Джоана Линдзи
Отровни думи (2)

Втора глава

— Хайде, миличка. Време е.

Келси се втренчи във високия, слаб мъж, застанал на прага. Когато вчера я запознаха с него, й казаха да го нарича Лони. Той беше собственикът на къщата… този, който трябваше да я продаде за най-високата цена, която предложат.

Нищо във външния му вид не издаваше, че се занимава с продажба на млада плът. Беше облечен като благородник. Имаше приятно лице и добри маниери. Говореше възпитано и културно… поне докато чичо Елиът беше с нея. След като чичо й си тръгна, домакинът изостави изискания тон, макар че продължи да бъде любезен.

Той й бе обяснил много внимателно, че след като за нея ще бъдат платени много пари, тя няма да има право да прекрати споразумението, което обикновено една любовница бе свободна да стори. Джентълменът, който ще я купи, ще иска гаранции за парите си и сам ще реши кога да се освободи от нея.

Келси бе принудена да се съгласи с това, макар че й напомняше на продаване в робство. Тя бе длъжна да остане с мъжа, без значение дали го харесва или не, независимо дали той ще се държи добре с нея или не, докато не му омръзне.

— А ако не се съглася? — осмели се да попита.

— Е, миличка, наистина не ми се иска да узнаеш какво ще стане в този случай — любезно отвърна Лони, ала в гласа му прозвучаха заплашителни нотки и Келси почувства как сърцето й се свива от ужас. Той продължи обясненията си с по-шеговит тон, сякаш това, което казваше, бе нещо съвсем обикновено и тя би трябвало да го знае. — Аз лично сключвам всички подобни споразумения и гарантирам спазването им. Не мога да позволя репутацията ми да се провали заради капризите на някое момиче, което е решило, че не харесва сделката и пожелае да се откаже. Никой няма да е съгласен да участва в подобни продажби, ако не са гарантирани, нали?

— Много ли продажби сте осъществили?

— Тази ще бъде четвъртата, въпреки че нито едно от момичетата не е било от добро потекло като теб. Повечето от благородните джентълмени, изпаднали в парично затруднение, предпочитат да намерят богати съпрузи за дъщерите си. Срамота е, че чичо ти не ти е уредил подобаващ брак. Не ми приличаш на момиче, създадено да бъде нечия любовница.

Девойката не знаеше дали да се почувства обидена или поласкана.

— Няма време, за да се уреди подходяща женитба — едва чуто пророни.

— Разбирам, но все пак е жалко. Както и да е, сега трябва да те настаним за през нощта. Ще те представя утре вечер, след като изпратя съобщения на някои джентълмени, за които знам, че се интересуват от подобни сделки. За щастие едно от моите момичета е с твоя ръст и размер и ще може да ти заеме нещо подходящо от гардероба си за представянето. Една любовница трябва да изглежда като такава, а не като монахиня, ако разбираш какво искам да кажа. — Мъжът критично я огледа. — Тоалетът ти е хубав, но е по-подходящ за градински чай. Може би си донесла някоя подходяща дреха?

Младото момиче поклати глава, почти засрамено, че толкова прилича на истинска дама. Лони въздъхна и махна с ръка.

— Няма значение, все ще се намери нещо подходящо — рече и я поведе по стълбите към горния етаж, където бяха приготвили стая за нея.

Както и останалата част от къщата, стаята бе обзаведена с вкус.

— Много е приятно — учтиво каза Келси.

— Сигурно си очаквала да видиш някоя евтина и крещяща обстановка? — Той се усмихна, като видя изумлението й. — Аз се грижа за развлеченията на хората от висшето общество, миличка, и съм установил, че те са склонни по-охотно да се разделят с парите си, когато го правят в обстановка, с която са свикнали. — Лони се засмя и добави: — Тези от по-низшите класи, които не могат да си позволят моите цени, не прекрачват прага на къщата ми.

— Разбирам — излъга девойката. Тя смяташе, че мъжете задоволяват страстите си, където им падне, а и цял Лондон бе осеян с подобни домове с лоша слава. Явно бе попаднала в най-скъпия от тях.

— Наясно ли си, че споразумението, на което се съгласи, е различно от обикновените любовни сделки? — я попита Лони, преди да излезе от стаята. — Разбра ли, че няма да получиш нищо за себе си, освен парите, които джентълменът реши да ти даде, докато си с него? — Келси отново кимна, но, изглежда, той искаше да се изясни докрай и затова продължи: — Ще те предложа на цената, която чичо ти поиска и парите ще получи той. Това, което е отгоре, ще прибера аз, тъй като уреждам сделката. Така че в крайна сметка ти няма да получиш нищо от тези пари.

Тя го знаеше и се молеше парите, които ще платят за нея, да покрият дълговете на чичо Елиът и да останат достатъчно за издръжка на семейството, докато той си намери нова работа. В противен случай саможертвата й щеше да бъде напразна, само временно отлагане на катастрофата. Нали по пътя за Лондон чичо Елиът й се бе заклел, че ще си намери работа и ще я запази на всяка цена, независимо дали го удовлетворява или не…

Най-много я тревожеше огромната сума, която Елиът дължеше на кредиторите си.

— Наистина ли мислите, че някой ще плати толкова много пари? — осмели се да попита смутената девойка.

— О, да — убедено отвърна Лони. — Тези богати безделници няма за какво да харчат парите си. Коне, жени, карти — това са единствените им занимания. Щастлив съм, че им осигурявам последните две, а и всякакви разновидности на порока, каквито си пожелаят, с изключение на убийство.

— Всякакви разновидности на порока?

Той се засмя.

— Миличка, ще се изненадаш, щом узнаеш какво желаят понякога всички тези лордове… и дами. Ще ти кажа, че познавам една графиня, която идва тук през последните два месеца и ми плаща да й намирам всеки път различен господин, който да я бичува, много внимателно, разбира се, и да се отнася с нея като с робиня. Носи маска, за да не я разпознаят. Всъщност джентълмените, които я посещават, мислят, че е едно от моите момичета. Аз сам бих бил щастлив да я обслужа, защото тя е хубавичка като теб, но дамата има други желания. Това, което най-много я възбужда и й доставя огромно удоволствие, е, че тя познава лично всеки един от джентълмените, но те не знаят коя е тя. Не подозират, че се срещат с нея на всички балове и вечери във висшето общество, че танцуват с нея, играят на карти, а през всичкото това време тя знае малките им мръсни тайнички.

Келси се изчерви и за миг остана безмълвна. Нима всичките тези хора от отбраното общество вършеха подобни неща и плащаха за тях? Никога не бе подозирала подобно нещо.

— Ха, престани да се изчервяваш! — с отвращение възкликна Лони. — По-добре е да свикнеш с подобни разговори, моето момиче. Отсега нататък това ще бъде работата ти — да доставяш удоволствие на мъжа, който ще плати за услугите ти, и то по такъв начин, какъвто той пожелае. Разбра ли? Един мъж върши с любовницата си неща, които никога не би и помислял да извърши със съпругата си. Точно заради това му трябва любовница. Ще изпратя едно от моите момичета да ти обясни всичко по-подробно, след като чичо ти явно не си е направил труда да го стори.

И той изпълни обещанието си, от което тя се почувства още по-унизена и нещастна. Миналата вечер едно хубаво младо момиче на име Мей се бе появило в стаята й, носейки крещящата и безвкусна рокля, която в момента Келси бе облякла. След това няколко часа най-подробно й бе разказвала за секса и за уменията, които трябва да притежава една желана любовница. Довери й как да се предпазва от бременност, как да възбужда мъжа и как да утолява страстта му по всички възможни начини, за да получи всичко, което иска от него. Това последното едва ли бе нещо, което Лони би искал тя да узнае, но, изглежда, Мей бе изпитала съжаление към нея и доброволно бе споделила различни трикове.

Разговорът по нищо не напомняше на този, който бе имала с майка си миналата година, когато навърши седемнадесет години. Тя откровено й бе говорила за любовта и бебетата, а след това набързо бе сменила темата, за да не се почувстват и двете засрамени от деликатния разговор.

