Джоана Линдзи
Диво сърце (7)

7.

— Побързай, Къртни! Нямам много време за губене, а и нали обеща, че ще ми помогнеш да си избера плат за новата рокля.

Къртни погледна през рамо към Мати Кейтс, която седеше върху един обърнат с дъното нагоре казан за пране. Тя изсумтя по начин, който не подобаваше много на една млада дама.

— Щом толкова си се разбързала, ела насам и ми помогни да прострем тези чаршафи.

— Шегуваш ли се? Вкъщи ме чака цял куп пране, с което трябва да се захващам още щом се прибера. А панталоните на Пиърс тежат колкото си искат. Ръце не ми останаха да ги пера. Чудя се защо се омъжих за такъв огромен човек.

— Сигурно защото го обичаш — усмихна се Къртни.

— Може би — също усмихната отвърна Мати.

Мати Кейтс беше смес от срещуположности. Повечето време дребничката синеока блондинка се държеше приятелски и беше весела и сговорчива, но можеше също да бъде мълчалива и затворена. Макар външно да изглеждаше независима и понякога да командваше не по-малко от Сара, в нея се криеше някакво чувство на несигурност и неувереност, за което знаеха само най-близките й приятели. Разбира се, Къртни беше една от тях.

Мати твърдо вярваше, че в живота получаваш толкова, колкото и даваш, и че човек може да постигне всичко, стига да се заеме здраво с него. Тя обичаше да казва: „Трябва сам да си свършиш работата, друг няма да ти я свърши.“

Мати беше доказала истината на тази философия, като преди две години успя да преодолее своята неувереност и да спечели Пиърс Кейтс, който по това време беше от половин дузината мъже, захласнати по Къртни.

Мати никога не се беше сърдила на Къртни за това увлечение на Пиърс. Радваше се, че нейната приятелка се беше превърнала от грозно патенце в красив лебед и й ставаше много смешно, като виждаше, че мъжете, които преди това въобще не я забелязваха, сега се надпреварват да тичат по нея.

Понякога Мати мислеше, че Къртни до голяма степен е нейно творение. Разбира се, не по отношение на външния вид, защото през последните две години Къртни много се беше разхубавила — фигурата й се издължи с няколко инча, а от непрекъснатата усилна работа бебешката й пълнота напълно изчезна. Но Къртни вече не беше така стеснителна и нервна и не трупаше всичко върху себе си, което преди това често я беше карало да страда незаслужено.

Тази промяна стана след много ръчкане, подбутване и заплашване, но на Мати й ставаше хубаво при мисълта, че е успяла да вдъхне малко кураж на това момиче. И защо не — сега Къртни дръзваше да се опъва и на Сара, е, не винаги, но във всеки случай по-често отпреди. Дори Мати не можеше вече да си позволи да се държи по-грубичко с приятелката си. Самата Къртни беше започнала да осъзнава, че не й липсва смелост.

Девойката остави празния кош за пране върху коритото близо до Мати.

— Е, добре, госпожице нетърпеливка, да тръгваме.

Мати се обърна към нея:

— Няма ли да си смениш роклята и да си оправиш косата или нещо от тоя род?

Къртни дръпна панделката, която придържаше дългата й коса с цвят на мел, върза я отново и след това приглади стърчащите кичури.

— Ето, готово.

Мати се изкиска.

— Струва ми се, че хващаш окото. Твоите стари рокли все още изглеждат по-добре и от най-хубавите ми басми.

Бузите на Къртни леко поруменяха, но тя се извърна така, че приятелката й да не види. Целият й гардероб се състоеше от дрехите, с които беше дошла в Рокли преди четири години, и тя продължаваше да ги носи, макар че вече бе поизрасла, а и всички бяха в светли пастелни цветове, което повече отиваше на по-малки момичета. Ако в началото дрехите й не й бяха малко големи, тя не би могла още да ги носи, но сега можеше да ги постесни, така че да прилегнат на доста по-слабата й фигура. Някои от нейните рокли бяха с достатъчно голям подгъв, за да може да ги отпусне, но повечето трябваше да се наставят с други парчета плат.

Но старите й дрехи от коприна и муселин, китайски крепдешин и мохер, чудесно обточените й яки, жакетите, дори летните и зимните й наметки от фино кадифе бяха някак не на място в градче като Рокли. А и самата Къртни никога не беше обичала да се отличава от другите, но сега външността й привличаше погледите веднага, а за нейна изненада по-особените й дрехи я открояваха още повече.

Рокли беше малко градче. Едва отскоро се беше сдобил с две кръчми и един публичен дом. Чувстваше се остър недостиг от млади жени, подходящи за женитба, така че през последните две години Къртни се оказа заобиколена от ухажори.

Когато Ричард, младият ковач, я помоли да се омъжи за него, тя беше толкова учудена, че едва не му се хвърли на врата и не го разцелува.

