Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Годениците на Леърд (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Bride, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 447 гласа)

Информация

Корекция
Xesiona (2008)
Разпознаване и начална корекция
maskara (2008)
Сканиране
?
Сканиране
Ralna (2008)
Допълнителна корекция
hrUssI (2013)

Издание:

Джули Гарууд. Венчило с дявола

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 1998

Редактор: Теди Николова

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от Tanya)
  3. — Корекция от hrUssI

Седемнадесета глава

Алек знаеше, че трябва да й каже кой е мъжът, пред когото бе изплакала всичките си нещастия, но не му даваше сърце отново да я разстрои.

Джейми беше в много по-добро настроение, след като плисетата й отново бяха подредени. Гласът й звънна щастливо, докато благодареше на непознатия войник за помощта. Видя съпруга си, облегнат на сводестата врата, и го дари с широка усмивка. Алек също й се усмихна, доволен, че жена му вече не плаче.

Не, няма да я разстройва сега. Ще почака, докато останат сами.

Джейми се изкачи по стълбите със скромно скръстени отпред ръце. Спря пред Алек, сведе глава и прошепна на келтски!

— Обичам те, Алек.

— Аз също те обичам, Джейми.

Той се опита да я вземе в прегръдките си, ала тя поклати глава и отстъпи назад.

— Имаме гост.

— Значи ще трябва да почакам, докато останем сами, за да те… докосна?

— Чул си всичко, нали?

— Да — призна той. — Вече не ми изглеждаш толкова разстроена.

— Твоят крал е много добър човек.

Той смаяно се облещи насреща й и челюстта му увисна.

— Значи си знаела през цялото време?

— Нима наистина вярваш, че щях да смъмря този мъж да слуша по-внимателно разказа ми, ако знаех през цялото време? — прошепна младата жена. — Може и да схващам малко по-бавно, Алек, но не съм пълна невежа. Разбрах кой е той, когато коленичих.

Алек избухна в смях.

— Не бива да му казваш, че знам — отново прошепна тя.

— Защо?

— Това би наранило чувствата му.

— Така ли?

Джейми кимна.

— Той си мисли, че защитава моите чувства, Алек. Не бива да го разочароваме.

Тя се поклони и излезе от залата, преди той да отговори на нелепата й забележка. В този миг кралят го повика.

— Как мислиш, Едгар, дали да те предизвикам на двубой, задето ме насили да се оженя за нея, или да ти благодаря?

— Ще ми благодариш, разбира се — уверено заяви кралят. — Освен това крал Хенри вероятно ще обяви двубой и на двама ни, ако разбере какво съкровище ни е подарил.

Алек и Едгар се засмяха, доволни от собствената си хитрост.

— Няма да се наложи да чакаме дълго — предрече Алек. — Навярно моята съпруга ще започне война с Англия след седмица-две. Понякога си мисля, че тя е тайното оръжие на Хенри.

Джейми чу шумния смях и се зачуди какво ли е казал Алек на краля. Сетне си помисли, че вероятно е онази отвратителна история за мъртвата англичанка.

Едва не се свлече на колене, когато затвори вратата зад себе си. Всички ужасни думи, които бе изрекла пред Едгар, изплуваха в главата й. Господи, та тя дори бе плакала пред него!

А той й бе съчувствал и бе разбрал мъката й. Тази мисъл преизпълни сърцето й с благодарност. Той наистина бе много добър човек.

— Джейми, какво правиш тук съвсем сама? — попита Гейвин.

— Защо ми задаваш подобен въпрос, Гейвин? Нима трябва през цялото време някой да ме придружава?

— Точно така — призна воинът, преди да се усети.

— По заповед на Алек?

Вместо да й отговори, той смени темата:

— Една от готвачките е изгорила ръката си, Джейми. Помоли да я видиш.

Джейми мигновено забрави предишния си въпрос.

— О, бедната жена. Заведи ме веднага при нея, Гейвин, и ще видя какво мога да направя.

Следващите два часа тя прекара в грижи за болната жена. Раната й не бе много сериозна, но след като я почисти и превърза, Джейми се увлече в дълъг и приятен разговор със семейството й.

През цялото време Гейвин стоеше до нея.

— Бих искала да сложа свежи цветя на гроба на Хелън, Гейвин — рече Джейми, когато се запътиха обратно към замъка. — Ще дойдеш ли с мен?

— Разбира се — съгласи се той. Когато минаваха покрай конюшнята, извика на Маркъс накъде са се запътили. Воинът тъкмо приготвяше коня си.

Джейми приклекна да набере полски цветя. Наоколо цареше спокойствие и тишина. Когато ръцете й се напълниха с уханни стръкчета, двамата с Гейвин се запътиха нагоре по хълма, където бе гробът на Хелън.

— Гейвин? Беше ли тук, когато Хелън е умряла?

— Бях — кимна той.

— Казаха ми, че се е самоубила. Скочила от някаква скала.

Гейвин кимна и посочи към едно възвишение отляво.

— Ето там.

— Някой видял ли е, че е скочила?

— Да, Джейми.

— А ти къде беше? Видя ли…

— Джейми, нужно ли е да говорим за това?

Джейми коленичи край гроба на Хелън и махна повехналите цветя.

— Просто се опитвам да разбера, Гейвин — прошепна тя. — Ще ме помислиш ли за побъркана, ако ти кажа, че мисля, че Хелън би искала аз да разбера какво е станало?

— Сигурно да — отвърна Гейвин, опитвайки се гласът му да прозвучи небрежно. — Някой вече е донесъл цветя.

— Аз. Идвах тук онзи ден.

