Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Hotel, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 75 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
hammster (2008)

Издание:

Артър Хейли. Хотел

Второ издание

Издателска къща „Иван Вазов“, София, 1990

 

Преводач: Пламен Матеев, 1988

Рецензент Александър Бояджиев

Редактор Кръстан Дянков

Художник Бисер Дамянов

Художествен редактор Мария Табакова

Технически редактор Станка Милчева

Коректор Светомир Таков

Дадена за набор декември 1990 г. Подписана за печат март 1991 г. Излязла от печат февруари 1991 г. Печатни коли 27,50. Издателски коли 24,83.

Формат 60/84/16. Код 27/9536625531/5637-250-88. Поръчка № 3/63/36. Цена 14,38 лв.

Печат ДФ „Дунав-прес“, Русе

Завършване Ф „Абагар“, В. Търново

 

Doubleday & Company, Inc. New York, 1965 A Bantam Book

История

  1. — Добавяне

18

След изминалия ден като успокояващ балсам над града бавно припадаше здрач. Скоро, помисли си Питър, ще настъпи нощта със съня и кратките часове на забравата. Утре неотложните събития от изминалия ден щяха да преминат в сянка. И ето сумракът вече бележеше първите минути на онези часове, които накрая изцеляваха всяка болка.

Ала още много нощи и дни трябваше да изминат, докато участниците в събитията от този ден се отърсят от преживяната трагедия и ужаса. Много вода от Лета[1] ще трябва да изтече, за да премине всичко в забрава.

Работата, а не безделието, помагаше на ума да превъзмогне всичко това.

А от първите часове на следобеда работа имаше колкото щеш.

Останал сам в кабинета си на мецанина, Питър прегледа извършеното и предстоящото.

Тъжният и мъчителен процес по установяване самоличността на загиналите и уведомяването на близките им накрая беше приключил. Беше започнала подготовката за погребенията, за които хотелът можеше да окаже съдействие.

А малкото, което можеше да се направи за ранените, извън грижите в болничните заведения, вече бе свършено.

Аварийните отреди от пожарната и полицията отдавна си бяха отишли. На тяхно място пристигнаха монтьорите от асансьорния сервиз, които внимателно проучваха всеки детайл от оборудването на асансьорите в хотела. Щяха да работят цялата вечер и на следващия ден. Междувременно някои от асансьорите бяха пуснати в движение.

Предвкусвайки с мрачно настроение големите суми, които трябваше да бъдат изплатени, застрахователните агенти усилено разпитваха свидетелите и записваха фактите.

В понеделник група от специалисти от Ню Йорк щеше да пристигне и да изготви план за подмяната на механизмите на всички пътнически асансьори с нови. Това щяха да бъдат първите големи разходи на новото ръководство Албърт Уелс-Демпстър-Макдермот.

Молбата на главния механик за излизане в оставка лежеше на бюрото на Питър. Смяташе да се съгласи.

Главният механик, Док Викърн, трябваше да бъде изпратен с нужното уважение и да му бъде отредена заслужена пенсия за дългогодишната му служба в хотела. Питър щеше да се погрижи за всичко.

И за мосю Ебран, главния готвач, също щеше да се погрижи. Само че неговото пенсиониране трябваше да приключи по-бързо и на негово място да бъде издигнат Андре Лемю.

От младия Андре Лемю — с идеите си за създаване на специализирани ресторанти, интимни барове и промените за целия хранителен комплекс — щеше да зависи много от бъдещото развитие на „Сейнт Грегъри“. Хотелите не разчитат единствено на предлагането на стаи. Те могат да бъдат заети всеки ден и пак да се стигне до фалит. Източникът на печалбите идваше от специалните услуги, като от конгресите, вечерите в ресторантите и баровете.

