Джоана Линдзи
Отровни думи (22)

Двадесет и втора глава

Модистката, при която той я заведе, я изненада. Магазинът бе обзаведен елегантно и с вкус. Диваните и креслата в приемната, където бяха изложени някои от моделите бяха тапицирани в скъп сатен, а по масичките бяха разпръснати скици, изобразяващи последните тенденции в модата. Стаята бе уютна и приятна, място, където господата чакаха, докато дамите им направят своя избор.

В магазина бе оживено по всяко време на деня, но госпожа Уестърбъри разполагаше с отделни пробни, където дамите на спокойствие избираха тоалетите. Тя не се интересуваше от произхода и професията на клиентките си, стига да й плащаха добре.

Като видя елегантната обстановка и изисканите модели, Келси вече не бе толкова сигурна какви дрехи би искал да й поръча Дерек. Разбира се, може би я бе довел тук, тъй като не знаеше други модни магазини в Лондон. Във всеки случай реши, че е по-добре да остави избора в негови ръце.

Дерек се изненада, но се съгласи и се отдели за няколко минути насаме с госпожа Уестърбъри, за да обсъдят подходящите модели за Келси. Когато се върна в предния салон, й каза, че я оставя в компетентни ръце и след няколко часа ще дойде да я вземе.

Младата жена не разбра какво трябва да поръча и в какво количество, но за щастие очевидно модистката знаеше много добре.

След няколко минути тя се появи и я поведе в задната част на магазина си, за да й вземат мерки и да си избере платове. С нищо не издаде, че Дерек й бе заявил, че новата й клиентка е негова любовница и трябва да й подбере подходящо за положението й облекло.

Вземането на мерки не отне много време — една от помощничките на модистката сръчно измери талията, гръдната обиколка на Келси, докато оживено бърбореше за последните светски клюки. Изборът на платовете, десена и аксесоарите можеше да продължи и цял ден, тъй като тук се предлагаше огромно разнообразие от всичко. Ала всъщност Келси нямаше какво да избира. Шивачката правеше предложение, а тя кимваше одобрително или поклащаше глава. В интерес на истината предложенията не бяха чак толкова лоши. Наистина цветовете бяха ярки и Келси никога не би ги избрала сама, но когато се ушиеха, нямаше да изглеждат толкова ужасно, както онази отвратителна червена рокля. Още не бяха привършили, когато влезе нова клиентка — красива млада дама, която вежливо отклони предложената помощ на госпожа Уестърбъри, като заяви, че просто иска да смени плата на балната рокля, която вече била поръчала. Младата дама любезно се представи на Келси, направи избора си за няколко минути, но явно не бързаше да си тръгва. Келси не забеляза, че непознатата я наблюдава, докато тя не й заговори:

— Не, не, този цвят не ви подхожда. Твърде е… твърде зелен, не мислите ли? Този плат в сребристосиньо или пък този в сапфирено ще отиват чудесно на очите ви.

Келси се усмихна, напълно съгласна с дамата. Също бе харесала посочените платове. Госпожа Уестърбъри бе принудена да признае, че младата дама има право.

— Напълно съм съгласна с вас, милейди — кимна шивачката и добави: — Смятам, че този издължен кадифен жакет в тъмносиньо, подплатен в сребристосиво, ще допълва чудесно тоалета.

Но непознатата не бързаше да си тръгва, изчаквайки да види какви аксесоари ще й бъдат предложени. Благодарение на нея Келси си поръча изключително изящен и елегантен тоалет, който майка й от сърце би одобрила. Прииска й се да промени и предишните поръчки, но реши да не изкушава късмета си. Все пак модистката явно бе получила точни инструкции от Дерек, а именно той щеше да плати сметката.

Преди да си тръгне, й бе поръчал пълен тоалет, който вече бе почти готов, трябваше само малко да се преправи според мерките й.

Това бе вечерна рокля от плътна коприна в люляков цвят, а бухналите ръкави и деколтето бяха поръбени с тъмновиолетова дантела. Високата талия се пристягаше с колан, украсен със същата дантела. Кадифена наметка, също в тъмновиолетово, бе в комплект с роклята. Когато Келси се върна в предната стая, отново се чувстваше като предишното си аз.

Дерек все още не бе дошъл, но други двама джентълмени се бяха излегнали на диваните и всеки един от тях я измери с възхитен поглед. Младата дама, която й помогна със съветите си, също бе там. Слагаше ръкавиците си и се готвеше да си тръгне, когато видя Келси и я дари с приятелска усмивка.

— Свършихте ли с поръчките? — весело попита тя. Явно бе забелязала възхитените мъжки погледи, защото побърза да добави: — Може би отивате някъде наблизо? Моята карета е отвън.

Колко много й се искаше да се съгласи. Дамата, изглежда бе приятелски настроена, а господ й бе свидетел колко много й липсваха приятелите в този град. Но, разбира се, не можеше да приеме поканата. Нито пък можеше да рискува да се сприятели с човек на висшето общество, който щеше да я презре и отхвърли, когато разбереше каква е тя.

Така че се насили да отвърне:

— Много любезно от ваша страна, но моят екипаж скоро ще пристигне.

Това би трябвало да сложи край на разговора, но непознатата явно я харесваше.

— Не сме ли се срещали и преди? — полюбопитства тя. — Струвате ми се смътно позната.

Жената имаше право, тъй като Келси неведнъж бе чувала да казват колко много прилича на майка си, а когато идваха в Лондон, родителите й бяха част от висшето общество.

— Предполагам, че е случайна прилика — отвърна тя. — Не мисля, че сме се срещали. За пръв път идвам в Лондон.

— Сигурно е доста вълнуващо за вас.

— По-скоро плашещо.

Дамата се засмя.

— Да, Лондон е голям град, нали? И много лесно можеш да се изгубиш, ако идваш за пръв път. Ето, вземете. — Бръкна в малката си чантичка и извади визитна картичка. — Ако се нуждаете от придружителка или компаньонка, просто ми се обадете. Живея наблизо, малко по-нагоре на Парк Лейн и ще бъда в града още седмица.

— Ще го имам предвид — любезно се усмихна Келси.

Но, разбира се, не би и помислила да посети младата дама, въпреки че страшно й се искаше. Непознатата изглеждаше толкова мила и явно лесно се сприятеляваше. Преди няколко седмици би могла да й бъде приятелка, но не и сега.

Отпъди тъжните мисли. Нямаше смисъл да съжалява за миналото. Сама си бе избрала пътя. Трябваше просто да се научи да живее с новото си положение.