Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Годениците на Леърд (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Bride, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 447 гласа)

Информация

Корекция
Xesiona (2008)
Разпознаване и начална корекция
maskara (2008)
Сканиране
?
Сканиране
Ralna (2008)
Допълнителна корекция
hrUssI (2013)

Издание:

Джули Гарууд. Венчило с дявола

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 1998

Редактор: Теди Николова

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от Tanya)
  3. — Корекция от hrUssI

Шеста глава

Час по-късно си направиха лагер за нощуване близо до един дълбок планински поток. Даниел и Алек се погрижиха за конете, а Джейми разопакова кошницата с храна, която Агнес им бе приготвила за вечеря. Мери се облегна на ствола на едно дърво, наблюдавайки сестра си. Стори й се, че тя изглежда много нещастна.

Джейми сложи малко одеяло на земята. Приседна на крайчеца и разстла диплите на роклята си, така че да не се вижда дори глезена й. После кимна на Мери да присъедини към нея.

Двете сестри се опитваха да не обръщат внимание на съпрузите си. Алек и Даниел отидоха да се измият в езерото. Джейми не се притесни, когато Даниел се появи гол до кръста, но дъхът й секна, когато видя голите гърди на Алек. Тялото му бе бронзово. Мускулите му се извиваха като змии под загорялата кожа, напомняйки за невероятната му сила, а тъмнозлатистите косъмчета, които покриваха мощните му гърди, подсилваха грубото му мъжко излъчване. Космите се спускаха по плоския корем и се губеха под колана на черните му панталони.

— Не искам Даниел да ме докосва!

Шепотът на Мери прекъсна мислите на Джейми.

— Нормално е да си малко изплашена — тихо отвърна тя, като се надяваше, че звучи убедително.

— Той ме целуна!

Джейми се усмихна. Сега вече се чувстваше по-уверена. Знаеше всичко за целувките.

— Няма нищо лошо в това, Мери. Алек също ме целуна. Хареса ми.

— Той целуна ли те така, както мъжете целуват жените, когато искат да се съвокупляват с тях?

Джейми не разбираше за какво говори Мери, но в никакъв случай не искаше да издаде невежеството си.

— Не ти ли хареса, Мери? — попита тя, избягвайки отговора.

— Отвратително!

— О, Мери — въздъхна сестра й. — Може би след време ще харесаш целувките на Даниел.

— Щях да ги харесам, ако той не ми беше ядосан — промърмори Мери. — Той просто ме сграбчи и ме целуна. Все още не разбирам защо е разстроен. Не спира да се мръщи.

— Да не би да си въобразяваш?

— Не. Ще поговориш ли с него, Джейми? За да разбереш защо е толкова раздразнен.

Даниел се приближи и седна до Мери, преди Джейми да успее да отговори на молбата й. Тя сръга лекичко сестра си и й посочи към храната. Мери разбра мълчаливото й послание и веднага предложи от вечерята на съпруга си.

Алек не дойде при тях. Той седна върху земята и се облегна на един дебел дънер. Изглеждаше много спокоен. Подви единия си крак под коляното и доволно въздъхна.

Джейми се опита да прикрие нервността си. Алек не отделяше поглед от нея. Тя си каза, че просто не е свикнала да бъде център на нечие внимание и навярно това е единствената причина да се чувства толкова неудобно. Даде му знак да се присъедини към тях, но Алек поклати глава и й заповяда тя да отиде при него. Джейми реши, че е по-добре да не спори. Той бе неин съпруг и дълг на жената бе да го слуша и да му угажда. Взе голяма буца сирене, парче твърд хляб, единия от трите кожени мяха с бира и отиде при Алек. Той прие храната, без да каже нищо. Джейми понечи да се върне при другите, но Алек не й позволи. Дръпна я рязко към себе си, като обви ръка около талията й, за да държи да не падне на земята. Джейми забеляза колко собственическо бе докосването. Тя изправи гръб и скръсти ръце в скута си.

— Пак ли се страхуваш от мен, англичанко?

— Аз никога не се страхувам, шотландецо! Просто понякога се тревожа.

— И сега ли се тревожиш?

