Джули Гарууд
Венчило с дявола (5)

Четвърта глава

Носеше черна рокля на церемонията. Изборът й бе открито предизвикателство, предназначено да вбеси шотландеца. Ала Джейми разбра, че планът й се провали в мига, в който влезе в голямата зала. Алек я погледна и избухна в толкова гръмогласен смях, че едва не събори покрива.

Джейми нямаше ни най-малка представа колко много му харесва непокорната й природа. Ако тя знаеше колко много той мразеше сълзите, сигурно щеше да плаче. А тя се движеше като кралица. Кинкейд много добре разбираше колко усилия й струва всичко това.

Беше облечена като за погребение, но изглеждаше великолепно. Очите й го очароваха. Младият мъж се запита дали някога ще свикне с красотата й. Не можеше да си позволи нещо да попречи на най-важните му задължение, пък било то и красива съпруга.

Момичето се оказа пълна загадка. Той знаеше, че е родена и отгледана като истинска англичанка и въпреки това не бе страхлива. Алек се питаше как се е случило подобно чудо. После реши, че невинността и увереността й се дължат на факта, че тя никога не е живяла сред алчността и безчестието на английския кралски двор. Слава богу, лейди Джейми никога не е била изложена на гибелното влияние на покварата, ширеща се сред надменните английски благородници!

Кинкейд реши, че трябва да бъде благодарен на барон Джеймисън, задето не бе изпълнил задълженията си спрямо дъщерите си. Разбира се, нямаше никакво намерение да дава словесен израз на благодарността си, а и се съмняваше, че бащата на Джейми изобщо може да чуе нещо, защото ревеше с все сила. Алек никога не бе виждал възрастен мъж да се унижава по такъв противен начин. Стомахът му се преобръщаше само като го гледаше.

— Всички ние бяхме много привързани към баща ни — прошепна Джейми, когато баронът не можа да отговори на въпроса на свещеника кой предава невестите, лицето му остана скрито зад вече напълно измокрената носна кърпа от фина ленена бродерия. — Ние ще му липсваме изключително много, милорд. Всичко това е много тежко за него.

Тя не поглеждаше към Алек, докато шепнешком се извиняваше за срамното поведение на баща си, ала молбата се прокрадваше в ниския й дрезгав глас. Джейми молеше за неговото разбиране и Алек бе дълбоко трогнат и впечатлен от искрената загриженост за баща й. Затова реши да премълчи неодобрението си.

Тя току-що бе разкрила още една черта от характера си — лоялността към семейството.

Младото момиче бе твърде изплашено, за да погледне бъдещия си съпруг. Двете със сестра си стояха изправени една до друга и здраво се държаха за ръце. Даниел бе застанал от дясната страна на Мери, а Алек — от лявата на Джейми. Ръката на Алек докосваше рамото на Джейми, а бедрото му се допираше до нейното. Съзнателно и неотстъпчиво.

Тя не можеше да се отдръпне. Мери се притискаше от едната й страна, а ръката на Алек й пречеше да отстъпи крачка назад. Господи, колко много мразеше да се чувства изплашена! Каза си, че това е така, защото той е твърде голям. Извисяваше се над нея подобно на огромен буреносен облак. От него се разнасяше аромат на полска трева и мъжественост, примесен с миризмата на кожа. Ако обстоятелствата бяха други, може би дори щеше да й хареса. Но сега, разбира се, тя мразеше неговия ръст, неговия мирис, цялото му присъствие.

Свещеникът привърши с тържествените клетви на брака и се обърна към Мери. Тя изглежда не бе чула нищо от думите му. Даниел не можа да сдържи смеха си, когато свещеникът я попита дали го взима за свой съпруг. Момичето погледна учудено и се замисли над въпроса, сякаш отецът я караше да му обясни значението на нормандското нашествие. Най-сетне отвори уста и избъбри:

— Ако трябва да кажа истината, не, отче.

Джейми едва се сдържаше да не изпадне в истерия. Защо се омъжваше за този шотландец. А и той с нищо не й помагаше да понесе по-леко невъзможното положение. Тъкмо обратното — близостта му я караше да усеща с всяка фибра на тялото си топлината, която се излъчваше от него.