Не каза нищо повече и започна да подрежда цветята върху гроба. Гейвин почака да застане с гръб към него и тогава попита:

— Джейми? Ще ми обясниш ли какво искаше да кажеш с това, че Хелън искала ти да разбереш? — Приклекна и започна да върти едно цвете между пръстите си, докато чакаше отговора й.

— Желанието ми е съвсем разумно. Как иначе ще успея да накарам Мери Катлийн да разбере, когато дойде време да й кажа? Първо аз трябва да разбера.

— Какво има тук да се разбира? Хелън е била отчаяна. Тя…

— Ти видя ли това отчаяние, Гейвин?

Мъжът поклати глава.

— Не познавам жените достатъчно добре, за да мога да преценя. Признавам си, че бях изненадан, когато тя…

— Ти не си забелязал, че тя е нещастна. Отец Мърдок е бил не по-малко изненадан от теб. Според него му изглеждала доволна от живота си тук. Очаквала с нетърпение да доведе малкото си бебе. Ако се е страхувала от Алек или пък го е мразила, тя не би искала да доведе дъщеря си в дома му.

— Може би не е имала друг избор — предположи Гейвин.

Джейми се изправи и се запъти към скалата, откъдето Хелън се бе хвърлила.

— Може и да е паднала. Да, нищо чудно да е било нещастен случай. Защо всички са се отвърнали от нея?

Спря, когато приближи края на скалата. Внезапно я побиха тръпки. Прегърна се с ръце, за да пропъди внезапно обзелия я хлад.

— Когато за пръв път видях Алек, бях малко изплашена от него. Обаче ми бе необходим по-малко от един ден, за да разбера, че той е добър мъж. От самото начало знаех, че ще се грижи за мен, Гейвин. Сигурна съм, че Хелън също го е знаела.

Воинът кимна.

— Да, но Хелън не е опознала Алек достатъчно добре. Той бе повикан…

— Тя бързо ли умря? — прошепна младата жена.

— Не. Паднала ето там, на онази издатина. — Посочи един назъбен камък. — Когато Алек пристигна у дома, те току-що я бяха донесли. Нищо не можеше да я спаси. Никой не успя. Вратът й бе счупен.

— Значи не е била мъртва?

— Умря два дни по-късно. Не отвори очи и аз не мисля, че е страдала, Джейми.

— Сигурно се е подхлъзнала — настоя Джейми, опитвайки се да се убеди в тази възможност.

— Трябва да се връщаме, Джейми — настоя Гейвин. — Алек сигурно ще те търси. Сега, след като кралят си тръгна…

— Кралят си е заминал? — прекъсна го Джейми. — Кога, Гейвин? Та той току-що пристигна!

— Крал Едгар си тръгна, докато ти береше цветята, Джейми.

— О, по дяволите. Не успях да му кажа довиждане.

— Той ще дойде скоро. Алек му е като син. Крал Едгар редовно ни посещава.

Внезапно някакъв звук привлече вниманието на Гейвин. Тъкмо се обръщаше, когато един голям камък го удари по главата. Пред очите му сякаш проблесна ослепителна светлина, той се олюля и се свлече.

Джейми се обърна точно в този миг. Един камък я удари по челото. Тя извика и сграбчи Гейвин. Отчаяно се опитваше да го задържи и да го издърпа навътре, за да не падне от скалата.

Нещо остро я удари по рамото. Джейми извика от болка. Гейвин бе прекалено тежък за нея. Знаеше, че двамата сигурно ще паднат, но си спомни, че възвишението се спуска остро наляво… или беше надясно?

— Моля те, Господи, помогни ни — прошепна тя и обви по-здраво ръка около кръста на Гейвин. Напрегна всичките си сили, за да се придвижат до издатината.

Над тях се разнесе зловещ звук, приличащ на смях. Джейми се опита да предпази главата на Гейвин, като я пъхна под мишницата си. Най-сетне стигнаха до издатината и се претърколиха върху острите камъни. Прониза я непоносима болка, но тялото на Гейвин понесе по-голямата част от удара.

Смехът се усилваше. По лявото око на Джейми се стичаше кръв, замъглявайки погледа й. Изтри я с опакото на ръката си и сетне опря гърба на Гейвин до скалата. Отчаяно се опитваше да скрие и двамата. Гейвин простена. Джейми притисна устните му с длан и го загърна с тялото си.

Измина сякаш цяла вечност, когато Джейми внезапно осъзна, че зловещият смях е стихнал. Рамото и горната част на ръката й болезнено пулсираха. Тихо изплака, когато напипа дръжката на кинжала, който се бе забил в рамото й. Отчаяно отпусна ръка. Чак сега осъзна, че това бе нейният кинжал — някой бе хвърлил срещу нея собствения й кинжал!

Чу, че някой я вика, но не отговори, докато не разпозна гласа:

— Маркъс! Ние сме тук, върху издатината — извика Джейми, макар че гласът й по-скоро приличаше на шепот. Силите й вече я напускаха.

— Господи, Джейми, какво… — Маркъс се надвеси и видя окървавеното й лице. Подай ми ръка, момичето ми.

— Внимавай, Маркъс. Не се приближавай прекалено близо до ръба. Някой се опита да ни убие. Погледни зад гърба си, за да си сигурен, че е безопасно.

Маркъс изпълни нарежданията й, но когато се обърна отново към нея, изражението на лицето му я изплаши.

— Гейвин е ранен — задъхано изрече тя, без да обръща внимание на протегнатата ръка. — Ако го пусна, може да се претърколи от издатината.

Маркъс кимна. Понечи да отдръпне ръката си, но младата жена внезапно се протегна и я сграбчи.

— Искам Алек — изплака тя. — Но не ни оставяй тук сами, Маркъс. Моля те, не ни оставяй.

