5
Хамалите си отидоха към девет. Ели и Гейдж, изтощени от умора, вече спяха в новите си стаи; Гейдж в малкото си кошче, Ели върху проснат на пода дюшек, заобиколена от планина от кашони, съдържащи безбройните й цветни моливи (неподострени, счупени и притъпени), колекцията й от плакати с героите на „Сизъм стрийт“, книжките й с картинки, дрехите й и Бог знае още какво. Естествено, Чърч спеше до нея, като от време на време от гърлото му се изтръгваше прегракнало ръмжене, което трябваше да мине за мъркане.
Няколко часа по-рано Рейчъл бе обиколила къщата, прегърнала Гейдж, докато се опитваше да налучка къде са поставени мебелите и даваше нареждания на хамалите за пререждането им. За щастие Луис не бе изгубил чека за работниците — откри го във външния си джоб, заедно с петдесетте долара за бакшиш. Когато камионът най-сетне се изпразни, той връчи на хамалите чека и парите, кимна в отговор на благодарностите им, подписа разписката и застана на верандата, докато ги наблюдаваше как крачат към големия камион. Навярно ще спрат в Бангор и ще пийнат по няколко бири, за да прочистят гърлата си от праха. Хрумна му, че една-две бири навярно ще се отразят добре и на самия него и внезапно си спомни за поканата на Джъд Крендъл.
Двамата с Рейчъл седяха на кухненската маса и внезапно Луис забеляза тъмните кръгове под очите й.
— А сега — право в леглото — нареди той.
— По заповед на лекаря, а? — промълви Рейчъл и се опита да се усмихне.
— Точно така.
— Добре — отвърна тя и се изправи. — Уморена съм до смърт, а Гейдж положително ще ме събуди през нощта. Ще си легнеш ли заедно с мен?
Луис се поколеба за миг и отвърна:
— Още не. Знаеш ли, онзи старец, дето живее от другата страна на улицата…
— На пътя. Не забравяй, че сме в провинцията, където няма улици, а пътища. Казва се „от другата страна на пътя“ или както би се изразил Джъд Крендъл „от другата страна на патя“.
— Е, все едно. Знаеш ли, старецът ме покани на чаша бира и май ще приема предложението му. Гроги съм, но се чувствам прекалено пренапрегнат, за да заспя.
Рейчъл усмихнато заяви:
— Сигурна съм, че ще ти се наложи да изслушаш оплакванията на Норма Крендъл и подробно описание на леглото й.
Луис също се засмя и си помисли колко забавно — забавно и понякога дори страшничко — е умението на съпругите след няколко години съвместен живот да четат мислите на мъжете си.
— Човекът ни се притече на помощ, когато имахме нужда от него — опита се да се оправдае той. — Нямам нищо против да му направя малка услуга.
— А-ха, нещо като разменна търговия.
Луис сви рамене; нямаше желание, нито можеше да й обясни необяснимата симпатия, която от пръв поглед бе изпитал към стареца, затова предпочете да попита:
— Какво представлява жена му?
— Много е симпатична — отвърна Рейчъл. Гейдж дори й позволи да го подържи на скута си. Останах безкрайно изненадана, защото беше доста уморен, пък и добре знаеш, че трудно се сприятелява с непознати дори когато е в най-добрата си форма. Освен това, Норма измъкна отнякъде кукла и позволи на Ели да си поиграе с нея.
— Смяташ ли, че артритът й е напреднал.
— По всичко личи, че доста страда.
— Да не би да е в инвалиден стол?
— Не…, но се движи много бавно, а пръстите й… — Рейчъл протегна тънките си пръсти и ги сви като нокти на граблива птица, за да илюстрира думите си.
Луис кимна, а тя продължи:
— Не закъснявай много, Лу. Знаеш, че се страхувам да спя сама в непозната къща.
— Скоро ще я опознаеш — каза Луис и я целуна.