Докато отец Чарлз се опитваше да убеди Мери да даде общоприетия отговор, Джейми полагаше неимоверни усилия да се отдръпне от Алек. Някъде в най-скритото ъгълче на съзнанието й се прокрадна плаха надежда, че ако бутне ръката му и отстъпи крачка назад, ще може да се изтръгне и да литне на воля навън.

Той навярно бе отгатнал намерението й, защото ръката му обгърна раменете й. Преди да успее да възрази, тя се намери здраво притисната до него.

Не можеше да се отмести. Опита се — всъщност няколко пъти — преди шепнешком да го помоли да си махне ръката.

Той въобще не й обърна внимание.

В отчаянието си Джейми се обърна към сестра си и рече:

— Не смятам, че нашите желания имат някакво значение, Мери. Ако не се съгласиш да се омъжиш за Даниел, ще се опълчиш срещу собствения си крал.

— Но ако кажа, че взимам този мъж за свой съпруг, аз ще се опълча срещу волята на Бога! — възрази Мери. — Това ще бъде лъжа — добави тя и изхлипа.

— За бога, Мери, отговори на свещеника — остро рече Джейми.

Мери усети враждебната нотка в тона на сестра си.

Тя й хвърли гневен поглед и се обърна към отец Чарлз.

— О, добре. Взимам го. — Обърна се отново към Джейми и промърмори: — Ето, сестричке, сега щастлива ли си? Ти ме принуди да излъжа пред един божи служител.

— Аз ли съм те принудила? — Вълнението в гласа й не се дължеше единствено на ядното подхвърляне на сестра й. Ръката на Алек се бе впила отзад около врата й и пръстите му галеха чувствителната й кожа.

Отец Чарлз кимна одобрително към Мери. Сега бе ред на Джейми и Алек.

— Вашето пълно име, милорд?

— Алек Кинкейд.

Отецът кимна. Бързаше да приключи с четенето на брачната клетва, тъй като погледът на неговата сладка Джейми ставаше все по-убийствен. В бързината си свещеникът употреби израза „по свое желание“, когато попита дали ще вземе Алек за съпруг.

— По свое желание ли? — повтори девойката и пое дълбоко въздух. Канеше се да заяви истината пред отеца, но в същия миг усети как пръстите на Алек се свиват около врата й.

Очевидно искаше да я изплаши. Джейми се опита да отмести ръката му, но не успя. Той стисна пръстите й и не помръдна.

Шотландецът въобще не се стараеше да смекчи действията си. Джейми незабавно разбра мълчаливото му послание. Този нахален и груб мъж смяташе да я удуши, ако продължава да го предизвиква. А тъй като бе шотландец, тя бе сигурна, че ще изпълни заканата си.

Вратът започна да я боли.

— Взимам го — прошепна тя.

Свещеникът въздъхна с облекчение и побърза да приключи с церемонията. След като им даде благословията си, Мери се опита да побегне от залата, ала Даниел с два скока я настигна. Той я вдигна на ръце и пламенно я целуна пред отец Чарлз и цялото семейство. Когато най-сетне прекрати нежната си атака, Мери се отпусна безволево в ръцете му. Джейми си помисли, че сестра й прилича на повехнало цвете.

Близначките отново заплакаха, баронът заподсмърча шумно, а Джейми изпита желание подът да се продъни и да я погълне.

Алек Кинкейд не бързаше да подпечати брачните клетви с целувка. Той бавно се извърна и застана пред съпругата си. Ръцете му бяха на бедрата, мускулестите му крака бяха леко разкрачени, а погледът му бе насочен към сведената глава на Джейми.

Не каза нито дума. Ала цялото му непреклонно поведение и строго лице говореха, че ако е необходимо, е готов да остане така през цялата нощ, но ще я принуди да го погледне. Джейми се стараеше да се успокои, че поне вече не се опитва да я удуши.

Тя усещаше силните удари на сърцето си. Бе сигурна, че Алек Кинкейд е способен на всичко, за да получи това, което иска. Събра цялата си смелост, бавно повдигна глава и очите й срещнаха неговите.

Той наистина изглеждаше застрашително. Очите му бяха толкова тъмнокафяви! Джейми не видя никаква топлина в тях. Остана дълго втренчена в него, но накрая не издържа и се извърна.

Алек внезапно се протегна и я сграбчи в прегръдките си. Ръката му хвана брадичката й, а устните му приближиха нейните. Целувката му бе твърда, неумолима и… невероятно топла.

