Артър Хейли
Банкери (31)

12

На следобедното заседание всички директори се държаха подчертано резервирано с Алекс. Двата часа сутрешно заседание обикновено бяха достатъчни, за да изчерпят дневния ред. Днес, обаче, поради продължителните дискусии, времето на заседанието бе удължено.

Усещайки настроението на членовете на управителния съвет, Алекс помоли Джеръм Патертън да разгледат предложенията му на заседанието през следващия месец. Но Патертън бе рязък:

— Не се и надявай! Сам си виновен за настроението на директорите. Ще си поемеш последствията и толкова.

Това беше неочаквано рязка реплика от страна на благодушния Патертън, която недвусмислено отразяваше неприязънта на управителния съвет към Алекс. Той си даде сметка, че следващият час или два ще бъдат напълно безрезултатни за неговата кауза. Предложенията му щяха да бъдат отхвърлени и то не поради някаква друга причина, а заради създалото се сутринта настроение.

Директорите заемаха местата си, а Филип Йохансън даде израз на общото недоволство като погледна часовника си.

— Бях принуден да отложа една важна среща — промърмори той. — Но имам и други ангажименти. Така че да караме по-накратко.

Няколко души кимнаха в знак на съгласие.

— Ще бъда колкото може по-кратък, господа — заяви Алекс, след като Джеръм Патертън му предостави думата. — Ще говоря по четири точки. — Той сгъна един от пръстите си, с което обяви началото на точка първа. — Първо, нашата банка понася значителни загуби поради това, че не може да осигури повишаване на вложенията. Второ, увеличаването на влоговете ще подсили стабилността на банката. Трето, колкото повече се бавим, толкова по-трудно ще ни бъде да се преборим с конкуренцията. И четвърто, съществува възможност да застанем начело на една кампания — в която без съмнение ще се включат и други банки — за възвръщането на личната, обществена и национална пестеливост, нещо, което беше пренебрегвано в продължение на години.

Той описа методите, които биха могли да се използват, за да може Първа търговска американска банка да изпревари конкурентите си — по-високи лихвени проценти за спестяванията до най-високите, разрешени от закона, по-благоприятни условия за влоговете със срок от една до пет години, улеснения при ползването на чекове, парични насърчения за тези, които откриват нови влогове, мащабна рекламна кампания, която да включва програмата по спестяванията и откриването на девет нови клона.

Преди да изложи предложенията си, Алекс застана начело на масата. Патертън бе преместил стола си встрани. Алекс беше извикал и главния икономист на банката Том Строгън, който беше подготвил специални схеми за допълнителна информация.

Роскоу Хейуърд се беше облегнал на лакти и слушаше с непроницаемо лице.

Алекс замълча за миг и Флойд Льобер каза:

— Искам да отбележа нещо.

Джеръм Патертън си беше възвърнал предишното спокойствие и любезност.

— Готов ли си да изслушаш бележките и въпросите, Алекс, или да оставим това за края? — попита той.

— Може и сега.

— Всъщност не става дума за въпрос — строго рече председателят на Дженеръл Кейбъл. — Искам да отбележа нещо важно. Аз съм против увеличаването на обема на спестяванията. Направим ли го, само ще си забием нож в гърба. Не забравяйте, че имаме огромни депозити и влогове от някои банки…

— Осемнайсет милиона долара от спестовни и заемни служби — каза Алекс. Той очакваше възражението на Льобер, в него имаше голяма доза истина. Малко банки съществуваха самостоятелно. Повечето поддържаха постоянни финансови връзки с другите банки и Първа търговска американска банка не беше изключение. Няколко местни спестовни и заемни служби влагаха голяма част от средствата си в Първа търговска американска банка. Опасенията, че тези средства могат да бъдат изтеглени, бяха довели до отхвърлянето на някои предложения за разширяване на дейността на банката в областта на спестяванията.

— Имам предвид и това — добави Алекс.

Льобер не остана доволен от отговора.

— А предвидил ли си, че ако започнем да конкурираме нашите собствени клиенти, ние ще ги загубим и те ще отидат другаде?

— Някои да. Но вярвам, че не всички. Във всеки случай, новият бизнес, който ще започнем, ще ни донесе повече печалба от онова, което ще загубим.

— Това е твоето мнение.

— Смятам, че рискът е приемлив — настоя Алекс.

