Джоана Линдзи
Отровни думи (30)

Тридесета глава

— Разбрах най-сетне какво означава „семейна среща“ както я нарича баща ми — каза Дерек, когато влезе в салона.

Келси седеше в дълбокото меко кресло до прозореца с ръкоделие в ръцете. Тя бързо го скри под възглавничката и го погледна, изчервявайки се.

Ала когато заговори, гласът й бе спокоен както обикновено.

— Не знаех, че е имало семейна среща.

— Права си. Ти излезе от стаята заедно с останалите жени, преди да се повдигне този въпрос.

Тя се намръщи.

— Нека не говорим за миналата вечер, ако нямаш нищо против.

Младият мъж трепна. Когато миналата нощ я доведе в дома й, Келси беше доста разстроена. Нещо повече, бе бясна, загдето я бе поставил в неловко положение да лъже и да се преструва на такава, каквато вече не бе.

Това, което му каза, не излизаше от съзнанието му:

— След като толкова много се срамуваш от мен, че трябва да ме представяш като „вдовица“ или нечия „братовчедка“, не е ли по-добре да не ме водиш на места, където се налага да обясняваш коя съм?

Всъщност Дерек изобщо не се чувстваше засрамен от нея, тъкмо обратното — изпитваше гордост, че тя е негова дама. И след като помисли, установи, че истинската причина да не намери благовиден предлог да откаже поканата на братовчедка си Реджи бе, че всъщност той искаше да представи Келси на семейството си. Колкото и да звучеше невероятно, но това бе самата истина. Не, никак не се срамуваше от нея. Връзката помежду им обаче беше нещо, което трябваше да се прикрива и за нещастие той нямаше друг избор.

— Толкова ли ти бе трудно да се срещнеш с роднините ми? — попита.

— Твоите роднини са много мили хора, особено жените. Чичовците ти са малко странни, тъй като непрекъснато се заяждат помежду си, но това не ме засяга. Ала истината е, че ти ги излъга за мен, а не биваше да го правиш. Изобщо не трябваше да ме водиш там.

Той самият отлично го знаеше, ала стореното — сторено.

— Моите чичовци знаят — призна си младият мъж.

— Знаят какво?

— Че си моя любовница.

— Нима си им казал? — ахна Келси.

— Не, те сами са се досетили. Самите те са имали безброй много любовници… преди да се оженят. Във всеки случай аз съм виновен, защото не можах да се сдържа да не те гледам.

— И как си ме гледал?

— Доста… интимно.

— А защо си го правил?

— Не знаех, че съм те гледал така, докато те не ми го казаха — оправда се Дерек.

Младата жена се изчерви и както обикновено нейната невинност го възбуди. Той пристъпи към нея, но се спря и прокара ръка през златисторусата си коса, ядосан на себе си.

Току-що бе нарушил собствените си правила, идвайки преди обед. Тази сутрин бе научил смайваща новина и макар това да не я засягаше, му се искаше да я сподели с нея. Ала бе съвсем неподходящо да я люби по това време на деня. Тя сигурно ще се ужаси.

Любовниците трябваше да се посещават по тъмно, в малките часове на нощта. И без това напоследък идваше по-рано, за да могат да вечерят заедно. И ако продължаваше в същия дух, може би ще бъде най-добре да се пренесе да живее при нея, за да прекарват цялото си време заедно.

Каква невероятно изкусителна мисъл! Да се събужда до нея всяка сутрин. Да закусва с нея. Да може веднага да сподели с нея всичко, което го вълнува, а не да чака с нетърпение да стане подходящо време, за да я види. Да я люби, когато я пожелае.

Отхвърли тази мисъл. Бе прекалено изкусителна. Какво, по дяволите, става с него? В началото дори не искаше любовница. Сигурно Келси го е променила. Той бе много доволен, че тя е негова, но все пак…

— Ти спомена за някаква среща? — обади се младата жена, тъй като мълчанието бе продължило прекалено дълго.

— Баща ми ще се развежда.

— Не те разбрах.

— За това беше срещата — обясни младият мъж и леко се изчерви. — Затова ни извика, за да ни го съобщи.

Меките й сиви очи се изпълниха с искрено съчувствие, тя стана, приближи до него и го прегърна.

— Майка ти сигурно е съкрушена.

— Всъщност…

— Ти също.

Тя се опитваше да го успокои и това дяволски му харесваше. Искаше да се наслади на тези няколко мига, преди да й каже истината.

— Не, не е точно така. Тя е моя мащеха, разбираш ли, и аз я харесвам, макар че тя не е била достатъчно често с мен, за да я обикна. Освен това тя е тази, която иска развод.

— Тогава сигурно баща ти е…

— Не, не, скъпо момиче, никой не е съкрушен, наистина, освен може би чичо Едуард — добави и леко се намръщи. — Той се опита да убеди баща ми да не се развежда, но едва ли някой е в състояние да промени решението на Джейсън Малъри, щом веднъж го е взел.

— А чичо ти защо е против?

— Вероятно защото разводът ще предизвика скандал.

— Но ти ми каза, че баща ти ненавижда скандалите.

— Така е, но в случая ще направи изключение, за да върне свободата на Франсиз. Разбираш ли, бракът му никога не е бил нормален. Той се оженил, само и само да осигури майка на Реджи и мен. Ала не се е получило. Както вече ти казах, мащехата ми рядко се задържа вкъщи.

— Защо?

— Ами тя непрекъснато боледува — обясни Дерек. — Така че по-голямата част от годината прекарва в Бат.

Келси въздъхна и облегна глава на гърдите му.

— Хората не бива да се женят, ако не се обичат.

— По принцип не бива, но доста го правят.

— Радвам се, че не си разстроен от новината.

— А ако бях?

— Щях да ти помогна да я преживееш.

— Защо? — меко попита той.

Изненадано го погледна.

— Защото нали това се иска от една любовница?

Дерек едва не се засмя. Това по-скоро бе задължение на съпругата, не на любовницата. Една любовница можеше да се разтревожи, ако покровителя й не е доволен от нея, но едва ли щеше да се развълнува от семейните му неприятности, които нямат пряко отношение към нея.

— Би било много великодушно от твоя страна, скъпа моя. — Нежно погали бузата й. Бе възбуден от близостта й. — Може би все пак ще се възползвам от утешенията ти.

Младият мъж я вдигна на ръце и се запъти към вратата.

— Не отиваш в спалнята, нали?

— О, тъкмо натам съм се запътил.

— Но аз нямах предвид такова утешение — протестира Келси.

— Знам, но аз се нуждая тъкмо от него и изобщо не ме интересува, че още няма обяд.

Думите му прозвучаха толкова войнствено, че тя само примигна.

— Всъщност и мен — промълви.

— Наистина ли?

— Разбира се. А защо да ме интересува?

— Няма никаква причина, мила моя — широко се ухили той.