Воинът здраво я стисна.

— Дръж се за Гейвин, Джейми. Няма да ви оставя. Ще извикам за помощ. Сега пусни ръката ми. Знам, че ми вярваш.

— Знаеш ли?

Той нежно й се усмихна.

— Именно заради това се вкопчи в мен. Обаче сега трябва да ме пуснеш. Дръж Гейвин. — Гласът му бе мек и успокояващ.

— Да — съгласи се Джейми, опитвайки се да се концентрира върху това, което й говори. — Трябва да държа Гейвин. Ще го държа, Маркъс. Ще го защитавам.

Най-сетне пусна ръката му.

— Добро момиче — чу го да казва, когато се върна отново при Гейвин. Сложи главата му в скута си.

— Алек ще бъде тук след няколко минути, Гейвин. Дотогава Маркъс ще ни пази.

Силният вик на Маркъс събори няколко малки камъчета, които се затъркаляха надолу по стръмния склон. Джейми затвори очи. Внезапно всичко около нея се завъртя в бесен танц и скоро потъна в мрак.

Събуди се, когато усети нечии ръце. Отвори очи и видя Алек, надвесен над нея.

— Алек — прошепна тя, сякаш не си вярваше. Опита се да го докосне, ала острата болка в рамото я спря. Усмихна се едва-едва с треперещи устни и чак тогава забеляза, че все още се намира върху издатината.

Лицето на съпруга й бе мрачно и тъжно. Джейми се намръщи.

— Моля те, не ми прави сандък. Обещай ми, Алек. Не ми прави сандък.

Той я изгледа смаяно. Явно не разбираше за какво му говори.

— Смятахте да направите сандък за Ангъс — припомни му тя. — Моля те…

— Няма да правя сандък за теб, любима — прошепна Алек.

— Толкова съм щастлива, че те виждам — усмихна се тя.

Ръцете му се разтрепериха.

— Аз също съм щастлив да те видя — с дрезгав глас рече той.

— Изгубих си кинжала.

Погледна го унесено, сякаш не разбираше какво точно говори. Сетне смръщи вежди, а Алек отметна косите от челото й. Джейми се опитваше да си спомни въпроса, който искаше да му зададе, ала не можа и се отказа.

— Алек, кинжалът…

— Не се тревожи за кинжала, любима. Можеш ли да движиш краката си, Джейми? Искам да те взема на ръце и да те повдигна нагоре, за да те подам на моите хора. Скъпа, пусни Гейвин. Позволи ми…

— Гейвин?

— Да, любима, Гейвин.

Джейми погледна надолу, докато Алек нежно се опитваше да откопчи ръцете й от гърдите на Гейвин. Тогава си спомни всичко.

— Но той бе ударен от камък. От удара политна назад. Щеше да падне от скалата. Аз бях зад него. Той беше толкова тежък. Не можах да му попреча да падне, затова обвих ръце около кръста му и бутнах и двама ни към склона.

Тя се усмихна на съпруга си, без да обръща внимание на разтревожения му поглед.

— Но можах да си спомня в коя точно посока се намираше издатината, но съм предположила вярната, нали?

— Да, скъпа — прегракнало прошепна той.

— Трябва да вземеш първо него. — Сега гласът й прозвуча изненадващо ясно. Беше толкова благодарна, че Алек е при нея и ще се погрижи за всичко, че й се искаше да се разплаче на глас.

Алек реши да не спори. Преметна Гейвин през рамо с лекота, с каквато една жена би наметнала своя шал, и се изправи. Разтвори крака, за да запази равновесие, после бавно повдигна спящия воин високо над главата си.

— Хванахме го за ръцете — извика отгоре Маркъс.

Алек избута и краката на Гейвин и хората му го издърпаха. Сега Кинкейд отново коленичи до Джейми. Стори й се, че очите му са подозрително замъглени. В този миг осъзна, че навярно му е причинила огромна тревога.

— Ще бъда добре, Алек. Обещах ти, че никога няма да те изоставя.

Той не можа да повярва, че тя се опитва да го успокои.

— Не, няма да ме изоставиш — развълнувано промърмори Кинкейд. — Виждам, че тази кръв върху лицето ти само изглежда страшно, иначе не е толкова зле — добави, като си припомни думите й за раната на Ангъс.

— Кинжалът е в рамото ми — изтърси Джейми. — Не е толкова ужасно, нали, Алек?

— Не — отвърна той. — Освен това кинжалът не е в рамото ти, Джейми.

— Усещам го — възрази тя. Опита се да извие глава, за да се погледне, но Алек сграбчи брадичката й.

— В горната част на ръката ти е. Имаш късмет.

— Надълбоко ли е забит, Алек? О, господи, ще боли ужасно, когато…

Не довърши изречението. Алек с едно бързо и ловко движение измъкна кинжала от плътта й и обви ивицата плат около ръката й. Тя дори не успя да извика.

— Готово! Не те заболя, нали?

— Заболя ме!

— Шшт, любима — успокои я той. — Щеше да се безпокоиш за този кинжал и щеше да ти стане още по-зле.

Той беше прав. И двамата го знаеха.

— След като си решила да се пронижеш с този кинжал, добре си избрала мястото. Острието не е наранило костта.

От гърдите й се изтръгна силна въздишка.

— Знам, че ти смяташ, че аз съм виновна за всичко — промълви Джейми. Чакаше отговора му с нетърпение и не забеляза, че той я взима на ръце и бавно се изправя. — Не съм се пронизала сама с този кинжал и ти дяволски добре го знаеш!