Джейми изпита усещането, че я парва слънчев лъч. Целувката свърши, преди да й мине през ум да се възпротиви и да се отдръпне. За миг остана бездиханна и замаяна. Втренчи се в съпруга си и се запита дали и на него целувката му бе въздействала по същия начин както на нея.

Алек бе развеселен от смущението в очите на младата си невеста. Явно не е била целувана много! Страните й пламтяха от притеснение, а ръцете й бяха сключени една в друга.

Да, тя му харесваше и той осъзна, че кратката целувка го бе разтърсила много по-силно, отколкото очакваше. Не можеше да откъсне поглед от нея. По дяволите, искаше му се отново да я целуне!

Внезапният вик на Мери разруши магията.

— Сега?! — Тя изстреля думата, сякаш бе нещо противно. — Джейми, те възнамеряват да тръгнем сега!

— Сигурно сестра ми не е разбрала — обърна се Джейми към Алек. — Няма да тръгнем веднага, нали?

— Ще тръгнем — отвърна Алек. — Даниел и аз имаме много отговорности у дома. Заминаваме след час.

Не спомена нито Мери, нито нея. Тази мисъл внезапно завладя цялото й внимание. Тя едва не се засмя като ги помисли за щастливата вероятност, но реши да се увери, преди да се отдаде на радостта си.

— Ще ни удостоите ли с честта…

Глупачка! Та тя си мислеше, че той смята да я остави тук!

— … да споделите скромния ни обяд, преди двамата с Даниел да потеглите?

Той знаеше какво си мисли тя. Издаде се като наблегна на думите „двамата с Даниел“. Алек едва се сдържа да не се разсмее. В момента младата му съпруга изглеждаше толкова сериозна и изпълнена с надежда.

Кинкейд поклати глава.

Джейми усети как вратите на затвора се отварят и тя отново е на свобода. Отчаяно се опита да прикрие радостта си, тъй като несъмнено щеше да бъде много грубо да покаже удоволствието си от факта, че той заминава без нея.

Значи браковете щяха да бъдат само формални! О, защо не се бе досетила по-рано? Алек и Даниел просто се подчиняваха на заповедта на краля си — да си вземат английски невести. Сега щяха да се върнат у дома към задълженията си, каквито и да бяха те, а английските им невести щяха да си останат в Англия, където им бе мястото.

Това не бе нещо необичайно. Много бракове се уреждаха именно по този начин. Джейми се почувства като истинска глупачка, че не се бе сетила по-рано. Щеше си спести много безпокойства и терзания.

Вълната на облекчение бе толкова силна, че колене й омекнаха. Тъй като бе свикнала да прави сделки със Създателя си, мислено обеща на Бог, че дванадесет поредни дни ще ходи в църквата и ще присъства на всички литургии.

— Смятате ли някой ден да се върнете в Англия? — попита тя, стараейки се гласът й да прозвучи небрежно.

— И насила няма да ме върнат тук!

— Не е нужно да изглеждате толкова радостен от тази възможност — ядосано изрече Джейми, преди да се усети. Мъжът бе тъп и безцеремонен. След като дори не опитваше да бъде поне малко учтив, и тя нямаше да се старае да се държи възпитано и любезно. Отметна косата си, обърна гръб на Алек и се отдалечи от него. — Времето напредва, Алек Кинкейд — извика тя, — не зле да потегляте. Чака ви доста път.

Едва не добави, че за нея е било удоволствие да се запознае с него, ала лъжата щеше да й струва още дванадесет дни покаяние и затова реши да премълчи.

Джейми тъкмо бе стигнала до масата, когато силната ръка на съпруга й я закова на място.

— Събери си нещата и се сбогувай със семейството си, Джейми, докато двамата с Даниел се погрижим за конете. Побързай!

— Ти също, Мери — весело подхвърли Даниел и Джейми изпита желание да го удуши.

— Защо трябва да бързаме? — обади се Мери.

— Двамата с Алек се заклехме, че няма да прекараме още една нощ на английска земя. Трябва да изминем доста път, преди да се е мръкнало.

Джейми се извъртя и видя как двамата шотландци излизат през вратата. Ръцете й се вкопчиха в ръба на масата.