— Не.

— Тогава защо се опитваш да махнеш ръката ми?

— Не е прилично да ме докосваш така пред другите, Алек.

— Не е ли?

Тя не обърна внимание на закачливия му тон.

— Не, не е — повтори девойката. — Освен това, моето име е Джейми. По-добре е да се научиш да го казваш.

— Това е мъжко име.

— Пак ли ще спорим?

— Да.

Той избухна в смях, а Джейми се извърна настрани.

— Изглежда моето име ти се струва много смешно. Предполагам, че това е знак, че си в добро настроение, Алек. Радвам се, защото смятам да ти кажа нещо, което отначало може да ти се стори странно, но след като чуеш причините, вярвам, че ще се съгласиш с мен.

Сериозният й тон го озадачи.

— За какво искаш да ме помолиш?

— Искам да те помоля да не ме… докосваш. Не те познавам достатъчно добре, за да ти позволя подобни волности.

— Да ми позволиш?

По гърба й полазиха студени тръпки. От тона му се разбираше, че никак не се интересува от думите й.

— Алек? Нима искаш да имаш съпруга, която не те желае?

— Мен ли питаш или ръцете си? — рязко рече той.

— Теб.

— Тогава ме погледни.

Заповедта бе произнесена с твърд глас. Трябваше да събере цялата си решителност, за да се подчини. Щеше да бъде много по-лесно, ако той не седеше толкова близо до нея. Явно обаче нямаше никакво намерение да й позволи да се отдалечи от него.

Най-сетне Джейми си наложи да го погледне в очите и издържа цяла минута. После погледът й се плъзна надолу към устните му. Ала всъщност нямаше никакво значение къде гледа. Този мъж бе толкова груб! Наболите брада и мустаци го правеха още по-застрашителен.

Джейми отново вдигна поглед нагоре и изпита чувството, че той се опитва да прочете мислите й. Това бе нелепо, но не можеше да се отърси от усещането.

Внезапно й стана горещо. После студено. Главата й се замая.

— Задай ми още веднъж въпроса си — каза Алек.

— Искаш ли да имаш съпруга, която не те желае? — повтори тя. Гласът й бе като шепот.

— Всъщност изобщо не искам съпруга. — Откровеният му отговор я обиди.

— Да, но вече имаш.

— Така е, при това англичанка. — Алек си каза, че ако се опита още малко да се изправи, сигурно ще прекърши гърба си. Изглежда новата му съпруга бе благословена със сдържан нрав, но му се струваше, че всеки момент тя ще загуби самообладание. Ръцете й бяха здраво стиснати и кокалчетата на пръстите й бяха побелели.

— Питам се защо произнесе думата „англичанка“, сякаш е някакво сквернословие.

— Защото е така.

— Не е.

Бузите й пламнаха и Джейми осъзна, че го бе изкрещяла. Стрелна Алек с поглед, за да види реакцията му. Той се бе намръщил, ала тя бе сигурна, че не подозира какъв гняв бушува в гърдите й. Бе възпитана много умело да прикрива чувствата си.

— Ти никога няма да харесаш една английска съпруга, нали?

— В какъв смисъл да я харесам?

— Знаеш какво искам да кажа.

— Обясни ми.

Този мъж бе тъп като галош!

— Говоря за любов — отсече тя. Видя, че Мери и Даниел са се втренчили в нея, усмихна им се и отново се извърна към Алек, като го награди е един кръвнишки поглед. — Никога няма да обичаш една англичанка, нали? — прошепна тя.

— Съмнявам се.

— Съмняваш се?

— Не е нужно да крещиш — отбеляза Алек. Искрено се забавляваше на избухването й. — Нима моята честност те разстройва?

Джейми пое дълбоко дъх, преди да му отговори:

— Не, твоята честност не ме разстройва, но намирам веселото ви настроение за много обидно, милорд. Говорим за сериозни неща.

— Сериозни за теб, но не и за мен.

— Да не би да смяташ, че бракът е несериозно нещо?

— Да.

— Да?

Тя изглеждаше едновременно ужасена и бясна. Алек си помисли, че комбинацията е много привлекателна.

