен беше, че беше избягала при него.

А когато протегна ръце и я привлече в обятията си, за миг му се стори, че чува Джилиан, която го посреща в дома си.

— Хайде да останем завинаги тук — прошепна Сирина с брадичка, опряна в гърдите му, прекрасна и със сини очи като лятно небе.

— Ако войната свърши, бихме могли.

— Нека и така останем дълго време.

— Да — каза той, макар да знаеше, че заповедите, които трябваше да предаде в Палермо, не търпяха отлагане. — Кажи ми какво искаш да правиш.

— Да се любя с теб и да рисувам. Земен рай.

— Моят рай може да мине и без рисуване.

— Ти си ограничен.

— С теб да. — После я целуна по начин, по който никога не беше целувал жена, с неподправена обич, с наслада, която нямаше нищо общо със страстта. Беше ново и хубаво чувство. Бо беше изненадан.

— Мислил ли си някога за деца? — попита тя, когато той все още се наслаждаваше на чувството от целувката.

Почувства как го побиват тръпки.

— Може би, но след много време — отговори той.

— Разтревожих ли те? — Беше усетила внезапната промяна в гласа му.

— Не, но хайде да намерим сюнгерите. Днес не възнамерявам да ставам баща.

Когато се върна, тя лежеше на шезлонга, а тялото й изпъкваше с белотата си в сянката на храстите.

— Съжалявам, че така те обезпокоих.

— Не е безпокойство.

— Страх?

— Точно така — каза той и се усмихна. — От мен би излязъл ужасен баща и още по-лош съпруг.

— Това да не би да е предупреждение? — По погледа й личеше, че е развеселена.

— Хайде да сменим темата. Не се отразява добре на възбудата ми.

— Като ново противозачатъчно средство?

— Точно така. — Той седна до нея и нервно се излегна. После сложи пакета със сюнгерите на корема й. — Като че ли няма да мога да го направя.

— В такъв случай ще трябва да те предразположа или да те изкуся, или и двете — шеговито подхвана тя, после взе малката муселинова кесийка и я развърза. Извади парченце сюнгер, което тя самата беше изрязала в подходяща форма, и му го показа. — Хайде, погледни то. Ще се успокоиш — предложи му тя. — А сега внимавай, скъпи — весело заяви Сирина. — Вземам този непропусклив сюнгер — продължи тя с усмивка, — и си го слагам тук. Тя бръкна с пръсти във вагината си и напъха сюнгера навътре. — Искаш ли да провериш дали ми става? — тихо попита тя.

За миг той я изгледа, а после погледът му се плъзна надолу по тялото й.

— Искам да пийна нещо — поклати глава Бо.

— За кураж?

— За отлагане.

— Останах с впечатлението, че нито една от твоите дами не те е питала за деца?

— Така е.

Той съвсем се беше умълчал, беше добил сериозен вид. Тя се изненада от внезапната промяна у него.

— Нека аз ти донеса брендито — каза Сирина и се изправи. — И престани да се тревожиш. И аз не искам дете. — Усмивката й беше приятна и успокоителна. — Просто от любопитство попитах — това е.

— Добре — каза той, но не й се усмихна в отговор.

По-късно обаче, когато тя тръгна надолу по стълбите и попадна в неговото полезрение, смръщеното му изражение отстъпи на широка и пленителна усмивка.

— Така ли си представяш изкушението?

— Алкохол, голота и сладкиши. Как да сбърка човек? — Тя бавно се изтегна на няколко крачки от него, вдигнала бутилката към него в знак на поздрав, а на фона на бледата й кожа блестяха две марципанови черешки, закрепени на връхчетата на гърдите й — вкусно допълнение за едрите й зрели гърди.

— Сега въпросът е какво да направя най-напред — закачливо отбеляза той.

— Да не би вече да не си в евнухско настроение?

— Яркочервеното е много привлекателно — учтиво каза той, а усмивката му говореше съвсем друго нещо.

— Реших, че може да ти харесат черешките. Споменах ли ти, че са накиснати в бренди?

— Умна жена — прошепна той.

— И на него му харесва — тихо промълви тя.

Погледна към набъбващия му член.

— Марципанът му е любим.

— Първо обаче трябва да пийнеш нещо, преди да ме докоснеш.

— Сега ли? — лениво проточи той.

— Ако искате да изпитате всичко, лорд Рошфор, бих ви го препоръчала.

— Чувал съм този израз много пъти по бордеите по света. — В гласа му се беше прокраднала предпазлива нотка. — Какво ще ми струва това?

— Нищо, което да не можеш да си позволиш. Просто искам да го използвам — нежно каза тя и с празната чаша посочи към силно възбудения му член. — Едно питие. Как може да ти навреди, когато вече си пресушил половината бутилка? — Тя наля чашата и му я подаде.

За част от секундата той се поколеба. Опитваше се да е предпазлив, след като толкова много жени бяха искали от него неща, които той не желаеше да им дава.

— Не съм опасна — каза Сирина.

— Да и не — отвърна той и взе чашата. Щеше да бъде далеч по-безопасна, ако беше пожелал да се отърве от нея след два дни обичайни занимания.

— Сега я изпий.

— Да не би да има отрова?

— Има любов — измърка тя и се усмихна.

— Каква любов?

— Любов за секс.

Той веднага се усмихна с познатата топла усмивка.

— За ваше здраве, мадмоазел — уточни Бо и поднесе чашата към устните си.

— А сега мога ли да те докосна? — закачливо попита тя.

— Заповядай — каза той с махване на ръка и внезапно променено настроение. А когато тя го възседна миг по-късно, той нежно докосна марципановото й зърно.

— Десерт — каза Бо.

