Джоана Линдзи
Пожелай ме скъпа (7)

ГЛАВА СЕДМА

В продължение на три дни единствено Саманта и Ханк поддържаха разговора в дилижанса. От време на време мистър Пач се включваше, но Жанет се чувстваше изключена от разговора, освен когато ставаше дума за източните щати. За известно време наистина разговаряха по-продължително на тази тема, когато Саманта разказваше на Ханк за престоя си там.

Говореха за много неща. Саманта не позволи на Ханк да узнае кой бе баща й или къде точно живее. Ловко избягваше въпросите му, изискващи подробности или по-точни обяснения и той не настояваше.

Говориха за Англия, след това Ханк й разказа за Испания, после за Франция, където бе получил образованието си.

Когато стигнаха дотам, Ейдриън също се включи в разговора.

Тактиката й даваше резултати! Ейдриън често я поглеждаше замислено, а тя понякога го улавяше, че хвърля скрити погледи на Ханк. А Ханк Шавез не губеше интерес към нея. Той бе загрижен и внимателен, помагаше й да се качи и да слезе от дилижанса, когато спираха да починат на по-малките спирки, носеше й храната. Нещата се развиваха точно така, както бе планирала.

Рано вечерта на осмия ден след отпътуването дилижансът пристигна в Тринидад. До този момент бяха пропътували почти двеста мили, оставаха им още седемдесет и пет.

Ейдриън и Жанет предпочетоха да пренощуват в сградата на спирката на дилижанса. Явно по всеки възможен начин пестяха пари, тъй като Ейдриън бе похарчил доста за мината и припасите. Саманта предложи да плати стаите им в хотел но те отказаха, тъй като гордостта не им позволяваше да приемат. Саманта само поклати глава, знаеше, че ще стане точно така. Откакто заговориха за пари, между нея и Жанет се появи някакво напрежение. Жанет лесно се обиждаше щом се засегнеше този въпрос, и бе непреклонна в желанието сама да плаща за пътуването си. Саманта много се ядосваш от упорития им отказ. Не разбираше ли Ейдриън, че след като се оженят, ще бъде доста състоятелен? Нямаше ли значение за него удобството на сестра му? Жанет не бе свикнала да прави такива драстични икономии или да спи в спирките на дилижансите.

Ранчото на баща й бе огромно — хиляди акри в Мексико и още хиляди се простираха отвъд границите с Тексас. Той притежаваше повече земя, отколкото би могъл да обработва, но в действителност използваше голяма част от нея. Освен ранчото, където развъждаше хиляди глави добитък, баща й отглеждаше различни зърнени култури в плодородната долина на изток от планината Уест Сиера, а двете медни мини го правеха все по-богат с всяка изминала година. Само ако Ейдриън знаеше всичко това! Но тя не говореше за богатството си, така че той със сигурност не подозираше за него. Всичко, което двамата Олстън знаеха, бе, че баща й притежава ранчо в Мексико. Явно те не свързваха ранчото с богатство. Ейдриън ще бъде наистина изненадан, когато се оженят и тя му каже колко богата е всъщност.

Ханк придружи Саманта до хотела.

— Ще вечеряте ли с мене тази вечер? — попита той, преди да я остани на горната площадка на стълбището. Тя кимна в отговор, а той пое ръката й в своята, стисна я лекичко, след това я пусна. — Ще ви взема точно след час.

Саманта прекара дълго време, потопена в малката дървена вана, мислейки си за този интимен жест. Хубаво щеше да бъде, ако Ейдриън бе видял това, но същевременно се чувстваше неудобно, защото тогава Ханк и тя бяха съвсем сами.

Саманта се надяваше, че Ханк просто се забавлява. Нямаше да се получи никак добре, ако приемеше нещата твърде сериозно. Тя харесваше Ханк, но обичаше Ейдриън. И не беше толкова непостоянна, че да измени на чувствата си така лесно — дори не и заради такъв красив и галантен мъж като Ханк. В продължение на повече от две години бе мечтала да стане жена на Ейдриън. И щеше да стане негова.

Ханк почука на вратата й точно в шест, както бе обещал. Беше се изкъпал и избръснал и си бе сложил костюм. Рединготът и панталоните му бяха черни, раираната сатенена жилетка — в две отсенки на кафявото, а ризата — чисто бяла.

И изглеждаше великолепно. Дали носеше тези дрехи в дисагите си? Невъзможно. По всяка вероятност ги бе купил тук, в града.

— Изглеждаш изключително — заяви очарован Ханк, като плъзна поглед по сивата рокля и подходящия по цвят жакет, обшит в черно.

Саманта не можа да сдържи усмивката си.

— Точно си мислех същото за теб.

Ханк се усмихна, в ъгълчетата на очите му отново се появиха ситните бръчици, а трапчинките придаваха младежка дяволитост на лицето му.

— Ще тръгваме ли? Съвсем наблизо има един чудесен малък ресторант.

— Имаш ли нещо против първо да се поразходим? — осмели се да попита Саманта. — Можем да попаднем на нещо интересно в този град.

— Но вече е тъмно — отбеляза Ханк.

— Тогава ще се разходим само по главната улица.

Главната улица бе пуста и тъмна, осветявана само от луната, навлязла в своята четвъртина, и от слабата светлина от някой прозорец. Те вървяха бавно по дървения тротоар пред магазините. Саманта изпитваше истинско удоволствие от разходката, от възможността да се раздвижи след дългото пътуване. Господи, колко мразеше да пътува в дилижанс! Още само три дни! Само? Сериозно започна да обмисля възможността да изпрати съобщение в Санта Фе с молба придружителите й да дойдат в Елизабеттаун. Вакуеросите трябваше да са вече на път.

— Как те наричат близките ти приятели, Саманта? — попита я Ханк тихо.

— Саманта — отвърна тя, мислейки си за Ейдриън и Жанет.

— Винаги ли те наричат така?

Тя го погледна изненадано.

— Защо? Не ти ли харесва името ми?

— То не ти подхожда — заяви откровено той. — Повече би ти подхождало Кармен, Мерседес, Ланета. Саманта е толкова… викторианско.

Тя само сви рамене.

— Баба ми е възпитана във викториански дух и именно тя е избрала името ми. Но ти си прав, Саманта наистина е много официално и някак си студено. Вкъщи ме наричат Сам, дори Сами — усмихна се тя.

Франк се разсмя, развеселен.

— Сам! Не, не и Сам! Сами не е толкова лошо, въпреки че аз бих измислил по-хубаво име за такава красива жена ката теб. Имаш ли нещо против да те наричам Сами?

— Не знам… — поколеба се тя. — То е малко…

— Интимно? — Ханк поклати глава. — Тогава да разбирам ли, че не ме смяташ за приятел?

— О, съвсем не, Ханк — побърза да го увери тя. — Разбира се, нямам нищо против. Просто ми звучи смешно, когато го чуя от теб. Само вкъщи ме наричат по този начин, а с теб се познаваме едва от няколко дни.

— Но ти самата се съгласи, че сме приятели.

— Да, приятели сме. А в момента най-безсрамно се възползвам от приятелството ти… — Саманта бе забелязала, че той започва да накуцва все по-силно. — Принуждавам те да се разхождаш с мен, а глезенът ти все още не е излекуван и те боли.

Той пое ръката й и я поведе обратно към ресторанта.

— Мога съвсем искрено да те уверя, че е истинска удоволствие да се разхождам с теб… Сами.

Тя му се усмихна, а очите й весело заискриха.

— Дори и когато те боли ли?

— Когато съм с теб, не чувствам болка — отвърна й той с натежал от желание глас.

— Колко мило! Но ще трябва да убедиш и глезена си в това — пошегува се тя.

След няколко минути пристигнаха в ресторанта, ръката му обви талията й, докато я придружаваше до масата. Нещо стана със Саманта, когато почувства силната му ръка да я притиска. Обля и гореща вълна, сигурна бе, че целите й страни се покриват с ярка червенина И въпреки всичко не се смути.

Хранеха се мълчаливо. Трудно беше да се преструва, че е безразлична към Ханк, както бе възнамерявала отначало. Той беше много привлекателен и тя истински се наслаждаваше на компанията му. Улови се, че често поглежда към него и всеки път срещаше възхитения му поглед. Той вероятно знаеше много добре какъв ефект има върху жените, и фактът, че тя му въздейства по същия начин, караше сърцето й да бие още по-силно.

Върнаха се бавно в хотела, още не им се искаше да се разделят. Но вече бе станало късно, а дилижансът щеше да потегли рано на следната сутрин.

Ханк я изпрати до стаята й. Саманта застина в очакване, като не смееше да си поеме дъх. Дали Ханк щеше да я целуне?

Не очакваше, че целувката му ще бъде толкова властна и завладяваща. Когато се обърна да му пожелае лека нощ, Ханк бързо обгърна талията й с дясната си ръка и я привлече към себе си С ляната си ръка хвана буйните къдрици на врата й, така че тя не можеше да се обърне или да извие глава. И не искаше да го направи. Той се готвеше да я целуне и Саманта осъзна, че с нетърпение очаква целувката му. Една целувка нямаше да навреди никому. Щеше да се погрижи да си остане единствена.

Силата, с която устните му притиснаха нейните, бе толкова зашеметяваща, че в един миг Саманта си помисли, че ще припадне. Почувства как тялото му се притиска към нейното, разпалвайки у нея непозната страст. Вече не притежаваше своя воля, беше като и парцалена кукла в ръцете му.

Когато Ханк най-сетне я пусна почувства се странно разочарована. Внезапно й стана студено. Но когато му пожела лека нощ и го погледна, страстният му поглед отново запали огньове в нея.

Влезе в стаята си, изпаднала в някакъв унес, захвърли дрехите си съвсем безразборно и се мушна в леглото. Цялото й тяло трепереше, а устните й горяха от страстната му целувка.