— Ти си само една незначителна част от моя живот, съпруго моя. Когато разбереш Шотландия, ще проумееш колко глупави са били страховете ти.

— Аз съм незначителна и глупава? Можеше да ме наречеш и с по-обидни думи — студено рече тя. — Сигурно се смяташ за богоизбран. Никога не избухваш и не се ядосваш. Нали така?

— Истина е — усмихна се съпругът й. — Точно така.

— Аз също не исках да се омъжвам за теб, Кинкейд!

— Забелязах.

— Забелязал си?

Тя изглеждаше слисана.

— Облече черна рокля за церемонията — напомни й той.

— Харесвам тази рокля — отвърна Джейми и изтръска няколко клонки от полата си. — Може би ще я обличам всеки ден.

— А, значи и ти никога няма да ме харесаш?

— Съмнявам се.

Алек избухна в смях, нисък тътнещ звук, който накара Джейми да си помисли, че земята трепери.

— Защо моята откровеност те кара да се смееш?

— Развесели ме начинът, по който го каза.

— Повече не желая да продължавам този спор, Алек. Ако си се нахранил, ще прибера останалото.

— Нека сестра ти се погрижи.

— Това е мое задължение.

— Също както и задължението да я защитаваш?

— Да.

— И Мери вярва в тези глупости, нали?

— Глупости? Откога изпълнението на задълженията се нарича глупост?

— Двамата с Даниел чухме как сестра ти нареди да я защитаваш, когато онова английско копеле ни нападна. Тя те използва като щит.

— Те не бяха английски копелета — възрази Джейми. Явно той не желаеше да разбере нищо относно Мери, а тя нямаше намерение да му обяснява. — Сигурна съм, че онези нечестивци дойдоха от… — Канеше се да заяви, че е сигурна, че онези разбойници са пресекли границата откъм Шотландия, ала реши, че е по-добре да не го прави. — Те си нямат родина. Затова ги наричат бездомници.

— Предполагам — съгласи се Алек, решен да не я дразни. Тя се бе смръщила така, сякаш това, за което говореха, бе жизненоважно за нея. — Мислех, че ти си най-малката дъщеря — продължи той. — Чух, че баща ти те нарича бебе. — Усмихна се и добави: — Да не би да съм сгрешил?

— Не, не си сгрешил — отвърна Джейми. — Аз съм най-малката и татко обича да ме нарича бебе. — Признанието я накара да се изчерви.

— И въпреки това Мери ти заповяда да й послужиш като щит!

— О, не, не ми е заповядвала!

— Направи го.

Гласът й внезапно омекна. Този път намръщената му физиономия не я изплаши.

— Ти не разбираш, Алек. Ти си шотландец, ако не си забравил, и навярно не разбираш как ние англичаните гледаме на нещата. Просто в този случай ще трябва да ми повярваш. Винаги е било мое задължение да защитавам по-големите си сестри. Предполагам, че е така във всеки английски дом.

— Това не ми харесва.

Всъщност не я бе грижа дали му харесва, или не. Младото момиче само сви рамене, за да покаже безразличието си.

— Ти си най-малката — продължи Алек, — следователно твоите сестри трябва да се грижат за теб.

Тя поклати глава. Този мъж изглежда искаше да я подлуди.

— Не, ние се ръководим от други принципи, милорд.

Сега бе ред на Алек да поклати глава.

— Силните винаги са длъжни да закрилят по-слабите, съпруго моя. И по-големите винаги трябва да се грижат за по-малките. Така е навсякъде, дори и в свещената ти Англия.

Младият мъж като омагьосан наблюдаваше как очите й се превръщат в тъмновиолетови. Явно думите му никак не й харесаха. Разбра какво я бе разгневило, когато внезапно го удари по рамото.

— Аз не съм слаба!

Алек едва устоя на желанието да я вземе в обятията си и да я целува до премала. Господи, тя наистина бе твърде красива, за да може да й устои.

— Не, не си слаба — съгласи се той.

— Радвам се, че си го забелязал!

— Да, но въпреки това се страхуваш от мен.

