Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Семейство Малъри-Андерсън (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Say You Love Me, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 320 гласа)

Информация

Корекция
maskara (2009)
Сканиране
?
Разпознаване и начална корекция
bobych (2009)
Допълнителна корекция
Еми (2013)
Източник
dubina.dir.bg

Издание:

Джоана Линдзи. Отровни думи

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 1997

Редактор: Лилия Анастасова

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от Даниела)
  3. — Корекция от Еми

Петнадесета глава

Градската къща бе много хубава, обзаведена с вкус, но това не успокои Келси. Вече не знаеше какво я очаква занапред след ужасните последни дни, които бе преживяла.

Кочияшът на Дерек бе пристигнал в Бриджуотър рано сутринта, тъкмо преди тя да тръгне на ежедневното си пътешествие към града. Девойката си помисли, че той й носи съобщение от Дерек, ала мъжът заяви, че му е наредено да я закара в Лондон. Нямаше никаква вест от новия й господар. Никакви обяснения защо я бе изоставил на произвола на съдбата през тези дълги пет дни. Кочияшът не знаеше нищо, бяха му заповядали само да я откара в Лондон.

Келси бързо опакова багажа си, заедно с малкото неща, които си бе набавила по време на краткия си престой. Помоли кочияшът да я закара първо в Бриджуотър, за да предаде последната рокля, която за щастие бе довършила късно през нощта.

Бе завършила първите пет рокли само за три дни и шивачката бе толкова доволна от работата й, че й бе дала още три, като й заплати допълнително две лири.

Така че в момента имаше пари и сама заплати обяда си. Дори си купи малко храна… за всеки случай. Не можеше да забрави ужаса, който бе изживяла първия ден, когато откри, че е оставена сама, без пари и без храна.

Дерек Малъри ще трябва да й обясни доста неща и девойката си каза, че трябва да запази самообладание, докато изслушва оправданията му. Ала през целия път до Лондон възмущението й нарастваше и когато късно следобед пристигнаха в града, едва сдържаше гнева си. През последните дни се бе намръзнала в студената вила и сега цялото тяло я болеше. Раздразнението й се усили, когато разбра, че Дерек не е в къщата, за да я посрещне.

Кочияшът й помогна да се настани и запали камината. Къщата не бе голяма, но всяка от седемте стаи бе просторна и красиво обзаведена, а наблизо се намираше малък парк. На долния етаж имаше отделна кухня, стая за прислугата, трапезария с маса за шестима, салон, малък кабинет, а на горния — две спални.

Фактът, че къщата бе напълно обзаведена — в кабинета имаше библиотека с книги, по стените висяха няколко картини, по масичките бяха разпръснати различни украшения, кухнята бе оборудвана с кухненски съдове, прибори, килерът бе пълен с продукти, а спалните на горния етаж бяха проветрени и леглата бяха покрити с чисти покривки и снабдени с фино спално бельо — означаваше, че домът е обитаем. Келси си припомни, че много от благородниците имаха навик да дават под наем къщите си в Лондон за няколко месеца, докато бяха в провинцията или пътуваха в чужбина.

До по-голямата спалня имаше просторна, модерно обзаведена баня, истински разкош в сравнение с неудобната вана във вилата и тя си каза, че с удоволствие би се изкъпала в топлата вода.

Девойката не откри приготвена храна, затова хапна от това, което бе купила в странноприемницата. Имаше много продукти и можеше да си сготви топло ястие, но нямаше сили за това, а и отново я втресе. Бе изстинала от дългите разходки до Бриджуотър и обратно. Тя се сви на кушетката в салона и се унесе, затоплена от огъня в камината. Ала когато входната врата се отвори, Келси се събуди и леко се повдигна.

Очите й бяха замъглени от съня, косата й бе разпиляна по раменете, а носът й бе запушен от силната хрема. Тя го издуха силно в кърпичката, която постоянно стискаше в ръката си. В този миг Дерек се появи пред нея. Господи, бе забравила колко красив бе този мъж!

— Здравей, Келси — нежно се усмихна той. — Не е ли малко рано за сън? Или пътуването е било твърде уморително?

Девойката кимна, а сетне поклати глава. По дяволите, точно сега ли трябваше да дойде, когато не се бе разсънила?

— Щях да дойда по-рано — продължи той, — ала сватбеният прием, на който се бе събрало цялото ми семейство, продължи по-дълго и нямаше как да се измъкна. За бога, какво се е случило с носа ти?

Тя примигна. Пръстите й неволно докоснаха зачервения и подут нос. Докато беше във вилата нямаше време да се оглежда, но можеше да си представи каква картинка представлява.

— Настинах — започна тя и в същия миг гневът, насъбрал се през последните дни, избухна с пълна сила. — Странно, нали? Простудих се по време на разходките си до Бриджуотър и обратно. Може би ще попиташ защо съм постъпила толкова глупаво, като съм се разхождала в този студ? Ами, разбираш ли, бях гладна и тъй като във вилата нямаше никаква храна, трябваше сама да си я набавя. Разбира се, нямах никакви пари, така че трябваше да си намеря някаква работа, ако исках да не умра от глад.

Подчертаният сарказъм в гласа й го смая, но последните думи за работата се забиха като стрели в мозъка му. Имайки предвид професията й, бе съвсем ясно каква работа си бе намерила — най-лесната и най-удобна за нея: да продава тялото си.

