Сюзън Джонсън
Дете на порока (23)

Двадесет и трета глава

За миг застана пред вратата на Сирина, пое си дълбоко дъх, за да се успокои, да усмири гнева си, после вдигна ръка и почука.

Без да чака отговор, пъхна ключа в ключалката и отвори.

Тя стоеше до леглото, макар че завивките бяха измачкани там, където доскоро беше лежала.

— Не можеш да влизаш.

— Прекалено късно е — прошепна той и затвори вратата след себе си, като едва не се удари с глава в ниския дървен таван.

— Не искам да те виждам.

— В такъв случай си затвори очите, защото съм тук.

Тя се опита да остане спокойна, силното му присъствие я караше да се чувства напрегната по няколко причини.

— Сигурно си се спазарил със Солиняк — каза Сирина. — Неговите скрупули са по-малко от тези на Масена.

— Той е безскрупулен, скъпа. — Усмивката му беше възторжена.

— Не съм ти скъпа — отвърна тя раздразнено, ядосана от усмивката му и причините, заради които беше при нея. — Скъпи са ти другите хиляда жени в живота ти. Ти ме напусна във Флоренция преди три месеца и вече съм те забравила. — Леко повдигна брадичка, сякаш го предизвикваше.

— Наистина ли си ме забравила? — тихо попита той.

— Да, забравих те — излъга тя. — И предпочитам да не се връщаш в живота ми. Съжалявам, ако си платил на Солиняк, но той не е трябвало да взема парите. Няма тази власт.

— Мислех те за реалистка, скъпа. Той има голяма власт в момента и именно затова му платих. Масена е принципен човек, но Солиняк не е. Можеше и двама ни да убие и да вземе парите, без да му мигне окото.

— Е, в такъв случай ти благодаря, че ми спаси живота — саркастично отвърна тя. — Сигурна съм, че си бил воден от алтруистични подбуди.

— Зависи как тълкуваш алтруизма.

— А ти как го тълкуваш?

— Себеотдайно старание да ти доставя удоволствие. — Тя изглеждаше изкусително, свежа като утринна роса в жълтата си муселинена рокля, с разрошена от спането коса и парфюм, чийто аромат се носеше в стаята.

— В такъв случай най-голямо удоволствие би ми доставил, като си тръгнеш.

— Може би не съм напълно себеотдаден — каза той с меден глас.

— Изминали сте дълъг път за нищо, лорд Рошфор — укори го тя. — За вас и за мен удоволствието означава различни неща.

— Не беше така едно време.

— Вече имам нови интереси.

— Масена например — тихо каза Бо. — Добре ти е платил, нали? Тези смарагди струват цяло състояние — прошепна той, като наблягаше на всяка сричка. — Изненадан съм, че толкова внезапно си тръгна. Да не би да те изплаших?

— Бях пленена. Солиняк ме отвлече от Уфици заедно с картините, които привлякоха погледа му — заяви тя безизразно, а очите й не потрепнаха. — Защо да се интересувам от Масена?

— Изглежда се забавляваше, когато влязох в залата за карти.

Тя се почувства малко виновна, когато си спомни как се беше смяла онази вечер.

— Те не бяха груби — сковано отвърна тя.

— И аз мога да не съм груб, скъпа — прекъсна я той, сякаш точно това беше очаквал да чуе. — Така че бъди разумна. Дойдох тук, за да ти предложа да бъдеш моя любовница, както и малко повече спокойствие в живота ти. Австрийците със сигурност скоро ще нарушат примирието и ти много вероятно ще се озовеш в центъра на полесраженията, ако останеш тук.

— А ти си пътувал чак дотук, за да ми предложиш да ти стана любовница? — Леденият й тон беше в състояние да възпре някой по-нерешителен мъж. — Каква чест, лорд Рошфор, макар че вече сигурно съм станала такава… Аз коя поред съм ти?

Той не отвърна веднага, а когато заговори, гласът му беше приглушен.

— Никога преди не съм издържал любовница.