— Непрекъснато ли ще ми го натякваш? Никак не е любезно постоянно да ми напомняш за онзи инцидент, Алек!

— Може би съм нелюбезен по природа.

— Не, не си.

Бурното й отричане го изненада.

— Звучиш, сякаш си сигурна в думите си.

— Сигурна съм! Ти бе любезен с татко. Когато той не можа да се сдържи и се разплака, ти прояви търпение и разбиране.

Според Джейми думите й бяха израз на задоволство и похвала, ала смехът му я накара да си помисли, че той е по-скоро развеселен, отколкото поласкан.

— Признак на лошо възпитание е да се смееш, когато ти правят комплимент, Алек. Освен това е и дяволски грубо.

— Комплимент ли? Съпруго моя, та ти току-що ме обиди, изкарвайки ме състрадателен. Досега никога не са ме наричали така.

— Не съм съгласна — възрази Джейми. — Само защото не са ти казвали, че си състрадателен, това не означава, че…

— Една съпруга никога не бива да противоречи на мъжа си.

Изглеждаше напълно искрен. Нямаше да й бъде лесно да го накара да разбере.

— Една съпруга е длъжна да споделя собственото си мнение с мъжа си — заяви тя. — Винаги, когато сметне, че е необходимо. Това е единственият начин един брак да оцелее, Алек. Можеш да ми вярваш — добави тя, преди да отмести поглед от смаяната му физиономия.

— Престани да се опитваш да избуташ ръцете ми! Сега ти ми принадлежиш. Няма да ти позволя да се дърпаш, когато те докосвам!

— Вече ти обясних, че още не съм готова да стана твоя.

— Няма никакво значение дали си готова, или не. — Гласът му звучеше развеселено.

— Алек, няма да спя с теб, докато не те опозная по-добре. Сигурна съм, че можеш да разбереш моята сдържаност.

— О, разбирам — кимна той.

Джейми го стрелна крадешком с поглед и видя как в тъмните му очи проблеснаха закачливи пламъчета. Този мъж се наслаждаваше на смущението й. Знаеше, че се държи глупаво. Стисна ръце, но не можа да скрие треперенето им.

— Ти си изплашена. Бийк ми каза, че си…

— Не съм изплашена. Аз съм… разтревожена.

— Изчервяваш се като девственица.

— Нищо не мога да сторя. Аз наистина съм девствена.

Алек не можа да сдържи смеха си. Тя звучеше толкова засрамено, сякаш току-що си бе признала някой ужасен грях.

— Ще престанеш ли да ми се присмиваш? Обидно е!

— Твоята девственост ми принадлежи, Джейми. Една младоженка не бива да се срамува от чистотата и девствеността си.

Най-после я бе нарекъл по име! Джейми бе толкова доволна, че се усмихна.

— Алек? А ти щеше ли да ме избереш, ако не бях… девствена?

— Бих — не се поколеба той.

— Наистина ли?

— Да! И не ме карай непрекъснато да повтарям, Джейми!

Стори й се ядосан.

— Ти си най-необикновеният мъж, когото съм срещала, Алек! Повечето от рицарите не биха се оженили за жена, която е принадлежала на друг.

— О, предполагам, че си права. Обаче аз щях да узная името на мъжа, който те е обезчестил.

— И после?

— Щях да го убил.

Джейми не се усъмни в искреността му и потръпна. Явно убийството не бе нещо, което го притесняваше.

— Ала няма смисъл да говорим за това, след като ти си девствена, нали?

— Предполагам, че си прав — съгласи се Джейми. — Е, Алек? Съгласен ли си да почакаш, докато те опозная по-добре? Преди ти… искам да кажа… преди ние да…

Бедното момиче не можеше да намери думи. Алек внезапно изпита желание да успокои страховете й, да я приласкае и утеши, макар да нямаше представа защо. Щеше да я люби, разбира се, но не искаше тя да трепва от докосването му или да го очаква с ужас. Реши да прояви малко такт.

— Ще почакаме, докато ти облечеш шотландска носия в моите цветове[1], Джейми. Дотогава.

Тя изглеждаше като осъден на смърт, когото току-що са помилвали. Това го ядоса.