— Кинкейд? Предполага се, че трябва да ме оставиш тук! — извика тя. — Та нали това е само брак по сметка?

Той се спря и се извърна с лице към нея.

— Да, съпруго моя, това е брак по сметка. Моя сметка. Разбра ли ме?

Тя не обърна внимание на сърдитата нотка в гласа му, нито на твърдото изражение на лицето му.

— Не, Кинкейд, не разбрах!

Опита се да звучи дръзко, но не успя, тъй като гласът й потрепери.

Избликът й на гняв не го бе заблудил. Той знаеше, че тя е изплашена — каза й го усмивката му.

— Обещавам ти, че след време ще разбереш. Имаш думата ми.

Тя не искаше думата му, ала знаеше, че това едва ли има някакво значение за него. Той наистина бе един груб и жесток воин, дошъл от преизподнята. Докато Алек Кинкейд прекрачваше прага, очите на Джейми се напълниха със сълзи. Искаше й се да се тръшне върху най-близкия стол и да си поплаче на воля.

Беше твърде разстроена, за да мисли за багажа си. Близначките заявиха, че ще се заемат с тази работа, за да има време Джейми да се сбогува с баща си.

Когато Агнес и Алис се върнаха в залата, Мери вече бе на края на силите си. Тя промълви набързо сбогом и изтича навън.

— Ще опаковам внимателно останалите ти вещи, Джейми, и ще ти ги изпратя след седмица — обеща Агнес.

— Аз ще приготвя всичките ти гоблени — добави Алис, — обещавам ти, че няма да забравя нищо. Ще се постарая да получиш всичко, което ти е скъпо, за да може там да се почувстваш като у дома си.

— Алис, аз вече казах на Джейми, че ще се заема с тази работа — промърмори Агнес. — Ама наистина, сестро, винаги се опитваш да ме засенчиш. О, Джейми! Сложих в чантата ти шала на майка ти и бурканчетата с лечебните мехлеми.

— Благодаря ви, сестрички — каза Джейми и побърза да ги прегърне.

— Джейми, ти наистина си много смела — прошепна Агнес. — Изглеждаш толкова спокойна, толкова уверена. Ако бях на твое място, вече щях да съм загубила разсъдъка си. Та ти се омъжи за този, който…

— Не е необходимо да й го напомняш — измърмори Алис. — Тя и без това едва ли ще забрави, че той е убил първата си съпруга.

— Не можеш да си напълно сигурна — възрази близначката й.

На Джейми й се искаше да престанат с опитите да я успокоят. Техните приказки за Алек Кинкейд я разстройваха още повече.

Барон Джеймисън дръпна Джейми за полата, за да привлече вниманието й.

— След седмица ще бъда мъртъв! Кой ще се грижи за храната ми? Кой ще слуша историите ми?

— Стига, татко! Алис и Агнес ще се грижат добре за теб. Всичко ще бъде наред — успокои го Джейми. Наведе се, целуна го по челото и добави: — Моля те, не се разстройвай толкова много. Двете с Мери сигурно скоро ще дойдем да ви видим…

Нямаше сили да продължи лъжата си. Нейният свят се бе сгромолясал — всичко, което й бе близко и познато сега й се изплъзваше.

Агнес бе тази, която изказа на глас най-голямото опасение на Джейми.

— Ние никога вече няма да те видим отново, нали, Джейми? Той няма да ти позволи да си дойдеш у дома.

— Обещавам ви, че ще намеря начин да дойда и да ви видя — закле се Джейми. Гласът й потрепери и сълзи запариха в очите й. Мили боже, това сбогуване бе толкова болезнено!

Барон Джеймисън продължаваше да хленчи, че тези шотландци са откраднали неговите скъпоценни бебета и как, за бога, сега щеше да живее без тях. Джейми се опита да го успокои, ала скоро се убеди, че е безсмислено. Баща й не искаше да се вземе в ръце. Колкото повече се стараеше Джейми, толкова по-силно плачеше той.

В залата влезе Бийк, за да я извика. Разрази се малка битка, когато се опита да отдели бащата от дъщерята. Барон Джеймисън не искаше да пусне ръката на най-малкото си дете. Най-сетне Джейми нежно се отскубна от прегръдките му.

