Артър Хейли
Банкери (47)

14

Една фраза от божественото битие натрапчиво се въртеше в съзнанието на Роскоу Хейуърд: „… от всяко дърво в градината ще ядеш; а от дървото за познаване на добро и зло, да не ядеш от него; защото в който ден вкусиш от него, без друго ще умреш.“

През последните дни Хейуърд непрекъснато си задаваше с тревога един и същ въпрос: дали тайната му сексуална връзка с Аврил, която започна през онази лунна нощ на Бахамските острови, не се бе превърнала в дърво на злото, от което ще трябва да изяде най-горчивите плодове? Тази внезапна нестабилност на Съпранешънъл, която погреба амбициите му за лидерство в банката — не беше ли това някакво възмездие, изпратено като наказание от Бога?

Питаше се дали ако прекъсне всичките си връзки с Аврил, решително и веднага, и ако я отхвърли дори от мислите си, дали Господ ще му прости? Дали Той, след като разбере за усилията му, ще възвърне стабилността на Съпранешънъл и по този начин ще даде нови надежди за преуспяване на слугата си, Роскоу? Той си припомни Неемия… „Ти си Господ, готов да простиш, щедър и милостив, укроти гнева си и прояви благородство…“ Хейуърд вярваше, че той би могъл да направи това.

Лошото беше, че нямаше никакви гаранции.

Пък и Аврил щеше да дойде във вторник, както се бяха разбрали миналата седмица. Въпреки многобройните си проблеми, Хейуърд мечтаеше да я види.

В понеделник и във вторник сутринта дълго се колеба, защото знаеше, че може да й се обади по телефона в Ню Йорк и да отмени срещата. Но по обяд във вторник, след като прегледа разписанието на самолетите, разбра, че е прекалено късно и с облекчение си помисли, че повече нищо не може да направи.

Аврил му се обади късно следобед по директния телефон.

— Ало, Роси. В хотела съм. Апартамент 32. Шампанското е ледено. Но аз горя от желание по теб.

Съжали, че не й е предложил да наеме стая вместо апартамент — колко ли щеше да му струва… По същата причина и шампанското му се стори ненужен лукс. Дали щеше да е твърде неприлично, ако я помоли да се откаже от него? Реши, че не трябва да го прави.

— Скоро ще бъда при теб, скъпа — каза той.

Направи една малка икономия, като използва колата и шофьора на банката, за да стигне до хотела.

— Не ме чакай — каза Хейуърд на шофьора.

Щом влезе в апартамент 32, ръцете й веднага се увиха около врата му и устните й се впиха в неговите. Той я притисна силно и тялото му веднага реагира на възбудата, която изпита. Познатата вече божествена възбуда. През панталона си чувстваше дългите слаби бедра и крака на Аврил, които се притискаха обещаващо към неговите, и цялата сила на неговото тяло се концентрираше в слабините му. Само след минута тя се освободи от прегръдката му и го целуна леко по бузата.

— Роси, искаш ли да уредим нашите делови въпроси? След това ще можем да се отпуснем и няма да се безпокоим повече за нищо.

Тази внезапна проява на практичност го изуми. Дали винаги постъпваше така — първо парите, после работата? Всъщност това бе доста логично. Веднъж задоволил желанието си, клиентът може да откаже да плати.

— Добре — каза той и извади плика с двеста долара. Подаде ги на Аврил. Тя извади парите и започна да ги брои.

— Не ми ли вярваш? — попита той.

— Да, но ако занеса пари в твоята банка и искам да ги вложа там, няма ли да ги преброят?

— Разбира се, че ще ги преброят.

— Тогава не смяташ ли, че както банките, така и хората имат право да се грижат за своите интереси? — Тя свърши с броенето и добави: — Двеста долара за мен. Към тях трябва да се добавят парите за самолетните билети и такситата, което прави сто и петдесет, цената на апартамента е осемдесет и пет, за шампанското дължим двайсет и пет. Да закръглим цифрата на двеста и петдесет долара. Те ще покрият всичко.

— Това са много пари — възрази той, като чу крайната цифра.

— Но ги заслужавам, нали? Точно толкова плащаше и Съпранешънъл, но тогава ти не възразяваше. Ако искаш да имаш най-доброто, трябва да си плащаш.

Гласът й беше категоричен, без ни най-малка нотка на колебливост. Той осъзна, че пред него стои една съвсем друга Аврил, твърда и непреклонна, съвсем различна от милото същество, което гори от желание да доставя удоволствие. Хейуърд неохотно измъкна двеста и петдесет долара и й ги подаде.

Аврил сложи парите във вътрешната преградка на портфейла си.

— Така. С това деловата част приключи. Сега можем да се отдадем на любов.

