Джоана Линдзи
Отровни думи (54)

Петдесет и четвърта глава

Дерек влезе в гостната стая в Хавърстън, стиснал здраво Келси за ръката.

— Искам да направя друго съобщение — гордо обяви той пред събраното семейство.

— Не е необходимо, скъпо момче — усмихна му се Джеймс. — Лицата ви говорят достатъчно красноречиво.

— Остави го да се изкаже, старче — възрази Антъни на брат си. — Не се случва толкова често мъж от семейство Малъри доброволно да си окачва брачната примка на шията.

Дерек се ухили.

— Лейди Келси се съгласи да се омъжи за мен, благодарение на способностите на Реджи да разпространява слухове. Между другото, къде е тази палавница? Дължа й една силна прегръдка.

— Предполагам, че си гука заедно с онзи тъпанар, за когото е омъжена — сухо отвърна Джеймс. — Малката сладурана е много доволна от себе си.

— И има защо — обади се Ейми. — Много се радвам за теб, Дерек.

— И все пак продължавам да мисля, че е най-добре да заминете за Америка — добави Уорън.

— Я не се обаждай. Ти си само един янки — скастри го Джеймс. — Моят племенник е цивилизован човек и няма никакво желание да живее сред шантави варвари.

Уорън се засмя и сви рамене.

— Ти си женен за една от тях, забрави ли?

— Моята Джорджи е изключение и съм сигурен, че го знаеш — тросна се зет му.

— Благодаря ти за комплимента — усмихна му се Джорджина.

— Ама той изобщо вече не се дразни — оплака се Антъни. — Каква скука. Е, поне остана старият Ник, който още не се е отказал да влиза в словесен двубой с нас. На него винаги може да се разчита.

— Съгласен съм с теб, но той все пак е англичанин, а на англичаните винаги може да се разчита.

Уорън презрително изсумтя и се накани да отвърне с нещо остро, но Едуард се намеси:

— Хайде, вие двамата, престанете поне за малко. Сега не е време за заяждания. Трябва да поздравим годениците. — Обърна се към Келси и любезно й се усмихна: — Радвам се да се запозная с теб, скъпа моя. Сигурен съм, че ще се чувстваш отлично в нашето семейство.

— Аз също — тихо добави Джейсън.

Дерек погледна към баща си, който се бе изправил до камината. Лицето му бе напрегнато, но той не го обвиняваше — последния път си казаха доста неприятни неща.

— Може ли да поговорим насаме, татко?

Джейсън кимна и се запъти към кабинета. Дерек поведе Келси със себе си. В коридора срещнаха Моли.

— Ще се присъединиш ли към нас? — попита я младият мъж и посочи към кабинета.

Тя сковано кимна и ги последва. Когато влезе, застана до Джейсън. Младият мъж се чувстваше виновен, загдето й бе причинял мъка. Все пак тя беше негова майка, макар още да не бе свикнал с тази мисъл.

— Признавам, че бях много ядосан — започна, — ала сега се чувствам толкова щастлив. — Взе ръката на Келси и я доближи до устните си. — Имах време да си помисля и разбрах някои неща.

Млъкна и смутено се изкашля. Онази проклета буца пак бе заседнала на гърлото му. Изражението на Моли омекна и тя се усмихна на Келси, а след това и на Дерек.

— О, по дяволите! — тихо изруга той, прекоси стаята и прегърна майка си. — Съжалявам. Не исках да ти причинявам болка. Просто бях толкова шокиран… Почувствах се… предаден. Знам, че винаги си била тук, когато съм имал нужда от теб. Само дето бих искал да те наричам „мамо“. Но вече разбрах защо си смятала, че не е необходимо.

— Дерек — нежно отвърна тя. — Просто реших, че така ще е по-добре за теб… Обаче трябва да призная, че може би съм сгрешила. Толкова много пропуснах. А сега, когато знам как се чувстваш, вероятно винаги ще съжалявам.

— Недей — прекъсна я синът й. — И без това имаше прекалено много съжаления. Най-сетне го разбрах. Няма да ти се разсърдя, ако не желаеш да ти викам „мамо“.

Моли се разплака и го прегърна.

— О, Дерек, винаги съм те обичала толкова много! Можеш да ме наричаш както искаш!

Младият мъж се засмя, Джейсън — също. Дерек погледна към баща си и видя нещо, което никога досега не бе забелязвал. Той наистина обичаше Моли Флетчър. Четеше се в погледа му, отправен към нея.

— На вас двамата хрумвала ли ви е мисълта да се ожените? — попита ги.

От гърдите на баща му се отрони дълбока въздишка.

— Тя постоянно ми отказва.

Моли избърса очите си.

— Това не е необходимо. С баща ти и така сме много щастливи. Държа да го знаеш. Не е необходимо да дава храна на злите езици, само заради някакво си парче хартия.

— Аз обаче не съм се отказал — намигна Джейсън на сина си.

Дерек се ухили.

— Не се и съмнявам.

— Това няма да промени решението ми. — Моли погледна влюбено към Джейсън. — Въпреки че нямам нищо против да се опиташ.

По-късно същата вечер Дерек придружи Келси до странноприемницата, за да й помогне да опакова багажа си — тя щеше да се премести в Хавърстън до сватбата.

— Знаеш ли, чичо Тони е прав. Наистина едва ли ще рискувам да предизвикам гнева ти.

Младата жена нежно му се усмихна.

— Твоят чичо е глупак. В нашето семейство не е традиция да застрелваме съпрузите си. По-скоро ги хвърляме в камината.

Той се засмя и я притисна в прегръдките си.

— Значи още не си го забравила, любов моя. Но аз ще се старая никога да не предизвиквам гнева ти. Искам да направя така, че винаги да си лудо влюбена в мен.

— Хмм, звучи чудесно — промълви тя и го целуна по бузата, а после устните й се плъзнаха по врата му. — Няма ли да ми покажеш как ще го направиш?

Младият мъж изохка и впи устни в нейните.

— Твоите желания са заповед за мен — дрезгаво промълви няколко минути по-късно. — Никога няма да се уморя да ги изпълнявам.

Погледна го със светнали от любов очи.

— Тогава покажи ми, Дерек. Покажи ми сега.

И той го направи с огромно удоволствие.