Лидия Джойс
Воалът на нощта (5)

5

Байрън бързо вдигна роклята на Виктория и я измъкна през главата и. После трескаво се зае с металните кукички на корсета. Желанието го тласкаше да бърза, но още повече много, много повече, както си призна — се страхуваше от онова, което тя можеше да каже, ако не отклони вниманието й. „Погледнете и вие ми кажете.“ Как можеше да знае какво крие той? Как можеше да вярва, че ще разбере отчаянието, което мъчеше дните и бродеше като призрак в нощите му? Смъкна корсета от раменете й, а заедно с него и долната риза.

Виктория стоеше пред него като на изложба, с гордо изправена глава и вирната брадичка, и го гледаше право в очите, сякаш искаше да му забрани каквато и да било забележка. Гърдите й бяха големи, доста пълни за стройното тяло и по-стегнати, отколкото при повечето жени на нейната възраст. Меко закръглени, леко скосени рамене, нежна кожа, стройна талия — безкрайно желана. Държеше се с естествена, чувствена елегантност и той беше убеден, че тази жена е създадена за любов. Нищо чудно, че се криеше зад грозни дрехи и студена усмивка. Трябваше да прибягва до крайни средства, за да прикрие вродената си еротична привлекателна сила.

Представата, че ей сега ще я прегърне, ще притисне голото й тяло до своето и ще завладее устата й, изпрати гореща вълна в слабините му. Ала не я докосна, макар че тялото му крещеше за освобождаване. Тя беше гола само до кръста и това не беше достатъчно.

— Разпуснете косата си — заповяда глухо.

— Какво? — В гласа на Виктория звънна страх.

— Разпуснете косата си.

Тя се поколеба за момент, но се поддаде. Гърдите й се повдигнаха изкусително, когато посегна към строгия кок на тила. Извади бързо фуркетите и разви тежкото руло. Погледна го подозрително и разтърси косата си — веднъж, два пъти, три пъти, — за да напада по раменете й.

Байрън веднага разбра каква беше причината за колебанието й. С лице, обрамчено от порой светли къдрици, тя изведнъж стана по-млада и не толкова самоуверена. Линиите на лицето, които иначе изглеждаха строги, сега се омекотиха и дори войнствената брадичка стана нежна и податлива. Без защитата на опънатата коса Виктория се превърна в крехко, ранимо същество.

Байрън протегна ръка и взе една къдрица между пръстите си. Копринено мека като коса на фея, но безмилостно отрязана с груба ножица точно под гърдите.

— Какво сте направили с косата си? — промърмори укорно той и посочи нацепените краища.

— Никой не ги вижда — отговори Виктория, но избягна погледа му.

Байрън поклати глава.

— Не е затова. — Жената пред него беше твърде сложно същество и той не се задоволи с такава проста причина. Подобно на дрехите и хладното държание, косата беше част от маскарад, с който тя държеше света на разстояние. — Отрязали сте я така немилостиво, защото я мразите. Защото е зашеметяващо красива, а красотата е опасна. — Вдигна връхчетата към устните си и ги целуна. Виктория остана неподвижна, устремила поглед към ръката му. — Преди седмицата да отмине, ще знам защо сте толкова опасна — обеща тихо той. — Ще проникна в тайните ви, лейди Виктория, и ще разбера що за човек сте.

Погледът й не се отклони нито за миг.

— Не и преди аз да проникна във вашите.

Той я спря с целувка и потисна опасенията си, че тя може да се окаже права. Устата й беше зряла и сладка, зърната на гърдите й се триеха предизвикателно в голата му гръд. Той зарови ръце в косата й и я притисна до себе си с все сила. Един кичур се пъхна в устата му, той се засмя, отстрани го и я зацелува отново.

— Трябва да махнем тези глупави обувки — каза той, когато се отделиха един от друг. Виктория беше много висока за жена. С токчетата на обувките стигаше почти до носа му.

— Добре — кимна задъхано тя.

Байрън се отпусна на колене и огледа обувките под мрачната светлина на свещта.