— Знам, любима, но не е зле, че ми го напомни. — Сега вече я вдигаше над главата си. Джейми се опита да погледне надолу и усети как тялото му се напрегна. Алек си помисли дали да не я предупреди да не гледа, но после се отказа. Думите му само можеха да я стреснат още повече.

— Е, поне намери кинжала си. — Гласът му прозвуча вбесяващо весело и безгрижно.

— Със сигурност — тросна му се тя. — Алек, причиняваш ми болка! — извика Джейми, когато ръката му, без да иска, се допря до раната й. Затвори очи.

— Съжалявам, Джейми. Не исках… — Сърцето й се сви, като чу мъката в гласа му.

— Не ме заболя много — побърза да каже Джейми. Тогава усети как някой я взема от Алек и отново отвори очи. Маркъс я държеше на ръце, но след няколко секунди Алек се появи и отново я пое в прегръдките си. После внимателно се метна на коня си и бавно потегли. Джейми почти не усети болка. Той я бе притиснал до гърдите си и тя доволно въздъхна, облегнала глава на рамото му.

— Защо не ме попита дали съм видяла кой ни нападна? — внезапно попита Джейми.

— Знам кой беше — отвърна той.

— И аз мисля, че знам — прошепна Джейми, — но искам да чуя името му първо от теб.

Знаеше, че в думите й няма много смисъл, а мрачното лице на Алек показваше, че явно сега не желае да обсъжда този въпрос. Обаче въпреки това попита:

— Кой беше свидетелят?

— Какъв свидетел? — Цялото му внимание бе съсредоточено върху коня — трябваше да поддържа бавен и равен ход — и дори не погледна съпругата си.

— Свидетелят на смъртта на Хелън — прошепна тя.

— Ани.

 

 

Два часа по-късно Джейми вече се намираше в леглото си в голямата зала. Алек бе съборил преградата на земята в бързината си да я настани. Залата бе пълна с членове на клана.

Алек се бе погрижил за раните й. Тя му даде точни наставления кой от праховете да използва и го накара два пъти да превързва ръката й, докато най-после остана доволна.

Гейвин също се бе събудил. Главата ужасно го болеше, но Джейми не позволи да му сипят бира. Заповяда да сложат мокри кърпи на челото му и да пие само вода. Просто трябваше да изтърпи болката си и точка по въпроса!

Джейми не издаде звук, докато шиеха раната й. По-скоро от суета, отколкото от смелост.

Отец Мърдок много облекчи страданията й. Милият свещеник седна на ръба на леглото и държа ръката й, докато Алек си вършеше работата. Когато свърши, донесоха малката Мери Катлийн и я настаниха до майка й. Малкото момиченце започна да плаче, когато видя огромната превръзка върху челото на Джейми. Алек го успокои, казвайки му да даде една целувка на майка си.

Мери незабавно го послуша и бе наградена с уверението на Джейми, че вече се чувства много по-добре. След няколко минути момиченцето вече спеше, сгушено до нея.

Джейми видя как Маркъс даде знак на Алек.

— Значи си я намерил? — извика тя.

Никой не й отговори. Алек се запъти към вратата.

— Алек, доведи я тук! Искам да я попитам защо.

Съпругът й поклати глава.

— Ще я изслушам отвън.

— И после?

— Ще реша.

Отец Мърдок стисна ръката на Джейми, когато тя се надигна, за да повика отново съпруга си.

— Остави това на него, момичето ми. Той е състрадателен и милостив.

Джейми кимна.

— Той не иска да си го признае, но наистина е много добър. Умът на Ани е изкривен и помрачен. Алек няма да го забрави.

В този миг се чу онзи ужасен нечовешки смях и Джейми се вкопчи уплашено в ръката на свещеника. Думите на Ани се посипаха като отровни стрели.

— Аз ще бъда твоя съпруга! Аз! Няма значение колко дълго ще трябва да чакам, Кинкейд. Това е мое право! Мое! Хелън те отне от мен. Тогава те предизвиках, Алек! И сега отново те предизвиквам!

Джейми пак чу смразяващия смях, сетне думите отново заваляха.

— Ще убивам отново и отново, докато не научиш урока си. Мое право е да бъда до теб. Това е…

Внезапно настана тишина и Джейми се изплаши. Опита се да стане от леглото.

— Стой там, където си, Джейми — нареди й от другия край на леглото Гейвин и се хвърли към нея. Но тутакси изпъшка. — Не биваше да ви крещя, милейди, обаче Алек не иска да ставате от леглото.

— Не биваше да ми крещиш, защото главата започна да те боли още по-силно — възрази му тя.

— И заради това — призна си Гейвин.

Джейми отмести крака си тъкмо навреме. Гейвин се строполи по гръб на леглото й и от гърдите му се изтръгна още една страдалческа въздишка. Тя предположи, че се опитва да отвлече вниманието й от това, което ставаше отвън. Сърцето й се изпълни с умиление.

— Аз имам пълно доверие в моя съпруг — успокои го тя. — Не е нужно да си причиняваш такива страдания, само и само да отвлечеш вниманието ми.

— В такъв случай значи мога да получа чаша бира? — с плаха надежда попита той.

— Не!

— Това легло май е доста пренаселено — заяви Алек от горното стъпало.

Джейми се усмихна. Изчака, докато той я целуна, и попита:

— Свърши ли?

Той кимна.

— Алек? Ти е трябвало да се ожениш за нея, нали?

— Едгар възнамеряваше да сроди клана Кинкейд с нейния клан, за да постигне мир. Да, аз бях обвързан с Ани.

— Но тя е много по-млада от теб…

— Тя е само една година по-млада от теб, Джейми.

— Но прилича на малко дете, а Едгар е променил решението си след смъртта на съпруга на Хелън, нали?