Едно честно и почтено предложение за брак, когато тя вече си мислеше, че никой никога няма да я поиска за жена! Но ковачът просто имаше нужда от съпруга. Той не я обичаше, нито пък тя него. Така, както не обичаше Джъд Бейкър, Били или пък Пиърс, които също се надпреварваха за ръката й. Съвсем определено не харесваше и Рид Тейлър, който сега усилено я задиряше и си беше втълпил, че без друго ще я спечели.

— Чувала ли си за някакъв господин на име Чандос, Мати? — Къртни се изчерви — как можа да изтърве този въпрос?

Вървяха към предната страна на хотела и Мати отговори замислено:

— Като че ли не. Прилича ми на имената от твоите уроци по история, като тези на рицарите от времената, за които ми разказваш.

— Да, има някакво класическо звучене, нали?

— Има сякаш и нещо испанско. Защо питаш?

— Просто така — сви рамене Къртни.

Мати не се хвана на въдицата.

— Е, хайде, откъде си чула това име?

— Ами той се записа в хотела тази сутрин. Просто си помислих, че може да си чувала за него и преди това, че може да е известен.

— Да не е от ония лошите типове, а?

— Не ми прилича на такъв.

— Ами, ако е по-стар, можеш да питаш Чарли и Снъб. Те познават всичките майстори на пищова с лоша слава, а и знаеш как обичат да клюкарстват.

— Този не е толкова стар. Предполагам, че е двайсет и пет двайсет и шест годишен.

— Тогава едва ли ще го знаят, но ако искаш само да разбереш колко души е утрепал…

— Мати — прекъсна я рязко Къртни, — това въобще не ме интересува.

— Ами какво тогава?

— Нищо, абсолютно нищо.

— Защо ме попита тогава, за Бога? — и в следващия момент добави: — Да не би това да е той?

За миг пулсът на Къртни се усили, но после се поуспокои. От отсрещната страна на улицата пред бара на Рид се беше облегнал единият от двамата стрелци, които наскоро бяха дошли в града.

— Не, това е Джим Уорд — обясни Къртни. — Той пристигна вчера с още един мъж.

— Джим Уорд? Виж, това име ми звучи познато. Не беше ли между ония от обявите за издирване на престъпници, които Лудия Бил донесе от Абилин миналата година?

Къртни повдигна рамене:

— Така и не разбрах защо шерифът Хикок ни изпрати тези обяви. В града никога не сме имали шериф — Никой в Рокли не искаше тази работа и затова през града минаваха свободно твърде много хора извън закона, или „бухали“, както Чарли ги наричаше. — Няма никакво значение дали го издирват. Кои би го арестувал в Рокли?

— Вярно — съгласи се Мати, — ама по-добре е, ако знаеш от кого да се пазиш.

— Стига да мога, бих се пазила от всички тях — потрепера Къртни.

— Да, естествено, но ти знаеш какво имам предвид. Ако Хари знаеше, че издирват Поликът Паркър, щеше да го застреля, вместо само да го изгони от града.

При споменаването на това име Къртни се стегна.

— Не ми напомняй. Сара месеци наред не можеше да си прости, че някакъв човек от Хейс Сити бил получил хиляда долара награда за този долен тип.

Мати се засмя:

— Сара винаги не може да си прости за нещо.

Двете момичета пресякоха улицата с надеждата, че ще избягат от горещото слънце. Приближаваше краят на лятото, но това като че ли не важеше за Канзас Къртни не излизаше често на слънце, освен когато простираше прането, но и това беше достатъчно всяко лято кожата й да придобие светлозлатист загар. Този загар много отиваше на медено-златния цвят на очите й.

Ларс Хендли се усмихна на двете девойки, когато те влязоха в магазина му. Той изчакваше Бърни Бикслър да свърши с покупките си. Бърни също им даде знак, че ги е забелязал. Вътре имаше още четирима клиенти, като никои от тях не бързаше особено.

В магазина на Хендли можеше да се намерят всякакви полезни неща. В него не се продаваше само месо, но Цинк Ходжис, бивш ловец на бизони, беше отворил месарски магазин наблизо. В предния ъгъл на магазина човек можеше да се избръсне или подстриже при Хектор Евънс, който при нужда можеше и да вади зъби. Бръснарят беше наел от Ларс този малък ъгъл, защото така и не се беше решил дали да се установи в Рокли и затова не искаше да харчи пари, за да си построи своя собствена бръснарница.

Мати бутна Къртни към стената, където бяха закачени старите обяви за издирване.

— Ей там, виждаш ли? — зарадва се тя. — Дават се триста долара награда за Джим Уорд, който се издирва за убийство, въоръжен грабеж и безброй други престъпления в Ню Мексико.

Къртни огледа внимателно обявата, на която имаше направена с молив скица на мъж, който наистина приличаше на Джим Уорд.

— Пише, че го търсят жив или мъртъв. Защо пишат това, Мати? Така само дават право на ловците на хора да убиват безнаказано.

— Принудени са да го правят, защото иначе никой няма да има интерес да преследва престъпниците. Мислиш ли, че някой ще тръгне срещу тях, ако не знае, че може да ги убие при нужда. Винаги става престрелка и ако преследвачът или шерифът, или които и да е друг, не е достатъчно добър с пистолета, той е мъртъв. Той си поема риска. Ако е достатъчно добър, оправя своя човек и получава наградата, а това означава, че един престъпник по-малко ще безпокои добрите хора. Или предпочиташ никой да не се захваща с тази работа?

— Не, мисля, че не — въздъхна Къртни. Тя никога не можеше да намери отговор на основателните доводи на Мати. — Просто ми се струва, че това е прекалено жестоко.

— Ти просто си с меко сърце — каза Мати, — но не можеш да кажеш, че много си съжалявала, когато убиха Поликът Паркър.

— Не.

— Добре де, ами че те всички са такива, Къртни. За нас, останалите, е по-добре, ако тях ги няма.

— Предполагам… че е така. Мати — леко заекна Къртни.

Мати прихна:

— Ти си безнадежден случай, Къртни Харт. Сигурно би съжалила и змия.

— Змия ли? — Къртни поклати глава. — Не мисля.

— Добре тогава — Мати почука с пръст по плаката. — При толкова обяви наоколо, не мислиш ли, че тоя глупак просто ще си смени името?

— Може пък да си харесвам името такова, каквото си е.

Момичетата зяпнаха от изненада и мигом се обърнаха. Джим Уорд стоеше точно до тях и видът му показваше, че никак не е доволен. Той беше длъгнест, с близко разположени над кривия нос очи. Имаше дълги и рунтави мустаци, които стигаха до челюстта му. Той смъкна обявата от стената, смачка я и я навря в задния си джоб. Насочи студените си сиви очи към Мати, която беше направо онемяла. Къртни едва успя да каже:

— Тя нямаше нищо предвид, господин Уорд.

— А може пък аз да не харесвам да ме наричат глупак — без значение кой го казва и защо.

— Ще ме застреляш ли? — с подигравка попита Мати, която беше посъбрала малко кураж.

В този момент на Къртни и се искаше да я ощипе до посиняване. Коленете й омекнаха.

— Това ми звучи като добра идея — каза Уорд леко разгорещен.

— Ей, вие там! — викна им Ларс Хендли. — Не искам никакви неприятности в моя магазин.

— Ами тогава стой си там, където си, старче — грубо изкомандва Уорд и Ларс се спря на мястото си. — Това е нещо, което касае само мене и госпожица Голяма уста.

Ларс погледна към пушката, която държеше под тезгяха, но не посегна към нея.

Не помръдна и никой от останалите в магазина. Стана страшно тихо. Чапли и Снъб бяха влезли веднага след Уорд и седяха в бръснарницата, като се наслаждаваха на представлението.

Хектор спря да бръсне клиента си и усети, че ръцете му треперят. Онзи на стола избърса пяната от лицето си, но не понечи да стане. И той като всички останали безмълвно наблюдаваше разиграващата се драма.

Още миг и Къртни щеше да се разплаче. Господи, как беше могла само преди малко да храни съжаление към този мъж, че някой ден някой може да го застреля?

— Мати? — тя се опита гласът й да звучи спокойно. — Да си вървим, Мати.

— Ю-ху — подвикна Джим и ръката му се плъзна и сграбчи едната плитка на Мати. Той приближи лицето й към своето.

— Голямата уста няма да си тръгне, докато не се извини. След това ще се погрижа за тебе, нали, скъпа?

Къртни затаи дъх, като видя, че сините очи на приятелката й пускаха искри.

— Съжалявам — тихо каза Мати накрая.

— По-високо!

— Съжалявам! — разярено извика момичето.

Джим Уорд се подсмихна и я пусна.

Но сега събраните му очи се насочиха към Къртни. Устните му се разтегнаха в неприятна усмивка.

— Защо сега ти и аз не отидем някъде, където ще можем по-добре да се опознаем, скъпа? Хвърлил съм ти око още откакто…

— Не! — изкрещя Къртни.

— Не? — мъжът присви очи — Казваш не?

— Ами аз… аз трябва да се връщам в хотела, господин Уорд.

— Ю-ху! — пръстите му се впиха в ръката й и я стиснаха здраво. — Май не ме разбра добре, скъпа. Казах, че ще се опознаем с тебе по-добре, и така и ще направим.

— Моля, недейте — извика девойката, когато Уорд я издърпа пред магазина. Той не обърна внимание на виковете й.

— Остави момичето, Уорд.

— Какво? — Джим се спря и се огледа. Добре ли беше чул?

— Не обичам да повтарям.

Джим продължи да стои с Къртни пред вратата на магазина и да се оглежда, докато не откри на кого беше този глас.

— Имаш две възможности, Уорд — каза мъжът небрежно. — Хващай се за желязото или изчезвай. Но недей дълго да мислиш, че ми губиш времето.

Джон Уорд пусна Къртни, като си освободи дясната ръка. Посегна към пистолета си.

В следващия миг той беше мъртъв.