Джоана Линдзи
Диво сърце (27)

27.

С гъстата си пепеляворуса коса и тъмновиолетовите си очи Ривъс Хубавеца напълно заслужаваше прякора си. Той наистина беше твърде привлекателен, дори красавец. Двайсет и две годишният строен младеж, висок почти шест фута, даваше богат материал за женското въображение.

Къртни толкова беше поразена от вида му, че дори и не забеляза другите двама мъже, които бяха с него. От своя страна, Хубавеца също я намери за много интересна.

— Тейлър каза, че си красива, скъпа, но не е бил достатъчно справедлив към тебе — ти си прекрасна.

Вероятно доста отдавна не беше имал вземане-даване с жени, помисли си Къртни, защото в момента тя едва ли изглеждаше добре: беше облечена във всекидневната си пола, с която яздеше, и с бялата си копринена блуза, която беше цялата изпомачкана, защото я беше прала. Косата й се спускаше в пълен безпорядък чак до кръста. Не беше се мила от нощта, в която Чандос беше ухапан от змията.

— Ще яздиш с мене — каза й Хубавеца, като дойде да я поеме от ръцете на нейния похитител.

— Ей, Хубавецо…

— Тя ще язди с мене, Евънс — каза той със заплашителна нотка в гласа. Явно притежаваше нещо повече от приятната си външност.

Джим Евънс се вслуша в това недвусмислено предупреждение и пусна ръката на девойката.

Тя вече се питаше кой ли командва тук, когато Евънс изкомандва всички да се качват на конете и те изпълниха заповедта му. Явно той беше шефът и въпреки това Хубавеца беше наложил налята си, без да срещне каквито и да било възражения.

Хубавеца излъчваше някаква скрита заплаха. От начина, по който Евънс така бързо беше отстъпил, Къртни остана с чувството, че никой не смееше да го предизвика. Изглежда, той беше просто един обикновен стрелец, но от онези, които убиваха за забавление.

Хубавеца я метна на коня си, след което и той го яхна, като се настани зад нея. Едва тогава девойката забеляза мексиканеца. Очите й срещнаха навъсения му сериозен поглед, който добре познаваше. Този поглед й действаше на нервите още щом го видеше.

— Ти, Ромеро, май не си се поучил от грешките си? — подхвърли му тя язвително.

— Ти все така лесно се горещиш, bella. — Той имаше безочието да й се усмихне. — Но, si, взех си урок. — После той се обърна към Джим, който тъкмо яхваше коня си. — Не чухме изстрели, senor. Какво направихте с Чандос?

— Абсолютно нищо — отвърна му Евънс. — Не се наложи да се занимавам с него. Тя беше сама долу при реката.

— Искаш да кажеш, че той даже не знае, че сме я взели с нас? — въпросът беше отправен от един от мъжете с издължено лице и още по-дълги засукани нагоре рижи мустаци. — Това ми харесва! Той ще се мотае насам-натам и ще има да я чака, ама уви! — мъжът се разсмя. — На тия червенокожи диваци не им сече много пипето. Питам се колко ли време ще му трябва, докато загрее, че я няма.

— Грешиш — тихо каза Ромеро. — Аз и моите приятели сбъркахме, като го подценихме. Колкото до мене, няма да спя спокойно, докато тоя тип е жив. Ако вие не се погрижите да му видите сметката, то аз ще го направя.

На Къртни й идваше да закрещи, но си даде сметка, че така няма да спре мексиканеца. Чандос го беше унизил и сега негодникът имаше да урежда сметки с него. Но тук нямаше да помогнат никакви молби, дори можеше това да го настърви още повече. Трескаво обмисляйки, девойката каза:

— О, благодаря ти, Ромеро. Вече се опасявах, че Чандос ще си помисли, че съм паднала във водата и дори няма да си направи труда да ме потърси.

— Тя сериозно ли говори? — попита оня с продълговатото лице, а след това се обърна към Къртни: — Искаш ли да видиш червенокожия мъртъв?

— Не ставайте смешен — отвърна му тя презрително. — Чандос няма намерение да умира. Достатъчно умен е, за да се остави някои да го изненада. Но как иначе ще научи какво е станало с мене, освен ако не срещне някой от вас?

— Май че Ромеро не ти е много по душа, а скъпа? — поусмихна се Хубавеца. След това се обърна към останалите: — Забравете за червенокожия, ако тръгне след нас аз ще се погрижа за него.

Очевидно никой не се съмняваше в способностите му, в това число и Ромеро, защото потеглиха, без да кажат нищо. Къртни въздъхна с облекчение — Чандос беше в безопасност.

Но за нея не можеше да се каже същото. Малко след като прекосиха реката, ръцете на Хубавеца започнаха да шарят по тялото й. Едната му ръка се беше приближила застрашително до гърдите й и дъхът на Къртни пресекна от възмущение, когато той сграбчи едната и гърда. Тя рязко отблъсна противната му ръка, но той хвана ръцете й и силно ги изви на зад, при което тя изпита такава остра болка, че в очите й се появиха сълзи.

— Не си играй с мене, скъпа — гласът му беше преминал в гневен шепот. — И двамата знаем, че си позволявала на оня индианец и по-големи волности. Затова недей да ми се правиш на много важна.

Ръката му пусна юздата и заопипва корема и гърдите й, но конят внезапно направи стъпка встрани, като разтърси глава. При това рязко движение Къртни стисна очи от силната болка, която прободе извитите й назад ръце.

— Считай, че имаш късмет, защото ми стана симпатична, скъпа — продължи Хубавеца. — Ще държа останалите на разстояние, но само в случай че проявиш някакво разбиране по въпроса. Тейлър си те иска обратно, и преди да те заведем при него, аз мисля да си взема сам каквото ми се полага за главоболията. А как точно ще стане това, зависи само от тебе.

Той пусна ръката й Къртни не отрони нито дума. Какво би могла да му каже? В този момент беше напълно безпомощна.

Но тя нямаше никакво намерение да се примирява е положението си. Макар че Хубавеца беше невероятно привлекателен мъж, грубото му нахалство я отвращаваше. И веднага щом болката в рамото малко я напусна, тя му даде да разбере какво мисли за неговите обноски, без да я е грижа за последствията: лакътят й се заби в корема му и двамата се сборичкаха, защото тя се опита да скочи от коня. Той я удари по главата, но тя продължи да се съпротивлява, докато най-накрая ръцете му я приклещиха като стоманени обръчи и тя не можеше изобщо да помръдне.

— Е, добре! — изръмжа той свирепо. — Показа си рогата. Засега няма да те докосвам. Но ти се помоли хубаво да ми мине ядът, преди да е станало време да си правим лагера довечера.

Сякаш за да усили зловещото значение на думите му, една светкавица проряза мрачното небе, последвана от грохота на гръмотевицата. Ливналият пороен дъжд сложи край на по-нататъшните му заплахи, защото той побърза да извади мушамата си и покри с нея и двамата, а след това смушка коня, за да настигнат останалите.