— Изключителна чест, в такъв случай. Сърцето ми направо ще се пръсне от вълнение — заяви тя с ядосан глас. — Какво толкова съм направила, за да заслужа това признание от най-видния лондонски женкар? Кажи ми, защото може да успея да разпространя уменията си над по-широка публика. Дали са ти харесали целувките или мигновената ми реакция на твоето желание? Да не би да ти е харесало това, че по цяла нощ издържам да се чукаме? — саркастично шепнеше тя. — Или пък си одобрил умението ми на картоиграчка?

— Свърши ли? — хладно я запита той, а тонът му беше язвителен, защото си мислеше за всички промени, които беше приел в живота си заради нея, дните и нощите, които беше прекарал в пиене, за да я забрави, за голямото решение, което беше взел, ако не за нея, то за себе си.

— Какво друго да ти кажа? Сега, да не би да трябва да ти целуна ръка? Я ми кажи какво се прави у вас в подобни особено важни моменти?

— Разкарай се — озъби й се той.

— Точно това щях да ти кажа и аз — подигравателно отвърна тя.

— Съжалявам, но нямаш тази възможност.

— А какви възможности имам? — Надменна и високомерна, тя го стрелкаше със смразяващ поглед.

— Никакви.

— Значи — каза тя разгневена и задъхана — трябва да ти стана любовница или…

— Няма или. Точка по въпроса.

— Ясно. — Гласът й беше като чужд. — И за колко време?

— Ти да не се пазариш? — присмя й се той с подигравателна усмивка.

— Не, просто ти задавам елементарен въпрос. Колко време ще ти бъда любовница? Отговори ми.

Разбира се, че не можеше. Бо не знаеше. Тя почака мълчанието да продължи, а после каза:

— Сам разбираш.

— Няма какво да разбирам. — Тонът му не търпеше възражение. — Искам да ми станеш любовница, за предпочитане по твой избор, но ако не — по някакъв друг начин, който би ме устроил.

— Искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че засега си моя — простичко каза той.

Изведнъж й се стори още по-едър в малката стая — мощен, силен и богат, разбира се, а когато говореше по този начин, хората винаги го слушаха. Но тя не беше танцьорка или куртизанка, макар че това беше спорен въпрос, но поне по сърце не беше. Не беше нито търговка, прислужница или пък дребна аристократка, която да иска нещо от него.

— Не можеш винаги да получаваш това, което искаш — отвърна тя, защото знаеше, че не може да бъде принудена да се подчини с радост.

— Напротив. Винаги става така.

— Не и този път, Бо. Не ме интересува колко си платил на Солиняк. Не можеш да ме принудиш да те искам.

— Мога да те накарам да ме пожелаеш. — Сигурен в себе си, той говореше тихо, сякаш нямаше нужда да се напряга.

— Това е различно.

Тъмните му очи бавно се откъснаха от привлекателното й тяло.

— И това ме устройва — каза той с нахална усмивка.

— Дори и тогава не можеш да ме накараш да остана. — Нямаше да го направи, дори и когато й се усмихваше по този начин.

Той не отвърна веднага, обезпокоителни мисли се бореха в съзнанието му.

— Мога да те издържам — каза той най-накрая.

— Колко време обаче, я ми кажи — разпалено попита тя.

— Колкото поискам.

Сирина веднага реагира.

— Изненадана съм, че ще положиш такива усилия — каза тя саркастично. — Сигурна съм, че има достатъчно жени, които няма нужда да насилваш.

Невъзмутим пред изказването й, той погледна през прозореца, откъдето се чуваше бръмченето на пчели в лятната жега. Винаги се беше справял безпроблемно с емоциите си и мимолетната му несигурност изчезна.

— Предпочитам теб.

— Аз пък не те предпочитам.

Той нервно закрачи, ядосан от държанието й.

— Не усложнявай нещата.

— Искаш да кажеш — просто да ти се подчинявам.

— Господи, Сирина — уморено каза той, почувствал се изведнъж изтощен. — Не съм спал с дни. Може ли по-късно да го обсъдим?

— А аз изобщо не спя, откакто ме напусна.

— По дяволите — въздъхна той и се облегна на вратата, затворил очи от напрежение. — Да му се не види — изруга тихо, после отвори очи и се отдръпна от вратата. След няколко крачки се строполи на един стол. Тишината изведнъж им се стори осезаема, тежка и мрачна, изпълнена с недоволство, а Сирина почувства как тъгата й се превръща в гняв и недоволство. Никога нямаше да бъде неин, мислеше си тя, сякаш врата се беше затворила след общите им спомени.

