Артър Хейли
Банкери (18)

18

Марго Бракън бе свързана с Форум Ист дори още преди да започне строителството му. Тя беше правен съветник на група граждани, които проведоха кампания за даване на ход на проекта, а по-късно изпълняваше същата роля в Асоциацията на наемателите. Марго оказваше юридическа помощ и на някои от семействата в района срещу съвсем ниско заплащане или безплатно. Тя често ходеше във Форум Ист и така опозна хората, които живееха там, включително и Хуанита Нунес.

В събота сутринта, три дни след погребението, Марго срещна Хуанита в търговския център на Форум Ист.

Форум Ист беше проектиран като малък град с евтини жилища — уютни апартаменти, къщи и обновени стари сгради. В него имаше спортен център, кино, театър, магазини и кафенета. Сградите, които бяха завършени, се свързваха чрез пасажи със засадени от двете страни дървета и пешеходни алеи над равнището на автомобилния път. В комплекса бяха използвани много от идеите, осъществени в Голдън Гейтуей в Сан Франциско и в Барбикан в Лондон. Една част от комплекса бе в период на изграждане, трябваше да се направят и известни допълнения към първоначалния план, но за всичко това бяха необходими средства.

— Здравейте, госпожо Нунес — каза Марго. — Какво ще кажете за едно кафе?

Те седнаха на терасата до деликатесния магазин и се заприказваха за дъщерята на Хуанита, която бе на урок по балет. Школата по балет се спонсорираше от общинския съвет. Хуанита разказа, че със съпруга си Карлос били едни от първите заселници в комплекса, настанени в една от реконструираните сгради в малък приземен апартамент. Скоро след като се нанесли, Карлос заминал неизвестно къде. Но Хуанита запазила жилището си, въпреки големите трудности.

— Всички наоколо имат същите проблеми. Едва успяваме да свържем двата края. Тази инфлация! Кога ли ще свърши всичко това?

Според Луис Д’Орси, мислеше си Марго, всичко бе обречено на анархия и провал. Тя запази мисълта за себе си, но това й напомни за разговора преди три дни между Луис, Едуина и Алекс.

— Чух — каза тя, — че сте имали проблеми в банката, където работите.

Лицето на Хуанита посърна. На Марго й се стори, че тя ще се разплаче.

— Съжалявам. Може би не трябваше да ви питам — побърза да каже Марго.

— Не, не! Просто защото изведнъж си припомних всичко… Както и да е, важното е, че свърши. Но ще ви разкажа, ако искате…

— Трябва да знаете, че ние, адвокатите, непрекъснато си пъхаме носа къде ли не — каза Марго.

Хуанита се усмихна, но усмивката й угасна, докато описваше изчезването на шестте хиляди долара и последвалия кошмар от подозрения и разпити, продължил цели четирийсет и осем часа. Марго, която избухваше лесно, усети прилив на гняв.

— Не са имали право да оказват натиск върху вас — та вие не сте използвали юридическа помощ! Защо не ми се обадихте?

— Не съм и помислила за това — каза Хуанита.

— Ето там е проблемът. Повечето невинни хора постъпват така. — Марго се замисли, след това добави: — Едуина Д’Орси ми е братовчедка, ще разговарям с нея за това.

Хуанита се смути.

— Не знаех, че сте братовчедки. Но, моля ви, не я безпокойте. Всъщност госпожа Д’Орси разкри истината.

— Добре — съгласи се Марго, — щом не искате, няма да повдигам този въпрос. Но ще разговарям с един друг човек, когото не познавате. А вие запомнете: ако сте отново в беда, за каквото и да става дума, обадете ми се. Ще се опитам да ви помогна.

— Благодаря — каза Хуанита, — ако се случи нещо, ще ви се обадя. Обещавам.

Вечерта Марго каза на Алекс:

— Ако банката беше изхвърлила Хуанита Нунес, щях да я посъветвам да ви съди и щяхте доста да си изпатите.

— Да, сигурно си права — съгласи се Алекс. Бяха канени на вечеря с танци и той караше фолксвагена на Марго. — Та нали в края на краищата истината за Истън щеше да излезе наяве. За щастие женските инстинкти на Едуина проработиха навреме и ни спасиха от твоите.

— Е, това е вече наглост.

Той промени тона си.

— Признавам, че си напълно права. Истината е, че се държахме отвратително с момичето, и всички го знаят. Знам го и аз, защото четох всичко, свързано със случая. И Едуина го знае. И Нолан Уейнрайт. За щастие в края на краищата не се случи нищо лошо. Госпожа Нунес запази работата си, а нашата банка научи нещо, което ще ни помага да се справяме по-добре в бъдеще.

— С това вече мога да се съглася — каза Марго.

Разговорът приключи дотук — наистина голямо постижение, като се има предвид огромната любов и на двамата към спора.