Алек кимна.

— Така е. Хелън беше бременна и кралят искаше да й осигури приличен дом.

Джейми кимна разбиращо. Сетне лицето й се озари от великолепна усмивка. Той поклати глава, за да осмисли странната й реакция.

— Тя също не е искала да те напуска, Алек.

Той все още не разбираше неочакваната й радост, докато тя не се обърна към отец Мърдок.

— Утре ще трябва да благословите гроба на Хелън, отче. Освен това трябва да отслужите литургия. Целият клан ще присъства, Алек.

— Искаш ли тленните й останки да бъдат преместени в осветените гробища, Джейми? — попита свещеникът.

Тя поклати глава.

— Ще разширим гробищата, за да се включи и мястото, където е погребана Хелън. Разбира се, двамата с Алек бихме искали да бъдем погребани до нея. Така е правилно, нали, Алек?

— Правилно е — промълви той с прегракнал от чувства глас.

— Не е нужно да се радваш толкова — подразни го Джейми. — Аз ще оставя нареждания да бъдеш погребан в средата, а от двете ти страни ще почива по една твоя съпруга. Така ще те пазят във вечността.

— Господ да ми е на помощ!

— Той вече ти е на помощ — заяви отец Мърдок. — Той ти даде две добри жени, Алек. Освен това нашият Създател има чувство за хумор.

— Това пък откъде се разбра? — обади се Гейвин между две охкалия.

— Скъпото ни момиче, което Алек обикна, е от Англия. И това ако не е една чудесна шега на нашия Бог, здраве му кажи!

— О, ти си започнал да говориш като нея — засмя се Гейвин, ала мигновено съжали, тъй като главата отново започна да го боли.

В този миг Джейми видя Едит, която прекосяваше залата. Беше толкова разстроена.

— Ти не мислиш наистина да отпратиш Едит от този дом, нали, Алек? — попита тя.

Когато Алек поклати глава, Джейми кимна на Едит да приближи.

— Едит, ти няма да ни напуснеш. Просто това е било част от плана, за да накарат Ани да се опита отново да ме убие.

— Отново ли, Джейми? Значи ти знаеш, че пожарът…

— Не — прекъсна го Джейми. — Не знаех, докато не чух преди малко смеха на Ани. Познах го. Същият, който чух, когато се озовах залостена в онази колиба.

Тя млъкна за миг и изгледа намръщено съпруга си.

— Не е много мило от твоя страна да ме използваш като примамка, Алек.

— Не трябваше да стане така — рязко рече той. — Гейвин трябваше да стои с теб, а Маркъс не биваше да изпуска от поглед Ани.

— Аз съм виновна — промълви Едит. — Не знаех, че сте решили да поставите капан. Помислих, че Ани се е разболяла. Тя си легна веднага след като ни съобщиха, че ще напуснем този дом. Аз бях толкова разстроена, че не забелязах кога е излязла.

— Не, сестро — намеси се Маркъс, който приближи и застана до Едит. — Аз съм виновен и поемам цялата отговорност.

— Но аз ти казах да отидеш да приготвиш конете — възрази Едит.

— Никой не е виновен — отсече Джейми. — Едит, ти искаш да останеш с нас, нали? Аз няма да мога да се справя без теб… поне докато не си намериш подходящ съпруг — добави тя.

— Никога не съм мислил да напускаш този дом — увери я Алек. — Исках Ани да повярва, че ви отпращам оттук заради връзката ви с Хелън. Сигурно си спомняш, че когато ви заповядах да напуснете замъка ми, аз ви казах, че не искам никой да ми напомня за първата ми съпруга.

Едит кимна.

— Спомням си.

— Ти нищо не ме попита — усмихна се Алек. — Не се ли учуди, че и Мери Катлийн не заминава?

Жената поклати глава.

— Бих твърде разстроена, за да мисля трезво.

— Прости на своя леърд, че ти причини тази мъка — обърна се Джейми към Едит.

— Вече разбирам — кимна тя.

— Ще имаш ли нещо против да занесеш Мери в стаята й? — попита Джейми, досетила се, че може би нещастната жена всеки миг ще загуби самообладание и ще избухне в сълзи.

Тя изчака Едит да се изкачи по стълбите с Мери на ръце и след това се обърна към съпруга си:

— Какво ще правиш с Ани?

Той не й отговори.

 

 

Алек не позволи на Джейми да стане от леглото почти цяла седмица. Очакваше тя да спи по цял ден, а след това и през цялата нощ. Никак не й беше лесно да свикне с този нов режим. Но той все пак бе облекчен от ежедневните посещения на сестра й Мери. Тя й помогна да ушие гоблена, изобразяващ крал Едгар. Накрая дори сама се зае с него, тъй като Джейми нямаше нито търпение, нито необходимите умения.

При първото си посещение Мери шепнешком сподели със сестра си, че Даниел все още не е спал с нея. Джейми бе много по-разстроена от тази новина, отколкото самата Мери. Тя много внимателно й заобяснява колко приятна е тази интимност и Мери прояви изключителен интерес.

— Той още си има любовница — призна Мери, — но всяка нощ спи в моето легло.

— Време е да почистиш собствената си къща, Мери — посъветва я Джейми. — Изхвърли тази жена.

— Но той ще побеснее, Джейми — ужасено прошепна сестра й. — Прекалено много ми харесва да го гледам как се усмихва и не ми се иска да предизвиквам гнева му. Сега той е много любезен и внимателен с мен, особено откакто вече не плача. Този мъж не понася женските сълзи. А аз започвам да държа на него.

Джейми се зарадва много на това признание.

— Тогава го помоли да спи с теб — предложи тя.