— Ще ми дадеш ли думата си, Алек?

— Току-що ти я дадох — тросна се той. Внезапно я притегли към себе си, повдигна брадичката й с пръст и я застави да го погледне в очите.

— За в бъдеще никога не ме карай да повтарям, съпруго моя!

Ако бе пуснал брадичката й, щеше да кимне в знак на съгласие. Алек обаче бавно се наведе и я целуна. Джейми бе твърде смаяна, за да се противопостави. Устните му бяха твърди, но удивително топли. Тъкмо когато тя понечи да отвърне на целувката, той се отдръпна.

— Благодаря ти за разбирането — промълви Джейми.

— Твоите чувства означават много малко за мен. Ти си просто моя съпруга и моя робиня. Не го забравяй!

— Твоя робиня! — Думите едва не я задавиха. Господи, никога досега не се бе чувствала толкова унизена, толкова маловажна.

Алек се протегна и нежно я потупа по гърба.

— Сдъвчи храната си, момиче, преди да се опиташ да я преглътнеш — посъветва я той.

— Правиш го нарочно, нали, Алек?

— Кое?

— Не е нужно да гледаш толкова невинно, съпруже мой. Ти се опитваш да ме ядосаш.

Алек кимна. Сетне на устните му бавно затрептя усмивка.

— Защо?

— За да ти покажа, че е възможно.

— Не те разбирам.

— Няма значение какво ще направиш или ще кажеш, аз никога няма да загубя търпение. Мое задължение е да те закрилям, Джейми. Наистина урокът, който ти дадох, е много прост. Помисли и ще осъзнаеш как аз преди малко ти позволих да изкажеш мислите си на глас, без да загубя самообладание и да проявя грубост.

— Да не би да ми намекваш, че целият този разговор е бил само един урок за неуката ти английска съпруга?

Когато Алек кимна, Джейми се развесели.

— Щом е така, Алек, ако ти кажа, че ти си най-грубият и невъзпитан воин, когото някога съм имала нещастието да срещна, няма ли да се ядосаш?

— Не.

— Ти преди малко ми обеща, че няма да ме докосваш, докато не се облека в твоите цветове, а сега аз ще ти дам едно обещание. Ще проклинаш деня, в който се похвали, че никога няма да загубиш търпение, съпруже мой! Давам ти думата си!

Преди Алек да успее да отговори на предизвикателството й, тя блъсна ръката му настрани и се отдръпна.

— Смятам да отида да се изкъпя. Онзи отвратителен мъж ме докосна. Ще се търкам, докато отново се почувствам чиста. Имали още обиди, с които искаш да ме удостоиш, преди да тръгна?

Алек поклати глава. Ниско надвесените клони се залюляха от движението му. Джейми осъзна, че огромният му ръст вече не я плаши. Не знаеше защо отношението й към него се бе променило, но със сигурност страхът й се бе изпарил.

Той не е убил първата си жена! Тази мисъл внезапно проблесна в съзнанието й, последвана от друга. Тя му вярва! Напълно.

— В момента нямам.

— Нямаш какво?

Явно съпругата му се бе замислила за нещо, реши Кинкейд.

— Нямам други обиди, с които да те удостоя — сухо обясни той.

Тя кимна, обърна се и се отдалечи.

— Джейми, искам да те предупредя — подвикна след нея младият мъж. — Водата е много студена.

— Не се нуждая от предупрежденията ти — отвърна дръзко през рамо девойката и вирна глава. — Ние англичаните сме направени от по-здрав материал, отколкото вие шотландците си мислите за нас.

Джейми се отпусна чак когато си взе чисти дрехи, сапун и четка и застана на брега на езерото.

— Робиня значи? — промърмори на себе си тя и развърза черната си рокля. — Той иска да ме накара да се почувствам незначителна като кучето му.

Продължи да си мърмори на глас, благодарна, че най-после е сама. Даниел бе отвел Мери в другия край на лагера. Джейми се надяваше, че сестра й ще се държи добре.

— Слава богу, че не тая нежни чувства към него — каза си девойката. — По-скоро слънцето ще изстине, отколкото някога да облека дреха в неговите цветове! Ще трябва дълго да ме ухажва, като всеки почтен мъж, преди да ме докосне.