— Да вървим, Джейми. По-добре да не ядосваш съпруга си. Той те очаква търпеливо на двора. Леърд Даниел и лейди Мери вече поеха към Шотландия, момичето ми. Ела с мен. Новият живот те очаква.

Мекият глас на Бийк поуспокои Джейми. Той я хвани за ръката и я поведе. Когато Джейми се обърна, за да каже последно сбогом на близките си, Бийк побърза да я избута навън.

— Не се обръщай назад, Джейми! И престани да трепериш! Мисли за щастливото си бъдеще!

— Именно мисълта за бъдещето ме кара да треперя — призна си девойката. — Бийк, не знам нищо за този мой съпруг. Тревожат ме всички тези ужасни слухове, които се носят за него. Не искам да съм омъжена за него.

— Станалото станало — отсече Бийк. — Пред теб има две възможности, момичето ми. Можеш да встъпиш в този брак със затворени очи и да бъдеш нещастна през остатъка от живота си или да ги отвориш широко, да приемеш съпруга си и да се опиташ да устроиш бъдещето си.

— Не искам да го мразя.

Бийк се усмихна. Гласът на Джейми прозвуча толкова отчаяно.

— Тогава не го мрази — посъветва я той. — Ти изобщо не умееш да мразиш. Сърцето ти е твърде нежно, момичето ми. А и — рече и продължи да я бута напред — всичко не е чак толкова необичайно.

— Кое не е необичайно?

— Много девойки се омъжват, без да знаят нищо за бъдещите си съпрузи.

— Да, но се омъжват за англичани, Бийк.

— Замълчи — заповяда старецът, усетил страха в гласа й. — Той е добър човек, този Кинкейд. Аз го прецених, Джейми. Ще се отнася добре към теб.

— Откъде знаеш? — попита тя. Опита се да спре и да се извърне с лице към Бийк, ала той продължи да тегли напред. — Не си забравил, че се носи слух, че е убил първата си съпруга, нали?

— А ти вярваш ли?

— Не — изстреля тя.

— Защо?

Джейми сви рамене.

— Не мога да го обясня — прошепна младото момиче. — Просто си мисля, че той не би… — Въздъхна и добави. — Сигурно ще помислиш, че съм се побъркала, Бийк, но очите му… е, той не е зъл човек.

— Знам, че този слух е лъжа — увери я Бийк. — Той не я е убил. Аз го попитах направо, Джейми.

— О, не! — Категоричното му заявление я разсмя. — Бийк, той сигурно е бил вбесен.

— Глупости — прошепна възрастният мъж. — Тревожи ме твоето бъдеще, а не неговият гняв. Разбира се, след като разбрах, че е избрал теб за своя жена, аз го разпитах за всичко.

— Но кога успя? — попита девойката и се намръщи.

— Не е важно — припряно отвърна Бийк. — Аз разбрах, че Кинкейд е добър човек, когато видях коня му. — Нежно побутна Джейми напред. — Този мъж ще се грижи за теб.

— О, за бога — промърмори тя. — Явно твърде дълго си бил главен коняр, стари приятелю. Има разлика между съпруга и кон. Виждам, че вярваш на всички тези глупости, които ми наговори. Изглеждаш много доволен от себе си.

— Така е — похвали се Бийк. — Направих всичко, за да разчистя пътя ти.

Той знаеше, че думите му ще я смаят. Очите й се разшириха. Внезапно Джейми спря.

Алек се бе изправил до коня си в средата на двора. Лицето му бе непроницаемо. Обаче Джейми можеше да се обзаложи, че никак не я очакваше търпеливо, както й бе казал Бийк.

Алек бе сигурен, че тя ще причини голяма суматоха, когато пристигнат в Шотландия. Погледът му дълго не се отдели от нея и той се запита дали някога ще свикне с тази странна англичанка.

Има синьо и синьо, бе казал Бийк, припомни си Алек. Сега разбираше какво е имал предвид старецът.

Не можеше да й позволи да го пленява по този начин. Устните й бяха дяволски привлекателни и не му даваха мира. Копнееше отново да усети вкуса им. Да, независимо дали го осъзнаваше, или не, това момиче щеше да причини доста неприятности. Макар Алек да бе сигурен, че неговите хора никога няма да се осмелят да докоснат жена, която му принадлежи, това нямаше да им попречи да си мечтаят да го сторят.

Тази жена бе прекалено красива, за да не пострада от злобата на хората.