Трябваше да се пристъпи към назначаването и на други служители, към реорганизация на отделите и ново разпределение на задачите. Като отговорен вицепрезидент Питър щеше да бъде зает в по-голямата част от времето с ръководна дейност. Необходим му беше помощник-главен управител, който да наблюдава текущата работа в хотела. Назначеният на тази длъжност трябваше да бъде млад, енергичен, и когато се налага, привърженик на строга дисциплина, но и да умее да се разбира с по-възрастните сътрудници. За такава длъжност би бил подходящ дипломант от колежа по хотелско дело. Питър реши в понеделник да позвъни на декана на Корнелския университет Робърт Бек. Деканът поддържаше връзки с много от бившите си изявени студенти. Вероятно имаше човек подръка.

Независимо от трагичните събития през изминалия ден трябваше да се мисли и за бъдещето.

Личните му планове бяха свързани с Кристин. Тази мисъл го въодушевяваше и вълнуваше. Предстоеше им да уточняват много неща. Но той знаеше, че това ще се уреди. Преди малко Кристин си тръгна за дома си в „Джентили“. Не след дълго и той щеше да я последва.

Очакваха го и други недотам приятни проблеми. Преди час капитан Йолис от нюорлийнската полиция се отби в кабинета на Питър. Беше приключил току-що разговора си с кройдънската дукеса.

— Когато си в нейната компания — каза Йолис, — седиш и не проумяваш какво се таи под това непоклатимо ледено покритие. Жена ли е? Съзнава ли наистина как е умрял мъжът й? Видях тялото му, Боже Господи! Да не се случва с никого! Та тъкмо затова беше и дошла. Малко жени биха издържали на тази гледка. А в нея нищо не трепна. Никакво съчувствие и никакви сълзи. Само отметна глава назад, както тя умее, и погледна високомерно. Ако трябва да ви кажа истината като мъж — тя ме привлича. Обхваща те някакво желание да разбереш каква е в действителност — детективът млъкна и се замисли. — Да — добави сетне Йолис в отговор на въпроса на Питър, — ние ще я обвиним в съучастие и ще я арестуваме след погребението. А какво ще стане след това — дали съдът ще я изпрати в затвора, ако защитата поддържа тезата, че мъжът й я е подвел към съучастничество, а той самият е мъртъв… Всъщност ще видим.

Огилви бил вече подведен под отговорност, съобщи полицаят.

— Обвинен е в съучастие, а по-късно навярно ще му добавят и нови обвинения. Ще реши прокурорът от окръжния съд. При всяко положение, ако смятате да му пазите място, не разчитайте на него през следващите години.

— Съвсем не разчитаме.

Реорганизацията на охраната в хотела заемаше едно от първите места в списъка със задачи на Питър.

След като капитан Йолис си замина, кабинетът утихна. Свечеряваше се. Подир малко Питър чу как някой отвори външната врата. На вратата на кабинета се почука и той отговори:

— Влез!

Беше Алоисиъс Ройс. Младият негър носеше поднос с кана мартини и чаша. Остави подноса на бюрото.

— Реших, че няма да имате нищо против да опитате това.

— Благодаря — каза Питър. — Но аз никога не пия сам.

— Очаквах, че ще ми го кажете — и Ройс извади от джоба си още една чаша.

Отпиха мълчаливо. Преживяното през деня все още тегнеше в душите им, за да се отдадат на веселие и наздравици.

— Доведохте ли госпожа Лаш? — попита Питър.

Ройс кимна.

— Закарах я направо в болницата. Наложи се да минем през отделни входове, но вътре се срещнахме и аз я отведох при господин О’Кийф.

— Благодаря ви.

След позвъняването на Къртис О’Кийф Питър трябваше да намери човек, комуто можеше да разчита. Затова помоли тъкмо Ройс да отиде там.

— Когато пристигнахме, бяха свършили операцията. Ако няма усложнения, младата дама, госпожица Лаш, ще се оправи.

— Радвам се да чуя това.

— Господин О’Кийф ми каза, че щели да се оженят, след като тя оздравее. Изглежда, тази идея се хареса и на майката.

— Надявам се, че на много майки ще им хареса — отвърна Питър с лека усмивка.