Внезапно се намръщи. По дяволите, този мъж изобщо не я харесваше!

Сега пък какво й ставаше? Проклета да е, ако очите й не се напълниха със сълзи. В това нямаше никакъв смисъл! Не искаше Алек да я докосна, ала искаше той да желае да го направи.

Всичко бе толкова объркано. Нищо не разбираше. Джейми бе прекалено погълната от усилието да забрави обидните неща, които Алек й бе наговорил, и дори не пробва водата. Стисна сапуна и се гмурна в езерото.

Алек чу плясъка. Секунда по-късно малката му нежна съпруга пронизително изпищя. Той въздъхна и стана. Предположи, че само след няколко минути тя ще има нужда от помощта му.

Ледената вода пресече дъха й. Имаше чувството, че е скочила в пряспа мокър сняг. Знаеше, че бе изкрещяла нещо, неподобаващо на една дама. Разтревожи се да не би Алек да е чул, но сетне реши, че вече е твърде късно. Пък и какво толкова, ако добави и „вулгарна“ към „незначителна“!

Когато привърши с измиването на косата, цялото й тяло неудържимо трепереше. Набързо приключи с банята си, хвърли сапуна, ухаещ на рози, върху стръмния и тревист бряг и се опита да се покатери нагоре.

Внезапно десният й крак се схвана. Тъкмо бе стигнала до половината, и я прониза пареща болка. Сграбчи крака си. Едва дишаше.

— Алек!

Той беше при нея, преди да е успяла втори път да извика името му. Силните му ръце я сграбчиха през кръста. С лекота я измъкна на брега и я сложи в скута си. Тя цялата трепереше като мокро куче. Не осъзнаваше, че от гърдите й се изтръгват накъсани ридания. Джейми хвана крака си и се опита да раздвижи схванатото място. Алек нежно отмести ръцете й и бавно започна да разтрива ходилото с длан.

Бе толкова мил с нея! Джейми зарови глава във врата му, за да не види той, че едва се сдържа да не заплаче. Но в същото време не искаше да я пуска. Той ухаеше толкова хубаво! На мъж… А кожата му бе топла и гладка.

— Сега по-добре ли е?

Гласът му бе тих шепот, който погали ухото й. Джейми кимна, но не се отдръпна.

Другата му ръка бе отпусната върху копринено мекото й бедро. Имаше великолепни дълги крака. Алек видя безупречната й кожа, а под тънката долна риза усещаше меката извивка на гърдите й. Зърната й бяха набъбнали. Усети как слабините му пламват. Заповяда си да не мисли за това, ала тялото му отказваше да се подчини. Господи, тя бе толкова мека! Всичко стана невероятно бързо и той не проумя къде се изпари мъжкият му самоконтрол.

— Вече е по-добре — прошепна Джейми. Гласът й издаваше смущение. — Трябва отново да ти благодаря. Можех да се удавя…

— Имам чувството, че това ще се случва доста често.

Шеговитата нотка и мекият шотландски акцент я накараха да се усмихне.

— Да се давя ли?

— Не. Да те спасявам.

Джейми се отдръпна бързо, за да види изражението на лицето му. Отметна един мокър кичур от лицето си, за да го погледне по-добре.

— Може и аз да те спася един-два пъти — заяви тя, като подражаваше на акцента му.

Не й убягна, че думите й му харесаха. Отново се сгуши до топлите му гърди.

— Алек, ще трябва да взема малко от твоята топлина. Тази нощ е много студена.

— Според мен е необичайно мека — рече той. Замълча и се усмихна, когато чу тихата й въздишка. — Винаги ли се къпеш с дрехи?

Гласът му бе като нежна милувка.

— Не, но някой можеше да мине. Трябваше да спазвам известно благоприличие.

Алек си помисли, че мократа риза, която бе прилепнала по тялото й, бе не по-малко предизвикателна, отколкото пълната голота. Стисна зъби, за да отпъди мамещите видения и каза:

— Струва ми се, че посиняваш. По-добре да свалиш мокрите си дрехи.