Все още се страхуваше от него. Алек си каза, че това е добро начало. Една жена трябва винаги да се чувства малко несигурна по отношение на съпруга си. Но едновременно с това, страхът й го ядосваше. Щеше да й заповяда веднага да възседне коня си, ако не бе видял уплахата в очите й — като на кошута, подушила наближаващата опасност.

Крайно време беше да се съвземе, каза си Алек. С рязко движение възседна коня си. Огромният черен жребец нервно подскочи към хълбока на Уайлдфайър. Кобилата на Джейми вече бе настръхнала, тъй като я принуждаваха да стои край жребец, чиято миризма й бе непозната. Тя мигновено се опита да се изправи на задните си крака, но Алек се протегна, сграбчи юздите от невнимателния коняр и заповяда на кобилата да се успокои. Уайлдфайър незабавно се подчини.

Бийк чу дълбоката въздишка на Джейми, видя начина, по който се взираше в шотландеца, и реши, че девойката всеки миг може да припадне. Сложи отново ръка на рамото й.

— Съвземи се, момиче! Като че ли всеки момент ще припаднеш. Не съм те учил на това, нали?

Думите му имаха мигновен ефект. Джейми се съвзе и изправи рамене.

— Няма да припадна — промърмори тя. — Обиждаш ме, като предполагаш, че съм толкова слаба.

Бийк прикри усмивката си. Повече нямаше да има нужда да я побутва напред. Очите й отново блестяха.

С грацията на кралица Джейми повдигна края на роклята си и закрачи към кобилата. Бийк й помогна да възседне Уайлдфайър и се протегна, за да я потупа по ръката.

— А сега обещай на своя приятел, че ще се спогаждаш със съпруга си. Това е свята заповед, ако си спомняш — добави старецът и й намигна.

— Това не е заповед — отвърна Джейми.

— Обаче в Шотландия е заповед.

Думите бяха изречени от Алек. Звучеше много убедено. Джейми му хвърли раздразнен поглед и се обърна към Бийк. Главният коняр се усмихваше на съпруга й.

— Нали няма да забравите обещанието си, леърд Кинкейд?

Алек кимна. Хвърли юздите на Уайлдфайър към Джейми, пришпори коня си и препусна напред, оставяйки я да се взира невярващо след него.

Той нямаше намерение да я чака. Джейми задържа Уайлдфайър, за да види колко надалеч ще стигне Алек, преди да се обърне и да спре, за да я изчака. Когато конят и ездачът му префучаха по подвижния мост и изчезнаха сред облак прах, тя осъзна, че той няма намерение изобщо да го прави.

— Какво искаше да кажеш, когато го помоли да не забравя обещанието си? — разсеяно попита Джейми, взирайки се в далечината.

— Нищо особено — смотолеви Бийк.

Джейми се обърна и го погледна.

— Стига, Бийк! Кажи ми! — заповяда тя.

— Просто си поговорих с него за твоята… невинност.

— Не разбирам.

— Е, та нали те очаква първа брачна нощ, момичето ми. След като аз бях този, който ти разказа какво се случва между един мъж и една жена, си помислих, че съм длъжен да предупредя съпруга ти…

— О, господи, нима си говорил с него за това?

— Да. Той ми обеща да бъде внимателен с теб, Джейми.

Джейми знаеше, че страните й са пламнали от неудобство.

— Никога няма да му позволя да ме докосне, Бийк, така че обещанието, което си получил, е било напразно.

— Стига, Джейми! Не бъди толкова упорита! Аз просто се безпокоях за теб. Всъщност не съм ти разказал с подробности за всичко, което се случва между един мъж и една жена. Обясних на Кинкейд, че ти не разбираш много от…

— Не искам да слушам повече. Той никога няма да ме докосне и точка по въпроса!

Бийк дълбоко въздъхна.

— В такъв случай сигурно ще останеш доста изненадана, момичето ми. Начинът, по който те гледа, ме кара да мисля, че той ще те люби при първата възможност. Твърдоглавието ти ще трябва да свикне с тази мисъл. Прави, каквото той ти казва, Джейми, и всичко ще бъде добре.

— Да правя това, което той ми казва?!

— Не ми повишавай тон, момиче! По-добре да тръгваш!

Девойката поклати глава.

— След малко, Бийк. Първо искам да ми обещаеш, че ще дойдеш да ме повикаш, ако тук възникнат някакви неприятности.

— Неприятности ли? Какви неприятности?

Не можа да го погледне в очите, докато припряно обясняваше:

— Изглежда, че татко е взел някакви златни монети от Андрю. Било е заем, Бийк, а не зестра, но аз се безпокоя. Знам, че той няма да може да върне тези пари.

От гърдите на стареца се изтръгна толкова силен вик, че кобилата се изправи на задните си крака и едва не метна Джейми на земята.

— Той е взел злато за теб, Джейми! Продал те е на барон Андрю!

— Не, не, ти не ме разбра. Било е само заем, Бийк. Нямам време да спорим. Дай ми думата си, че ще дойдеш в Шотландия, ако татко се нуждае от помощ!

— Добре, детето ми — тежко въздъхна възрастният мъж. — Обещавам. Има ли нещо друго, което те безпокои?

— Моля се да няма.

— Тогава върви. Твоят съпруг…

— Още нещо и тръгвам.

— Ти нарочно се бавиш, нали, момиче? Искаш да го ядосаш. Сигурно вече е разбрал каква си всъщност — поклати глава Бийк и се засмя. — Всичките лъжи, които му наговорих, ще отидат на вятъра.

— Какви лъжи?

— Казах му, че ти си една сладка, нежна девица.

— Ами аз съм точно такава — троснато рече Джейми.

Бийк изсумтя.

— Когато избухнеш си сладка като пелин.

— Какво друго му каза? — подозрително го изгледа девойката. — По-добре да знам всичко, Бийк, за да мога да се защитавам.

— Казах му, че си плаха и стеснителна.

— Не си му казал това!

— Че си слаба и изнежена и си свикнала да те глезят.

— Не!

— И че обичаш да прекарваш дните си в шиене и ходене на църква.

Джейми избухна в смях.

— Защо си му наговорил тези небивалици?

— Защото исках да ти осигуря малко предимство — обмени Бийк. В бързината да й обясни, думите му заваляха като порой. — Не му казах, че говориш келтски.

— Нито пък аз.

Двамата си размениха усмивки.

— Ти не съжаляваш, че си ме научил на толкова много неща, нали, Бийк?

— Разбира се, че не. Но ако съпругът ти мисли, че си слаба и безпомощна, предполагам, че ще бъде много повече загрижен за твоята безопасност, детето ми. Смятам, че ще бъде по-търпелив и внимателен към теб.

— Не ме е грижа какво мисли той за мен — тръсна глава Джейми. — Но гордостта ми е наранена, задето си ме изкарал толкова посредствена.

— Повечето жени са такива — възрази й Бийк.

— Да не би повечето жени да ловуват, за да осигурят храна за семейството си? Могат ли повечето жени да яздят не по-зле от всеки воин? Да не би повечето…

— Не е нужно да се нахвърляш срещу мен — прекъсна я Бийк. — Просто за известно време не разкривай уменията си, Джейми. И не го дразни. Както винаги съм казвал, по-добре да не хващаш дивото куче за опашката, освен ако не си готова да понесеш последствията.

— Никога не си го казвал.

— Да, но винаги съм го имал предвид — отвърна Бийк и хвърли тревожен поглед към подвижния мост. — Трябва да тръгваш, Джейми.

— От дълго време искам да ти го кажа, Бийк.

— Е?

— Обичам те. Никога досега не съм ти го казвала, но те обичам с цялото си сърце. Моят прекрасен баща.

Очите на стария човек се замъглиха, а когато заговори, гласът му бе напрегнат:

— Аз също те обичам, Джейми. Моята прекрасна дъщеря! Винаги съм те смятал за такава.

— Обещай ми, че никога няма да ме забравиш.

Гласът й потрепери и Бийк стисна ръката й.

— Никога няма да те забравя.

Джейми кимна. Сълзите се стичаха по страните й. Тя ги избърса, изправи рамене и смушка Уайлдфайър.

Бийк остана сам в средата на двора, загледан в отдалечаващата се млада господарка. Молеше се тя да не се обърне. Не искаше да го вижда такъв. Той плачеше като човек, който е загубил единственото си дете. Дълбоко в сърцето си знаеше страшната истина — никога повече нямаше да види малкото си момиче.