Джоана Линдзи
Отровни думи (14)

Четиринадесета глава

Лейди Франсиз пресече салона и се приближи към съпруга си. Беше толкова нервна, че почти трепереше, но бе решила да стигне докрай. Двамата със скъпия Оскар бяха взели решение да признае всичко на Джейсън… по-скоро да му каже това, което той може би отдавна се досещаше.

Крайно време беше да се сложи край на този фарс, техния брак. Никога не бе искала да се омъжва за него, още от самото начало самата идея я ужасяваше и тя щеше безусловно да му откаже. Той беше огромен мъж, суров, непреклонен, с избухлив характер. Физически я отвращаваше и плашеше. Тя много добре знаеше, че двамата изобщо не си подхождат, ала баща й я застави да се омъжи за него. Искаше да се сроди със семейство Малъри, но не живя достатъчно дълго, за да се радва на тази връзка.

Както очакваше, осемнадесетте години брачен живот с Джейсън Малъри се оказаха непоносимо бреме за нея. Винаги, когато беше в близост до съпруга си, изпитваше постоянен страх. Не се боеше, че ще я нарани физически. Просто тя знаеше на какви яростни изблици е способен, нервите й постоянно бяха опънати. Бе способен да избухне по най-малък повод: ако братята му го ядосаха за нещо, ако не бе съгласен с нещо, дори времето бе повод за яростни ругатни. Затова не бе чудно, че тя постоянно намираше извинения да не бъде край него.

Непрекъснато се оплакваше, че не се чувства добре, което накара Джейсън да повярва, че съпругата му е вечно болна. Всъщност цялото семейство бе убедено в нейното крехко здраве. Тя беше болезнено слаба и толкова бледа, че никой не се съмняваше в болестта й. Всъщност Франсиз се радваше на цветущо здраве, ала съпругът й не разбра това.

Но повече не желаеше да скрива истината. Бе уморена от брака си с мъж, когото не можеше да понася, особено сега, след като бе разбрала на какви низости е способен.

Оскар Адамс бе пълна противоположност на Джейсън Малъри. Той не беше висок мъж, всъщност бе доста нисък и не се отличаваше със силно телосложение. Беше мил, сладък, с мек говор, вечно отнесен, с нежна душа.

Двамата сякаш бяха създадени един за друг. Преди три години бяха признали взаимната си любов, но тя не можеше да събере сили да разкрие истината на Джейсън. Нима не бе време да се сложи край на един пропаднал брак точно сега, когато бе поставено началото на един щастлив съюз в семейството на Малъри?

— Джейсън?

Той разговаряше със сина си Дерек и не бе забелязал пристигането й. Двамата се извърнаха и я поздравиха с усмивка. Усмивката на Дерек бе искрена, но Франсиз не се съмняваше, че това не се отнася до тази на съпруга й. Всъщност бе убедена, че той желае компанията й не повече, отколкото тя неговата. Сигурно дяволски щеше да се зарадва на това, което смяташе да му каже. Лейди Франсиз нямаше намерение да отлага нито минута повече.

— Може ли да поговорим, Джейсън… насаме…

— Разбира се, Франсиз. Искаш ли да отидем в кабинета на Едуард?

Тя кимна и му позволи да я хване под ръка. Двамата излязоха от салона. Нервността й се усилваше. Не биваше да се съгласява да остава насаме с него. Можеха да поговорят шепнешком в някой ъгъл в салона. Никой нямаше да ги чуе, а Джейсън нямаше да си позволи да избухне пред гостите.

Ала вече бе твърде късно. Съпругът й затваряше вратата на кабинета. Най-доброто, което можеше да стори, бе да прекоси стаята и да седне колкото се може по-далеч от него. Жената пое дълбоко дъх и го погледна. Гърлото й се бе свило и думите й заседнаха при вида на иронично повдигнатите вежди на съпруга й. Въпреки че сигурно щеше да остане доволен от това, което се готвеше да му съобщи, никой не можеше да предвиди реакциите на маркиза на Хавърстън.

— Искам развод.

— Какво?!

