Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Pet Sematary, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 253 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Boman (2008)
Корекция
nqgolova (2008)
Допълнителна корекция
NomaD (2008)
Допълнителна корекция
sir_Ivanhoe (2008)

Издание:

Стивън Кинг. Гробище за домашни любимци

Издателска къща „Плеяда 7“, София, 1993

Превела от английски Весела Прошкова

Редактор Александра Божкова

Художник: Петър Станимиров

Предпечатна подготовка ИК „Плеяда 7“

ISBN 954-409-083-5

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от meduza)
  3. — Допълнителна редакция: sir_Ivanhoe

Статия

По-долу е показана статията за Гробище за домашни любимци от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Гробище за домашни любимци
Pet Sematary
АвторСтивън Кинг
Първо издание1983 г.
САЩ
ИздателствоDoubleday
Оригинален езиканглийски
Жанружаси
Видроман
ПредходнаКристин
СледващаЦикълът на върколака

Гробище за домашни любимци (на английски: Pet Sematary) е роман на ужасите на Стивън Кинг. През 1984 г. книгата е номинирана за Световната награда за фентъзи. По романа са създадени две филмови екранизации- една през 1989 г. (която се сдобива с продължение през 1992 г.) и втора, която излиза през 2019 г.

Сюжет

В книгата се разказва за младо семейсто, местещо се от Чикаго в малкото градче Лъдлоу. Мъжът – лекар, млада и привлекателна съпруга, сладко малко момиченце и по-малкото 2-годишно братче. Всичко изглежда перфектно, дори гальовната котка на семейство Крийд. Но скоро след преместването и запознанството с възрастния им съсед Джъд, те откриват, че всичко далеч не е толкова перфектно, колкото на пръв поглед. В гората зад къщата им, недалеч в гробището за домашни любимци, се крие смразяваща кръвта рядко срещана същност . Много по-страшна от самата смърт и далеч по-опасна.

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

31

Така премина първата им зима в новия дом. Вярата на Ели в съществуването на дядо Коледа се възвърна — поне временно — от стъпките пред и в камината. Гейдж тържествено се зае с разопаковане на подаръците си, като от време на време пъхаше в устата си по някое парче хартия, което му се бе сторило особено апетитно. Тази година и двете деца още по обяд решиха, че кутиите от играчки са по-интересни от съдържанието им.

В навечерието на Нова година, семейство Крендъл дойдоха да опитат егнога[1] на Рейчъл. Луис се хвана, че тайно наблюдава Норма.

Бледото й лице и прозрачната й кожа му навяваха неприятни спомени. Баба му навярно би казала, че Норма „клони към залез“ и навярно нямаше да сбърка и фразата му се стори странно подходяща. Изведнъж забеляза, че обезобразените й от артрит ръце са покрити с кафяви петна, косата й бе изтъняла. Старците си отидоха около десет и семейство Крийд посрещнаха Новата година пред телевизора. Оказа се, че Норма ги посещава за последен път.

По време на ваканцията Луис често се чувстваше уморен и раздразнен — навярно лошото му настроение отчасти се дължеше на отвратителното време — навън валеше дъжд и снегът се топеше. Единственото му утешение бе, че поради затоплянето ще спестят малко от разходите по отоплението. Той запълваше свободното си време с изработване на етажерки и допълнителни шкафове, необходими на Рейчъл. На двайсет и трети януари, денят за започване на новия семестър, той с радост потегли към университета.

Очакваната грипна епидемия най-сетне се разрази след по-малко от седмица от започването на семестъра. Въпреки че не беше много сериозна, Луис беше много зает — понякога работеше по десет-дванайсет часа дневно и се прибираше у дома като пребит…, но не и нещастен.

На двайсет и девети януари зимата отново напомни за себе си. Развихри се снежна буря, след която в продължение на цяла седмица температурите бяха под нулата. Луис преглеждаше гипсираната ръка на някакъв студент, който хранеше отчаяни (и според Луис, напълно неоснователни) надежди, че ще може да играе бейзбол през пролетта. В този момент санитарката-доброволка пъхна глава през вратата и му съобщи, че жена му го търси по телефона.

Луис отиде в кабинета си и вдигна слушалката. Дочу плача на Рейчъл и сърцето му се сви. Помисли си: „Сигурно Ели е паднала от шейната и си е счупила ръката, или пък е получила фактура на черепа“. Спомни си за шестимата младежи с тобогана и се разтревожи още повече.

— Нещо се е случило с децата, нали, Рейчъл? — запита той. — Рейчъл?

— Не, не — отвърна тя и се разплака още по-силно. — Децата са добре, Лу. Става дума за Норма, Норма Крендъл — умря тази сутрин, към осем часа. Джъд каза, че се е случило веднага след закуска. Той дойде да провери дали си вкъщи — съобщих му, че си излязъл преди час. Изглеждаше напълно объркан и зашеметен и… толкова стар. Слава Богу, че Ели вече беше отишла на училище, а Гейдж е прекалено малък, за да разбере какво се е случило…

Луис свъси вежди и откри, че въпреки тревогата си от неприятната новина, първата му мисъл е за Рейчъл — по гласа й се опита да разбере дали е получила стрес. Страхът й от смъртта не беше нещо ново. Всъщност не беше страх, а чувство, което Луис не можеше точно да определи, защото то се таеше някъде дълбоко в душата й и диктуваше цялото й поведение. Смъртта беше ужасяваща тайна, която децата в никакъв случай не бива да научават. Отношението на Рейчъл към въпроса много напомняше викторианската епоха, когато хората били убедени, че гнусната истина за секса не бива да се разкрива на децата.

— Господи! — възкликна той. — Пак ли сърцето?

— Не знам — отвърна Рейчъл. Беше престанала да плаче, но гласът й бе задавен и дрезгав. — Луис, няма ли да дойдеш? Нали си негов приятел, той навярно има нужда от тебе.

Нали си негов приятел.

„Всъщност е точно така — леко изненадан установи Луис. — Никога не съм предполагал, че ще се сприятеля с осемдесет и четири годишен старец, но ето, че на практика се получи точно така“. Разсеяно си помисли, че е по-добре да са приятели, заради тайната помежду им. Навярно Джъд бе разбрал, че са се сприятелили дълго преди Луис да го осъзнае. Старецът му бе помогнал в затруднението му и въпреки неприятностите, последвали възкресяването на котарака, въпреки разкъсаните мишки и птици, Луис имаше чувството, че Джъд е постъпил правилно или поне милосърдно. Сега трябваше да направи всичко, за да утеши приятеля си дори ако се наложи да играе ролята на разпоредител на погребението на Норма.

— Веднага тръгвам — каза той на Рейчъл и затвори телефона.

Бележки

[1] Egg-nog — Традиционно топло новогодишно питие, приготвено от яйце, разбито с мляко и алкохол — Бел. пр.