Серия
Годениците на Леърд (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Bride, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 374 гласа)
Корекция
Xesiona (2008)
Разпознаване и начална корекция
maskara (2008)
Сканиране
?
Сканиране
Ralna (2008)
Допълнителна корекция
hrUssI (2013)

Издание:

Джули Гарууд. Венчило с дявола

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 1998

Редактор: Теди Николова


Пролог

Шотландия, 1100 г.

Бдението свърши.

Най-сетне съпругата на Алек Кинкейд щеше да почива в мир. Небето бе мрачно и свъсено като лицата на малцината членове на клана, заобиколили прясно изкопания гроб.

Мократа черна земя очакваше да приюти тялото на Хелън Луис Кинкейд — младата съпруга на предводителя на един от най-могъщите шотландски кланове. Тя сама бе отнела живота си и нямаше право да бъде погребана в осветената земя. Църквата никога не би позволила тялото й да лежи редом с праведните и благочестивите. Свещениците смятаха, че тъмната душа е като загнила ябълка, която би осквернила чистите и неопетнените.

Леденият дъжд безмилостно обливаше приведените гърбове. Тялото, увито в прогизнал кариран плат с цветовете на клана Кинкейд — червено, черно, синьо и виолетово — бе положено в чамов ковчег, изработен собственоръчно от Алек Кинкейд. Той изрично бе настоял за това и не позволи на никого да докосне мъртвата му съпруга.

Старият свещеник, отец Мърдок, стоеше на почетно разстояние от останалите. Не изглеждаше доволен от скромния и набързо претупан ритуал. Самоубийците бяха лишени от милостта на молитвите заупокой на нещастните им души. Всички прекрасно знаеха, че душата на Хелън вече пътуваше към дверите на Ада.

* * *

Усещах тежест. Стоях до свещеника със сериозно и тъжно лице. Помолих се, но не за душата на Хелън. Благодарих на Всевишния, че с неговата помощ всичко най-сетне приключи.

Хелън умря бавно. Три кошмарни денонощия на мъчителна агония, през които аз тръпнех от ужас да не отвори очи и да не разкрие проклетата истина.

Невестата на Кинкейд доста се поизмъчи. Когато най-сетне ми се отдаде възможност, сложих край на това изтезание — просто попритиснах наметалото на Кинкейд върху лицето й. Стана бързо, тъй като Хелън бе много слаба и отпаднала и изобщо не се противи.

Господи, какъв прекрасен миг! Ръцете ми бяха потни от страх да не ме хванат, ала тръпката на удоволствието ми вливаше сили и неземна мощ.

Извърших убийство! С каква само ловкост и умение! Но тихо! Тихо! О, радост, трябва да те скривам!

Ето те и теб Алек Кинкейд. Стоиш до зейналата дупка. Ръце, свити в юмруци, наведена глава. Дали си разгневен или сломен от греховната смърт на жена си? Какво ли става в главата ти? Ти винаги прикриваш чувствата си!

Но какво значение има! След време ще превъзмогнеш смъртта й. След време аз ще заема мястото, което заслужавам.

А отец Мърдок? Той изглежда странно. Кашля. Клати глава. Знам за какво си мисли. Изписано е на лицето му.

Съпругата на Кинкейд ги бе покрила с позор. О, Господи, помогни ми! Само да не се разсмея!