Той се облегна в шезлонга и бавно изпи брендито, наслаждаваше се на вида и аромата й, протягаше се и нежно я докосваше, галеше с пръсти изпъкналите й гърди, плъзгаше ги нагоре зад ушите й, по челюстта и по устните й.

— Способна си да докараш до оргазъм дори и евнух — прошепна той и погали пълната й долна устна.

— Помислих си, че може да ми се наложи.

— Моментен пристъп на ужас.

— Мина ми.

— О, да — дрезгаво прошепна той.

Чувстваше ерекцията му зад себе си, а топлата му и нежна кожа леко се потриваше в нея в бавен ритъм. Когато се наведе напред, за да вземе празната му чаша, пенисът му леко се плъзна в нея.

— А сега за десерт — прошепна тя, остави чашата настрана и леко повдигна гърдата си, за да може яркочервената черешка да достигне до устните му. — Не бързай — прошепна тя пламенно.

Той така и направи. Дълго време смука сладкиша, а после облиза сиропа, който беше останал след него по зърната й, плъзгаше се между издадените й напред гърди, стриктно демократичен с вниманието, което отделяше на двете, и толкова умел в докосването, че тя стигна до оргазъм и яростно и задъхано потръпна.

— Толкова е лесно с теб — закачливо й каза той и плъзна език по долната страна на гърдите й, преди отново да се отпусне на меките възглавници. — И безопасно.

Очите й бяха затворени, въздухът беше като коприна за горещата й кожа, а тялото й пулсираше и пееше като жуженето на пчели в горещ летен ден. Тогава се почуди, едновременно доволно отпусната и разтревожена, дали изобщо някога щеше да му се насити. После думите му достигнаха до съзнанието й.

— Безопасно? — попита тя и отвори очи.

— Не би могла да забременееш по този начин.

— Ти си обсебен от тази мисъл.

— А как иначе — прошепна той, защото разговорите за бебета и любов бяха като пирон в мозъка му.

Тя се раздразни и това сложи край на блажената й замечтаност.

— Нямам никакво намерение да се омъжвам за теб.

— И преди съм го чувал.

— Не ме интересува какво си чувал преди — каза тя и гневно го стрелна с поглед. — Значи повече няма да се любим? Това ли искаш да кажеш?

— Господи, Сирина, по-спокойно.

— Намирам за обидно да ме сравняваш с всичките ти префърцунени любовници от миналото. И не искам да отнеса вината за техните грехове.

— Да отнесеш вината? — Думите сякаш поставяха бариера помежду им. — Да не би да си говорим за някаква норма?

— Не, предполагам, че не, но…

— Господи — каза той и се ухили, — изпаднал съм в нирвана. Да не би да искаш още да се чукаш?

— Не знам дали искам още, но не можеш да очакваш от мен да опитам това приятно забавление, а после просто да спра.

— Убеди ме. — По погледа му личеше, че е развеселен.

— Какво искаш да кажеш?

— Не знам дали ми се иска отново да се любим — каза той.

— Сериозно ли говориш?

Той повдигна вежди и сви рамене.

— Бо… — разгорещено започна тя.

— Сигурно би могла да ме наведеш на друга мисъл. — Гласът му беше изкусително кадифен.

— О! — Разбрала го беше. После се усмихна и лениво се отпусна. — Позволи ми да си помисля за нещо — прошепна тя. — За нещо безопасно.

— Стига това да ти доставя радост ли искаш да кажеш? — Той леко се усмихна.

— Не е ли именно това целта? — В погледа й се четеше самата невинност. — Ще можеш ли сега със сантиметър просто да се преместиш по-надолу — каза тя и леко потупа възглавницата на шезлонга, — а аз ще продължа да търся щастието.

А когато Бо вече се беше плъзнал по-надолу на шезлонга, Сирина се изправи на колене и каза:

— Погледни нагоре.

Той се засмя, когато видя гениталиите й точно над лицето си.

— Да не би това да е за мен? — весело попита той.

— Само две са.

— Виждам, а освен това са много красиви. — Тя беше пъхнала две марципанови черешки между краката си. — Ако искаш да ги опитам, ще трябва да се приближиш още малко — прошепна той.

Приближиха един към друг, а на терасата стана изключително горещо, докато той ближеше и опитваше сладостта на Сирина Блайд и марципановите сладкиши. Оргазмът й този път с трепет се спусна по бедрата й, после в съзнанието й пламна чувствен пожар, а той я задържа, за да не падне.

— Моля — каза Бо, когато тя му благодари.

После тя заблиза корема му на мястото, където преди това беше седяла и където марципанът се беше разтопил, спусна се надолу по тялото му, като следваше мъхестата следа на окосмението му през пъпа и по-надолу, като най-накрая се спря на върха на твърдия му член.

За миг той престана да диша, когато тя с устни докосна влажния му връх, после за част от секундата Бо разбра, че Сирина прекалено дълго време беше останала без мъж, поне пет часа, придърпа я нагоре, претърколи се върху нея и независимо от последиците, продължи да изпълнява неуточнената, но очаквана норма.

Той с такава лекота се плъзна в нея, че изпита чувството, че се прибира у дома.

— Благодаря — каза тя отново с шепот, който още повече го възбуди, опиянен като с любовен еликсир от невинността й, от неприкрития й глад за секс, за него…

Тя беше на негово разположение, жадуваше за това, което той може да й даде, но Бо не беше особено сигурен, че и той самият не беше пристрастен към нея. Вече беше решил да остане във вилата колкото може по-дълго. В момента дори не го беше страх и от бащинството, унесен в ритъма на собствените си тласъци, а се чудеше как да измисли някакъв друг начин да изпрати съобщенията до Палермо.

— Искам постоянно да си вътре в мен — прошепна тя после, а възможността за подобна продължителна еротична игра изтри от съзнанието му всичко, освен най-трескавите усещания.