Джоана Линдзи
Пожелай ме скъпа (24)

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА

Тази вечер Диего бе поканен на вечеря и Саманта се чувстваше неудобно от присъствието му. Не разбираше защо е тук. Не можеше да понася да стои близо до мъж, който вдигаше ръка срещу жена. Беше се надявала да вечеря сама и стаята си, но когато взе храната си, с намерение да се отдалечи, Ханк придърпа един стол и настоя тя да остане. Саманта не разбра защо той постъпи по този начин, тъй като след това напълно забрави за нея, изключвайки я от разговора.

След известно време двамата мъже преминаха на испански, а Саманта цялата се изчерви, тъй като говореха за нея. Диего оценяваше краката й по груб и вулгарен начин, но Ханк бе просто непоносим. Саманта искаше да наругае, на свой ред да го напрани за смях, но не можеше изрече дори една проклета дума, защото се предполагаше че не разбира този език. Но Ханк я вбесяваше до краен предел. Нямаше намерение да стои и да търпи всичко това. Без да каже дума, Саманта стана от масата и отиде в стаята си. Ханк я последва, а когато тя се опита да затвори врата ръката му я задържа отворена.

— Защо си тръгваш толкова рано, Сам? Твоята компании е много приятна.

— На мен пък не ми харесва твоята… и неговата — сряза тя. — Няма да стоя и да търпя да бъда одумвана!

— И откъде знаеш, че говорим за теб?

— Защото не можете и две думи да кажете, без да ме огледате от глава до пети. Не съм толкова глупава, за да разбера.

— Може би ми харесва да те гледам. Сам.

— Лъжец! — изсъска тя.

Очите му й се смееха, блестейки дяволито.

— Значи не мислиш, че си заслужава да те гледат, така ли?

— Мразиш ме не по-малко, отколкото те мразя аз — гневеше се Саманта. — И ако аз не мога да те понасям, значи това отнася в същата степен и за теб. Така че спри да си играеш с мен. Няма да ти позволя!

— Справедливостта изисква понякога и аз да си играя игрички, Сам. Не е ли така?

— Не, проклет да си, не! — изкрещя тя. — Ти вече си отмъсти — Саманта понижи глас до едва доловим шепот, за да не я да я чуе Диего. — Насила си взе от мен онова, което аз никога нямаше да ти дам. Беше като разгонено диво животно!

Ханк я хвана за раменете и я приближи към себе си, тон му бе нисък и заплашителен.

— Не беше точно така. Ти се държа по този начин, налице са и белезите, за да го докажа. Може би ще трябва да припомня какво се случи в действителност.

— Само се опитай и ще се сдобиеш с нови белези! — изкрещя тя, но в гласа и се долавяше паника.

Той се засмя и я пусна.

— Не мисля така. Следващия път ще те накарам ла мъркаш като доволна котка.

— Но котката има и нокти, Ханк! Сега изчезвай Заплахите ти ми омръзнаха до смърт.

Саманта захлопна вратата пред лицето му, след това и очакваше да чуе как ключът се завърта в ключалката. Но това не стана. Чу отдалечаващите се стъпки и смеха му. Скоро двамата мъже продължиха разговора си. Саманта зачака като крачеше нервно напред-назад. Нямаше да може да заспи, докато вратата стоеше отключена. Нямаше доверие на Ханк, че ще я остави на мира, а освен това нямаше намерение да му позволи да я завари полуоблечена в леглото.

Минаха часове. Саманта долавяше тихия разговор, прекъсван от време на време от силен смях и шумно стоварена върху масата бутилка. Дали вече не бяха пияни? Кръвта се смръзна в жилите й. Как щеше да се държи Ханк, ако беше пиян? Щеше ли да забрави, че я мрази? Или ще дойде тук и… Не!

Саманта седна на леглото, след това бързо стана отново на крака. Огледа се за някакво оръжие, макар вече да знаеше, че в малката стая няма нищо подходящо, освен свещника, Но и той не беше достатъчно тежък, за да причини сериозна рана. Свещта вече догаряше и от това Саманта разбра, че бе станало много късно. Спря се до вратата, опитвайки се да долови какво говореха, но гласовете бяха приглушени и неясни. Сигурно наближаваше полунощ. Нямаше ли накрая да си легнат?

Точно в този момент Саманта чу как вратата на другата стая се затвори, и стреснато направи крачка назад. Дали Диего най-после си беше отишъл?

Тя притича бързо до леглото и духна свещта, след това тихо се мушна под завивките, като внимаваше да не се разбере, че с все още облечена. Ако Ханк отвореше вратата, щеше да си помисли, че е заспала. Господи, не му позволявай да отвори тази врата!

Напълно вцепенена от напрежение, Саманта чакаше, надявайки се да чуе познатото изщракване на ключа в ключалката. Но от другата стая не долиташе нито звук и тя започна да се чуди дали Ханк не е паднал под масата, потънал и пиянски сън. Изведнъж я осени една мисъл. Ако той действително спеше дълбоко, тя лесно можеше да се измъкне покрай него. Можеше да избяга!

Саманта рязко отхвърли завивките и се втурна към вратата. Отвори я много бавно, като не смееше дори да диша. Сърцето й замря. Ханк все още стоеше на масата, с гръб към външната врата. Пред него стояха две празни бутилки, но той не изглеждаше пиян. Свещите на масата бяха изгорели. Само дърветата, които горяха в камината, осветяваха стаята с приглушена светлина.

— На някое определено място ли отиваш?

Саманта подскочи от изненада.

— Ела и седни при мен, скъпа — продължи Ханк с тих глас. — Чаках те.

Гласът му изобщо не бе глас на пиян човек и Саманта обърна колебливо към него.

— Какво искаш да кажеш с това, че си ме чакал? Какво кара да мислиш, че не бях заспала?

Той се разсмя по своя вбесяваш начин.

— Свещта ти горя през цялото време. Светлината може да се види под вратата, както и сянката ти, когато върви напред-назад из стаята.

— Не бях изморена. — Саманта се изчерви.

— Бъди откровена, Сам.

— Добре. — Тя се приближи, а в гласа й отново се долавяха гневни нотки. — Чаках те да заключиш вратата.

— Можеше да спиш и при отключена врата.

Саманта застана пред него на срещуположния край на масата и вдигна предизвикателно брадичка.

— За да направя това, би трябвало да ти имам доверие, аз не ти вярвам ни най-малко.

Очите на Ханк отново заблестяха, бе развеселен и удивен в същото време.

— Защо заключената врата те кара да се чувстваш сигурна Сам? Мога да я отворя по всяко време.

— Но никога преди не си го правил — отбеляза тя. — Не след като ме заключиш за през нощта.

— Така е.

— Защо тогава не заключи вратата?

— Няма къде да ходиш, Сам, нито пък аз имаше къде бързам.

Безразличният му тон я засегна.

— Можеше да се напиеш и да паднеш в несвяст под маса.

— И ти щеше да се възползваш от това положение. Скъпа, не мога да се напия от малко текила. Между другото повечето изпи Диего, аз просто му правех компания и слушах. Сега, след като жена му я няма, усеща остро липсата й.

— Страхувам се, че точно но този въпрос не мога да изкажа съчувствието си — отвърна сухо Саманта.

— Това е, защото си безсърдечна.

— Заради това ли го покани тук, за да ти разкаже неприятностите си? — попита Саманта, като пропусна покрай ушите си предишната му забележка.

— Не, мила моя — отвърна меко Ханк. — Той дойде тук, за да ми помогне, като ме накара да не мисля известно време но един проблем и да ме предпази от необмислени действия.

Саманта пребледня, искаше й се да не бе разбрала за какво стана дума. Но разбра много добре. Диего, изглежда, бе искал да задържи Ханк далеч от нея. Но сега Диего си беше отишъл.

— Мислех си, че ще си легнеш — продължи той със същия тон, като бавно се изправи. — Надявах се тогава да проявя благоразумие и да не те събудя.

— Тогава трябваше да заключиш вратата! — извика Саманта под влияние на някакво чувство, което и сама не разбираше.

— Може би в крайна сметка съм се надявал да не заспиш — измърмори Ханк.

Саманта го гледа известно време, след това поклати глава.

— Избий си тези мисли от главата!

— Бих искал да можех. Говоря истината, Сам.

Той заобиколи масата, а Саманта се обърна и се насочи към стаята си. Влезе първа и затвори вратата, но Ханк я блъсна силно. Саманта загуби равновесие и падна на леглото. Изправи се и втренчи поглед в него, както бе застанал в рамката на вратата, осветяван само от огъня в камината. Сърцето й започна бясно да бие в гърдите.

Ханк пристъпи към нея, като остави вратата зад себе си отворена, и започна да разкопчава ризата си. Саманта отстъпи назад и се сви в далечния ъгъл на леглото. Наблюдаваше как Ханк се съблича и по тялото й премина тръпка. Бе й казал защо остави вратата отключена, всичко бе истина, каза си тя. Разбира се, тя го мразеше. Разбира се. Презираше този бандит и неин похитител. Но не можеше да отрече силните чувства, които изпитваше към Ханк. Нямаше да отрече пред себе си, че го желае, както не го бе направила и първия път, под дървото. Саманта никога не се самозаблуждаваше и не отричаше истината пред себе си. Желаеше Ханк, а той трябваше да се погрижи да не я разочарова. Страхуваше се, че той може да прочете мислите и Саманта извърна лице към стената, преструвайки се, че й е безразлично. Той трябваше да направи първата стъпка… и следващата. Трябваше да я ухажва. Никога нямаше да му позволи да разбере, че го желае не по-малко, отколкото той нея. Никога!

Ханк събу единия си ботуш, след това другия. Ботушите му паднаха на пода с глух звук. Панталоните му ги последваха. И той нетърпеливо ги изрита встрани.

— Защо? — Настоя Саманта. — Толкова ли си изгладнял за жена, че не можеш да дочакаш тази, която ще те желае истински?

Ханк легна до нея и само след миг блузата й отхвръкна настрани. Сега Саманта можеше да види четирите едва забележими белега върху гърдите му.

— Всъщност ти си последната жена, която съм докоснал — призна откровено той. — Тогава ти разпали страстта ми, Както го правиш и сега. Да чакам друга жена? Не, скъпа, ще изгасиш огъня в мен.

— Ти… ти си безсрамник. — Нямаше сили ла протестира. — Няма да направя нищо, което вече не знаеш.

— Това…

— Няма ли да спреш с приказките, Саманта?

След това никой от двамата не промълви и дума. Той покри нежно тялото й със своето. Гледаше я в очите и този път тя не отмести поглед встрани. Саманта чувстваш топлината на тялото му и това караше цялото й същество да тръпне в очакване. Ханк наведе лицето си към нейното Саманта затвори очи в очакване на целувката му, но устните му се насочиха към шията й. Милувките му изпратиха вълни от удоволствие по цялото й тяло. После устните му преместиха по едната й гръд и езикът му леко започна да играе с втвърденото зърно. Саманта се притисна още по-плътно към него. Той разпалваше страстта й и желанието растеше с всеки изминат миг. Разумът й се бореше с това желание, но тялото й с готовност откликваше на докосванията му, а устните му оставяха огнени следи по кожата й. И когато Ханк разтвори краката й, тялото й потръпна от очакване. Саманта чувстваше твърдата му мъжественост, но той не бързаше да проникне в нея. Изчакваше желанието й към него да стане нетърпимо, за да се наслади докрай на първия му тласък. А Саманта наистина го желаеше, въпреки всичко което й бе сторил. Устните му се върнаха на меката й шия…

— Кожата ти е мека като коприна — прошепна той до ухото й — Не съм забравил, скъпа. Спомням си всичко.

Съпротивлението й напълно се бе стопило и той го знаеше. Саманта обви ръце около врата му и го придърпа по-близо до себе си. Време бе сладкото мъчение да свърши и той проникна дълбоко в нея. Тялото й се изви като дъга под неговото. Движеха се като едно цяло в прастария танц на любовта. Ханк съвсем бегло почувства как тя заби нокти във врата му, когато достигна върха, тъй като в същия момент той също преживяваше своя оргазъм Но когато удоволствието утихна, почувства парещата болка. Знаеше със сигурност, че отново кърви. Но си заслужаваше, дяволите да я вземат, с нея си заслужаваше да изживее всичко.

Дишането й постепенно се успокои, а пръстите й леко рошеха косата му, докато главата му почиваше на рамото й. Ханк се облегна на лакът и я погледна. Саманта бе отворила очи и на слабата светлина Ханк видя тъжни блестящи изумрудени езера, в които лесно би потънал, ако не внимаваше.

— Отново ми остани белези, скъпа — проговори тихо той, като нежно я погали по бузата.

— Знам — отвърна меко тя. Пръстите й кръжаха по белезите върху гърдите му, като леко ги докосваха. — Всеки път ще ти оставям по някакъв белег. Запомни това.

— Не изглеждаш ядосана — отбеляза Ханк.

— Не е нужно да крещя през цялото време — отвърна тя, а устните й се извиха в усмивка. — Достатъчно с да знаеш, че говоря истината.

— Да — усмихна се Ханк — Новите белези приемам с удоволствие, защото бяха направени в…

Не го казвай! — Тялото й се напрегна и тя заплашително насочи ноктите си към него. — Не смей да го направиш!

— Много добре. — Очите му се присвиха Ханк се ядоса от внезапната й промяна. — Независимо дали ти искаш да помниш, аз ще помня.

— О, махай се оттук! — сряза го тя. — Получи каквото искаше. Сега се махай!

Ханк стана от леглото, а Саманта потръпна от хладния въздух, тъй като вече неговата топлина я нямаше. Тя бързо се покри със завивките. Ханк бе бесен, в продължение на няколко минути я гледа, след което си тръгна. Саманта отвърна поглед встрани и изпусна тъжна въздишка, когато вратата се тропна и ключът изщрака в ключалката.