Артър Хейли
Банкери (27)

8

Втората вечер във вилата на Куортърмейн на Бахамските острови бе съвсем различна от първата. И мъжете, и момичетата се бяха отпуснали и сближили. Роскоу Хейуърд веднага забеляза разликата. Причината беше ясна.

Интуицията му подсказваше, че Рита е прекарала предишната нощ с Харолд Остин, а Криста — с Байрън Стоунбридж. Той се надяваше, че те не мислят същото за него и Аврил. Домакинът явно знаеше истината — думите му тази сутрин бяха недвусмислени. Големия Джордж несъмнено бе подробно информиран за всичко, което ставаше или не ставаше в къщата му.

Вечерта беше прекрасна. След като пийнаха, насядали покрай басейна, те се преместиха на терасата, за да вечерят. Роскоу Хейуърд се развесели.

Той изпитваше съвсем искрено удоволствие от ухажването на Аврил, която не проявяваше признаци на недоволство за това, че я бе отпратил предишната нощ. Хейуърд успя да устои на нейните невероятни изкушения и смяташе, че не е необходимо да се отказва от приятната й компания. Причина за еуфоричното му настроение бе и появилата се възможност за делови контакти на банката със Сънеко, както и неочакваното, зашеметяващо предложение да стане член на управителния съвет на Съпранешънъл. Всичко това щеше да издигне значително престижа му в Първа търговска американска банка. Избирането му за президент на банката изглеждаше много по-сигурно.

Преди вечеря той проведе кратка среща с финансиста на Съпранешънъл Стенли Инчбек. Инчбек бе пооплешивял, преливащ от енергия нюйоркчанин. Двамата решиха да уточнят подробностите около заема, докато летят на север на другия ден. Останалото време Инчбек прекара в кабинета на Куортърмейн. Той не се появи нито докато пиеха около басейна, нито на вечеря.

От прозореца на стаята си на втория етаж Роскоу Хейуърд беше забелязал, че Куортърмейн и Байрън Стоунбридж се разхождаха в градината близо час преди вечеря, увлечени в сериозен разговор. Те бяха далеч от вилата, за да дочуе темата на разговора им, но по всичко личеше, че Големия Джордж убеждаваше в нещо събеседника си. Вицепрезидентът го прекъсваше от време на време, като най-вероятно му задаваше въпроси. Хейуърд си спомни репликата на игрището за голф за „стабилния кредитен баланс във Вашингтон“ и се запита кой ли от многобройните интереси на Съпранешънъл бе обект на разговора им. Вероятно никога нямаше да узнае това.

След вечерята, в хладния, наситен с приятни ухания мрак, Големият Джордж се прояви още веднъж като чудесен домакин. Той обгърна с две ръце чашата с гравирано „К“ и обяви:

— Тази вечер няма да ходим никъде. Тържеството продължава тук.

Икономът, сервитьорите и музикантите се бяха оттеглили незабелязано.

Рита и Аврил, които пиеха шампанско, възкликнаха в един глас:

— Тържество тук?!

Бай Стоунбридж също прояви интерес:

— Какво по-точно тържество?

— Вихрено тържество — обяви Криста, като едва доловимо завалваше думите от изпитото вино и шампанско. — Тържество с къпане. Искам да плувам.

— Че какво те спира? — подхвърли Стоунбридж.

— Нищо, Бай, скъпи! Абсолютно нищо! — С няколко плавни движения Криста остави на масата чашата с шампанско, събу обувките си, откопча колана си и дългата зелена рокля се свлече в краката й. Отдолу имаше само бикини. Тя ги свали и побутна с крак встрани. Повече нямаше какво да съблича.

Гола, усмихната, със съвършени пропорции на тялото, стегнати гърди и дълга черна коса, тя приличаше на оживяла скулптура. Криста прекоси бавно терасата, слезе до осветения плувен басейн и се хвърли във водата. Тя преплува басейна, обърна се и извика на останалите:

— Чудесно е! Идвайте!

— Господи — каза Стоунбридж, — кълна се, че ще го направя!

Той разкопча спортната си риза, събу панталоните и обувките си и гол като Криста, макар и не толкова привлекателен, слезе по стълбите и се хвърли в басейна.

С тих смях Мунбийм също се съблече, последвана от Рита.

— Чакайте! — извика Остин. — Идва още един смелчага!

Роскоу Хейуърд, който бе наблюдавал Криста със смесица от изненада и възхищение, забеляза, че Аврил е застанала точно до него.

— Роси, мили, разкопчай ми ципа — каза тя и се обърна с гръб.