— Аз си имам своята гордост — възрази Мери. — Но имам нещо наум.

— Какво?

— Мислех си да му кажа, че може да задържи любовницата си и да се люби с мен.

— Нали не искаш сериозно да споделяш мъжа си с друга жена? — смъмри я Джейми.

Мери безпомощно повдигна рамене.

— Искам Даниел да ме харесва, Джейми — призна тя и избухна в сълзи.

Точно в този миг влезе Алек. Джейми продължи да се усмихва заради Мери, но едва се сдържаше. Съпругът й обаче побърза да излезе и тя тихо въздъхна:

— Май наистина мъжете мразят сълзите. Кажи на Даниел, че може да задържи любовницата си. Не ме гледай по този начин, Мери! Кажи му, че явно има нужда от упражнения, но когато е готов, може да дойде при теб.

Алек се върна в залата, когато чу, че двете сестри се смеят.

Мери не дойде да види сестра си цели два дни и Джейми вече започна да се безпокои. Но когато Мери се появи на третия ден, по щастливата й усмивка разбра, че всичко е наред.

Мери искаше да сподели с Джейми всички подробности. Точно по средата на изповедта й колко великолепен бил съпругът й, Алек, Гейвин, Маркъс и Даниел влязоха в залата. Те пожелаха да ги включат в разговора, но двете сестри побързаха да сменят темата.

През нощта Алек се люби с Джейми, но не й позволи да се отдаде докрай на страстта си. Боеше се, че още не се е съвзела напълно. Накрая все пак бе принуден да признае, че макар да е по-силен, жена му е по-издръжлива.

На сутринта Алек потегли по заповед на краля и отсъства цяла седмица. Джейми използва това време, за да направи още някои промени в домакинството.

Тя заповяда да преместят голямото легло от залата.

Зад преградата сложиха хранителните провизии. Това бе още една английска традиция, но след като мъжете разбраха, че по този начин бирата ще им бъде много по-близо, се съгласиха с господарката си, без да мърморят.

След три дни Алек се завърна. Войниците му отново застанаха в редица пред съпругата му, готови да я защитават.

Той седна начело на масата. Устните му бяха здраво стиснати, докато Джейми му обясняваше защо е необходимо провизиите да бъдат наблизо.

Явно не му беше никак лесно да приеме промените. Обаче Джейми бе доволна, че нито веднъж не повиши глас. Тя знаеше колко усилия му струва това. Лицето му се изчерви и двата мускула на бузата му отново заиграха. Сърцето й се изпълни със съчувствие. Заради това тя дори не трепна, когато той с нисък глас я помоли да излезе за няколко минути.

Алек разбра, че молбата му не я разстрои, тъй като не се спря пред кутията, за да вземе монета. Вече беше научил кога му е истински ядосана. Не казваше нищо, само му хвърляше един унищожителен поглед и отиваше, за да грабне един шилинг. Джейми дори не подозираше, че отец Мърдок всяка вечер връща обратно монетите.

Сестра й тъкмо слизаше от коня си, когато тя излезе от замъка с Мери Катлийн на ръце.

— Имам ужасни новини — задъхано изрече Мери. — Андрю е на път за насам.

— Андрю?

— Мъжът, на когото бе обещана — припомни й Мери. — Нима напълно си го забравили?

— Не съм го забравила. Защо Андрю идва тук? И ти откъде разбра?

— Чух Даниел да говори с хората си. Всички знаят, че той идва, Джейми. Армията му е минала през земите на повечето кланове.

— О, мили боже, той идва с армия?

— Да.

— Но защо, Мери?

— Заради заема — прошепна сестра й. — Нали си спомняш монетите, които татко взе на заем от Андрю?

— Как бих могла да забравя? Татко просто ме е продал на Андрю! О, Мери, няма да понеса да бъда унижена пред моя клан. Не мога да позволя Андрю да ме засрами по този начин. Мили боже! Мери, Алек сигурно ще убие Андрю!

Мери кимна.

— И Даниел каза същото.

— Значи той знае защо Андрю идва тук? — ужасено извика Джейми.

— Да. Андрю е трябвало да обясни защо е навлязъл в земите на Шотландия. Нямало е да стигне много далеч, ако не го е направил. Сестричке, не си ли забелязала, че шотландците не обичат особено англичаните?

— О, по дяволите, Мери, та кой не знае!

— Джейми, не бива да говориш така. Не е подходящо за една дама.

— Аз не съм виновна! — извика Джейми. — Защо винаги съм последната, която научава какво става тук? Мислиш ли, че Алек знае за пристигането на Андрю?

Мери безпомощно повдигна рамене.

— Даниел каза, че всички шотландци знаят, когато някой наближи земите им. Предполагам…

— Не мога да позволя това да се случи! Не искам да бъда отговорна и за войната с Англия!

— С Англия ли? Алек вероятно само ще убие Андрю и неговите хора.

— И ти си мислиш, че крал Хенри няма да забележи, че един от бароните му липсва?… — Нямаше желание да продължава. Грабна поводите от ръцете на Мери и се метна на коня й.

— Какво си намислила, Джейми?

— Ще намеря Андрю и ще се опитам да се разбера с него. Ще му обещая, че ще му върна заема.

— Джейми, вече се стъмва. Точно заради това Даниел не искаше да ми позволи да дойда при теб.

— Но ти все пак дойде, нали, Мери? — усмихна се сестра й.

— Реших, че трябва да те предупредя, сестро. Може би за известно време ще трябва да се криеш.

— Постъпила си много смело и благородно, но ти знаеш, че аз никога няма да се крия.

— Не мисля, че трябва да търсиш Андрю — настоя Мери. — Наистина ли съм проявила смелост, Джейми?