— Но, Алекс, ти беше против какъвто и да е риск със Съпранешънъл — подхвърли Ленард Кингзуд.

— Аз не съм против поемането на риск. Освен това тук става дума за малък риск. Не можем да сравняваме едното с другото.

Повечето директори гледаха скептично.

— Бих желал да чуя мнението на Роскоу — каза Льобер.

— Да, нека чуем Роскоу — обадиха се още двама души.

Всички обърнаха глави към Хейуърд, който бе забил поглед в стиснатите си длани.

— Не би трябвало да нанасям удари по колега — любезно каза той.

— Защо не? — обади се някой. — Точно това се опита да направи той с теб.

— Предпочитам да се издигна над това — усмихна се Хейуърд. След това лицето му отново стана сериозно. — Съгласен съм с Флойд. Активната дейност в областта на спестяванията ще доведе до загубването на важни клиенти. Не смятам, че трябва да го правим в името на някакви теоретични, потенциални печалби. — Той посочи към една от графиките на Строгън, на която бяха отбелязани новите клонове — Членовете на управителния съвет сигурно вече са забелязали, че пет от предлаганите клонове ще бъдат разположени в непосредствена близост до спестовни и заемни служби, големи вложители в Първа търговска американска банка. Можем да бъдем сигурни, че и те ще забележат тази близост.

— Разположението на клоновете е направено след внимателно проучване на броя на населението — каза Алекс. — Те ще бъдат там, където са и хората. Вярно е, че спестовните и заемните служби са ни изпреварили. В много отношения те са проявили по-голяма далновидност от банки като нашата. Но това не означава, че трябва да останем извън играта завинаги.

— Вече казах мнението си — сви рамене Хейуърд. — Но ще добавя още нещо — въобще не ми харесва идеята за създаването на нови клонове.

— Това ще бъдат магазини за правене на пари — заяви Алекс. — Един вид банки на бъдещето.

Той разбираше, че нещата не се развиват така, както беше очаквал. Алекс смяташе да постави по-късно въпроса за клоновете. Но вече нямаше никакво значение.

— Доколкото разбирам — обади се Флойд Льобер, който преглеждаше информационната справка на Том Строгън, — тези клонове ще приличат на автоматичните перални за самообслужване.

Хейуърд поклати глава и каза:

— Това съвсем не е в нашия стил. Падаме под нивото си.

— Може би е време да се откажем в известна степен от стила и нивото и да се стремим към повече делова активност — заяви Алекс. — Клоновете може и да приличат на автоматични перални за самообслужване. Но точно така ще изглеждат банковите клонове в бъдеще. Моето предвиждане е, че в бъдеще и ние, и нашите конкуренти, няма да можем да си позволим да изграждаме такива внушителни мавзолеи, каквито са банковите клонове сега. При цените на земята и на строителството в момента това е безсмислено. Само след десетина години половината от нашите банкови клонове няма да са такива, каквито са сега. Ние ще запазим само няколко клона с ключово място и значение. Останалите ще бъдат в много по-евтини, непретенциозни сгради, но затова пък напълно автоматизирани, касиерите ще бъдат заместени от машини и телевизионни монитори, ще отговарят на въпросите и ще дават всякаква информация, а всичко това ще бъде свързано с един компютърен център. Когато планираме създаването на нови клонове — включително и тези девет, които предлагам сега, — трябва да имаме предвид тези нови условия.

— Алекс е съвсем прав за автоматизирането на процесите в клоновете — каза Ленард Кингзуд. — Повечето от нас виждат това в своя собствен бизнес, където автоматизацията настъпва с доста по-бързи темпове, отколкото сме очаквали.

— Има и още нещо, което е много важно — изтъкна Алекс. — Ако действаме бързо, ние имаме шанс да надминем значително нашите конкуренти, но трябва да вдигнем достатъчно шум около себе си. Рекламната кампания трябва да бъде с голям обхват. Господа, погледнете цифрите! Спестовните ни вложения са много по-ниски, отколкото би трябвало да бъдат…

Той продължи, сочейки схемите, а от време на време се допитваше до мнението на Том Строгън. Алекс знаеше, че цифрите и предложенията, които бяха подготвили със Строгън, бяха изложени ясно и логично. И все пак той усещаше несъгласието на част от членовете на управителния съвет и липсата на интерес у други. В долния край на масата един от директорите едва потули с ръка прозявката си.

