Джоана Линдзи
Отровни думи (7)

Седма глава

Обикновено Дерек се забавляваше на баловете, макар че балът тази вечер, на който присъстваха около триста души, едва ли можеше да се нарече забавление. Но младият мъж обичаше да танцува, да изиграе по някоя партия вист с приятели, а освен това в тълпата винаги можеше да се открие някое ново и свежо лице, което би го заинтригувало.

Интересът му никога не траеше дълго, тъй като младите дами, които флиртуваха с него, обикновено имаха една-единствена цел — женитбата. Ала щом усетеше капана, Дерек им казваше „сбогом“, защото бракът бе последното, което го интересуваше.

Разбира се, имаше някои изключения от това правило, но те бяха твърде редки. Дори и някое момиче да не искаше да се омъжи веднага, роднините му рано или късно щяха да настояват за това. Младите дами, които пренебрегваха семействата си и се забавляваха само за свое удоволствие, бяха изключение.

Тъкмо такива млади дами най-много харесваше Дерек и някои от тях познаваше доста добре. Не само сексът го интересуваше в тези връзки. Обичаше да се отпусне, да разговаря с тях, да обменят мнения по различни въпроси.

Това не означаваше, че той не си търсеше нови партньорки за леглото — просто не ги избираше от средата на младите момичета, които всеки сезон се представяха в Лондон. Не, сексуалните му завоевания бяха обикновено млади съпруги или вдовици, първите — нещастни в брака, а вторите — свободни да си избират партньора. И той рядко си тръгваше от подобни шумни лондонски балове без дискретна уговорка за следващата седмица или дори за същата нощ.

Обаче, изглежда, тази вечер нито една жена или девойка нямаше да успее да привлече погледа му. Той потанцува с четири от младите дами, с което ощастливи домакинята, ала с труд сдържаше прозявката си. Опита се да изиграе няколко ръце на вист, обаче така и не успя да се увлече от играта, въпреки доста високите залози.

Две от предишните му любовници се опитаха да привлекат вниманието му, ала вместо да им каже както обикновено, че ще се видят друг път, младият мъж просто им заяви троснато, че в момента има друг ангажимент. Въпреки че нямаше. Момичето, което бе оставил в дома си, не можеше да се смята за любовна връзка… поне не още. А и една любовница не се смяташе за истинско обвързване. Една любовница бе просто едно хубаво… скъпо… удобство.

Обаче Дерек не бе убеден, че в момента се бе сдобил именно с подобно удобство. Преди години, това се бе случило само веднъж, той се бе съгласил да издържа една жена в замяна на услугите й в леглото, ала това се бе оказало пълно фиаско.

Тя се казваше Марджъри Едингс. Млада вдовица от добър произход, която нямаше средства, за да продължи да живее по същия начин, по който бе привикнала от рождение. Дерек бе изплатил дълговете й… всъщност повечето от тях бяха на покойния й съпруг — изцяло обнови къщата, която бе наследила, накупи й скъпи бижута и разни модни дрънкулки, които тя избираше с часове в най-скъпите лондонски магазини.

Дори се бе съгласил да я придружава на различни приеми, въпреки че не му харесваше тази роля. Държанието му бе безупречно, както изискваше благоприличието — оставяше я пред дома й и след това чакаше с часове, преди да може да се промъкне в спалнята й и най-сетне да получи това, за което всъщност плащаше. Младата вдовица обаче, често се оплакваше от главоболие и умора, за да го отпрати. Връзката им продължи шест месеца и Дерек й бе дал достатъчно ясно да разбере, че бракът не го интересува, ала въпреки всичко, тя бе кроила планове как да го отведе пред олтара.

Дори и да я харесваше достатъчно, за да превърне връзката им в постоянна, той никога не би допуснал да бъде лъган и мамен. Дамата заяви, че е бременна, и разпространи в обществото лъжливия слух, че Дерек бил обещал да се ожени за нея. Още по-ужасно беше, че тя се осмели да заяви последното пред баща му.

Разбира се, Марджъри не бе преценила правилно семейство Малъри. Тя никога нямаше да проникне в дома им с лъжи. Бащата на Дерек го познаваше твърде добре и знаеше, че синът му никога няма да направи подобно обещание, въпреки че при друг случай маркизът би се радвал, ако наследникът му се обвърже сериозно с някоя достойна млада дама.

Джейсън знаеше, че единственият му син все още не е готов да си надене брачните окови, макар че и този ден щеше да дойде. Младежът много добре разбираше отговорностите, които носеше, и задълженията си пред титлата, която щеше да наследи.

Що се отнася до Марджъри, Джейсън бе отвратен от лъжите й. Той беше мъж с принципи, а освен това от дълги години бе глава на семейството — откакто бе навършил шестнадесет години — и често се бе налагало да наказва по-малките си братя заради лудориите им, а по-късно и Дерек, и Реджи.