— Имат копчета — промърмори обвинително.

Виктория се засмя дръзко.

— Да. Много, много копчета.

Мъжът изпухтя сърдито.

— Я да видим какво може да се направи срещу това.

Стана и я вдигна на ръце с едно единствено, нарочно драматично движение. Тя изохка, но не се разпищя, както биха сторили повечето жени на нейно място, а когато я положи на дивана, първите й думи бяха пълни с укор.

— Можехте да ме предупредите.

Байрън вдигна рамене и намести единия й крак в скута си. Сръчно разкопча обувката и я свали, после повтори същата процедура с другия крак. Пусна я и се обърна да я погледа как лежи по гръб на ниския диван.

По лицето на Виктория се четеше очакване, долната устна бе стисната между зъбите. Все още я обгръщаше аура на младост и крехкост — вече не можеше да си я представи като закопчана догоре стара мома, но не и като цивилизована светска дама. Със сигурност не беше дете, но изглеждаше нежна и ранима — нещо, което и насън не беше предполагал, когато за първи път я видя в чайния салон.

Ранима — и трепереща от желание.

Все още стискаше в ръце левия й глезен, толкова строен, че можеше да го обхване с една ръка. Бавно плъзна пръсти нагоре по коприненомекия прасец, като не откъсваше очи от нея. Дъхът й спря за миг, после се ускори. Той спря в ямката на коляното, после развърза шнурчето, което държеше чорапа, нави чорапа съвсем бавно и го свали от крака й. Виктория потрепери леко, когато ръката му докосна гола кожа, а той поднесе крака й към устните си и бавно плъзна език от глезена към коляното. Кожата беше тънка, покрита с мек мъх. Виктория въздъхна, той се усмихна и свали по същия начин втория й чорап. Свали с един замах остатъците от бельото й и тя остана гола пред него.

Краката й бяха добре оформени, с тесни глезени и колене, с пълни прасци и бедра, невероятно дълги, завършващи в триъгълник от светли косъмчета. Като цяло е по-тънка, отколкото изисква сегашната мода, установи делово той. Но според него беше съвършена.

— Чувствам се някак… привилегирована — промълви Виктория и в гласа й се усещаше леко треперене. — Аз, в този вид… Нали разбирате… — Посочи голото си тяло и добави: — А вие… така… — И направи лек жест в посока на тъмния панталон, който обхващаше хълбоците му.

Байрън избухна в тих смях.

— Така се чувствам най-сигурен. — Наведе се над нея, плъзна устни по корема, навлезе във вдлъбнатинката между гърдите, стигна до шията и устата. Виктория мушна ръце под мишниците му, когато стигна до лицето й, и го окуражи да я целуне, когато устните им се срещнаха. Меки длани и елегантно извити пръсти изследваха гърба му. След малко устните й избягаха от устата му и се втурнаха да изследват всеки сантиметър от лицето и шията му. Устата й беше невероятно гореща — като възбудата, която опъваше панталона му.

Той се опря на лакти и обхвана с две ръце лицето й, впи уста в нейната и продължи да я изследва бавно и основно, като внимателно движеше главата й. Устата й беше влажна, сладка и изкусителна, мека и отдадена — също като тялото. Тя се раздвижи под него, освободи единия си крак и обхвана хълбоците му между бедрата си. Той изохка и притисна мъжествеността си към привличащата го горещина, натисна я с всичка сила и погълна устата й.

Най-сетне устните им се разделиха и той зарови лице в прекрасната руса коса, разпиляна по възглавниците.

— Мога да се удавя във вас — прошепнаха устните му.

Виктория не отговори, но само след минута той усети сръчните й ръце да отварят панталона му. Когато връхчетата на пръстите й докоснаха възбудения му член, той се втвърди още повече, ако това изобщо беше възможно. Виктория отвори първото копче, второто… Той изохка и я отстрани от себе си. Изправи се, смъкна панталона, обувките, чорапите и бельото. Виктория следеше всяко негово движение с блестящи, загадъчни очи.

— Така по-добре ли е? — попита дрезгаво той.

— Много по-добре — потвърди тя. Поиска да каже още нещо, но спря. Гъста червенина заля лицето й и се устреми надолу към гърдите. Виктория разтърси глава, за да я прогони, и каза: — Елате. Елате при мен.

Байрън се засмя тихо.

— С удоволствие. — Но вместо да легне до нея на дивана, коленичи до краката й. Започна с фините ходила: целуна всеки пръст поотделно, облиза го. После мина по вътрешната страна на прасците, за да стигне до коленете, където посвети специално внимание на няколко чувствителни места. Докато езикът и устните му я милваха, Виктория трепереше с цялото си тяло. Устата му се плъзна бавно по едното бедро, после по другото, за да се наслади на меката, гореща плът. Тя раздалечи крака, за да се отвори за него. Той спря пред гнездото от меки кичурчета, светли като вълните, които падаха по раменете й. Той усети как дъхът й се ускори и мускулите й се стегнаха в очакване. Вдигна глава и видя, че тя го наблюдава напрегнато, вкопчила едната си ръка в облегалката на дивана. Другата почиваше на хълбока й.

— Нима искате…? — попита тихо тя, докато по лицето й се гонеха учудване и радостно очакване.

Вместо отговор Байрън преодоля последната дистанция. Намери фините гънки под кичурчетата и ги облиза внимателно, като за опит. Виктория изстена, сграбчи с две ръце раменете му — но не се опита да го направлява, просто се хвана за него. Той продължи да я милва с устни и този път тя изохка тихо.

— Още? — пошепна той, убеден, че тя ще го чуе между стоновете си.

— Да — помоли дрезгаво тя. — Още много, много…

Байрън се засмя тихо и продължи да я милва с устни и език, плъзна се в падинката на влажната горещина. Ръцете й стиснаха раменете му с неочаквана сила, краката й се отвориха, хълбоците й се устремиха към устата му. Той се задвижи ритмично в нея и тялото й се нагоди веднага към ритъма му, докато той се стараеше да напасва скоростта към реакцията й. Наслаждаваше се на пъшкането й, на силните ръце с остри нокти, на стройните глезени, увити около талията му. Поглъщаше я постепенно, като търсеше точката, която щеше да предизвика експлозия…

И я намери. Виктория нададе задавен вик и се скова. Тялото й се опъна като струна върху ориенталските възглавници. Байрън не престана, не се забави нито за миг, когато тя затрепери и се загърчи при всяко движение на езика му. Тя се опита да каже нещо, но думите се размиха в неартикулирани звуци. Той продължи, проникна още по-дълбоко в горещата, гладка утроба, докато пръстите й се впиваха в раменете му и тя въздишаше и тръпнеше.

Най-сетне тя изплака и се отпусна и той се оттегли от тялото й. Ръцете й се мушнаха под мишниците му и тя го издърпа нагоре към лицето си, притискайки хълбоци към неговите.

— Сега — произнесе през здраво стиснати зъби. — Сега, моля ви!

Той се приближи към нея, без да бърза. Езикът му закръжи около пъпа, после целуна гърдите й и се наслади на треперещото тяло. Най-сетне устните им се срещнаха отново, жадни и изискващи. Толкова силно я желаеше, че му се зави свят. Желанието пулсираше във вените му, бучеше в ушите му и усещането беше прекрасно. Тялото й се движеше неспокойно под неговото, топло и гъвкаво, и го умоляваше да удовлетвори желанията му.

Целуна я отново, отговори на страстта й, вкуси устата и езика й.

— Малко ще боли — успя все пак да я предупреди, но тя поклати глава и се изсмя гърлено, с мъка поемайки въздух. Желанието го надви и не можа да се замисли над отговора й — какво беше това, отказ или ирония? Обхвана бедрата й, плъзна се във влажния, тесен отвор и едва не загуби контрол, когато се зарови в горещата утроба.

Не срещна бариерата на девствеността. Нищо не спря проникването му. За пореден път беше подценил тази прекрасна, противоречива жена. Но дори това прозрение не го спря нито за миг.

Виктория простена и се надигна насреща му. Той се опита да се раздвижи, но тя го хвана здраво за раменете и го спря.

— Още не — изрече дрезгаво. Лицето й беше напрегнато, но явно се наслаждаваше на чакането и великолепието на мига увеличаваше радостното й очакване. Тя затвори очи и потъна в себе си. Далече от него.

Внезапно Байрън осъзна, че не му е достатъчно да дава и да получава удоволствие. Искаше Виктория да усеща присъствието му, да знае, че той е мъжът, който се слива с нея, както той съзнаваше, че тя е жената, която се слива с него. Беше толкова красива с белязаното от насладата лице, със стройните извивки на тялото, които тръпнеше под неговото, с тясната утроба, която го държеше в плен. Сякаш искаше да превърне двамата в едно прекрасно същество. Но той не искаше тя да се впусне сама в екстаза. Искаше да го усеща по време на любовния акт, от началото до края — искаше да е част от нея, когато тя достигне върха.

Целуна челото й, ресниците, устните.

— Аз съм тук — пошепна задавено. — Погледни ме. И мисли за мен — аз съм тук, при теб. В теб.

Виктория отвори очи и го погледна.

— За един миг — изрече тя и устните й се накъдриха в горчива усмивка.

Той я целуна нежно и се задвижи внимателно и сигурно, с дълги тласъци, които я изпълваха от портата до границата, отново и отново. Тя ги посрещаше със стонове, в които се смесваха удоволствие и нова жажда.

— За тази нощ — каза той, а после вече нямаше въздух за говорене.

Ускори тласъците, подканван от ръцете й, и най-сетне намери ритъма, който я разтрепери и притисна към него. Усещаше тръпките по бедрата й, настръхването на ръцете й, докато тя обхващаше тялото му с нова сила и го притискаше към своето. Вкопчи се в него и му отговори — половин дузина тласъци, дузина тласъци, и стигна върха. В този моменти той загуби контрол и двамата полетяха заедно по ръба на пропастта. Горещото опиянение на екстаза го остави слаб, с натежали крайници. Изчака, докато бавно, съвсем бавно възбудата угасна.

Най-после, след дълго мълчание, се оттегли от нея. Тя протегна инстинктивно ръце, сякаш искаше да го върне, но само помилва гърдите му и се отпусна. Байрън опипа наоколо и намери някаква дреха — ризата му. Вдигна рамене. В името на рицарството нито една жертва не беше прекалена. Изтри се внимателно, после още по-внимателно разтвори краката на Виктория и я избърса.

Захвърли ризата и я погледна. Разрошената й коса се бе разпиляла по възглавниците, светлите сивосини очи, широко отворени, изглеждаха огромни на бледото лице и изразяваха плаха благодарност, която проникна до дъното на сърцето му.

Беше дал всичко от себе си. Отдавна не беше постъпвал така с жена и малко се учуди. В момента нямаше сили за нищо повече, но не искаше да я изпрати в стаята й. Още не.

Стана и събра няколко възглавници, за да образуват нещо като легло. После взе дебелата завивка от другия диван.

Върна се безмълвно при Виктория и я вдигна на ръце. Тя се хвана здраво за него, докато я отнесе до постелята от възглавници и внимателно я положи върху тях. Все така мълчаливо легна до нея и я привлече към себе си, притисна гърба й към гърдите си. Задничето й само се сгуши в слабините му. Зави и двамата, затвори очи, притисна се към топлото й тяло и веднага заспа. Лавандуловосини призраци и облечени в черно нимфи кръстосваха сънищата му.

Някъде между съня и будуването Виктория изпита странното чувство, че я носят през мрачни, заплашителни помещения. Ала не се уплаши. В съня наяве или в ленивото събуждане две силни ръце я държаха здраво и тя инстинктивно знаеше, че няма да я оставят да падне.