Ясно беше, че ще загуби. Планът му за увеличаване на спестовните влогове и за изграждане на нови банкови клонове щеше да бъде отхвърлен. Това щеше да бъде и израз на недоверие към самия него. Колко ли му оставаше да заема поста вицепрезидент в Първа търговска американска банка… Така или инак, той не можеше да си представи как би работил под ръководството на Хейуърд.

Алекс реши да не губи повече време.

— Ще спра дотук, господа. Въпроси?

Всъщност той не очакваше никакви въпроси. А още по-малко подкрепа. Но какво беше учудването му, когато чу гласа на Харолд Остин, който каза с усмивка и любезен тон:

— Алекс, бих искал да ти изкажа похвала. Аз съм приятно изненадан. Твоята обосновка е наистина убедителна. Харесва ми идеята ти за създаване на нови банкови клонове.

Хейуърд го погледна изумено. Достопочтеният Харолд се направи, че не го забелязва и се обърна към останалите присъстващи:

— Смятам, че трябва да обсъдим предложението, като се абстрахираме от несъгласията си сутринта.

Ленард Кингзуд кимна, кимнаха и още няколко директори. Членовете на управителния съвет набързо се отърсиха от следобедната си сънливост и заследиха с интерес новото развитие на нещата. Неслучайно Остин беше най-дългогодишният член на управителния съвет на Първа търговска американска банка. Той се ползваше със значително влияние. Освен това притежаваше забележителната способност да обръща нещата в своя полза.

— Алекс, в началото на изложението ти говори за необходимостта от възвръщане на личната пестеливост и за приноса, който могат да дадат за това банки като нашата — продължи той.

— Точно така.

— Би ли могъл да се спреш по-подробно на този въпрос?

Алекс замълча за миг и отвърна:

— Да.

Дали да го направи? Трябваше бързо да обмисли всичко. Вече не се чудеше на внезапната подкрепа на Остин. Беше му ясно защо постъпва така.

Рекламата. Когато спомена за „рекламна кампания с голям мащаб“ Алекс забеляза, че Остин веднага вдигна глава и се заслуша с интерес. Не беше трудно да се досети какви мисли се въртяха в главата му. Рекламната агенция на Остин, заради която достопочтеният Харолд бе получил директорското място в банката и се ползваше с такова влияние и уважение, притежаваше монопол върху рекламната дейност на банката. Рекламната кампания, която предвиждаше Алекс, щеше да донесе големи печалби на агенцията на Остин.

Поведението на Остин бе чудесен пример за кръстосване на интересите — същото това кръстосване, което Алекс критикува сутринта. На предиобедното заседание Алекс попита: чии интереси ще защитава Роскоу — тези на Съпранешънъл или на Първа търговска американска банка? Същият въпрос можеше да бъде зададен и на Остин.

Отговорът бе ясен. Остин си гледаше собствените интереси. Първа търговска американска банка бе на второ място. Подкрепата — явно поради егоистични съображения — беше нечестна и неетична.

Трябваше ли да каже всичко това на глас, мислеше Алекс. И дали не би предизвикал по-голямо възмущение и от сутрешното? Ще загуби отново… Директорите проявяваха изключителна солидарност в подобни случаи. Една такава конфронтация със сигурност би означавала край на ангажиментите му към Първа търговска американска банка. Заслужаваше ли си? Налагаше ли се? Задължително ли бе да се превръща в будната съвест на управителния съвет? Съвсем не беше сигурен… Директорите го гледаха в очакване на отговор.

— Аз наистина се позовах на пестеливостта и необходимостта да започнем кампания в тази насока — каза той. После отново погледна към бележките, от които преди минута се беше отказал. — Често се казва, че правителството, промишлеността и търговията от всякакъв вид съществуват благодарение на кредитите. Без кредит, без да взима заеми — малки, средни или големи — бизнесът ще се разпадне, а цивилизацията ще загине. Банкерите най-добре знаят това. Но увеличаващите се мащаби на кредитирането карат хората да мислят, че вземането на заеми и дефицитът във финансирането са достигнали до опасни размери и са прехвърлили всякаква разумна граница. Това е особено вярно за правителството. Правителството на Съединените щати е натрупало такова огромно количество дългове, че никога не би било в състояние да ги върне. Други страни са в същото, дори и в по-лошо положение. Това е главната причина за инфлацията и подкопаването на стабилността на валутата в страната и в света.