Сестра й кимна.

— Слушай, Мери. Искам да ми обещаеш, че няма да кажеш на никого къде съм тръгнала. Моля те!

— Обещавам.

— Грижи се за Мери Катлийн, докато се върна.

— А какво да кажа на Алек?

— Не му казвай нищо.

— Но…

— Плачи — отсече Джейми. — Плачи, Мери. Алек няма да ти задава никакви въпроси, ако плачеш. Ще се върна, преди той да забележи, че ме няма. А сега ми покажи накъде да тръгна, Мери.

— Трябва просто да вървиш надолу по хълма, Джейми.

Мери бързо се прекръсти, докато наблюдаваше как сестра й се отдалечава. Тогава се появи отец Мърдок, пожела й добър ден, след което отбеляза, че лейди Кинкейд сигурно много бърза и любезно я попита дали тя знае накъде се е запътила господарката на замъка.

Лейди Фъргюсън незабавно избухна в сълзи — спазваше обещанието, което беше дала на сестра си. Не каза и на Алек. Но Мери Катлийн му издаде всичко.

Малкото момиченце се прибра в замъка скоро след като майка му препусна с коня към хълма. Тя изтича при Алек, покатери се на скута му и изпи една голяма глътка от бирата му, преди той да разбере какво е направила. Алек веднага отмести чашата и й даде вода. Когато детето си изпи водата, той небрежно я попита къде е майка й.

Мери Катлийн се облегна на гърдите му и докато си играеше с колана му, повтори дума по дума целия разговор, който бе чула.

Заради дъщеря си, Алек се сдържа да не се разкрещи, докато не излезе навън. Когато сестрата на Джейми видя лицето му, никак не й бе трудно да избухне в сълзи.

Отец Мърдок положи всички усилия, за да успокои бедната и нещастна жена, но всичко бе напразно. Когато Алек потегли, съпровождан от войниците си, Мери пищеше, сякаш я колеха. Свещеникът отиде в параклиса, за да се помоли на Господ да прати мир в замъка на Кинкейд. Но повече се молеше Даниел да дойде и да отведе съпругата си.

Алек тръгна по следите, оставени от Джейми. Когато те завиха на изток, той се отпусна. Тя се бе насочила към земите на Фъргюсън.

— Дали не е променила решението си? — извика Маркъс.

— Загубила се е — отвърна през рамо Алек. — Благодаря на Бога за това — промърмори той на себе си.

Петнадесет минути по-късно настигна Джейми. Принуди я да спре, като накара войниците си да я наобиколят в кръг.

Изправиха се лице в лице. Дълго време никой не продума. Тя отчаяно се опитваше да измисли подходящо обяснение. Той пък се питаше каква ли опашата лъжа щеше да му поднесе малката му нежна съпруга.

— Ти ми каза за малко да те оставя на спокойствие — най-сетне промълви Джейми.

— Вярно е.

Тя пришпори коня си. Когато приближи Алек, се наведе и прошепна:

— Аз просто смятах да опитам да се разбера с Андрю. Сестра ми ти издаде къде да ме търсиш, нали?

— Твоята дъщеря ми каза.

Очите й се разшириха от изненада.

— Ще трябва да запомня, че в бъдеще не бива да говоря толкова открито.

— Ще трябва да запомниш, че в бъдеще не бива да вършиш подобни глупости.

— Моля те, не ми се сърди, Алек — виновно го погледна Джейми.

Алек я сграбчи и дълго и страстно я целуна.

— Защо не си дошла при мен, когато си разбрала, че Андрю…

— Защото се почувствах засрамена. Татко е взел монети за мен. Не исках ти да си помислиш, че баща ми ме е продал на Андрю…

Алек поклати глава.

— Това, което баща ти е направил, няма нищо общо с това, което изпитвам към теб. Аз ще платя на копелето. Ела с мен, съпруго. Най-добре е веднъж завинаги да приключим с тази работа.

Джейми знаеше, че няма смисъл да спори с него, но все пак се запита как ли ще плати на барон Андрю. Той яздеше без седло, а към колана му не бе привързана никаква кесии. Обаче бе взел меча си.

— Алек, да не би да очакваш неприятности?

Не й отговори. Джейми загрижено го последва. Трябваше първо да отиде при него. Един съпруг и една съпруга трябва да споделят проблемите си. Хубаво бе да знае, че има някой, който може да й помогне в трудни моменти. Не, не беше хубаво, беше прекрасно, че винаги можеше да се облегне на мъжа си.

Не разговаряха, докато не стигнаха до лагера на Андрю. Джейми се опита да мине пред Алек, но той сграбчи поводите на коня й и я застави да остане до него. Сетне вдигна ръка. Войниците му веднага се подредиха от двете страни на господарката и господаря си.

— О, Алек, беше ли необходимо да водиш толкова много войници? — Тъй като не получи отговор, Джейми въздъхна. — Поне няма да разкажат на никого за моя срам — промърмори тя.

Алек се усмихна и отново кимна.

Тогава към тях се присъединиха воините от друг клан. Докато Джейми гледаше слисано мъжете, те заемаха местата си. Образува се един широк кръг и Андрю и хората му се оказаха в средата.

Английските войници извадиха оръжията си. Алек отново даде знак. Кръгът започна да се стеснява конете запристъпваха напред.

Когато англичаните видяха колко много са шотландците, веднага захвърлиха оръжията си.

Андрю се отдели от хората си и се запъти към Джейми.