— И каква работа си намери в Бриджуотър? — остро попита.

Значи само това го интересуваше!

— Не е това, което си мислиш! — изсъска Келси. — Но и да беше така, можеш ли да ме обвиниш? Нима предпочиташе да умра от глад?

— Проклет да съм, ако знам за какво говориш. Как можеш да умреш от глад, когато ти изпратих храна и продукти за няколко седмици? Освен това оставих кочияша си на твое разположение, така че е нямало нужда да ходиш пеша, освен ако сама не си го пожелала.

Тя удивено се втренчи в него. Или го бяха заблудили или той… лъжеше. Откъде да знае, че този мъж не е изпечен измамник? Да, той беше красив. Изглеждаше любезен. Обаче това можеше да бъде само маска, която прикрива истинския му характер. Може би обичаше да се наслаждава на страха и отчаянието на другите? И ако това беше така, то тя се намираше в ужасно положение: бе обвързана с един жесток мъж и трябваше да изтърпи всичките му перверзни мъчения, защото бе сключила сделка и не можеше да си тръгне, преди той да сложи край на връзката им.

Мисълта, че зад такова красиво лице се крие толкова жестока душа, я вбеси. Келси скочи и започна да хвърля по него всичко, което й попадне под ръка.

— Никаква храна не бе доставена! — изкрещя тя. — Видях твоя кочияш едва днес! И ако си въобразяваш, че ще ме заблудиш с явните си лъжи…

Не довърши, защото Дерек скочи и като ловко избягна една стъклена вазичка, хвана я за ръцете, бутна я на кушетката и в следващия миг се намери отгоре й.

Девойката пое дълбоко дъх и изпищя:

— Махни се от мен, недодялан глупако!

— Скъпо мое момиче, няма нищо недодялано в моето положение. Тъкмо обратното, уверявам те.

— Пусни ме веднага!

— За да изпаднеш отново в ярост? Не, не, яростта и буйстването няма да бъдат част от нашата връзка. Мога да се закълна, че вече съм ти го споменавал.

— Та ти почти ме смачка. Как ще наречеш това?

— Проява на предпазливост. — Младият мъж замълча и се втренчи в нея. Очите му станаха тъмнозелени. — Всъщност бих го нарекъл приятно изживяване.

Очите й се присвиха.

— Ако възнамеряваш да ме целунеш, не бих те посъветвала — предупреди го.

— Така ли?

— Така.

— Ами добре — въздъхна Дерек, но в следващия миг устните му се изкривиха в лека усмивка. — Жалко, че невинаги приемам съвети.

В положението, в което се намираше, не можеше да му попречи да я целуне, особено след като хвана брадичката й, за да не й дава възможност да извърти главата си. Ала устните съвсем леко погалиха нейните и в следващия миг рязко се отдръпна от нея, сякаш се бе опарил.

— Мили боже, та ти си болна! Дяволите да ме вземат, ако не изгаряш от треска! Ходила ли си на лекар?

— А с какво щях да му платя? — уморено отвърна. — От шиенето спечелих само толкова, колкото да си купя храна.

Лицето му се изкриви от гняв и той скочи на крака.

— Я ми обясни по-подробно. Да не би да са те ограбили? Нима вилата и всичко останало са изгорели? Защо не си имала храна, когато изпратих достатъчно количество?

— Така казваш, но тъй като нищо не е пристигнало, бих казала, че не си изпратил.

Дерек замръзна.

— Не ме обвинявай в лъжа, Келси. Не знам какво е станало с провизиите, които наредих да бъдат доставени във вилата, но ще разбера. Кълна се, че се погрижих за всичко. Освен това оставих карета и кочияш на твое разположение.

Гласът му звучеше съвсем искрено и толкова й се искаше да му повярва. Ала всичко можеше да е преструвка с някаква задна цел.

— Може и да си оставил кочияш на мое разположение — бавно рече и седна, но аз не съм виждала и следа от него, докато не се появи тази сутрин.

— Бях му наредил всеки ден да идва и да проверява дали имаш нужда от нещо. Да не би да искаш да кажеш, че не го е правил?

— А откъде да знам дали го е правил, след като почти не бях във вилата? Или не си ме чул, като ти казах, че трябваше всеки ден да ходя пеша до града, за да си купувам храна?

В този миг младият мъж проумя какво бе изтърпяла тя — бе оставена съвсем сама в продължение на пет дълги, тягостни и самотни дни.

— О, господи, нищо чудно, че се нахвърли така върху мен. Келси, съжалявам. Повярвай ми, скъпа, ако знаех, че не си удобно настанена във вилата, веднага щях да се върна.

Той изглеждаше толкова ужасен, че младото момиче му повярва. Може би нямаше да бъде толкова зле, ако не беше зима, и ако тя не бе настинала. Гневът й се стопи, но почувства как треската отново започна да я изгаря. Облегна се уморено на кушетката и притвори очи.

— Трябва ми малко почивка и ще се оправя…

— И лекар — прекъсна я Дерек, вдигна я на ръце и я понесе към вратата.

— Мога да вървя сама. Всичко, от което се нуждая, е малко почивка.

Той трепна, но тя не забеляза. Главата й се завъртя, сякаш пропадаше в някаква дълбока пропаст. Нима Дерек тичаше по стълбите? Не, само така й се струва. Всичко се замъгли и Келси загуби съзнание.