— Зашеметяващият правителствен дълг представлява в значителна степен един огромен дълг към обществото — продължи Алекс. — Милиони хора на по-ниско финансово равнище следват примера, установен в национален мащаб и са се натоварили с дългове, които не са в състояние да изплатят. Общата задлъжнялост на Съединените щати възлиза на два и половина трилиона долара. А общата стойност на индивидуалните дългове наближава двеста милиарда. През последните шест години повече от шест милиона американци са банкрутирали. Някъде по пътя — в национален, обществен и индивидуален план — ние сме загубили тази древна добродетел, пестеливостта, както и умението да балансираме между това, което печелим и това, което харчим, като спазваме определени граници при взимането на заеми.

Всички бяха наострили уши. Алекс усещаше, че вниманието расте, затова заяви:

— Бих искал да кажа, че се полагат усилия това да се промени. Но аз не съм убеден, че е така. И все пак усилията могат да започнат с активни действия. Защо да не положим началото? И то сега? Като се има предвид характерът на нашето време, спестовните влогове — повече от всякакъв друг вид парична дейност — представляват една разумна финансова стъпка. Ние се нуждаем от повече разум и в национален, и в индивидуален мащаб. За да го постигнем, трябва да увеличим значително спестяванията. А това е напълно възможно — ако се включим активно в тази дейност, ако положим усилия. И макар че личните спестявания няма да могат да възстановят напълно финансовата стабилност, това ще бъде една важна крачка напред. Ето защо смятам, че съществува добра възможност да проведем тази кампания, и вярвам, че нашата банка може да се заеме с тази задача.

Алекс седна. Само след секунда се сети, че не бе казал нищо по повод на причините, които караха Остин да подкрепи тази идея.

Ленард Кингзуд наруши тишината.

— Човек рядко има възможност да чуе толкова смислено и логично изложение. Току-що имахме това удоволствие.

Филип Йохансън въздъхна и каза неохотно:

— Би могло да се приеме в известна степен.

— Не в известна степен, а изцяло — заяви достопочтеният Харолд. — Според мен управителният съвет трябва да приеме плана за спестяванията и новите банкови клонове така, как го е предложен. Аз смятам да гласувам за него. И ви препоръчвам да направите същото.

Този път Роскоу Хейуърд успя да прикрие гнева си, макар лицето му да беше доста изопнато. Алекс разбра, че и Хейуърд се е досетил какви са мотивите на Харолд Остин.

Дискусията продължи още петнайсетина минути, след това Джеръм Патертън удари с чукчето и обяви, че пристъпват към гласуване. Предложението на Алекс Вандервурт бе прието с огромно мнозинство. Против бяха само Флойд Льобер и Роскоу Хейуърд.

Докато излизаше от заседателната зала, Алекс усети, че враждебното отношение към него все още не е изчезнало. Някои от директорите не скриваха недоволството си от яростната му съпротива тази сутрин срещу заема за Съпранешънъл. Последната, доста неочаквана победа му вдъхна сила и той не беше чак толкова песимистично настроен по отношение на бъдещата си роля в банката.

Харолд Остин го пресрещна до вратата:

— Алекс, кога ще започне работата по спестовния план?

— Веднага — отговори той и понеже не искаше да бъде неблагодарен, добави: — Благодаря ти за подкрепата.

Остин кимна.

— Бих искал да изпратя двама-трима души от моите хора, за да уточните детайлите около рекламната кампания.

— Много добре. Следващата седмица.

С това Остин потвърди — без никакво бавене или неудобство — предишните подозрения на Алекс. Макар че, помисли си той, рекламната агенция на Остин вършене професионално работата си и напълно заслужаваше да получи тази поръчка.

Но Алекс осъзнаваше, че това е търсене на разумни аргументи, за да оправдае себе си. С мълчанието си преди няколко минути той бе нарушил един свой принцип, но това му осигури крайната победа. Какво ли би казала Марго за това отстъпление?

— До скоро виждане — любезно се сбогува достопочтеният Харолд.

Роскоу Хейуърд напусна заседателната зала миг преди Алекс. В коридора го спря банковият куриер и му предаде запечатан плик. Хейуърд го разпечата и извади един сгънат лист. Докато четеше, лицето му засия, той погледна часовника си и се усмихна. Алекс го изгледа учудено.