Джоана Линдзи
Отровни думи (20)

Двадесета глава

Когато на следващата сутрин се събуди, видя, че бе сама в леглото. Дерек напусна леглото й малко след полунощ. Явно бе достатъчно съобразителен и искаше да й спести неудобството да се събуди гола до него след първата им нощ. Запита се дали това няма да му стане навик. Съвсем очевидно бе, че младият мъж държеше на дискретността и на мнението на съседите в този благоприличен квартал.

Разбира се, той може би беше женен и това обясняваше дискретността му. Каква ужасна мисъл! Ала това бе напълно възможно и я бяха предупредили, че никак не е изключено. Реши, че трябва да го попита. По-добре да знае, отколкото само да предполага.

Върху възглавницата намери бележка от Дерек. Леглото все още ухаеше на него и това я накара да се усмихне. Лордът я информираше, че следобед ще дойде да я вземе, за да я разведе из магазините, а след това ще вечерят. Келси отново се усмихна. Наистина звучеше забавно. Пазаруването винаги й бе доставяло удоволствие. Дано само не се кани да й купи от онези отвратителни дрехи, които мъжете смятаха, че подхождат на една любовница. Младото момиче въздъхна. Вероятно точно такива бяха намеренията му, но ако той пожелаеше, бе длъжна да ги носи.

Чувстваше се малко странно сега, когато вече не бе девствена. Може и да съжаляваше, но това нищо не променяше. Сега вече бе истинска любовница. Повече нямаше да се страхува от непознатото и болката беше зад нея. Не изпита удоволствие, ала Дерек й го бе обещал. Той бе не само красив, но и много внимателен с нея. Какво повече би могла да желае при тези обстоятелства?

 

 

— Изглеждаш ми напълно доволен — заяви Никълъс Идън, когато влезе в трапезарията и завари Дерек, седнал до масата.

Леката усмивка, застинала върху устните на приятеля му, докато отсъстващо ровеше в чинията, се разшири.

— Напълно доволен от какво? Просто се храня.

— Нямах предвид храната, скъпо момче — ухили се той, — а задоволството, което излъчваш. Приличаш ми на изгубен петел, който най-после е намерил любимата си кокошка.

Дерек не се изчервяваше често, но този бе един от редките случаи. Още по-необичайно, защото шегите на приятелите му относно любовните му лудории обикновено го забавляваха, а не го смущаваха.

Когато вчера се върна вкъщи да се преоблече, бе намерил бележка от Никълъс, че двамата със съпругата му са решили да останат в града за една седмица, за да направят няколко посещения и да пообиколят магазините, което означаваше, че Реджи желае да опустоши магазините и да присъства на някои от светските приеми за сезона, а старият Ник е принуден да я придружава. Напоследък Дерек не бе чест гост в Силвърли — провинциалното имение на Никълъс, където съпрузите се бяха установили. На сватбения прием на Ейми Дерек бързаше да се измъкне, за да отиде при Келси, и нямаше време да поприказва с приятеля си.

Най-странното бе, че му се искаше да говори с Ник за Келси, а в същото време не се решаваше.

Двамата си приличаха. Но приятелят му бе няколко години по-възрастен, малко по-висок, косата му бе един-два нюанса по-тъмноруса, а очите му бяха по-скоро кехлибарени, отколкото кафяви. Ник беше виконт, Дерек — също. Титлата бе дошла с едно от именията, което баща му прехвърли на негово име, но един ден лорд Малъри щеше да стане четвъртият маркиз на Хавърстън.

И двамата бяха интелигентни, а докато бяха в колежа, Ник бе взел под крилото си по-младия си приятел, още повече, че в живота им съществуваха подобни тайни, макар Дерек да узна тайната на приятеля си, едва след като се ожени за братовчедка му Реджина.

Обаче Никълъс имаше щастието да познава майка си. Жената, която всички смятаха за негова майка, съпругата на баща му, го презираше, също както и той нея, и бе превърнала живота му в ад. Нейната сестра, която Ник винаги бе смятал за своя леля, се оказа истинската му майка.

Двамата се отнасяха по различен начин към незаконния си произход. Когато Никълъс откри истината, преживя много тежки дни и дълго време страда, докато не срещна Реджина. Дерек винаги бе знаел, че е незаконороден, но той имаше голямо семейство, което безусловно го бе приело. Обаче винаги бе съжалявал, че не познава майка си и дори не знае коя е била тя. Няколко пъти бе питал баща си, но той му бе отговорил, че тя е мъртва и това е без значение.