Тя настръхна.

— Чу ме отлично, Джейсън. Не ме карай да повтарям. Сигурно си изненадан, макар че не би трябвало. Никога не сме имали истински брак.

— Моите чувства са без значение, мадам, но наистина съм изненадан как въобще можа да предложиш подобно нещо.

Поне не се разкрещя… засега. Само лицето му леко почервеня.

— Не беше предложение — решително продължи тя, — а искане.

Отново го изненада. Той се втренчи смаяно в нея, все още невярващ на ушите си. Сетне челото му се намръщи по онзи начин, който винаги караше стомахът й да се свива на топка.

— Много добре знаеш, че не може и дума да става за развод. Ти си от добро семейство, Франсиз, и отлично знаеш, че в нашите кръгове разводът е немислим…

— Но не е безпрецедентен — възрази съпругата му. — По-скоро е нещо скандално, но това не е нещо ново за твоето семейство. По-малките ти братя непрекъснато бяха герои на някой скандал, година след година, когато се появяваха в Лондон. Ти също не си изключение. Предизвика достатъчно клюки, когато призна незаконородения си син и го обяви за свой наследник.

Сега лицето му бе яркочервено. Никога не бе понасял критиките към семейството си, въпреки че те почти винаги бяха основателни.

— Няма да има развод, Франсиз. Можеш да продължаваш да се криеш в Бат или където поискаш, но ще останеш моя съпруга.

Думите му я вбесиха.

— Ти си най-непоносимият грубиян, който съм имала нещастието да познавам, Джейсън Малъри! Аз искам да оправя живота си и да започна отначало! Но какво те интересува това? Та ти живееш с любовницата си под един покрив, една жена от долен произход, за която не можеш да се ожениш, дори и да си свободен, защото това ще причини много по-голям скандал от един развод. Така че за теб няма никакво значение, ако всичко си остане така както е… И защо ме гледаш така сърдито? Да не би наистина да си мислиш, че не знам за Моли?

— Нима искаш да не докосвам жена, след като никога не си споделяла леглото ми?

Сега бе неин ред да се изчерви, но тя нямаше да му позволи да обвинява само нея за проваления им брак.

— Няма нужда да се извиняваш, Джейсън. Моли е била твоя любовница още преди да се ожениш за мен и никога не си имал намерение да се откажеш от нея. И ако искаш да знаеш, това никога не ме е притеснявало. Тъкмо обратното, що се отнася до мен, никога не съм имала нищо против.

— Колко великодушно от твоя страна, скъпа моя.

— Сарказмът ти е неуместен. Аз не те обичам и никога не съм те обичала. И ти много добре го знаеш.

— Любовта не бе част от нашата уговорка.

— Но, разбира се, че не. Точно това беше нашият брак за теб — уговорка. Е, аз искам да прекратя тази уговорка. Обичам един мъж и искам да се омъжа за него. Не си прави труда да ме питаш кой е той. Само ще ти кажа, че изобщо не прилича на теб.

Отново успя да го изненада. Не искаше да замесва Оскар, но трябваше да спомене за него, за да разбере Джейсън колко сериозно е всичко. Ала той все още не виждаше причина за развод. Типично за него, да бъде толкова твърдоглав и себичен! Но Франсиз имаше скрит коз, въпреки че искрено се бе надявала да не се стига дотам. Изнудването бе толкова отвратително нещо! Обаче бе решила на всяка цена да сложи край на този брак и бе готова на всичко, дори и на изнудване.

— Току-що ти предоставих чудесна причина за развод, Джейсън — отбеляза.

— Ти, изглежда, не ме слушаш…

— Не! Ти не ме слушаш! Не исках да прибягвам до това, защото ми се струва отвратително, но ти ме принуди. Дай ми развод или… или Дерек ще узнае, че майка му не е мъртва. Ще узнае, че е жива и че през всичките тези години е била в Хавърстън… в леглото ти. Твоята добре пазена тайна ще излезе наяве, Джейсън. Ако не проявиш благоразумие и не се съгласиш на развод. Така че кой от двата скандала предпочиташ?