Джоана Линдзи
Отровни думи (29)

Двадесет и девета глава

Джейсън не си спомняше друг случай, когато да му е било толкова трудно, както сега, когато трябваше да съобщи на семейството си за предстоящия развод с Франсиз.

Фактът, че той ще бъде причината за скандал, и то когато толкова често бе укорявал братята си, че дават храна на хорските сплетни… Нямаше да му се размине лесно, особено що се отнася до Тони и Джеймс.

Те, колкото и странно да бе, се бяха превърнали в улегнали мъже и след като и двамата имаха прекрасни жени, поведението им бе безукорно. А сега именно той, който винаги бе порицавал скандалното им поведение, щеше да бъде предмет на злостните езици… Не се съмняваше, че двамата му по-малки братя щяха да бъдат доволни от размяната на ролите.

Не бе поканил цялото семейство. Искаше да присъстват само Тони, Джеймс и… Дерек. По-късно те щяха да уведомят съпругите и децата си. Братята му сигурно щяха да се забавляват, но Джейсън се тревожеше как синът му ще приеме новината. В крайна сметка Франсиз бе единствената майка, която синът му бе имал.

Трябваше първо да говори с Дерек насаме. Беше израз на малодушие от негова страна, че предпочете да говори пред всички. Надяваше се, че поне брат му Едуард ще го подкрепи. Освен това се утешаваше с мисълта, че Дерек няма да задава прекалено много въпроси, когато и чичовците му присъстваха.

Всички се бяха събрали, с изключение на Джеймс. Антъни вече няколко пъти го попита защо ги е повикал, но Джейсън му отговори, че ще изчакат да дойде и брат им.

Докато се измъчваше от предстоящото разкритие, Едуард и Антъни разговаряха за последните семейни инвестиции в минното дело. Нямаше съмнение, че ще бъдат успешни. Едуард бе финансов гений. Дерек изглеждаше малко неспокоен, сякаш се чувстваше виновен за нещо, въпреки че доколкото баща му знаеше, не се бе замесил в никакъв скандал. Джейсън си каза, че може би, преди да се върне в Хавърстън, ще трябва да посети някои от старите си приятели, за да научи последните клюки.

Най-сетне Джеймс се появи в салона, където всички се бяха събрали.

— Закъсня, братко — укори го Тони.

— Нима?

— Той не поиска да ни каже за какво ни е извикал, докато не дойдеш, а ти закъсня дяволски много.

Джеймс пренебрежително изсумтя.

— Не съм закъснял, братле. По-скоро вие сте подранили.

— Няма смисъл да спорим, след като вече всички сме се събрали — умиротворително се обади Едуард.

— Седни, Джеймс — подкани го Джейсън.

Брат му изненадано повдигна вежди.

— Толкова ли е зле?

— По дяволите, стига празни приказки, Джеймс, сядай по-бързо — изръмжа Антъни.

Джейсън вътрешно въздъхна. Нямаше да му бъде никак лесно. Той се изкашля и каза:

— Помолих ви да дойдете тук, защото искам първи да узнаете новината — двамата с Франсиз се развеждаме.

Млъкна, изчаквайки реакцията им. Братята му мълчаха и смаяно го гледаха. Той бе имал време да свикне с мисълта, но за тях новината бе като гръм от ясно небе.

— Да не би да се шегуваш, Джейсън? — пръв се окопити Антъни.

— Не.

— Сигурен ли си?

— Да не би да смяташ, че ще се шегувам с нещо толкова сериозно? — попита Джейсън.

— Просто исках да бъда сигурен — рече Антъни и избухна в смях.

Едуард се намръщи и рязко изрече:

— Не виждам нищо забавно, Тони.

— О, напротив… — Той едва не се задави от смях.

— Не разбирам…

— И не би могъл, Еди — прекъсна го Джеймс. — Ти никога не си изпитвал гнева на Джейсън.

— Сигурно това е от голямо значение — студено отбеляза Едуард.

— Разбира се, че е. Това, което разсмя Тони, е, че този път за разнообразие Джейсън е героят на скандала. Аз самият го намирам за доста освежаващо… И доста закъсняло.

— Не се и съмнявам — с отвращение го изгледа по-големият му брат.

— Имам предвид развода, не скандала. Този брак бе абсурден от самото начало и отдавна трябваше да му се сложи край. Джейсън най-после се е вразумил…

— Всъщност Франсиз иска развод — уточни потърпевшият.

— Франсиз! Е, това променя нещата — заключи Едуард.

— Много лесно можеш да го предотвратиш.

— Вече съм решил да се съглася.

— Защо?