— Всъщност тя е новата ми любовница — призна Дерек в отговор на забележката на Никълъс.

Приятелят му повдигна вежди.

— Поправи ме, ако греша, но ти не се ли закле, че никога повече няма да издържаш постоянна любовница?

— Да, но сега обстоятелствата са различни.

— В началото всички мислим така — иронично отбеляза Никълъс, но сетне сви рамене. — Ами наслаждавай се, докато можеш, защото сигурно скоро ще ти омръзне и ще започнеш да й търсиш заместничка. При мен винаги е било така, докато не срещнах братовчедка ти. Веднага трябваше да разбера, че съм влюбен, след като не можех да изхвърля от ума си тази малка палавница, колкото и да се опитвах.

— Не, Ник, при мен обстоятелствата наистина са различни. Аз не само я издържам, аз… я купих.

— Извини ме, приятелю, но не те разбрах.

— Купих я — повтори. — Видях я на един търг.

— И за каква сума говорим?

— Едва ли би искал да знаеш.

— Мили боже, постарай се баща ти да не узнае.

Самата мисъл накара Дерек да потръпне.

— Знам, но няма причина той да разбере.

Никълъс поклати глава.

— Предполагам, че тя е много красива, за да устоиш на мигновеното желание?

— Всъщност това по-скоро бе желание на Джереми, отколкото мое. Негодникът ми поиска да му заема нари, за да я купи. Той бе дяволски настойчив, докато не му напомних, че няма къде да държи една любовница.

— Значи и Джереми е бил там?

— И Пърси.

— И къде стана всичко това? В някое от старите познати свърталища?

Дерек се ухили. Той, Никълъс и Пърси — често посещаваха лондонските публични домове, преди Джеймс да се установи в Англия заедно с Джереми и преди Никълъс да се ожени за Реджина.

— Не — отвърна. — Бяхме в една нова къща на Ерос, място, в което се предлагат и някои перверзни услуги. Отидохме, защото новата любовница на Джереми се бе преместила там.

Приятелят му се засмя:

— Значи хлапакът те помоли да му заемеш нари, а вместо това ти си я купил за себе си? Сигурно е било горчив хап за него, но това не е рядко явление в семейството му.

— Хайде стига, не се нахвърляй върху чичо Джеймс. Всички знаем колко го харесваш. — Както очакваше, той презрително изсумтя. — Аз не наддавах и нямах намерение да го правя.

— Не си ли? Тогава защо си се включил?

— Заради един друг, който наддаваше за нея. И друг път съм се сблъсквал с лорд Ашфорд.

— Аз не съм. По какъв повод сте имали стълкновение двамата?

— Натъкнахме се на него една нощ, докато бродехме из крайните квартали. Открихме го в кръчма край реката да бие свирепо с камшик една проститутка, която бе вързана за леглото. Тя бе цялата в кръв, наддаваше отчаяни писъци и бе уплашена до смърт. Всичко това било прелюдия, за да се… подготви за секс. Ако тя не бе успяла да изплюе парцала, с които бе запушил устата й, никога нямаше да чуем писъците й.

— Струва ми се, че този мъж е за „Бедлъм“ — отвратено потръпна Никълъс.

— Съгласен съм с теб, но очевидно той пази презрените си навици в тайна и много малко знаят за тях. Плаща на жертвите си големи суми, за да не повдигнат обвинение срещу него. Онази нощ го проснах в безсъзнание и едва не го убих. Смятах, че повече няма да посмее да излезе на лов за нови жертви, докато онази вечер не го видях в публичния дом да наддава за това момиче. Знаех много добре каква ще бъде съдбата му, ако попадне в ръцете му. Не можех да позволя да се случи, нали?

— Ако бях на твое място, щях да го измъкна навън и отново да го пребия до безсъзнание. Щеше да ми излезе много по-евтино, особено след като в действителност не си искал момичето за себе си.

— Но той все пак щеше да я спечели. Неговата цена бе най-висока. Навярно по-късно собственикът на дома щеше да се свърже с него и да му предаде момичето. Освен това не съм недоволен, че я спечелих.

Никълъс избухна в смях.

— Тук си прав. Съвсем забравих самодоволната усмивка на лицето ти, когато те заварих тук.

Дерек отново усети, че се изчервява. По дяволите, сигурно го бе прихванал от Келси.

