Джоана Линдзи
Отровни думи (26)

Двадесет и шеста глава

Никълъс примигна. Бе се замислил за онова, което Пърси навремето му бе казал — че няма никакви роднини, близки или далечни, а ето че днес се бе появила някаква братовчедка. Разбира се, че бе чул и останалото, което съпругата му каза… макар и доста смътно.

— Разбира се, че те чух, любима. Но какво те кара да мислиш, че са шикалкавели? Може би са имали други планове за вечерта.

Тя нетърпеливо изсумтя.

— Ако са имали някакви важни планове, щяха да ги споменат, нали? Ала не го направиха. И тримата никак не бяха очаровани от идеята да дойдат тази вечер.

— Много добре знаеш, че на практика Пърси и Джереми живеят тук, тъй като идват твърде често. Така че вероятно наистина са имали нещо друго предвид, а ти само си въобразяваш, че са се опитвали да се измъкнат.

— Така ли смяташ? — скептично го изгледа съпругата му. — Е, това беше доста странно, ако питаш мен — каза Реджи на съпруга си, докато се обличаше за вечеря. — Искам да кажа, че и тримата шикалкавеха и се опитваха да измислят някакви извинения, сякаш наистина не искаха да дойдат. За бога, та това е само една вечеря, няколко часа от скъпоценното им време. След това ще могат да отидат където си поискат, което навярно обикновено и правят…

— Казваш, че младата дама била братовчедка на Пърси? — намръщено попита той.

Реджи въздъхна.

— Чу ли поне една дума от това, което ти казах, след като споменах за братовчедката на Пърси?

— Реджи, струва ми се, че вдигаш много шум за нищо. Моля те, успокой се. Ако има нещо нередно, сигурен съм, че ще го открия. Между другото, благодаря ти, че си поканила Дерек и Пърси, иначе щях се чувствам малцинство.

Той, разбира се, имаше предвид чичовците й Джеймс и Тони. Не изпадна във възторг, когато му спомена за семейната вечеря. Реджи го мушна в гърдите и се закани:

— Тази вечер не искам никакви битки. Обеща ми, че ще се държиш прилично.

Никълъс невинно й се усмихна и я прегърна.

— Ще се държа прилично, ако и те сторят същото.

Младата му съпруга въздъхна примирено, опасявайки се, че вечерта ще се провали. Кога ли нейните чичовци са се държали прилично?

Антъни дръпна Дерек настрани, преди да се оттеглят в трапезарията за вечеря. Всички се събраха в салона. В интерес на истината се държаха изключително прилично, нещо, което рядко се случваше, когато се намираха в една и съща стая с Никълъс Идън. Но това може би се обясняваше с факта, че присъстваха и деца — Джеймс държеше за ръка неговата малка Джаки, а Рослин носеше бебето Джудит. Дерек не можеше да се начуди на промяната в поведението на чичовците си, когато дъщерите им бяха наоколо.

Ала в момента Антъни изглеждаше доста сериозен, докато чакаше другите да излязат от салона.

— Смяташ ли, че е добра идеята да спиш с братовчедката на Олдън?

Дерек се почувства сякаш го бяха ударили в стомаха.

— Какво те кара да мислиш?…

Той го прекъсна със смях.

— Хайде стига, скъпо момче. Нали ви наблюдавах. Та то е изписано на лицето ти.

Младият мъж се изчерви. Тъкмо си бе казал, че вечерта е започнала много успешно.

За съжаление не можа да измисли подходящо извинение, за да не присъства на вечерята, без да си навлече възмущението на братовчедка си Реджи, която до края на живота си щеше да го обвинява, че се е проявил като последен мръсник. Дори мислеше да й пише, че внезапно се е разболял, но като знаеше колко е подозрителна, едва ли щеше да му повярва.