Пусна я, ала Джейми не изглеждаше никак очарована от това и не помръдна. Раздвижи се чак когато той предложи да й помогне да свали дрехите си. Обърна се с гръб към Алек, зави се с едно тънко одеяло и рече:

— Бих искала да остана сама за няколко минути, ако обичаш.

Сигурно бе уважил молбата й, защото като се обърна, него вече го нямаше. Листата на дърветата, покрай които бе минал, все още се полюшваха.

Джейми бързо смъкна мократа риза, подсуши се, доколкото можа, и си облече чисти дрехи. Поне можа да завърже копринените панделки. Пръстите й се бяха вкочанили и не можеха да задържат тънките сребристорозови лентички. Ризата й имаше дълбок разрез отпред и разкриваше голяма част от великолепните й гърди. Не я бе грижа, че изглежда безсрамна. Кожата й бе настръхнала от студ. При всяко движение мокрите кичури коса удряха гърба й и сякаш ледени остриета бодяха кожата й.

Когато свърши с разресването на косата, зъбите й вече тракаха. Захвърли четката и отново се уви с мокрото одеяло. Събра краищата отпред, подпъхна ги под мишниците и хукна към лагера — дори не си направи труда да си обуе обувки. Мечтаеше единствено за пращенето на огъня.

През клоните на дърветата се процеждаха последните слънчеви лъчи. Когато стигна до поляната, Джейми спря толкова рязко, че едва не се спъна. Никакъв весело пращящ огън! Нито пък Алек!

Изглеждаше заспал. Ако имаше сили, Джейми щеше да се разкрещи, но се опасяваше, че ще издаде само немощен звук. Той се бе настанил удобно на земята и се бе завил с наметалото си. Очите му бяха затворени, а дишането — дълбоко и спокойно.

Джейми не знаеше какво да прави. Сълзи на отчаяние потекоха по бузите й. Озърна се, за да потърси удобно място, защитено от вятъра, сетне реши, че едва ли има значение къде ще спи. Тънкото одеяло, в което се бе увила, бе твърде мокро и не можеше да я предпази от мощния студ. Девойката приближи до съпруга си и плахо побутна крака му.

— Алек?

Той търпеливо я чакаше да дойде при него. Бавно отвори очи и я погледна. Момичето неудържимо трепереше. Очите й бяха пълни със сълзи и той знаеше, че тя едва се владее да не рухне окончателно.

Без да каже нито дума, Алек разтвори краищата на наметалото си и протегна ръце към нея.

Джейми не се колеба. Захвърли одеялото си и без да се замисля за обноските, които трябва да има една дама, се стовари шумно върху гърдите му. Чу недоволното му изръмжаване и с треперещи устни прошепна извинението си.

Алек я загърна с наметалото. Коленете й се мушнах между бедрата му. С едната си ръка я придържеше към себе си, а с другата натисна краката й надолу, така че тя да се излегне върху него. Плоският й корем се притисна до тялото му. Алек обгърна с крак бедрата й, опитвайки се да отнеме студа от нея.

Джейми ухаеше така, сякаш се бе къпала с диви цветя, а кожата й бе нежна и гладка като венчелистчетата на роза. Само след няколко минути тя почувства как отново се затопля. От гърдите й се изтръгна доволна въздишка. Вълшебната топлина, която се излъчваше от него, замайваше главата й. В крайна сметка той не беше чак толкова лош. Беше шотландец и истински гигант, но вече бе нейният гигант и тя бе уверена, че той няма да позволи да й се случи нищо лошо. Винаги щеше да се грижи за безопасността й.

Усмихна се до гърдите му. Може би утре ще му позволи да я целуне! Изчерви се, тъй като тази мисъл не подхождаше на една дама особено след като познаваше съпруги си само от няколко часа. Срамота!

Тъкмо се унасяше в сън, когато Алек заговори:

— Джейми?

— Да, Алек? — прошепна в ухото му тя.

— Ти носиш моите цветове, загърната си в наметалото ми.

Бележки

[1] Всеки шотландски клан има свои отличителни цветове на дрехите. — Б.пр.