Джоана Линдзи
Пожелай ме скъпа (43)

ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТА

— Изглежда, имаш намерение да съблазниш някого? — отбеляза Фройлана, докато подаваше на Саманта розовия шал, който подхождаше на роклята й.

— Разбира се, че не — отвърна Саманта.

— Но тази рокля е изрязана толкова дълбоко…

— Такава е модата сега, Лана, това е всичко — прекъсна я Саманта. — И престани да ме следиш. Този бал е много важен. Не искаш ли да изглеждам добре?

— Добре? Мисля, че се обличаш така заради него.

— Аз пък си мисля, че си въобразяваш твърде много! — сряза я Саманта, като се извърна рязко от огледалото. Бе свършила с обличането и приготовленията и изглеждаше поразително красива. — Още повече, че той няма да дойде.

— Ханк винаги отказва да дойде с теб и твоя брат, защото знае, че ти не го искаш. Но въпреки това идва по-късно на такива събирания, тъй като не може да стои далеч от теб.

— Това са пълни глупости. Ханк не се интересува от това, което правя. Настоя да остане само заради Джейми.

— Лъжеш се Сам.

— О, престани! Омръзна ми да слушам приказките ти, Лана! Ханк се интересува само от едно нещо тук и това е синът му.

— Когато ти влезеш в стаята, очите му те следят навсякъде. Какво е това освен…

— Не знаеш какво говориш!

— А ти отказваш да видиш очевидното! — изкрещя й Фройлана.

Саманта излетя сърдито от стаята. Двете с Фройлана постоянно се караха заради Ханк. А той без съмнение чуваше много от тези разправии, защото стаята му бе срещу нейната. Как ли се забавляваше! Собствената й прислужница му бе най-верният му съюзник!

Фройлана просто бе очарована от хубавата му външност, това бе всичко. Но Саманта го познаваше по-добре и знаеше, че е мъж, който получава всичко, което пожелае. Сега искаше сина си. Защо? Това озадачавате най-много Саманта. Той й се бе подигравал заради това дете, преди още тя да знае, че ще го има. Бе й казал, че ще бъде нейно дете, че тя ще го отгледа, но сама! Сега изведнъж всичко се бе променило. От нощта, в която Джейми се роди, тя живееше в постоянен страх, че Ханк ще се опита да й го отнеме. Този страх я измъчваше, караше я да се съмнява във всяко действие на Ханк, във всяка негова дума. Затова тя винаги бе нащрек, винаги настроена за война. Освен това такова отношение й служеше като щит, чрез който искаше да предпази от собствените си чувства. Просто беше по-лесно да мрази Ханк, отколкото да приеме истинските си чувства към него.

Те застанаха в единия ъгъл на залата и наблюдаваха младите и по-възрастните двойки, който се въртяха в ритъм на танца по излъскания паркет. Залата бе окъпана в светлина, а дамите носеха блестящи тоалети. Тереза беше необичайно мълчалива. Странно, но Жан Мериме отсъстваше и Саманта се зачуди дали това е причината за лошото й настроение, защото Тереза беше обикновено доста жизнена, когато французинът беше около нея. Беше смайващо какво внимание оказваше Тереза на Жан. А Шелдън, изглежда, изобщо не забелязваше, не разбираше, че го мамят. Но Саманта виждаше всичко. Опита се да намери някакво извинение за държанието на Тереза, но без особен успех. Погледите, които си разменяха, очевидната интимност между тях, това направо се набиваше в очи. Защо Шелдън не можеше да го забележи?

Шелдън ги остави за малко, за да донесе напитки, и Саманта застана сковано до Тереза. Не чувстваше никакво желание да говори с испанката. Освен това беше в лошо настроение и ако беше предизвикана, можеше направо да обвини Тереза в изневяра. Но това нямаше да помогне. Саманта нямаше никакво доказателство, а между тях се бе настанила вече трайна враждебност.

Няколко от приятелите на Шелдън поканиха Саманта на танц, но тя отказа. Ако Ханк бе тук, би приела, но той не бе дошъл. Искаше й се да не бе идвала. С удоволствие би си останала вкъщи с Джейми. Единствената причина, поради която посещаваше тези балове и вечери, бе, че искаше да ядоса Ханк, да му покаже, че може да излиза и да се забавлява, и да не мисли за него, Но когато Ханк престана да идва и да я наблюдава, тръпката изчезна. Всичко й стана скучно и безинтересно и често си го изкарваше на Тереза. Не, че тя не си го заслужаваше, но Саманта мразеше да се държи по този начин. Ханк бе виновен за всичко. Ако си бе отишъл, ако само можеше да не мисли за него…

В този момент Шелдън се върна е напитките и доведе неколцина свои приятели, който Саманта не познаваше. Тя не обърна особено внимание на представянето, но не можа да се въздържи и погледът й се задържа по-дълго върху един висок мъж и изключително красивата му жена. Те бяха такава хубава двойка и забелязвайки близостта и интимността между тях, Саманта бе обхваната от завист.

Вниманието й в миг бе привлечено, когато се спомена Тексас.

— …едно от именията Мейтлънд там всъщност представлява ранчо, което двамата с Анджела решихме да направим свои дом.

— Какво съвпадение — отбеляза Тереза. — Саманта също е от Тексас. Познавате ли се?

Мъжът се усмихна.

— Страхувам се, че не, мис Паласио. Тексас съвсем не е малък щат.

— Какво те води в Англия, Брадфорд? — осведоми се Шелдън. — Или просто си дошъл на посещение?

— Всъщност прекарваме закъснял меден месец. Исках Анджела да види Англия през пролетта, но миналата година не можахме да предприемем това пътуване, защото тогава си строяхме новата къща.

— Не си ми казвал, че имаш американски приятели, Шелдън. — Саманта не можа да се въздържи да не го укори. Знаеше мнението му за „американските привички“, затова бе доста изненадана да го види в такива приятелски отношения с този мъж. — Вие не сте се запознали в Тексас, нали?

— Не, мила. Запознах се с Брадфорд тук преди няколко години. Семейството му притежава имение недалеч от Блекстоун.

— И харесва ли ви тук, Анджела? — обърна се Саманта към красивата брюнетка с виолетови очи.

— По-студено е, отколкото съм свикнала — усмихна се Анджела.

— Знам какво имате предвид. За пръв път от единадесет години прекарвам зимата тук и почти ми измръзна…

— Саманта! — възкликна възмутено Шелдън.

— Успокой се, Шели! — подкачи го Саманта, като с удоволствие наблюдаваше как Шелдън придоби още по-мрачно изражение.

Брадфорд Мейтлънд избухна в смях, а очите му заблестяха с весел блясък.

— Имаш чудесна сестра, Шелдън, момче. Трябваше да ми разкажеш по-рано за нея. Когато се върнах в Америка, можех да й се обадя.

Анджела сръга съпруга си в ребрата.

— Не забравяй, че сега си женен мъж, Брадфорд Мейтлънд — заяви ядосано тя, а той я привлече по-близо до себе си и й прошепна нещо, което я накара веднага да се засмее.

Саманта се усмихна. Двамата страшно й харесаха. Те бяха открити, не се страхуваха да показват обичта си един към друг или чувствата, които ги вълнуваха. Сигурно е чудесно да изпитваш такова щастие, помисли си тъжно Саманта.

— Я вижте кой все пак е решил да се присъедини към нас! — измърка Тереза.

Саманта се обърна, като очакваше да види Жан Мериме.

Но към тях се приближаваше Ханк. Кръвта й започна да препуска бясно във вените, когато си помисли за смело деколтираната си рокля. Разбира се, нямаше да му обръща внимание. Сега щеше да се наложи да танцува с друг мъх. Наблюдаваше го как приближава, но погледът му този път не бе върху нея, а върху Брадфорд и Анджела Мейтлънд, които го гледаха открито. Лицето на жената изразяваше приятна изненада, но мъжът се намръщи.

— Не мога да повярвам! — извика Анджела с нескрито удоволствие. — Ханк Шавез!

— Анджелина! — Ханк се усмихна, като пое и двете й ръце. — Красива както винаги. И все още си с него, нали? — кимна той към съпруга й.

— Точно така — отвърна сковано Брадфорд. — Сега тя е моя жена.

— О, не съм си и помислял друго, приятелю — каза тихо Ханк, а очите му блестяха. — Въпреки че никога няма да разбера какво толкова намира тя в теб.

— Само се дръж по-далеч от нея — предупреди го Брадфорд и Саманта бе поразена, защото Брадфорд бе напълно сериозен.

— Спрете, вие двамата! — намеси се Анджела и двамата мъже отместиха погледи един от друг. — Не можете ли да се държите като стари приятели?

— Той е все така ревнив, нали? — прошепна Ханк на Анджела, а Брадфорд отново се намръщи. Ханк се разсмя. — Успокой се, амиго. Вече си се запознал с жена ми, нали? Как можеш да си помислиш, че ще гледам друга жена, когато имам съпруга, красива като Саманта?

— Тя е твоя жена? Проклет да бъда, ако… — Брадфорд започна да се успокоява. — Моите поздравления.

— Толкова съм щастлива заради теб, Ханк — добави Анджела.

— Аз също бих бил щастлив, ако тя нямаше намерение да ме убие с поглед — отвърна Ханк с престорена сериозност. — Като че ли и двамата имаме ревниви половинки, нали, малката? — Ханк намигна към Анджела — По-добре сега да обърна внимание на моята, преди да си е помислила, че я пренебрегвам прекалено много.

Саманта беше толкова разгневена, че по страните й бяха избили червени петна. Анджела… Анджелина… Това беше любимата на Ханк, жената, за която той говореше толкова често, жената, чието име бе произнесъл, когато бе пребит и в безсъзнание. А Саманта сега й бе говорила приятелски, дори я бе харесала! Да ги слуша двамата как си говорят, и той да я нарича ревнива! Направо абсурдно. Ревнива!

— Танцувай с мен, скъпа.

— Не! — изсъска тя, но Ханк не обърна внимание на отказа й, прегърна я през кръста и я повлече по дансинга.

— Като че ли нашият приятел си има неприятности — обърна се Брадфорд към Анджела, като също я поведе да танцуват.

— Не повече, отколкото аз — отвърна Анджела многозначително.

Брадфорд изръмжа нещо при намека за собствената му ревност. Тя бе причина почти да загуби жената, която обичаше.

— Въпреки това той с късметлия. Тя е истинска красавица.

— О, аз си мисля, че тя има не по-малък късмет.

— Така ли?

— Но той не е наполовина толкова голям, колкото моят късмет.

Брадфорд засия от гордост и я привлече към себе си.

— Обичам те, Анджела.

Саманта забеляза Брадфорд и Анджела, увлечени в танца, и очите й блеснаха гневно.

— Пусни ме, Ханк. Предупреждавам те. — Саманта се опита още веднъж да се освободи от прегръдката му, но не успя.

— Не се готвиш да направиш сцена, нали? Брат ти ни гледа.

— Не ме интересува!

— Защо си толкова ядосана?

— Не съм ядосана! — изфуча тя. — Как смееш да ме поставяш в такова неудобна положение? Как смееш да ме обвиняваш в ревност?

Ханк вдигна вежди, развеселен.

— А не си ли ревнива?

— Не!

— Тогава защо ми хвърляше такива убийствени погледи?

— Ти ме постави в неудобно положение, проклет да си! — Саманта повиши глас, което привлече учудени погледи към тях, обаче тя бе толкова разгневена, че изобщо не я интересуваше. — Какво ще си помисли Тереза, да флиртуваш с онази жена, и то когато съпругът й присъства, застанал точно до нея!

— Откога те интересува какво си мисли Тереза? Ти дори не се държиш любезно с нея.

— Ъ… тогава брат ми!

— Само поздравих стара приятелка, Сам. Ти виждаш тук, неща, които не съществуват.

— Стара приятелка, как не! Мислиш си, че не там коя е тя? Тя е твоята Анджела, която си обичал!

— Желаех я.

— И все още я желаеш.

— Не. Самина, ти си тази, която желая.

— Ха!

— Време е да ти го докажа. Тази вечер, когато всички заспят, ще дойда при теб.

Саманта онемя.

— Направи го и ще срещнеш дулото на револвера ми! — отвърна тя с леден тон.

Ханк отстъпи изненадан крачка назад.

— Донесла си револвера си тук?

— Той е винаги с мен.

Ханк въздъхна.

— Ти ме разочароваш, Сам. Предполагам, ще ме застреляш, както направи с онзи златотърсач в Денвър.

Когато чу това, Саманта пропусна стъпката на танца и се препъна.

— Откъде знаеш?

— Просто бях там. Винаги съм искал да разбера защо простреля онзи човек толкова пъти.

— Защото не искаше да ме остани на мира — отвърна тя, като добави: — Също като теб.

— Това заплаха ли е?

— Приеми го както искаш — отвърна упорито тя.

Ханк се наведе по-близо и прошепна:

— Не бих имал нищо против да получа няколко куршума и тялото си, ако това означава да те имам отново.

Мекият му глас накара коленете й да се разтреперят. Близостта му й действаше както винаги. Внезапно и Анджела бе забравена.

— Ханк…

— Измина дълго време, скъпа.

— Ханк, недей.

— Забравила ли си как беше между нас двамата?

— Спри! Не си мисли, че не знам какво целиш Просто ме използваш, за да ми отнемеш Джейми. Ти самият каза, че ние не можем да имаме нормален брак.

— Когато казах това, бях ядосан.

— Да, ядосан, защото трябваше да се ожениш за мен, а всъщност не искаше. Никога не си ме искал за своя жена. Сега може да ме желаеш, но в същото време ме мразиш.

— Сам…

— Просто ме остави ма мира!

Саманта го ритна в глезена и той я пусна. Застана бързо до брат си. Отчаяно искаше да си тръгне, но беше твърде рано. През останалата част от вечерта Ханк повече не се доближи до нея. Саманта си помисли, че би трябвало да изпитва облекчение. В края на краищата, нали това искаше, нали?