Той се опита да достигне върха на ципа й, както беше седнал.

— Изправи се, глупчо — каза Аврил.

Той стана, а тя опря гръб в него с леко извърната глава, излъчвайки топлина и благоухание.

— Готово ли е?

Роскоу не можеше да се концентрира.

— Не, изглежда че…

Аврил посегна към гърба си.

— Чакай, остави на мен.

Тя смъкна ципа до края, размърда рамене и роклята се смъкна в краката й. После отметна назад червената си коса — един жест, който Роскоу вече бе забелязал.

— Е, какво чакаш? Разкопчай ми сутиена.

Ръцете му трепереха и той не можеше да откъсне очи от тялото й. Сутиенът падна. Но ръцете му останаха там, където бяха…

С леко, грациозно движение Аврил се обърна към него. Наведе се и го целуна страстно по устните. Ръцете му докоснаха твърдите й, изпъкнали гърди. Изглежда съвсем несъзнателно пръстите му се размърдаха, а след това се притиснаха към плътта й. Топли вълни като електрически ток преминаха през тялото му.

— О — възкликна Аврил, — колко е хубаво. Идваш ли в басейна?

Той поклати отрицателно глава.

— Тогава ще се видим по-късно.

Прекрасна в голотата си, тя се обърна и тръгна като истинска гръцка богиня към останалите петима, които се плискаха в басейна.

Куортърмейн седеше встрани от масата, на която бяха вечеряли. Той отпи от коняка си и закачливо изгледа Хейуърд:

— И аз не съм по плуването. Макар че понякога човек може да си го позволи, особено в компания на приятели.

— Така е. А аз наистина се чувствам сред приятели.

Хейуърд отново седна. Свали очилата си и започна да ги бърше. Беше се овладял. Мигът на ужасната слабост бе преминал.

— Единственият проблем е, че понякога човек отива по-далеч, отколкото е имал намерение. Но важното е да съумее да се овладее, нали?

Големия Джордж се прозя.

Мъжете и момичетата излязоха от басейна, избърсаха се с големи хавлиени кърпи и заобличаха дрехите си, струпани накуп до басейна.

След около два часа Аврил придружи Роскоу Хейуърд до стаята му. Отначало смяташе да не й позволява да идва с него, но след това промени решението си, защото беше убеден в силата на своята воля и в това, че няма да се поддаде на някакви еротични импулси. Чувстваше се достатъчно сигурен, за да каже закачливо:

— Лека нощ, мила. Да, знам, че телефонният ти номер е седем, но те уверявам, че няма да имам нужда от нищо.

Аврил го изгледа с дяволита усмивка, след това се обърна и си тръгна. Той веднага затвори и заключи вратата на стаята и тананикайки си под носа, заоправя леглото.

Когато си легна, разбра, че няма да може да заспи.

Лежа буден около час, отхвърлил всички завивки. През отворения прозорец до слуха му достигаше приспивно жужене и далечният шум от разбиващите се на брега вълни.

Независимо от положените усилия, всичките му мисли бяха насочени към Аврил.

Аврил… такава, каквато я бе видял и докоснал… толкова красива, че дъхът му спираше, гола и желана. Той несъзнателно мърдаше пръстите си и имаше чувството, че отново докосва с тях големите й, стегнати, с изпъкнали зърна гърди.

А през цялото време тялото му… изпълнено със страст и желание… се надсмиваше над демонстрираната от него праведност.

Опитваше се да насочи мислите си към нещо друго — към банката, към заема за Съпранешънъл, към мястото в управителния съвет, което Куортърмейн му бе обещал. Но мислите за Аврил се връщаха по-силни от всякога и беше невъзможно да ги пропъди. Припомняше си краката й, бедрата й, устните й, нежната й усмивка, топлината й, парфюма й… и нейната достъпност.

Стана и почна да се разхожда, като се мъчеше да се разсее… Но нищо не се получаваше.

Спря до прозореца и забеляза, че на небето се е появила ярка луна, не пълен, а три четвърти кръг. Лунната светлина обливаше градината, плажа и морето с бяла, нереална светлина. Припомни си една отдавна забравена фраза: Нощта бе създадена за любов… от луната.

Отново започна да се разхожда, после пак застана до прозореца.

На два пъти тръгва към масичката до леглото, върху която бе телефонът. И двата пъти намери сили и решителност да се върне.

Но третия път не се върна. Сграбчи слушалката в ръката си и от гърдите му се откъсна странен стон — някаква смесица от страдание, страх, самообвинение, върховно вълнение и божествено очакване.

Твърдо и решително, той натисна бутон номер седем.