Той разглеждаше върховете на прашните си обувки, изтегнал се на стола си, когато отново заговори безизразно.

— И аз не съм сигурен, че съм спал — прошепна Бо дрезгаво. — Не и откакто напуснах Флоренция, но пък и рядко бях трезвен, а това помрачава спомените. Ако други жени можеха да ме накарат да те забравя, щях да го направя, повярвай ми. — Той се намръщи на неприятните спомени.

— В такъв случай какво ще правим? — предпазливо попита Сирина. Той беше различен — тонът му, думите, нямаше го вече наглото му презрение.

Той вдигна поглед и я изгледа изпод полуспуснатите си клепачи.

— Знам аз какво искам да правя.

— Поне не се отказваш — прошепна тя.

— Преди всичко съм уморен. Ако продължиш да говориш, ще заспя и вече няма да представлявам опасност за теб.

— Не представляваш опасност за мен. — Изтощението му изведнъж пролича и тя лесно разбра, че не просто от желание или неотложна нужда беше тръгнал да я търси.

— Приближи се тогава. — Гласът му беше тих и сънен. — Няма да те разкъсам. Не ми достига енергия.

Тя се отдалечи от леглото и бавно се приближи до него.

— Колко време пътува?

Виждаше колко усилие полагаше, за да се концентрира.

— Четири-пет дни — не съм сигурен.

— Защото ме обичаш. — Тя го изрече с много тих глас, трепереше, вероятно окуражена от успеха си с Масена, мислеше си, че няма какво да губи, ако Бо я вземеше за бъбривка.

Той поклати глава и отвърна поглед.

— Не съм на това мнение… — После нервно се размърда, бавно скръсти крака отново и остави пресни петна от ботушите си по килима. — Не знам… Може би… — Бо още по-ниско се изтегна на стола си, сякаш се пазеше от демони. — Но страшно се противопоставям — прошепна той с поглед, зареян някъде далече навън.

Това изказване определено не можеше да я накара да изпита истинска радост, но Сирина все пак се усмихна, разбрала усилията, които беше положил да формулира онова, което искаше да каже, колкото и неясно да беше то.

— Предполагам, че не искаш да се жениш.

Той бързо вдигна поглед, изумен и шокиран.

— За бога, не. Та аз съм само на двадесет и две години.

— В такъв случай трябва да проявим разум — каза тя унило. — Не искаш да се жениш. А аз не искам да съм ти любовница — това е нещо толкова преходно в живота — изтъкна Сирина, сякаш той не го беше забелязал. Изглежда компромис не можеше да се постигне при толкова различни схващания, мислеше си тя. Колкото и да го обичаше, също така обичаше и себе си. — Е, благодаря, че дойде при мен — продължи тя с разтреперан от съжаление глас, — но не виждам разумно разрешение.

Трудно му беше да мисли, понеже отдавна не беше спал, но не искаше да я пусне да си иде, а знаеше, че не може да я принуди да остане за дълго. Освен това тя не излизаше от съзнанието му от месеци, което сигурно значеше нещо, реши той с мъжката си логика.

— Ами ако — Бо замълча, а шокиращата мисъл за миг парализира езика му, — ами ако се оженим? — предпазливо започна той, навлязъл в един непознат свят, а думите звучаха като чужди и неразбираеми в ушите му. — Невил и Харпър се ожениха и това не промени много живота им — изтъкна той сякаш на себе си като убедителен аргумент.

— Не искам такъв брак — каза тя със съзнанието, че трябва да храни повече надежди, а не просто да приеме.

Очите му бяха полузатворени, когато вдигна поглед към нея.

— Много трудно е да ти се угоди.

— Направо ще ми се скъса сърцето, ако видя, че ме напускаш заради друга жена, или ако дочуя за това на чай.

— Другите съпруги го преживяват. — Беше спал със стотици такива.

— Аз не искам да го преживея.

— Господи — прошепна той, разтревожен от мисълта да й бъде верен. Невъзможно му се струваше. — Не знам как да бъда верен — каза той. — Не мога.