Колко беше дребен! Нима някога го бе смятала за хубав? Не можеше да си спомни. Със сигурност в този момент никак не й се струваше привлекателен, а и с тази късо подстригана коса й напомняше на хлапе. Дори не вървеше както подобава. Ситнеше наперено като петел. Побиха я тръпки, като си помисли, че би могла да бъде негова жена. Внезапно изпита желание да се обърне и да благодари на съпруга си, че я бе спасил от това нещастие.

Когато Андрю бе само на няколко метра, Алек отново вдигна ръка. Баронът разбра мълчаливата му заповед и веднага спря.

— Ние режем краката на този, който се осмели да нахлуе в земите ни.

Заплахата явно ужаси англичанина. Той побърза да отстъпи няколко крачки. Когато отново погледна към Джейми, на лицето му бяха изписани едновременно и страх, и презрение.

— Ти няма да му позволиш да го направи, нали, Джейми?

Лицето й остана напълно спокойно. Тя се втренчи за миг в Андрю, сетне се обърна към съпруга си:

— С твое разрешение, бих искала да му отговоря.

— Имаш го.

— Андрю! — Гласът й бе студен и ясен като мразовита зимна утрин. — Моят съпруг постъпва така, както намери за добре. Понякога ми позволява да му помогна. Ако е решил да ти отреже краката, аз, разбира се, ще му предложа помощта си.

Джейми чу как Маркъс изръмжава одобрително, но продължи да гледа към Андрю. Баронът изглеждаше бесен.

— Ти си станала варварка! — извика той, забравил безизходното си положение. Посочи към Алек и добави: — Той те е превърнал в… шотландка.

Джейми знаеше, че с тези думи иска да я обиди. Но вече не можеше да се сдържа и звънкият й смях се разнесе над хълмовете.

— Андрю, струва ми се, че този комплимент току-що спаси краката ти.

— Защо си дошъл — изрева Алек. Искаше час по скоро да свърши с тази работа, за да може да вземе Джейми в прегръдките си. Копнееше да й каже още веднъж колко много я обича, колко я обожава… и колко е горд, че е негова.

Андрю побърза да обясни. Младата жена се почувства унизена до дъното на душата си, когато чу каква зестра е дал на баща й за нея.

Щом свърши, Алек извади меча си от ножницата.

— Нима ще го убиеш, съпруже мой? — прошепна Джейми.

Алек се усмихна.

— Дяволски добре знаеш, че няма да го убия. Това няма да ти хареса, а аз искам винаги да си щастлива, скъпа. Смятам да му дам меча. Той струва…

— Няма да позволя да дадеш на такъв като него великолепния си меч, Кинкейд! — гневно заяви Джейми и вирна глава. — Ще забравя достойнството си и ще ти устроя такава сцена, че никога вече няма да посмееш да гледаш хората си в очите. Обещавам ти, че дълго ще има да говорят за това.

Чу въздишката му и разбра, че е спечелила.

— Да, сигурен съм, че ще го направиш, жено. Подай ми кинжала си.

Джейми се подчини. Алек го използва, за да откъртя едни голям рубин, който украсяваше дръжката на меча. После й го върна. Хвърли камъка. Рубинът тупна в краката на Андрю.

— Отплата, бароне, от лейди Кинкейд.

Още едни камък се удари в рамото на Андрю. Джейми се обърна в посоката, откъдето долетя камъкът и види леърд Макферсън да прибира меча си.

— Отплата, от лейди Кинкейд. — Възрастният мъж се поклони, преди да се обърне и да я погледне.

Трети камък цапна лицето на Андрю.

— Отплата — обяви Даниел Фъргюсън.

— Отплата — разнесе се отново.

Джейми не позна леърда, които хвърли скъпоценния камък.

— Алек? Защо те…

— Макферсън ти се отплаща, защото спаси живота на сина му. Даниел — защото застана пред съпругата му и я защити със собственото си тяло. Харолд хвърли изумруда. Ти понесе обидите на сина му, а след това се моли за живота му.

Пети камък удари челото на Андрю.

— Отплата — изрева друг мъж.

— Кой е той?

— Бащата на Линдзи — отвърна Алек. — Мислеше, че не знам за глигана, нали?

Тя бе толкова смаяна, че не можа да му отговори. Още един камък падна в краката на Андрю. Хвърли го някакъв млад воин.

— Отплата — извика той.

Алек обясни, преди тя да го попита:

— Лорд Дънкан. Съпругата му би искала да й помогнеш при раждането. Той плаща в аванс.

— Нямам думи — прошепна Джейми. — Трябва ли да им благодаря, Алек?

— Те ти благодарят, Джейми. Всеки един от тях би дал живота си за теб. Ти направи невъзможното, любима. Ти наистина съюзи нашите кланове!

Тя затвори очи, за да сдържи напиращите сълзи. Когато заговори, гласът й трепереше от вълнение:

— Ти направи Андрю много богат мъж.

— Не, Джейми. Аз съм много по-богат. Аз имам теб.

Гласът му бе мек, пълен с любов. Една сълза се търколи по бузата й. Алек я видя. Веднага се обърна към Андрю.

— Върни се у дома си, бароне. Следващия път, когато стъпиш на шотландска земя, ще изпиташ силата на нашите мечове.

Одобрителни възгласи се извисиха над кръга от воини. Андрю бе коленичил и събираше съкровището си. Алек взе Джейми в обятията си, а тя мигновено обви ръце около кръста му. Затвори очи и го прегърна. Все още не разбираше повечето от странните навици на шотландците. Сигурно ще са й необходими поне двадесет или тридесет години, докато напълно ги проумее.

Ала в това имаше толкова радост… и любов. Може би, тайно се усмихна тя, когато двамата с Алек остареят, тогава най-сетне ще е свикнала и разбрала.

Край
Читателите на „Венчило с дявола“ са прочели и: