Джоана Линдзи
Пожелай ме скъпа (19)

ГЛАВА ДЕВЕТНАДЕСЕТА

Саманта се събуди от силен женски писък, плач и молба. Какво, за бога, правеха на бедната жена, че тя крещеше толкова силно? Дали Ханк вършеше това? Накрая писъците спряха, но непознатата продължи да плаче. Малко по-късно настъпи тишина. Пълна, потискаща тишина. Саманта можеше да чуе ударите на собственото си сърце. Постави се на мястото на жената, като си представяше какви ли не ужасни неща. Най-сетне започваше да осъзнава в какво положение се намира.

Оставена бе на негово разположение и милост! Саманта стисна силно юмруци, докато ноктите болезнено се забиха в меките й длани. Мразеше се заради страха, който изпитваше.

Гневът бе за предпочитане, поне бе израз на силна воля. Трябваше да разпали отново цялата си ярост към този мъж.

— Ханк! — изкрещя Саманта. — Ханк, ако си там, по-добре ще е да престанеш с проклетото си мълчание и да ми отговориш!

Тласкана от гняв, Саманта скочи от леглото и започна отново да удря с юмруци по вратата.

— Ханк! — изкрещя пак, а в гласа й вече не се долавяха страх и паника.

Ханк седеше на стъпалата пред верандата, безучастен към врявата, които вдигаше Саманта По устните му се плъзна доволна усмивка. Нека да се чуди. И да се поизпоти още малко. Ханк се бе изтегнал в небрежна поза на стълбите.

Летният бриз рошеше черните му къдрици, а една падна пред очите му. Отметна я небрежно встрани, док наблюдаваше как двама от хората му събираха нещата си се приготвяха да отпътуват. Връщаха се в родните си села към предишния си живот, тъй като задачата им бе приключила.

Ханк бе продал на север откраднатите коне и добитък и се бе разплатил щедро с хората си. Вече не се нуждаеше от толкова многобройна група. Бяха му помогнали да осъществи целта си, а той имаше късмет, че ги бе намерил и събрал за съвсем кратко време. Сега имаше това, което му бе на нужно — дъщерята на Кингсли.

Усмивката му стана още по-широка, когато мислите му се върнаха към малката пакостница, която фучеше в къщата. Току-виж се оказало добре дошло, че именно Саманта оказа дъщерята на Кингсли. През последните два месеца твърде често си бе мислил за нея, опитвайки се да я забрави но не успя. Образът й постоянно го преследваше, но объркваше в същото време. Често си бе задавал въпроса защо тази жена означаваше много за него. Защо не можеше просто да я забрави? Трябваше да бъде наказана за това, което бе сторила, и заради начина, по който и сега му въздействаше.

Не знаеше какво се бе случило между нея и Ейдриън Олстън, след като си бе заминал, но само като си помислеше за това, не можеше да потисне любопитството си. Дали Саманта все още обичаше Ейдриън? Дали му повярва, като й каза истината за този човек? Постоянно бе мислил за това по време на изтощителната езда до Санта Фе, където накрая спря, за да се погрижи за раната си. Още пазеше куршума. Носеше го със себе си, за да му напомня постоянно никога да не се поддава на очарованието и красотата на една жена.

