19
Рейчъл повери Гейдж на грижите на Миси Дендридж и сама закара Чърч при ветеринаря. Вечерта Ели остана будна до късно, шумно се оплакваше, че не може да спи без котарака и искаше вода, чаша след чаша. Накрая на Луис му писна и заяви, че ако продължава така, ще подмокри леглото. Думите му накараха Ели да избухне в толкова силен плач, че той и жена му учудено се спогледаха.
— Притеснява се за Чърч — каза Рейчъл. — Остави я да свикне, Лу. Ще се оправи.
— Тези истерии не могат да продължават безкрайно — отвърна Луис. — Надявам се, че скоро ще й мине.
Оказа се, че е прав. След няколко минути дрезгавите, гневни викове на Ели замряха, заменени от хълцания и въздишки, сетне настъпи тишина. Луис се качи в стаята й и у я намери седнала на пода, прегърнала здраво до гърдите си кошчето на котарака, в което той благоволяваше да спи много рядко. Луис го издърпа от ръцете й, сложи я в леглото, нежно отметна косата от потното й челце и я целуна. Тласкан от импулсивно хрумване, отиде в съседната стаичка, която служеше за кабинет на Рейчъл и набързо надраска с големи букви върху лист хартия: ВРЪЩАМ СЕ УТРЕ. ОБИЧАМ ТЕ — ЧЪРЧ. Постави бележката на дъното на кошчето и се върна в леглото при Рейчъл. Любиха се, сетне заспаха в прегръдките си.
Чърч се завърна в петък. Идването му съвпадна с края на първата работна седмица на Луис. Ели устрои тържествено посрещане на котарака; похарчи част от джобните си пари, за да купи любимата му храна и дори за малко да плесне Гейдж, задето се е осмелил да го погали. Постъпката й накара малкия да избухне в сълзи, което никога не би последвало след забележка, направена от родителите му. Укорът от страна на Ели бе равностоен на упрек от самия Бог.
Луис не можеше да погледне към Чърч, без да се почувства някак си тъжен. Съзнаваше, че е глупаво и все пак му ставаше мъчно. Нямаше нито следа от предишната самонадеяност на котарака; животното вече не се движеше като пъргав каубой, а пристъпваше внимателно, подобно на човек, който се възстановява след тежка болест. Позволяваше на Ели да го храни с ръка и вече не проявяваше никакво желание да излиза, дори само до гаража.
Беше се променил. Но в крайна сметка навярно промяната бе за добро.
Очевидно, нито Ели, нито Рейчъл забелязваха разликата.