— Разбирам. — Тя наистина разбираше. Беше твърде млад, богат син на богат херцог и можеше да се стреми към много по-добра партия — малко по-късно, когато щеше да има време да се замисли по-дълбоко над това, без да влага толкова чувства.

Още от самото начало го беше разбрала. Знаеше, че той никога нямаше да бъде неин.

Това, което обаче не разбираше, беше силната воля на Бо Сейнт Джон — непредсказуема, понякога деспотична, не се спираше пред нищо. И когато той изведнъж стана от стола сякаш с поразяваща сила, заменила летаргията му, Сирина се изправи очи в очи с непоклатимата му воля.

— А сега… — тихо каза той, застанал застрашително над нея, от което тя отстъпи крачка назад, закопняла за това, за което копнееше и той, загубила интерес в спокойствието, — ти може би разбираш, каквото и да означава това, но твоето разбиране не решава проблема ми. Дойдох тук, всъщност прекосих цяла Италия на кон, за да те изчукам, и — продължи той, като я принуди да отстъпи още една крачка с глас, превърнал се почти в шепот — наистина възнамерявам да го направя.

Той тръгна напред, а тя назад — в знойната и пулсираща тишина, докато гърбът й се опря в стената, а когато Бо отново заговори, устните му бяха само на сантиметри от нея.

— Какво ще кажеш за едновременен оргазъм? — прошепна той и нежно опря длани в стената, обрамчи главата й, хвана я, наведе се напред, за да може тялото му леко да докосва нейното. — Или предпочиташ да си останем просто приятели? — Усмивката му беше палава, ерекцията му набъбваше до нея, а устата му беше толкова близо, че Сирина чувстваше топлия му дъх.

— Ще ме изнасилваш ли? — прошепна тя.

— Да не би това да означават поруменелите ти бузи? — прошепна той. — Мислех, че означава нещо друго.

— Моля те, Бо… — Тя се опита да вдигне ръце и да го отблъсне, но той бързо я хвана, отново свали ръцете й и ги прикова за стената.

— Мисля, че този път ще забременееш от мен — каза той властно. — Ще те държа в тази провинциална странноприемница и всеки ден ще те пълня със сперма… непрекъснато… непрекъснато. — Тъмните му очи я пронизваха, смели и безсрамни. — Искаш ли дете от мен?

Искаше, тази мисъл беше единствената й надежда, след като я беше напуснал. Но най-накрая беше успяла да се отърси от мъката си. Беше положила големи усилия, за да си създаде живот без него, и беше достатъчно зряла, за да не се осланя на безсмислени мечти.

— А тогава ще ми бъдеш ли верен? — подчерта тя.

Той изненадано се отдръпна и я изгледа. Когато най-после заговори, гласът му беше рязък.

— Не знам. Откъде, по дяволите, да знам? — С опънати от съмнение и ревност нерви, той изстена: — По дяволите! — После грубо впи устни в нейните, взе си това, за което беше дошъл, това, което с дни и седмици го беше преследвало. — Ти си моя — пламенно прошепна той. — Сега, утре, другия месец… може би догодина.

После грабна полата й, вдигна я нагоре, разтвори с коляно краката й и се наведе над нея.

— Първия път ще го направим прави. Едно време това ти харесваше — прошепна той, премалял от желание, докато сръчно разкопчаваше копчетата на панталона си. — А после — той дръпна полата — ще свалим това.

Когато вече беше вътре в нея, в съзнанието му нахлуха хиляди спомени и той нежно постави ръце на раменете й.

— Липсваше ми — прошепна Бо, вдишваше познатия аромат на парфюма й, усещането за нея изцяло го поглъщаше. После нежно я целуна.

— Обичам те — прошепна тя, без да иска.

За миг той затвори очи, напълно погълнат от спокойствие и задоволство.

Тя беше негова. Беше си я върнал.

Нямаше значение къде са. Нямаше значение, че се бяха събрали нервни и разгневени. Важното беше, че са заедно, че споделят страстта си.

— Оставаш при мен — каза той с тих и гърлен глас, а тялото му се мяташе в бесен ритъм.

Тя се притисна в него, искаше го, както винаги, горещото желание течеше във вените й, а трудностите сякаш изчезваха от само себе си.

— Оставаш — повтори той и плъзна ръце по гърба й, после по-надолу, за да я задържи за силните си тласъци.