— Тя не е това, за което си мислиш, макар да я купих от място с подобна ниска репутация. Тя има превъзходно образование, майка й е била гувернантка и е истинска лейди, много повече, отколкото дамите от висшето общество. Маниерите й са безукорни. На търга обявиха, че е девствена, и никой не повярва, но тя наистина беше такава.

— Беше? Значи вече не е?

Той се поколеба и кимна. Отново усети, че страните му пламват, и мислено се изруга. Внезапно го осени мисълта, че всъщност не желаеше да обсъжда Келси, дори и с най-добрия си приятел. Това бе глупаво, разбира се. Тя беше просто само едно от многобройните момичета, на които се наслаждаваше, и Никълъс несъмнено бе прав. Скоро щеше да му омръзне и отново щеше да обикаля баловете, за да си потърси нещо ново и свежо.

— При всички положения не съжалявам, че я имам. Цената бе наистина прекалено висока, дори и за нея, но си заслужаваше да натрия носа на онова копеле Ашфорд. Бедата е, че кръвта замръзва във вените ми, когато си помисля, че само съм го спрял и този път, но той не се е отказал. Ще продължи да си намира евтини проститутки и само един бог знае докъде могат да стигнат сексуалните му извращения. Не се съмнявам, че е редовен посетител в онзи публичен дом, където се задоволяват по-необичайни изисквания, макар да не вярвам, че се допускат жестокости. Дяволски много искам да го спра по някакъв начин! Ще ми дадеш ли съвет как?

— Изключваме ли убийството?

— Да.

— Ами тогава да го кастрираме?

— Хм, наистина ли смяташ, че ще има полза? — усъмни се Дерек. — Най-голямото му удоволствие е да причинява болка.

— Може би да, а може би не, но според мен този мъж напълно го заслужава, след всичко, което ми разказа за него.

— О, истина е. Онази нощ, когато спасихме нещастното момиче, бях пийнал, но Пърси и Джереми присъстваха и бяха не по-малко ужасени от мен.

Никълъс замислено се намръщи.

— Предполагам, че това момиче няма да ни помогне да го обвиним в престъпление, ако го заведем в съда?

— Не, тогава бе изплашено до смърт и премаляло от болка. Обаче, когато след една седмица отидох да поговоря с него, то категорично отказа да повдига каквото и да било обвинение.

— Защото той е лорд?

— Сигурно и това има значение, но по-скоро той й е платил достатъчно, за да живее без притеснения една-две години, и тя не желае да връща парите. Ашфорд е изключително богат, аз проверих, и може да си позволи да плаща големи суми няколко пъти в седмицата, без това да се отрази на кесията му.

— Предполагам, че си й предложил някаква сума, ако повдигне обвинение?

— О, да — призна си Дерек. — За съжаление тя ми заяви, че е знаела какво смята да прави той с нея и се е съгласила. Няма никакво значение, че не е допускала, че той ще е толкова жесток и ще й остави дълбоки белези. Тя не разбира, че тези белези няма да се отразят добре на бъдещето й, като се има предвид професията й.

— Май си се забъркал в доста мръсна история, момчето ми — въздъхна приятелят му. — Ще си помисля какво може да се направи, но в момента не мога да ти помогна да разрешиш този въпрос. Нищо не можеш да предприемеш, ако не се намери някой, който да свидетелства против него. За съжаление, винаги се намират евтини проститутки, които са съгласни на всичко за няколко лири, без да мислят какво може да ги сполети, а сетне вече ще е твърде късно.

— Тъкмо от това се страхувам.

— Не ми е приятно да го кажа, но защо не поискаш съвет от чичо си Джеймс? Нали това е негов специалитет — да дава съвети по всички въпроси?

— Вече си помислих за това — усмихна се Дерек. — Утре сутрин ще се срещна с него.

— Добре. Той самият е вършил доста нечисти неща на времето, така че сигурно най-добре знае как се постъпва с негодници, подобни на самия него. Но стига със сериозните разговори. Можеш да ми правиш компания днес, докато Реджи обикаля магазините.

— С удоволствие… поне тази сутрин. За следобеда имам планове.

— Чудесно, стари разбойнико. Ще се възползвам от възможността да бъда с теб. Липсваше ми, а и ти не идваш често в провинцията. Между другото купих един състезателен кон и бих искал да го видиш.

— Пърси също — ухили се Дерек. — Ще умреш от завист като видиш неговия.

— Вече го видях — вчера. От кого мислиш, че купих моя? Убедих го да ми продаде неговия, а той да си купи друг.