Имаше избухлив характер и виновникът обикновено рухваше от срам и разкаяние, а ако беше жена избухваше в сълзи.

Марджъри напусна къщата му, обляна в сълзи и дълбоко засрамена. Оттогава не бе безпокоила Дерек. По време на краткотрайната им връзка тя бе измъкнала от него доста внушителна сума и младият мъж не чувстваше угризения на съвестта, че всичко бе приключило толкова зле. Ала научи този важен житейски урок веднъж завинаги… или поне така си мислеше.

Момичето, с което се бе сдобил тази вечер, не приличаше на Марджъри. Келси Лангтън не принадлежеше към доброто общество, макар и да говореше като дама, не бе израснала сред привилегии и разкош и щеше да му бъде благодарна за всичко, което благоволеше да направи за нея. Бе различна от Марджъри, която смяташе, че всичко й се полага по рождение.

Още повече, че той наистина бе купил момичето. В джоба си имаше разписка, която удостоверяваше продажбата. Но все още не знаеше какво да мисли за това. Девойката сама се бе съгласила да се предложи за продажба. Сделката не бе извършена против волята й и… по-добре да забрави за необичайните обстоятелства. Беше се сдобил с любовница, макар да не търсеше такава, ала би спасил всяка жена от извратената жестокост на Ашфорд.

Явно урокът, който му бе дал, бе сложил край на перверзните му забавления, както Дерек се бе надявал. Разликата бе, че сега по легален начин се сдобиваше с момичета, използвайки дома на Лони.

Преди Дейвид Ашфорд си купуваше по някоя евтина проститутка за през нощта, а подобни жени никога нямаше да се осмелят да подадат оплакване срещу един богат джентълмен. Освен това навярно им даваше достатъчно пари като компенсация за белезите и раните, които им оставяше. Но дори и Дерек да успееше да повдигне обвинение срещу него, имайки на разположение свидетелка — някоя от нещастните жертви на сексуалните му извратености — младият мъж се съмняваше, че една жена ще издържи да свидетелства срещу мъж. Те щяха да я подкупят или да я убият, преди делото да стигне до съда.

Той твърдо бе решил на всяка цена да разобличи Ашфорд, макар да нямаше доказателства против него. Но не можеше да си позволи да подкупва всяка жена, с която лордът прекарваше нощта, едва ли щяха да му стигнат парите, макар да бе достатъчно богат.

Може би трябваше да се посъветва с чичо Джеймс по този въпрос. По време на пиратските си години Джеймс доста често се бе сблъсквал с отвратителната страна на живота и ако някой знаеше как да се справи с такъв извратен тип, това бе именно той.

Но това щеше да почака до утре. Тази вечер имаше дяволското желание да се позабавлява. Обаче в крайна сметка започна да се пита защо продължава да вижда пред себе си меки сиви очи вместо сините на дамата, с която танцуваше. Май приятелите му щяха да се окажат прави. Какво, по дяволите, търсеше на този бал, когато вкъщи го очакваше прекрасна млада жена, която вероятно се чудеше защо той още не се е озовал в леглото й?

При мисълта за дома младият мъж се намръщи. Това бе едно от нещата, които разваляха очакваното удоволствие. Баща му го разбираше и нямаше нищо против забавленията му, стига Дерек да го вършеше дискретно.

До този момент никога не бе водил жена в лондонската къща на баща си, нито дори в двете имения, които му принадлежаха. Слугите най-бързо разпространяваха слуховете, а това означаваше, че тази вечер не можеше да се наслади на новата си любовница.

Накрая се умори да се преструва, откри Пърси и Джереми и им съобщи, че си тръгва, но ще изпрати каретата обратно да ги вземе. Двамата, разбира се, си намигнаха многозначително, защото мислеха, че приятелят им бърза да се върне у дома, за да се наслади на прелестите на младата дама. Ала техните бащи не приличаха на Джейсън Малъри.

Това не означаваше, че мисълта за евентуалното удоволствие не го изкушава. В края на краищата Келси Лангтън бе само една слугиня и нямаше да остане в къщата достатъчно, за да даде повод на прислугата да клюкарства. Можеше незабелязано да се промъкне в леглото й, а на сутринта да се върне в спалнята си. Камериерът му нямаше да разбере.

Вече бе решил да посети момичето тази нощ и остана неприятно изненадан, когато въпреки късния час Хенли го посрещна на вратата.

Досаден стар глупак! Ако Хенли не стоеше в салона, изпращайки го с поглед, докато се качваше по стълбите, Дерек можеше да потърси стаята на гостенката. Не се съмняваше, че икономът бе останал да го дочака, за да наблюдава дали господарят му ще приближи стаята на момичето.

А когато бащата на Дерек узнае за това, щеше да му изчете цяла лекция за благоприличието и морала. И всичко това заради едно момиче, което и по-късно би могъл да има. Не, не му се искаше да се забърква в подобни неприятности, ала тази нощ му бе доста трудно да заспи.