— Не знам — тихо отвърна тя, разтреперана и почти достигнала до оргазъм.

— Аз обаче знам — каза той и още по-здраво я хвана, а после потъна дълбоко в нея. — Този път вече ще забременееш от мен — шептеше той, леко се отдръпваше, после неуморно се тласкаше напред, стигаше до пълно изтощение. — Чуваш ли ме?

Тя трепереше на границата на екстаза.

— Да — изстена тя, а желанието напълно беше заслепило съзнанието й. После почувства как започва бурният оргазъм, чувственият делириум. От толкова отдавна…

Той почувства същото, сякаш не можеше да почака и секунда повече, а желанието му да я притежава беше толкова силно, че направо потръпна. Впи пръсти в нежната й кожа, а ударите му придобиха вихрена мощ.

— Ти си моя — стенеше той в конвулсии. — Моя, моя…

— Би трябвало да те мразя — сладостно въздъхна тя, с притъпени от блаженството сетива и унесена в обятията му. — Би трябвало…

— Не сега — прошепна той и я повдигна, а тя отпуснато се облегна на него. Може би по-късно, искрено си мислеше той, после подпря чело о стената, напълно изцеден и задъхан.

Когато дишането му стана равномерно и отново се почувства в състояние да мисли, Бо забеляза леглото, взе Сирина на ръце, отнесе я до него и я сложи на измачканите чаршафи. Съблече роклята и блузата й, после свали обувките и чорапите, а тя лежеше сънлива и отпусната. Действията му бяха бързи и заучени — като на човек с мисия.

— А сега ще започнем да си заработваме стоте хиляди флорина — каза той и с чувство на собственик прокара пръст между краката й.

— Тежка задача дори и за теб, Бо — прошепна Сирина с поруменяло от страст лице, а тялото й все още пулсираше от животински инстинкт. — Съблечи се — тихо каза тя. — От месеци не съм виждала страхотното ти тяло.

За миг той повдигна вежди — винаги се изненадваше от спокойствието й, когато говореше за собствената си сексуалност. После бързо се съблече, като човек, който безброй пъти го е правил.

— Е? — попита той след малко. — Ставам ли?

Тя бавно и проницателно разгледа високата му атлетична фигура.

— О, винаги ставаш, Рошфор. — Усмихна се, както той би се усмихнал на някоя красива жена. — Много ми харесваш.

Не му се нравеше чарът й, с който пленяваше всички, а той не искаше никой друг, освен него, да я поглежда.

— А за мен ти си като идея-фикс — продължи той с тъжен тон.

— Така ли? — измърка тя. — И без съмнение това хич не ти харесва.

— Ще се оправя — отвърна той.

— Искаш да кажеш, че ще се оправиш и без мен. Не се мръщи, скъпи. Няма да те карам да се омъжиш за мен. Усмивката ти ми харесва повече. И аз искам да те чукам, Рошфор. Това не е само твоя привилегия. — Той отново се намръщи. — Да не би дамите да не трябва да говорят такива работи?

— Ти не трябва да ги говориш. — Никога не беше я приемал като другите.

— Не можеш да ме спреш.

— Мога… И ще го направя.

— Но не за дълго — и двамата го знаем. Виж, и аз мога да съм реалистка. Не можеш да удовлетвориш всички жени. Отслабнал си, скъпи. — Погледът й бавно премина по тялото му — мускулестата му фигура изглеждаше като на монах, който твърде дълго беше живял в пустошта. — Да не би отново да си се преработил от чукане? — Граф Рошфор не беше монах.

— Търсех Бонапарт — каза той все още с кисела нотка в гласа. Не знаеше дали предпочита разюзданото й поведение пред гнева й. — Трябваше да измина дълъг път.

— Може би сега ще можеш да походиш към мен. Този твърд рог привлече вниманието ми.

— Не говори като курва.

— Току-що ми плати сто хиляди флорина. Да не би след тази сума вече да ме броиш за куртизанка? Така повече ли ти харесва? Макар че на мен подчертано ми харесва твоят рог — добави тя с медено гласче и се плъзна нагоре по възглавниците. — Винаги ми е харесвал. Така че ела и ми дай любимата играчка — прошепна тя и плъзна ръка надолу между краката си.