Тя се обърна към него и го целуна горещо, като в същото време галеше косата му с дългите си пръсти. Позамрялото му желание да я притежава пламна с нова сила.

— Роси, скъпи — пошепна Аврил, — когато влезе, изглеждаше уморен и разстроен.

— Имам проблеми в банката.

— Тогава ще ти помогна да се отпуснеш. Да пийнем шампанско, а след това ще имаш и мен. — Тя отвори сръчно бутилката и наля в двете чаши. Отпиха от шампанското, като Хейуърд не се и опита да й обяснява, че не пие. После Аврил го съблече, съблече и себе си.

Докато бяха в леглото, тя не спря да шепне ласкателствата си.

— О, Роси, толкова си голям и силен!… Какъв мъж си само!… По-бавно, скъпи, по-бавно!… С теб човек се чувства наистина като в рая!… Ако това можеше да продължи вечно!

Аврил притежаваше умението не само да го възбужда, но и да му вдъхва самочувствие, да го кара да се чувства истински мъж. По време на редките си сексуални контакти с Беатрис, той не би могъл и да мечтае за такова дълбоко усещане, за това чувство на пълна задоволеност, което изпитваше всеки път с Аврил.

— След малко, Роси… Още мъничко… Да, скъпи… Ето, сега!

Може би Аврил се преструваше, че изпитва удоволствие. Може би, но това нямаше никакво значение. Единственото, което го вълнуваше, беше това дълбоко и богато, изпълващо с радост и щастие чувство, което бе изпитал благодарение на нея.

Върховният миг отмина. Роскоу Хейуърд си мислеше, че този миг ще остане в паметта му като спомен. Лежаха един до друг, приятно отпуснати, а навън бе започнало да се стъмнява и първите лампи бяха запалени. Аврил стана, отиде до хола и се върна с две чаши шампанско.

— Роси, искам да се посъветвам с теб за нещо — каза след малко тя.

— За какво става дума? — Хейуърд се чудеше каква ли женска тайна ще научи.

— Да продам ли акциите си от Съпранешънъл?

— Имаш ли много? — попита той учуден.

— Петстотин дяла. Знам, че не е кой знае колко за теб. Но това е една, трета от всичките ми спестявания.

Хейуърд набързо пресметна, че „спестяванията“ на Аврил са около седем пъти по-големи от неговите.

— Може би си чула нещо за Сънеко? Защо ме питаш?

— Защото изведнъж съкратиха средствата за развлечения. Чух, че нямат пари и не си плащат сметките. Някои от момичетата бяха посъветвани да продадат акциите си. Аз не го направих, защото цената сега е много по-ниска, отколкото когато ги купих.

— Говори ли с Куортърмейн?

— Никой не го е виждал напоследък. Мунбийм… Помниш ли Мунбийм?

— Да. — Хейуърд си спомни, че Големия Джордж му бе предложил прелестната японка за през нощта.

— Мунбийм казва, че Джорджи е отишъл в Коста Рика и може би ще остане там. Преди да замине, продал всичките си акции от Сънеко.

Защо ли не бе използвал Аврил като източник на информация преди няколко седмици?

— Ако бях на твое място — каза той, — щях да продам акциите си още утре. Дори на загуба.

— Колко трудно се печелят пари — въздъхна тя, — а още по-трудно е да запазиш спечеленото.

— Скъпа, ти току-що изрече една от най-важните истини в областта на финансите.

Двамата замълчаха, а след малко Аврил каза:

— Ще те запомня като добър човек, Роси.

— Благодаря ти. И аз никога няма да те забравя.

— Искаш ли да опитаме пак? — каза тя и го прегърна нежно.

Той затвори очи и Аврил се притисна в него. Прекрасна, както винаги. Хейуърд си мислеше, че това бе последната им среща. Една от причините бе материална — той не можеше да си позволи да плаща на Аврил. Освен това и двамата предчувстваха, че предстоят някакви важни събития, някакви големи промени и усещаха, че върху главите им ще се стоварят сериозни проблеми. А знаеше ли някой какво ще стане след това?

Точно преди да се любят, Хейуърд се замисли за тревогите си около божия гняв. Е, може би Господ, бащата на Христос, който е познавал човешкото непостоянство, който се е движил между грешници и е разговарял с тях, който е умрял заедно с крадци — може би той ще го разбере. Ще разбере и ще му прости за това, че малкото красиви мигове на истинско щастие в живота му са били свързани с една проститутка.

Като си тръгваше от хотела, Хейуърд си купи вечерния вестник. Вниманието му бе привлечено от заглавието, което заемаше половината първа страница:

СЪТРЕСЕНИЯ В СЪПРАНЕШЪНЪЛ

ЩЕ ИЗДЪРЖИ ЛИ СВЕТОВНИЯТ ГИГАНТ?