На тръгване Мей й бе дала един последен съвет:

— Запомни, че е най-вероятно да те купи някой женен мъж и че той си взима любовница, защото съпругата му не може да го задоволи. По дяволите, някои от тях никога дори не са виждали жените си голи. Може да не ми повярваш, макар че всяко момиче с моя опит ще ти го потвърди, но всеки мъж обича да гледа гола жена. Само му дай това, което никога не е получавал вкъщи, и той ще те обожава.

И ето, че часът бе настъпил. Келси трепереше от страх и ужас. Когато отвори вратата и се появи облечена в крещящата червена рокля с дълбоко изрязано деколте, Лони й бе хвърлил одобрителен поглед. Ала явното му одобрение не й вдъхна кураж.

Бъдещето й, за добро или за лошо, щеше да се реши тази вечер от мъжа, който ще плати най-много за нея. Келси предполагаше, че навярно няма да го хареса. Мей ясно й бе заявила, че сигурно отначало ще го презира, особено ако е стар и жесток. Младото момиче можеше само да се моли и да се надява да има късмет.

Лони я поведе надолу по стълбите. Трябваше да я стисне за ръката и да я дръпне, когато тя внезапно спря. До слуха й достигнаха шумни гласове и пиянски смях. Той не я въведе в салона, а отвори вратата на друга стая.

— Повечето от мъжете тук — изсъска й, — не са дошли да наддават за теб. Дошли са да поиграят на карти или да търсят други удоволствия. Обаче аз съм установил, че колкото повече господа присъстват на наддаването, толкова по-високо се качва цената. Освен това джентълмените се забавляват, а това е добре за бизнеса.

И преди тя да разбере какво става, я вдигна, качи я върху една от масите и заплашително прошепна:

— Стой тук и се постарай да изглеждаш съблазнително.

Да изглежда съблазнително, когато бе почти парализирана от страх и унижение? Явно повечето от мъжете наистина не бяха дошли, за да наддават за нея и не разбираха какво прави тя върху масата. Затова Лони се изкашля и високо заяви:

— Мога ли за миг да ви отвлека от картите, джентълмени, за един необичаен търг?

Думата „търг“ веднага привлече вниманието им. Той изчака няколко секунди, докато разговорите стихнат.

— Тези от вас, които са доволни от настоящата си любовница, вероятно няма да проявят интерес. Ала на тези, които се оглеждат за нещо свежо и красиво, аз предлагам тази… срамежлива хубавица. — Разнесоха се сподавени смехове, тъй като лицето на Келси придоби пурпурния цвят на роклята й. — Девойката не е само за една нощ, а за толкова време, колкото пожелаете да й се наслаждавате. Затова да започнем от десет хиляди лири.

Разнесоха се силни подсвирквания и смаяни гласове.

— Никоя жена не струва толкова, дори и съпругата ми — заяви един мъж и думите му бяха последвани от шумен смях.

— Ще ми заемеш ли десет хиляди, Питър?

— Сигурно ги искаш в злато? — презрително изсумтя друг.

— Пет хиляди и нито лира повече — обади се пиянски глас.

Имаше и други подмятания, но собственикът на дома невъзмутимо продължи:

— Този, който плати най-висока цена, ще притежава това малко бижу колкото време си поиска — месец, година, две. Той ще реши кога да се освободи от момичето. Това изрично ще бъде записано в договора за продажбата. И така, джентълмени, кой иска да наддава, за да получи тази вкусна хапчица?

Келси бе толкова смаяна и шокирана, че не чу почти нищо.

Бяха й казали, че ще я представят на неколцина джентълмени, че ще поговори с тях, и тя предположи, че след това сделката ще се уреди насаме между тях и Лони, без тя да присъства.

Никога не си бе представяла, че всичко ще бъде толкова публично. Мили боже, ако знаеше, че ще бъде предложена на търг, истински търг, в стая пълна с пияни мъже, щеше ли да се съгласи на всичко това?

— Давам десет хиляди. — Някакъв глас прекъсна ужасените й мисли.

Вдигна очи и видя умореното и сбръчкано лице на възрастен мъж. Погледът й се замъгли и тя си помисли, че всеки миг ще загуби съзнание.