Сладострастно разголена, порозовяла от скорошния оргазъм, тя бавно разтвори крака и му предложи похотлива гледка. Докато го гледаше, Сирина леко галеше клитора с върховете на пръстите си.

— Ти ме научи на това, спомняш ли си? — нахално му напомни тя. — Ти ме научи на всичко това, Рошфор — тези страстни желания, неутолимия копнеж, глада за секс… Трябва да ти благодаря. — Тя съблазнително притвори клепачи с топъл поглед и с влажни пръсти.

Изведнъж го обзе ярост, само като си я представи разголена пред друг мъж… или мъже — Масена или Солиняк, Лонд, който изпробваше всички дами… Тя беше най-страстната жена, която познаваше, а уроците нямаха нищо общо с това.

— Можеш да ми се отблагодариш, като ме изчукаш — каза той тихо, страстно и ревниво.

— Разбира се, скъпи.

— Не ме наричай скъпи — озъби се той, подразнен от шеговития й тон.

— Да, милорд… простете ми. Значи изисквате повече почитание от вашите курви? Ще го имам предвид.

— Предпочитам повече мълчание от моите курви — мрачно заяви той и с две крачки се приближи до леглото, отмести ръката й и се настани между краката й, мускулест и грациозен. — Така че, моля те, изчукай ме без повече коментари.

— Да, сър — прошепна тя с подигравателен тон и разярен поглед. — Каквото пожелаете, милорд.

Той я целуна и сложи край на сарказма й, после с тласък влезе в изкусителното й тяло. Тя веднага го обгърна с крака и леко изстена от наслада, закачаше го, напомняше му колко бързо се настройва.

— И с другите ли мъже така въздишаш? — попита той с вбесяващо тих глас.

— Може би. — Тя яростно прокара нокти по гърба му.

Пронизан от острата болка, Бо изрева и рязко се отмести. После с цяла тирада ругатни я вдигна и я хвърли по корем.

— Я по-добре да държа ръцете ти там, където ще ги виждам — изръмжа той. — Изправи се на колене — заповяда й той и я потупа като кон по задника.

Когато тя не реагира, той пъхна ръце под ханша й и я повдигна на четири крака. Прикрепяше я с ръка за кръста за по-стабилна опора и се приближи отзад. После леко започна да докосва вулвата й с върха на пениса си, дразнеше, възбуждаше я и галеше чувствителната й кожа, докато тя престана да се съпротивлява, заскимтя и се загърчи.

— Така е по-добре — прошепна той и я погали по задника с топлата си длан, а после съвсем леко влезе по-навътре. — А сега искаш ли малко по-грубо? Да ти го върна ли за тая кръв, която се стича по гърба ми?

Той рязко я тласна, преди тя да може да му отвърне.

Но докато се движеше вътре в нея, Сирина откри, че и тя самата се движи — от срамна нужда, оттласкваше се назад, за да посрещне всеки негов удар, изпитваше неутолим глад, докато той леко се плъзгаше, а усещанията направо я зашеметяваха и тя се разтапяше от удоволствие.

Сирина още по-силно се замята под него, настоятелна и твърда. Той вече не изпитваше нужда да я обуздава, ръцете му се преместиха на натежалите й гърди, галеха ги, докато се поклащаха в ритъм с таза й, дразнеше зърната й и пронизваше цялото й тяло с наслада.

Той се наведе през гърба й и леко я захапа по ухото, после продължи по врата й, душеше я като разгонено животно, опитваше я.

— Господи, направо мога да те замая от чукане — прошепна той с дрезгав глас, с ръце, здраво хванали гърдите й, и тяло, което налагаше волята си над нейното, което я разтягаше, караше я да трепери, да се тресе от желание.

— Кажи ми, че го искаш — дрезгаво я попита той.

Тя се задъхваше обезумяла, толкова яростно го желаеше, имаше чувството, че се дави.

— Да — изхлипа тя.

Той се тласна още по-навътре в нея, а Сирина извика от удоволствие — оргазмът я прониза, коленете й се подкосиха от забравата, в която беше изпаднала, от удоволствието, което я обливаше на вълни.

Той умело я последва, без да пропусне нито един тласък, караше я докрай да се наслади на мига.