Така че след като разговаря с приятелите си и получи уверението на Пърси, че ще се придържа към лъжата за братовчедката, реши да рискува. В крайна сметка това беше само някаква си семейна вечеря. И дори и да станеше нещо непредвидено и да разкриеха измамата им, нямаше да има скандал, само дето Джейсън Малъри щеше да бъде вбесен.

Никълъс разбра коя е Келси в мига, в който Дерек му я представи, и му хвърли кръвнишки поглед. Ала приятелят му скоро се отпусна, когато видя безупречните обноски на момичето. Никой не можеше да заподозре, че не е истинска дама. Тя изглеждаше като лейди и се държеше като такава. А думите й, че скоро възнамерява да се върне в провинцията, сложиха край на надеждите на Реджи за „ново задушевно приятелство“.

Обаче сам бе издал естеството на връзката им, защото не бе могъл да се стърпи да не гледа влюбено Келси. Не искаше чичо му напразно да се притеснява, че компрометира „братовчедката“ на Пърси, така че преглътна и решително рече:

— Келси не е роднина на Пърси.

— Тя не е какво?

— Не, не му е близка. Реджи я срещнала в един моден магазин и решила, че принадлежи на висшето общество, а когато днес ме видя с нея, трябваше да намерим подходящо обяснение защо една млада дама се движи без компаньонка. Така че на Джереми му хрумна да я представя като братовчедка на Пърси.

— Тогава коя е тя?

— Моя любовница — промърмори племенникът му.

Антъни повдигна черните си вежди.

— Иска ми се да вярвам, че не съм чул правилно. Нима наистина искаш да кажеш, че…

Дерек кимна и чичо му внезапно избухна в смях.

— Мили боже, Реджи ще ти откъсне главата, ако открие, че се е сприятелила с любовницата ти.

Младият мъж потръпна.

— Няма причина някога да разбере. След няколко дни се връща в Силвърли. Така че едва ли пак ще се срещнат.

— Надявай се. Не ти ли е идвало наум просто да кажеш истината на братовчедка си? Тя е омъжена жена, както знаеш, макар че ми се искаше да си бе избрала по-добър съпруг. Според мен признанието ти едва ли ще я шокира.

— Истина е, въпреки че според мен, понякога не всички проявяваме здрав разум. За себе си съм сигурен. А Джереми просто се опитваше да ни спести неудобството, ако истината излезе наяве. Затова измисли историята с братовчедката на Пърси.

— Е, няма значение дали е роднина на Пърси или някоя вдовица — ухили се Антъни. — Ако бях аз, щях да предпочета последното.

— Пърси е добър приятел, чичо Тони. — Почувства се длъжен да го защити. — Предан, човек, на когото може да се разчита…

— Не се съмнявам в това, скъпо мое момче — прекъсна го по-възрастният мъж. — Но това не му пречи да е един истински глупак.

Последното бе трудно да се оспори, така че Дерек само вдигна рамене. Чичо му го прегърна през рамо и двамата се запътиха към трапезарията.

— Трудно е да се повярва, че тя наистина не е от добро семейство — каза той, преди да влязат. — Сигурен ли си, че не те е излъгала за произхода си?

Дерек застина. Възможно ли бе? Не, изключено. Нито една истинска лейди няма да се предложи на търг, както бе сторила Келси.

Антъни го изгледа и веждите му се повдигнаха в очакване на отговора, ала той поклати глава и неуверено се усмихна.

— Да, сигурен съм.

— Радвам се да го чуя, защото често се случва млади благородници да бъдат хванати в капана на брака с измама, измислена и подкрепяна от роднините на някоя госпожица за женене. Но ти самият го знаеш не по-зле от мен, тъй като досега успешно си избягвал подобни клопки. Просто бъди внимателен, момчето ми. Двамата с Джеймс ще сме последните, които ще те критикуват, но това не се отнася до баща ти. По-добре се постарай Джейсън да не разбере за тази вечер. Проклет да съм, но не бих искал да съм на твое място, ако узнае за тази комедия.

Нито пък Дерек.