Остана в Санта Фе два дни, за да си възвърне силите, след като бе загубил толкова кръв. Там намери белия жребец и не устоя на изкушението да го купи. Ел Рей и другият кон бяха великолепни животни, невероятно издръжливи, което му позволи да стигне в Мексико за рекордно кратко време. Тогава вече се чувстваше много по-добре, бе започнал да мисли, че късметът започна да му се усмихна. Но Хамилтън Кингсли се оказа костелив орех. Този мъж събуди у него глух гняв, защото отказа дори да изслуша историята за събитията, случили се в хасиендата, преди да бъде продадена. Побеснял от ярост, Ханк потърси най-близката кръчма, където удави гнева си в алкохол, а когато излезе алкохолното опиянение, стигна до заключението, че щом като няма друг начин, трябва да принуди Кингсли да напусне тези земи. Идеята все повече му харесваше, а когато си спомни за Лоренцо и за обещанието, което другият му бе дал, когато се разделиха — че ако Ханк се нуждае от него, винаги може лесно да го намери и в Чихуахуа, Ханк реши, че ще използва помощта на Лоренцо, за да накара Кингсли да промени решението си. Лоренцо му бе задължен, тъй като Ханк бе спасил живота му. Това се бе случило извън Ел Пасо, където Ханк бе попаднал на Лоренцо. Той бе заобиколен от четирима пияни каубои, които искаха да го линчуват, обявявайки го за крадец на добитък. Ханк никога не го попита дали обвинението е вярно. Той просто не можеше да допусне един мъж да бъде обесен за нещо по-малко от убийство, особено пък ако този мъж му бе земляк.

Ханк бе рискувал живота си, като бе измъкнал Лоренцо от четиримата ядосани мъже без оръжие, тъй като последните бяха твърде пияни, за да разберат опасността от насочената към тях карабина. Каубоите стреляха по тях и Ханк загуби единия от конете си, но двамата с Лоренцо и Ел Рей успяха да преминат границата

Седмица по-късно, когато Ханк намери Лоренцо в Чихуахуа, приятелят му бе напълно съгласен с идеята му. Той не изпитваше особено добри чувства към гринговците — не и след като четирима от тях се бяха опитали да го линчуват. Същото убеждение имаха и другите мъже, които Лоренцо събра, за да осъществят замисъла на Ханк. С Лоренцо трябваше да освободят трима мъже от затвора. Приятели на тези тримата се присъединиха към Лоренцо и Ханк, така групата стана дванадесет души.

Планът обаче не вървеше гладко. Кингсли не се плашеше лесно. Но когато научиха, че той има дъщеря, вече знаеха, че може да бъде заставен да отстъпи.

Ханк възнамеряваше отново да се срещне с него, щеше да му каже, че е научил за проблемите му и си е помислил, че Кингсли вероятно е готов да помисли отново върху предложението му. Без съмнение Кингсли ще приеме с радост. Ще продаде земята, ще напусне Мексико и ще чака връщането на дъщеря си. Нямаше какво друго да направи, не и ако искаше да я върне.

Накрая всичко щеше да приключи. Кингсли ще продаде земята си на Ханк, а на документа ще пише истинското име на Ханк. Наистина, Саманта може да пожелае да се върне един ден и да разпита новия собственик за братовчед му, но Ханк просто щеше да я избягва. По никакъв начин не можеше да се направи връзка между уважавания нов собственик и бандита, отвлякъл Саманта Кингсли.

Хамилтън Кингсли нямаше да бъде измамен, тъй като Ханк възнамеряваше да му даде изгодна цена за земята. Разбира се, щеше да направи предложението си, като разчита обещанията на Патрик Маклуър, но той се съмняваше, Кингсли не би имал нещо против да получи парите си малко по-късно. Първата му грижа ще бъде, разбира се, безопасността на дъщеря му.

Следователно бе дошло време да изпрати съобщение на Пат и да го уведоми, че се нуждае от парите, и то бързо. Диего бе най-подходящият да изпрати телеграфно съобщение. След това, което се бе случило между него и жена му, по-добре щеше да бъде, ако Диего напуснеше лагера за известно време. Освен това той бе твърде добър стрелец и Ханк не искаше да го пуска да си ходи. Предстоеше Саманта да бъде върната на баща й, а това нямаше да бъде съвсем безопасно, особено ако Хамилтън Кингсли им бе скроил някой номер.

— Ханк, мръсен негодник такъв! Знам, че си тук. Отвори тази врата!

Ханк трепна, когато ударите станаха изведнъж по-силни Какво, но дяволите, използваше тя, за да блъска така вратата? Но все още не бе готов да отиде отново при нея.

Саманта може да вдига шум колкото си иска, никой нямаше да й отговори. Лоренцо бе единственият, който би протестирал. Но Лоренцо не беше тук. Ханк го бе изпратил отново, за да се увери, че не са били проследени, както и открие и заличи всички следи, които Саманта би могла остави по пътя.

Лоренцо нямаше да се върне преди обяд на следния ден. Така беше по-добре. Нямаше да му хареса да види младия мъж засегнат от двуличието на Саманта. А Ханк не съмняваше, че тя ще се опита да използва приятеля му, щеше да използва всичко, което й попаднеше под ръка, за да се опита да се измъкне.

— Руфино! — извика Саманта, а Ханк се усмихна. Няколко секунди по-късно тя извика отново: — Лоренцо!

Ханк се намръщи. Блъскането стана някак си по-глухо. Ханк разбра, че сега тя удряше по прозореца, което го накара гневно да скочи на крака. Отключи вратата и я отвори рязко, изненадвайки Саманта. Тя се обърна бързо с лице към него като стискаше в ръка ботуша, с който удряше по прозореца. Бе обула другия ботуш и бе напълно облечена. Единствен коланът с празния кобур не бе взела и той лежеше на големия сандък, напълно безполезен. Косата й бе в пълен безпорядък а лицето й бе покрито с червенина. Очите й изпускаха гневни искри. Ханк спря изненадан.

Ядосана, Саманта бе невероятно красива. Въпреки че бе мръсна, а дрехите и косата й — в безпорядък, тя бе изключително привлекателна. Ханк забрави за яда си.

— Мисля да взема ботушите ти — каза меко той. — Не искам да рискувам да изкъртиш някоя дъска.

— Няма да ти позволя да ги вземеш.

Саманта отстъпи крачка назад, притиснала ботуша до гърдите си. Дори един ботуш можеше да се превърне в оръжие. Нямаше намерение да му ги даде.

— И къде беше толкова време? — попита настойчиво тя. — Викам те да дойдеш почти половин ден.

Ханк сви рамене.

— Бях зает. — Част от напрежението го напусна и той се обърна към нея по-любезно. — Искаш ли нещо, Сам?

— Искам да се изкъпя.

— В края на селото има поток. С удоволствие ще те заведа там.

Саманта го погледна изненадано.

— Имам нужда от прилична баня, с гореща вода.

— Това, което искаш, ще причини твърде големи неудобства. По-просто е да те заведа на потока.

— Не ме интересува колко неудобства ще причини.

— Разбира се, че не те интересува. Няма да си ти тази, която ще мъкне ваната тук, ще носи и загрява водата.

— Ти ми отказваш?

— Може би, освен ако ме помолиш както трябва, а не раздаваш заповеди — предложи той. — Мога да си помисля.

Саманта стоеше сковано, без да помръдне, със здраво стиснати устни. Както трябва ли? По-добре да хвърли ботуша но него. Но в същото време отчаяно се нуждаеше от баня, дотолкова, че този път можеше да отстъпи. Преглътна с мъка.

— Ще мога ли да се изкъпя тук, моля?

— А! Знаех си, че можеш да бъдеш и учтива — усмихна се Ханк.

— Е? — попита, след като бе изчакала цяла минута, за да получи отговор.

— Ще се изкъпеш тук — ако мога да намеря вана в това бедно село.

Ханк излезе, като заключи вратата след себе си. Измина почти час, когато той се върна с малка кръгла кана, която й изглеждаше толкова стара, че Саманта бе сигурна, че тече. После Ханк приготви водата и я внесе вътре. Водата щеше да стигне да се напълни ваната само до половината, но той й бе намерил сапун и хавлиена кърпа, дори четка и чисти дрехи, за които тя бе особено благодарна, въпреки че не каза и дума.

Но Ханк нямаше намерение да си тръгва. Възможно най-равнодушно, той се отпусна на леглото, като облегна на стената, очевидно решен да остане.

— Какво правиш? — понита настойчиво Саманта.

— Никога не съм гледал как се къпе една жена — отвърна й той без видимо вълнение. — Мисля, че ще е забавно.

— Забавно? — ахна тя и посочи вратата. — Излез оттук!

Но Ханк само поклати отрицателно глава, а по устни му се плъзна бавна, вбесяваща усмивка.

— Ще остана.

— Тогава няма да се къпя — отвърна студено тя.

— Както желаеш.

С едно грациозно движение Ханк стана от леглото и едно от празните ведра, които бе оставил на пода. Когато започна да изгребва водата от ваната, Саманта го хвана ръката и го спря.

— Остави я! — изсъска тя вбесена. — Доставя ти удоволствие да ме унижаваш, нали?

— Да. Трябва да призная, че е така.

Саманта му обърна гръб. Бе толкова ядосана, че изпитваше желание да изкрещи. Започна рязко да съблича дрехите си, чу как той седна на леглото, но не спря. Той се надяваше да я унижи, но тя нямаше да позволи това да случи. Нямаше нужда да сваля от себе си всичко. Просто трябва да се измие колкото бе възможно, като остави корсажа и гащичките. Те така или иначе трябваше да се изперат. Все още с гръб към Ханк. Саманта влезе в малката вана Изпищя, когато долови присъствието му зад гърба а ръцете му се плъзнаха по талията й. Преди да може да спре, той бе измъкнал корсажа през главата й. Прикривайки гърдите си, тя се извърна с намерение да му изкрещи гневно какво мисли за него. Но така остана незащитена и следващата секунда гащичките се смъкнаха от бедрата й. Посегна с юмрук да го удари, но той хвана ръката й и я потопи във водата.

— Ти, кучи син такъв! Как смееш… — Той се приведе над нея и потопи ръка във водата, а тя се уплаши не на шега. — Не! Не ме докосвай, проклет…

Но Ханк само искаше да вземе гащичките й. Саманта силно се изчерви, когато той я съблече докрай. Никога не бе срамувала толкова, е, само веднъж, а и тогава бе пак заради него!

Ханк пусна мокрите й гащички и предното ведро и добави с равен глас:

— Изкъпи се както трябва.

След това се върна с бавни крачки до леглото и се отпусна на него. Не я беше докоснал, благодари на бога за това, но и тя нямаше намерение да му достави удоволствие. Хвърли му презрителен поглед и му обърна гръб. Взе сапуна и започна да се мие.

— Изобщо не представляваш забавна гледка, малката. — Той се разсмя, а тя измърмори сърдито:

— Ти нямаш никакво чувство за благоприличие, Ханк Шавез. А преди си мислех, че си толкова възпитан джентълмен…

— Мога да бъда точно такъв, при условие че при мен има дама — отвърна Ханк с подчертана жестокост.

— Ти си един дивак!

— Продължаваш да ме наричаш с обидни имена, Сам и в един момент ще се почувствам задължен да ти отвърна със същото. Не мисля, че обидните имена, които аз имам за теб, ще ти се понравят.

Но Саманта не обърна внимание на предупреждението и продължи почти без да повишава тон.

— Знаеш ли, много бих искала да видя как те бичуват с камшик, преди да те застрелят. Мечтая си да видя как кръвта се стича от тялото ти.

— Ти вече ми причини това. Заради теб изгубих много кръв.

— Явно не е било достатъчно! Причини ми толкова болка! — изкрещя тя. — Може да съм пофлиртувала с теб, може да съм те окуражила, но това са безобидни неща, неща, който върши всяка жена. А това, което ти ми стори, е непростимо.

— Тогава не ми прощавай! — отвърна студено Ханк. — Няма да изгубя съня си заради това.

— Може би ще го загубиш, когато започнат ла те търсят заради сумата, която предложих, за да те заловят. Афиши с твоя образ са разлепени почти навсякъде. Известно ли ти с това?

— Няма да ми бъде за пръв път. — Ханк изрече тези думи с безстрастен тон, но истината беше, че не знаеше.

— Няма да отминаваш този факт с такова безразличие, когато увелича сумата за залавянето ти — заяви злорадо тя. — Сумата ще е толкова изкушаваща, че всеки убиец ще тръгне по петите ти.

Сивите очи на Ханк се присвиха в тесни цепки.

— Може и да стане, при условие, че напуснеш това място.

Саманта се вцепени. Дали не беше стигнала твърде далеч?

След това си спомни за жената, която беше крещяла плакала по-рано тази сутрин, и по гърба й полазиха студени тръпки.

— В лагера има още една жена, нали? — започна тя.

— Има няколко. Онези от хората ми, които имат жени, ги доведоха със себе си.

— Чух една жена да крещи — продължи колебливо Сам — Тя с някой от твоите хора ли е?

— Да. — Не виждаше причина да не й каже.

— Какво се случи с нея?

— Беше хубаво напердашена.

— Но защо?

— Тя беше невярна жена, целият лагер го знаеше. Беше с друг мъж миналата нощ, преди Диего да се върне, при това не й беше за пръв път. Но едва днес Диего намери ботуша на другия под леглото.

— Диего? Тя негова жена ли е?

— Беше. След това, което се случи, той я изхвърли.

— О! — Саманта беше отвратена. — Бие бедната жена и после не иска да има нищо общо с нея.

— Значи одобряваш изневярата?

— Не, аз просто… не одобрявам, когато бият някоя жена.

— Дори когато тя го заслужава?

Саманта не отговори. Спорът нямаше да ги отведе доникъде.

— След като я е бил, не с трябвало да я изхвърля, Или обратното. Жената добре ли е?

— Ще се оправи.

Равнодушният му отговор отново събуди гнева й.

— У теб няма никакво състрадание, нали? Предполагам дори не си се опитал да попречиш на Диего.

— Ако искаш да знаеш дали се намесих, не, не го направих — отвърна откровено той. — Аз бих постъпил по същия начин.

— Само като си помисля, че ме помоли да бъда твоя жена искам да кажа, любовница. Ти също щеше да ме биеш, нали?

— Най-вероятно — отвърна студено Ханк. — Следиш с поглед всеки мъж, който преминава покрай теб.

— Това не е вярно!

— Не? — попита с невинен тон. — Значи все още си вярна на Ейдриън?

— Копеле! — изсъска Саманта. — Трябваше непременно ми напомниш за него, просто не можа да се въздържиш нали?

Ханк се разсмя. Саманта млъкна и намусено се залови се къпе. Да измие хубаво косата си в малката вана, бе почти невъзможно. Въпреки това успя някак си да намокри главата си и да я насапуниса.

Може би защото беше твърде ядосана, не усети как Ханк се приближи зад нея. Изведнъж пълно ведро със студена вода се изля върху главата й, тя изпищя изненадано. Плюейки вода, понечи да каже нещо, но студеният му безстрастен глас я сряза, преди още да е започнала:

— Излизай, Сам — нареди й строго Ханк. — Мотаеш се тук прекалено дълго. Вече е почти време за обяд, мисля си, че не е зле ти да го приготвиш.

Ханк излезе от стаята, оставяйки след себе си вратата отворена, а Саманта изпусна въздишка на облекчение. Бе възнамерявала да стои във ваната, докато той най-после се измореше да я тормози и я оставеше сама.

Саманта веднага излезе от ваната и след като облече чистата, дълбоко деколтирана блуза в свободната памучна пола, които Ханк й бе оставил, набързо изпра бельото си и собствената си блуза, след това почисти с кърпата кожената си жилетка и полата. Излезе от стаята, преметнала на ръка мокрите си дрехи.

— Мога ли да ги оставя да изсъхнат на верандата, без да бъдат откраднати през нощта?

Ханк седеше на грубата маса до камината, с чаша в ръка.

— Можеш да ги оставиш на верандата, при условие че не ходиш по-далеч от това място.

Входната врата беше отворена и Саманта излезе на потъналата в сянка веранда. Върху нея нямаше нищо, нито цвете, нито дори стол. Стаята, от която беше излязла, също бе съвсем оскъдно мебелирана — имаше само маса на четири стола, в единия ъгъл бе оставено седло, а до него — навита на руло завивка. До камината над дълъг тезгях имаше множество отворени шкафове. В тях се намираха съдове за хранене, няколко тигана и малко храна, но никъде не виждаше печка.

Саманта простря дрехите си на перилото на верандата. Високата скала зад къщата скриваше слънцето от погледа им. Саманта се опита да види какво има в другия край на тясната долина, но не успя, тъй като отпред имаше друга къща, която закриваше гледката.

Пред къщата премина някакъв мъж и Саманта бързо влезе вътре, за да избегне любопитни погледи. Но вътре Ханк не сваляше поглед от нея и тя започна да се чувства неловко в широките, свободно падащи по тялото й дрехи. Деколтето на блузата бе изрязано твърде дълбоко, като почти откриваше закръглените й гърди, а широкият зелен колан още повече ги подчертаваше А полата беше твърде къса.

— Ако си готов, ще ти помогна да изпразниш ваната — предложи тя.

— Това може да почака.

— Какво искаш за вечеря? — попита тя, като се насочи към шкафовете.

— Останал е малко боб, а едно от пилетата, които взехме от ранчото, е готово за печене. След няколко дни ще има още храна, но засега разполагаме само с това.

Саманта стисна устни и не каза нищо за откраднатите пилета. Нямаше да постигне нищо, ако започнеше спор с Ханк за кражбите в ранчото.

След известно време Ханк стана и отиде да изпразни ваната. Този път Саманта не предложи да му помогне, тъй като беше заета. След като сложи храната на масата, Ханк донесе отнякъде бутилка вино и нали в две чаши.

Бяха почти завършили вечерята, когато Саманта отново се обърна към него.

— Защо Лоренцо не дойде днес да ме види?

— Защото замина.

— Замина? — В гласа й се долавяше объркване. — Но защо?

— Прекалено много се тревожиш за него — отвърна сухо Ханк. — Да не би да планираш той да е следващото ти завоевание?

— Съвсем не Но дори да беше така, със сигурност щях ла предпочета Лоренцо пред теб. Къде отиде?

— Скоро отново ще бъде тук, но не мисля, че ще ти позволя да го видиш.

— Следователно възнамеряваш да ме заключиш тук, без да виждам никой друг, освен теб.

— Виждам, че моята компания вече ти е омръзнала — укори я той. — А пък аз се радвам на възможността да имам жена в къщата — дори тази жена да си ти.

— Само не си прави погрешни изводи, Ханк. — Предупредителният тон на Саманта бе повече от очевиден. — Нямам нищо против да ти готвя, но това с всичко, което имам намерение да върша.

— Ще видим.

— Говоря сериозно — отвърна тя безстрастно, като не желаеше отново да влиза в спор с него.

Ханк се ухили.

— Знаеш ли, че си ужасно привлекателна, когато очите ти святкат от гняв — започна той меко, а на лицето му се появя дяволито изражение. — Освен това имаш великолепно тяло. Чудя се колко време бих могъл да издържа, без да се поддам на изкушението да те имам.

Саманта се изправи рязко на крака, запъти се със скована походка към стаята си и като влезе, шумно затвори вратата след себе си. Ханк се намръщи замислено. Последните думи бе казал на испански не поради някаква особена причина, просто се бе поддал на внезапен импулс. А тя реагира, като че ли бе разбрала всичко. Възможно ли бе? Дали преди само се бе преструвала?

Ханк остана буден до късно през нощта, потънал в размисли. Когато най-сетне стана от масата, бутилката бе празна. След като заключи вратата на Саманта, Ханк си легна на студения под и заспа.