Настъпи мълчание, а после Ройс рече:

— Разбрах за срещата тази сутрин. За вашето становище и после как всичко се обърнало.

Питър кимна.

— В хотела няма да има повече сегрегация. Напълно. Отсега нататък.

— Допускам, че очаквате да ви благодаря. За това, че сте ни предоставил това, което ни се пада по право.

— Не — каза Питър. — А вие отново ставате язвителен. Все пак ми е любопитно да разбера дали сте решил да останете при У.Т. Знам, че това ще му се понрави, а пък и вие ще бъдете напълно свободен. В хотела има доста работа от юридически характер. Бих могъл да се погрижа да поемете известна част от нея.

— Много съм ви благодарен — каза Ройс. — Но отговорът ми е отрицателен. Вече казах на господин Трент днес следобед — ще си отида веднага щом се дипломирам — той отново наля мартини и се загледа в чашата си. — Ние сме в състояние на война, вие и аз — ние имаме коренно различни позиции. И докато сме живи, това няма да се промени. Ще се постарая с придобитите юридически познания да помогна на събратята си. Очаква ни голяма борба — и от правно, а също от всякакво друго естество. Тя няма да бъде винаги честна и от наша, и от ваша страна. Но ако сме несправедливи, нетолерантни и неблагоразумни, трябва да знаете, че сме го научили от вас. И нас, и вас ни очакват неприятности. А вие тук също ще си получите заслуженото. Вие премахнахте сегрегацията, но това не е всичко. Очакват ви проблеми с онези наши сънародници, които няма да одобрят вашите действия, и с негрите, които няма да се държат добре и ще ви създават неприятности, защото просто са си такива. А какво ще правите с негрите алармаджии, с негрите тарикати или с полупияните негри ромеовци? И такива има сред нас. Когато белите се държат по този начин, вие преглъщате неприятната страна, опитвате се да се усмихнете и много пъти намирате извинения. Но ако това се случи с негри, какво ще правите тогава?

— Може би няма да е лесно — каза Питър. — Ще се опитам да бъда обективен.

— Вие ще бъдете, но другите няма да бъдат обективни. И всъщност това ще бъде войната. Само едно е хубаво.

— И какво е то?

— Понякога ще има и примирия. — Ройс взе каната и празните чаши. — Имам чувството, че сега беше едно от тях.

 

 

Бе вече нощ.

За хотела беше отминал поредният работен ден. Той се различаваше от останалите, но въпреки неочакваните събития всекидневната работа беше продължила своя ход. Резервации, настаняване на гости, административни задължения, работеха инженерите, гаражът, счетоводството, кухните… всички бяха насочили усилията си към единствената проста задача. Да посрещнат пътника, да го приемат, да му предоставят възможност да си почине и да го отпратят оттатък.

Скоро цикълът щеше да започне отново.

Уморен, Питър Макдермот се приготви да си върви. Угаси осветлението в кабинета и като излезе, премина през целия мецанин. На едно огледало до стълбището към фоайето видя отражението си. За пръв път забеляза, че костюмът му е измачкан и изцапан. Станало е, припомни си той, когато се проврях под развалините на асансьора при умиращия Билибой.

Опита се да пооправи сакото, като прокара ръка по него. Някакво леко прошумоляване го накара да бръкне в джоба си и пръстите му напипаха лист хартия. Извади го и си спомни. Беше бележката, която Кристин му подаде, когато той излезе от съвещанието — съвещанието, на което бе поставил кариерата си на карта и бе спечелил.

Беше забравил за бележката. Разгърна я с любопитство и прочете: „Хотелът ще бъде чудесен, защото ще прилича на човека, който го ръководи.“

А отдолу Кристин бе написала с по-ситен почерк: „П. П. Обичам те.“

И като се усмихна, той се упъти с широки крачки към фоайето на своя хотел.

Бележки

[1] Реката на забравата в царството на ада (гр.) — Бел.пр.

Край
Читателите на „Хотел“ са прочели и: