Том Кланси
Дъга Шест (41)

Епилог
Новини

„ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ТРИБЮН“ КАЦНА НА БЮРОТО НА Чавес тъкмо след като беше свършил обичайните сутрешни упражнения и той се облегна удобно, за да го изчете. Животът тук, в Херефорд, беше започнал да става скучен. Все още тренираха и правеха ученията си, но никой не бе ги повикал половин година, откакто се бяха завърнали от Южна Америка.

„Златна мина в Скалистите“, гласеше заглавието на първа страница. В някакво място в щата Монтана, притежавано от лице с руска националност, бил намерен доста сериозен залеж злато. Мястото било закупено като ранчо от Дмитрий А. Попов, руски предприемач, като инвестиция и място за отдих, но след това той направил случайно откритието, гласеше статията. Местни еколози възразили и се опитали да блокират разработването на залежа в съда, но федералният окръжен съдия отсъдил, че по отношение експлоатацията на минни залежи е в сила законът от 1800 година, и отхвърлил възраженията в съда.

— Видя ли това? — попита Динг.

— Алчно копеле — отвърна Джон, който разглеждаше последните снимки на своя внук върху бюрото на Чавес. — Да, прочетох го. Изразходвал е половин милион, за да купи имението на покойния Фостър Хъникът. Май онова копеле му е казало повече, отколкото плановете на Брайтлинг, а?

— Така изглежда.

Чавес продължи да чете. В блока за бизнес разбра, че акциите на корпорация „Хоризонт“ отново са започнали да се покачват след пускането на пазара на ново лекарство срещу сърдечни заболявания. Ще рече, корпорацията се възстановяваше след загубите, понесени от изчезването на нейния председател, доктор Джон Брайтлинг, преди няколко месеца — загадка, останала неразкрита, добавяше бизнесрепортерът. Новото лекарство „Кардиклиър“ намалявало риска от втори сърдечен инфаркт с цели петдесет и шест процента, според проучванията на Федералната лекарствена администрация. „Хоризонт“ също така работела върху човешкото дълголетие и лекуването на ракови заболявания, завършваше статията.

— Джон, връщал ли се е някой в Бразилия, за да…

— Не, доколкото знам. Спътниковите снимки показват, че никой не коси тревата около летището им.

— Значи смяташ, че джунглата ги е убила?

— Природата никак не е сантиментална, Доминго. Тя не прави разлика между приятели и врагове.

— Сигурно, мистър К.

Дори терористите я правеха, помисли си Чавес, но не и джунглата. Тогава кой всъщност е истинският враг на човека? Предимно той лично, реши Динг, остави вестника и отново се вгледа в снимката на Джон Конър Чавес, който едва-що се беше научил да седи и да се усмихва. Неговият син щеше да отрасне в Прекрасния нов свят, а баща му щеше да бъде от онези, които щяха да се постараят този свят да бъде безопасен — за него и за всички деца, чиято главна задача е да се научат да ходят и да говорят.