След няколко секунди, временно удовлетворена, тя падна по гръб.

— Господи, хубаво се чукаш.

Тя се извъртя и го ухапа.

— Какво, по дяволите? — Той реагира изненадано, стисна се за рамото се отдръпна от нея.

Тя вече слизаше от леглото, а след миг вече се беше отдалечила, барикадирана зад масивната маса.

— Не съм тук, за да ме използваш — хладно отвърна тя.

— Напротив — каза той с тих глас, почервенял от гняв. Когато махна ръка от рамото си, то беше в кръв. — Ако още веднъж ме ухапеш — добави той, като си ближеше кръвта, — и аз ще те ухапя. А сега си дай задника насам.

— Веднага щом отклониш поглед, ще побягна. — Гласът й беше тих и жлъчен.

— Няма да го направиш — каза той с фалшива жестокост и стана от леглото. — Прекалено много обичаш да се чукаш.

Той все още беше възбуден, а когато тръгна към нея пенисът му беше твърд и силен.

Тя се обърна и започна да отстъпва, докато не стигна до стената.

— Ела тук — каза той с леден тон и се приближи до масата.

Тя не помръдна.

Бо за миг я изгледа, преди да започне да разчиства масата. Сложи тежкия метален свещник на пода, после подреди чиниите от обяда й на един стол, а тишината беше толкова напрегната, че ясно се чуваше всяко почукване на приборите. После изпъна ленената покривка и изравни краищата, като че ли симетрията беше от особено значение.

— Слагай си задника тук — каза той и потупа масата с показалец.

— Не изпълнявам заповеди като проститутка.

— Но винаги страшно добре се справяш — каза той с меден глас. — По-добре от Джулия Джонстън или Ейми Дюбоше, или всяка друга наемна дама от обществото. Май че първо ще те изям.

Тя се изчерви при споменаването на модните лондонски куртизанки, а последните му страстни думи запулсираха в съзнанието й.

— Не се приближавай до мен — заповяда Сирина, а погледът й се прехвърли от него на масата.

Той поклати глава.

— Не съм на това мнение. — Гласът му вече беше спокоен. — Чудя се дали все още си същата на вкус.

Вътрешното й пулсиране се учести.

— Спомняш ли си терасата в Минорка? — Тъмният му поглед се насочи надолу и се спря на мястото между краката й, покрито с копринени косъмчета. — Тук няма марципан, но мога да импровизирам.

Сирина направо се задъхваше. Той го забеляза.

— Искаш ли да те нося? — Тя сковано се беше опряла на стената, но Бо знаеше, че не е от страх. — Оттогава всеки път, когато видя черешки в марципан, си мисля за теб — прошепна той, заобиколи масата и тръгна към нея. — Тогава беше направо в страхотна форма.

— Определи ми срок — бързо каза тя, щом той се приближи, — когато ще ме пуснеш да си вървя.

— Защо?

— Имам нужда от това.

— А аз имам нужда от теб. — Той се спря и леко си пое дъх. — Не мога да ти определя дата.

— Цели седмици плаках по теб, след като си тръгна. Бо, моля те… просто ме пусни да си ида.

— Не мога. — Той вече беше до нея и тя чувстваше топлината на тялото му до нейното. — Ех, да можех — рязко каза той, после изведнъж се наведе, хвана я под коленете, взе я на ръце и тръгна към масата.

— Тази вечер и днес ще остана с теб — започна да се пазари тя. — После ме пусни да си ида.

— Съжалявам.

Той я сложи на селската маса. Когато Сирина отвори уста да заговори, нежно докосна устните й с пръст.

— Този въпрос не подлежи на разискване. Ако подлежеше, аз нямаше да съм тук. Нека поговорим утре или след два дни. Може би тогава ще ми е минало.

— Значи изобщо нямам избор?

— Нещо такова — прошепна той и прокара длани по вътрешната част на бедрата й, после леко разтвори краката й. — Кажи ми колко го мразиш. — Той покриваше с ръка мястото между краката й, а пръстите му влизаха навътре в нея. Погледна я и продължи: — Кажи ми, че това за теб е ужасно, че не пулсираш по пръстите ми, че не можеш да свършиш, че в леглото изобщо не си пасваме.

— А когато ме напуснеш? Тогава какво? — Тя беше беззащитна от желание, направо се ужасяваше.

— Никой няма да напуска никого. Предложих ти да правиш това, което сметнеш за необходимо. Предлагам ти целия Лондон. — Той я галеше с ръце, упражняваше чувствен натиск и тя усещаше как го приема, а сетивата й бяха съсредоточени върху нейните егоистични желания.

Свикнал да възбужда жени, той леко закачи един стол с крак и го придърпа, после седна и вдигна краката й на раменете си.

— Можеш всичко да си поискаш — прошепна той, докато я нагласяваше на подходящ ъгъл и леко я накара да се разкрачи с пръст. — Ще ти дам каквото поискаш — продължи той, после се наведе и направи влажна пътечка с език между краката й.

Внезапният прилив на удоволствие я накара да извика, преди да може отново да си поеме дъх или да започне да обсъжда колко срамни са страстите й, езикът му се стрелна в нея, а звуците, които издаваше, бяха знак за несъмнена капитулация.

Бо не правеше компромиси с ласките си, стараеше се от все сърце да й достави удоволствие, бавно и нежно галеше с език клитора и вулвата й, докато тя не застена от желание, с пръсти опипваше набъбналата й плът, преминаваше през хлъзгавия проход, докато тя не се загърчи под допира на ръцете и устните му. Цялата се беше навлажнила от копнеж — перлените капчици течност покриваха гениталиите й, стичаха се по езика му, а от време на време падаха по покривката на масата в знак на неутолимо желание.

— Смяташ ли, че си готова за мен? — излишно я попита той, после стана от стола и се разположи между краката й, като леко крепеше бедрата й с ръце.

Със затворени очи тя се вкопчи за ръба на масата с извит гръб, готова да го посрещне.

— Отвори си очите — тихо й нареди той, — за да можеш да виждаш как те чукам.

Тя леко и бавно повдигна клепачи.

— Гледам — прошепна Сирина. — Така по-добре ли е?

— Заради мен е — усмихна се той. — А сега се отвори.

За част от секундата тя се поколеба, а после плъзна ръце надолу и открехна блестящите си розови гънки.

— Помоли ме — нежно я подкани той.

— Моля ви, лорд Рошфор — каза тя без всякакво колебание и с прям поглед. — Имам нужда от вас.

— Само от мен! — не можа да се сдържи той. Беше прекалено апетитна, за да й се позволи да е свободна.

— Само и единствено от вас — прошепна тя, достигнала до върха на егоизма и забравата в пламтящата си страст, където бариерите вече не бяха от значение.

— Аз ще се погрижа за теб. — Погледът му изглеждаше странно сериозен, а в гласа му вече не се четеше недоволство. — Макар че не мога да ти предложа сърца и цветя.

— Нямам нужда от това.

— Благодаря ти — каза той за нещо съвсем друго. А после я целуна — лека целувка, първоначално нежна, а после съвсем груба.

Тя го насочи към медената си топлина, довери се на собствените си чувства и го посрещна с целия си плам. Агресивната й енергия го учудваше и привличаше, предизвикваше го повече от всяка друга жена, с която беше общувал.

Но в хаоса на тяхната връзка страстта им беше неимоверно чиста, дива, бурна и първична, сякаш бяха създадени един за друг.

Тя се вкопчи в масата и се повдигна, за да посрещне тласъка му, зашеметена от плътското желание, с тяло, което в готовност му се отдаваше и ликуваше. После той стъпи на пода и се наведе над нея, сграбчи масата за устойчивост и я помете в страстта си.

Когато и двамата достигнаха до върховното блаженство в селската странноприемница край Пиаченца с аромат на летни цветя във въздуха, отново се почувстваха живи и доволни от близостта си в това само тяхно място.

Имаха нужда да се докосват, да изпитат вкуса си, копнееха за аромата, за горещината и яростта, близостта и контакта, за ненарушимия съюз. В този зноен следобед те се любиха по всевъзможни начини, изгладнели и ожесточени, съблазнителни, отпуснати, редуваха се кой да е пръв и кой да отстъпва, като най-важното нещо за тях беше усещането — единствената действителност, когато всичко друго се разпадаше.