Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Pet Sematary, 1983 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Весела Прошкова, 1993 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 264 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- Boman (2008)
- Корекция
- nqgolova (2008)
- Допълнителна корекция
- NomaD (2008)
- Допълнителна корекция
- sir_Ivanhoe (2008)
Издание:
Стивън Кинг. Гробище за домашни любимци
Издателска къща „Плеяда 7“, София, 1993
Превела от английски Весела Прошкова
Редактор Александра Божкова
Художник: Петър Станимиров
Предпечатна подготовка ИК „Плеяда 7“
ISBN 954-409-083-5
История
- — Добавяне
- — Добавяне на анотация (пратена от meduza)
- — Допълнителна редакция: sir_Ivanhoe
Статия
По-долу е показана статията за Гробище за домашни любимци от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Гробище за домашни любимци | |
Pet Sematary | |
Автор | Стивън Кинг |
---|---|
Първо издание | 1983 г. САЩ |
Издателство | Doubleday |
Оригинален език | английски |
Жанр | ужаси |
Вид | роман |
Предходна | Кристин |
Следваща | Цикълът на върколака |
Гробище за домашни любимци (на английски: Pet Sematary) е роман на ужасите на Стивън Кинг. През 1984 г. книгата е номинирана за Световната награда за фентъзи. По романа са създадени две филмови екранизации – една през 1989 г., която се сдобива с продължение през 1992 г., и втора, която излиза през 2019 г.
Сюжет
В книгата се разказва за младо семейсто, местещо се от Чикаго в малкото градче Лъдлоу. Мъжът – лекар, млада и привлекателна съпруга, сладко малко момиченце и по-малкото 2-годишно братче. Всичко изглежда перфектно, дори гальовната котка на семейство Крийд. Но скоро след преместването и запознанството с възрастния им съсед Джъд, те откриват, че всичко далеч не е толкова перфектно, колкото на пръв поглед. В гората зад къщата им, недалеч в гробището за домашни любимци, се крие смразяваща кръвта рядко срещана същност. Много по-страшна от самата смърт и далеч по-опасна.
ЕПИЛОГ
Полицаите дойдоха късно следобед. Разпитаха Луис, но не изказаха никакви подозрения. Пепелта все още бе топла и огледа на пожара не можеше да започне. Луис старателно отговаряше на всичките им въпроси и полицаите изглеждаха доволни от показанията му. За щастие, разговаряха навън и Луис носеше шапка. Ако видеха белите му коси, служителите на закона положително щях да се усъмнят. Това щеше да е лошо. Добре, че той носеше грубите си градинарски ръкавици, защото ръцете му бяха разранени и разкървавени.
Тази вечер Луис реди пасианси дълго след полунощ.
Точно когато отново подреждаше картите върху масата, дочу отварянето на задната врата.
„Каквото посееш, това ще пожънеш и то си е вечно твое“ — помисли си Луис Крийд.
Дочу приближаването на бавни, скърцащи стъпки, но не се обърна. Очите му останаха вперени в картите. Видя дама пика и я покри с ръка.
Стъпките спряха точно зад него.
Тишина.
Ледена ръка докосна рамото на Луис. Гласът на Рейчъл бе дрезгав като че гърлото й беше пълно с пръст.
— Скъпи — каза тя.