Джейсън въздъхна. Очакваше, че Едуард ще го подкрепи, а не че ще се нахвърли върху него. Бе сигурен, че Джеймс ще припадне от смях, каквато бе реакцията на Антъни. Вместо това Джеймс явно бе съгласен с него. Невероятно. А Дерек още нищо не бе казал. Той се бе намръщил, но лицето му по-скоро издаваше загриженост, отколкото съжаление.

— Тя иска да се омъжи отново, Еди. Ще бъде егоистично от моя страна, ако не й позволя, след като никога не сме имали нормален брак, както знаеш.

Едуард поклати глава.

— Още от самото начало знаеше, че бракът няма да бъде нормален. Навремето те предупреждавах, че рано или късно ще съжаляваш, но ти не ме послуша. Казвах ти, че няма да можеш да се измъкнеш от тази примка, но ти заяви, че това нямало значение, тъй като никога няма да пожелаеш да се ожениш отново.

— Да, така е, ти ме предупреди. И тогава това нямаше значение. Но трябва ли да ме упрекваш за решението, което съм взел преди много години, когато бях длъжен да мисля и за по-малките ни братя?

— Не ти желаеш този развод, а тя — настоя Едуард.

Антъни продължаваше да се хили, наблюдавайки любопитно най-големия си брат. Джеймс седеше с безстрастно изражение на лицето и със скръстени пред гърдите ръце. Едуард се бе зачервил от негодувание и Джейсън разбра, че трябва да отиде докрай.

— Тя си има любовник, Еди. Сама ми призна. Именно за него иска да се омъжи.

Антъни примигна.

— Франсиз има любовник? Ето на това му се вика новина! — Отново избухна в смях.

— Съвземи се, скъпо момче — скара му се Джеймс. — Това не ми се струва толкова забавно.

— Франсиз! Неговата Франсиз?! Никога не бих го допуснал — едва успя да изрече. — Тя е толкова стеснителна — невзрачна мишка. Кой би си помислил, че някога ще се осмели… Ами като се има предвид темпераментът на Джейсън, тя е рискувала живота си, като му е признала. Не мога да повярвам, наистина не мога!

Новината наистина не бе за вярване, затова Джеймс погледна към Джейсън, който рязко кимна.

— Да, истина е. Аз също бях смаян, както можете да си представите. Но след като размислих, реших, че нямам право да я обвинявам, че ми е изневерила, след като аз никога… тя никога не ми е била истинска съпруга.

— Джейсън, ти си изключително търпелив мъж — намръщено отбеляза Едуард. — Съпружеските задължения може и да се пренебрегнат по взаимно съгласие, но разводът никога не е бил решение на проблемите, поне в нашите кръгове.

— Никога е силно казано — отвърна Джейсън. — И във висшето общество има разводи, само че са много по-рядко.

— Моят баща отлично знае какъв позор ще навлече един развод върху името на семейството — за пръв път се обади Дерек. — Обаче смятам, че е изключително благородно от негова страна да се съгласи с молбата на Франсиз.

Джейсън се усмихна на сина си и облекчено въздъхна. Най-много го безпокоеше неговата реакция.

— Хайде стига, Еди — изтъкна Джеймс. — Дори и момчето е разбрало, че този брак е безсмислен и обречен. — Обърна се към Джейсън: — Трябваше да кажеш достатъчно ясно, че не търсиш одобрението ни, а че просто ни съобщаваш решението си. Твоят проблем, братко, е, че прекалено много обръщаш внимание на хорското мнение. В крайна сметка това си е лично твоя работа и след като ти не съжаляваш, какво значение има мнението на останалите?

— Не всички можем да си позволим лукса да не се съобразяваме с общественото мнение. Имаме задължения и отговорности, с които сме длъжни да се съобразяваме, но както сам каза, решението е взето и няма място за спор. Благодаря ти за разбирането, Джеймс.

— Мили боже, това ли съм направил? — престорено ужасено възкликна брат му. — Тони, хайде да поизлезем на чист въздух и да си премерим силите. Май днес съм загубил здравия си разум.

Антъни се ухили.

— Вероятно за него е било толкова трудно да го каже, колкото за теб да го смелиш. Но винаги съм готов да влея малко разум в главата ти.

— Не се и съмнявам — изсумтя Джеймс.

Джейсън се усмихна, докато гледаше след двамата си по-малки братя, които излязоха от салона. Сетне срещна неодобрителния поглед на Едуард и въздъхна.

— Според мен правиш грешка, Джейсън.

— Разбирам защо смяташ така, Едуард. Предпочитам да мисля за това като за поправяне на една отдавна направена грешка.