Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Hotel, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 75 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
hammster (2008)

Издание:

Артър Хейли. Хотел

Второ издание

Издателска къща „Иван Вазов“, София, 1990

 

Преводач: Пламен Матеев, 1988

Рецензент Александър Бояджиев

Редактор Кръстан Дянков

Художник Бисер Дамянов

Художествен редактор Мария Табакова

Технически редактор Станка Милчева

Коректор Светомир Таков

Дадена за набор декември 1990 г. Подписана за печат март 1991 г. Излязла от печат февруари 1991 г. Печатни коли 27,50. Издателски коли 24,83.

Формат 60/84/16. Код 27/9536625531/5637-250-88. Поръчка № 3/63/36. Цена 14,38 лв.

Печат ДФ „Дунав-прес“, Русе

Завършване Ф „Абагар“, В. Търново

 

Doubleday & Company, Inc. New York, 1965 A Bantam Book

История

  1. — Добавяне

10

Трябваше да мине цяла нощ и цяла сутрин, за да може Ключаря да проумее, че това, което се бе случило, е истина, а не халюцинация. Когато откри отначало парите, които така невинно измъкна от президентския апартамент, той реши, че спи или пък сънува. Започна да се разхожда из стаята, за да се събуди. Но нищо не се промени. Изглежда той беше буден и сънуваше наяве. Объркан, Ключаря не можа да заспи до зори. После изпадна в дълбок, непробуден сън и отвори очи предиобед.

За Ключаря беше нещо обичайно да не пилее времето си през нощта.

Макар и да изпитваше съмнения към този невероятен дар на съдбата, той разработваше планове и предпазни мерки в случай, че той се окажеше наистина такъв.

Петнайсет хиляди долара в истински банкноти никога не бяха попадали в ръцете му през всичките тези години като професионален крадец. И още по-забележително бе това, че преди измъкването му от хотела с цялата сума трябваше да разреши смело два проблема. Първият се отнасяше до това, кога и как да напусне „Сейнт Грегъри“. А вторият беше свързан с пренасянето на самите пари.

През изминалата нощ намери разрешение и за двата.

На тръгване от хотела не бива да привлича към себе си ничие внимание. Това означаваше, че трябва да оформи редовно документите си на рецепцията и да заплати сметката. Всяко друго действие би било равнозначно на чисто безумие, демонстрация на безчестие и опасност да си навлече преследвачи.

Щеше му се да напусне хотела веднага, но потисна това изкушение. Ако се обадеше на рецепцията късно вечерта, вероятно би се наложило да обсъди необходимостта от допълнително заплащане за използуването на стаята на другия ден, а това означаваше да насочи прожекторите към себе си. Нощният администратор щеше да го запомни и после би могъл да го опише. И други биха го забелязали, ако фоайето е празно, което беше възможно в този час на денонощието.

Не! Най-добре ще е да уреди напускането си късно сутринта или предиобед, когато много други гости също си тръгват. Тогава наистина нямаше да го забележат.

Разбира се, това забавяне криеше опасности. Кройдънският дук и дукесата можеха да забележат изчезването на парите и да предупредят полицията. Това означаваше, че фоайето ще се напълни с полицаи, които ще проверяват всеки заминаващ гост. Но от друга страна, по нищо не личеше, че Ключаря е свързан с кражбата и би могъл да бъде заподозрян. Освен това нямаше голяма вероятност да проверяват багажа на всеки гост.

Ала понякога би могло да се случи и нещо необяснимо. Инстинктът показваше на Ключаря, че наличието на такава огромна сума в брой и по-точно обстоятелствата по нейното сдобиване бяха странни и дори подозрителни. Би ли могло това да породи някаква тревога? Все пак имаше вероятност да не се стигне дотам.

И като поразмисли, стори му се, че изчакването крие по-малка опасност. Вторият проблем беше свързан с изнасянето на парите от хотела.

Ключаря реши да ги изпрати по пощата на хотела, като адресира пратката на свое име в някой друг хотел в друг град, където щеше да се появи подир няколко дни. Беше използувал успешно този способ и по-рано. Но за съжаление прецени, че сумата е твърде голяма. Щяха да му бъдат необходими много пликове, които от своя страна също можеха да привлекат вниманието.

Трябваше да изнесе парите от хотела, но как?

Очевидно това не биваше да стане с дипломатическото куфарче, в което ги донесе от апартамента на дука и дукесата. Преди всичко трябваше да го унищожи. И Ключаря внимателно с зае с тази задача.

Куфарчето беше изработено от скъпа кожа и имаше хубава конструкция. Разглоби го старателно, а после с помощта на бръснарски ножчета го наряза на малки късчета. Работата напредваше бавно и той се отегчи. От време на време спираше да изхвърли парчетата в тоалетната, но без да прекалява, за да не привлече вниманието от съседните стаи.

Изминаха повече от два часа. Накрая от куфарчето останаха само металните заключалки и пантите. Ключаря ги прибра в джоба си. После излезе от стаята и тръгна да се разхожда по коридора на осмия етаж.

Близо до асансьорите имаше няколко пепелника с пясък. Той зарови пръсти в единия и напъха ключалките и пантите дълбоко в пясъка. Можеха и да ги намерят, но нямаше да е скоро.

По това време, час-два преди разсъмване, в хотела беше спокойно. Ключаря се върна в стаята и се зае да си опакова багажа, като остави само онова, което щеше да му бъде необходимо непосредствено преди заминаване. Постави багажа си в двата куфара, които бе донесъл във вторник сутринта. В по-големия натъпка петнайсетте хиляди долара, увити в мръсни ризи.

После все още замаян и невярващ, Ключаря заспа.

Беше нагласил будилника на девет часа, но или той не чу звънеца, или будилникът не беше звънял. Когато се събуди, наближаваше единайсет и половина и слънцето ярко светеше в стаята.

Сънят свърши поне едно. Ключаря най-сетне се убеди, че събитията от изминалата нощ са истина, а не илюзия. И моментното поражение чрез някакво вълшебство се превърна в блестящ триумф. Тази мисъл повиши духа му.

Обръсна се бързо и се облече, а после прибра и останалите неща и заключи куфарите.

Реши да ги остави в стаята и да слезе до рецепцията, за да си плати сметката и да разузнае положението във фоайето.

Преди това извади излишните ключове от стаи 449, 641, 803, 1062 и от президентския апартамент. Докато се бръснеше, забеляза, че ниско на една от стените на банята се намира капакът за водопроводните кранове. Отвинти го и пусна ключовете в дупката. Чу ги да падат един подир друг някъде далече долу.

Остави само своя ключ — 830, за да го предаде при освобождаване на стаята. Заминаването на мнимия Байрън Мийдър от хотел „Сейнт Грегъри“ трябваше във всяко отношение да премине спокойно.

Фоайето, както винаги, беше изпълнено с хора, без да се забелязват някакви признаци на необичаен прилив от посетители. Ключаря си плати сметката и в замяна момичето от рецепцията му отвърна с приятелска усмивка.

— Свободна ли е вече стаята, господине?

— След няколко минути ще я освободя. Само трябва да си взема куфарите.

Изпълнен със задоволство, той се запъти нагоре.

Като пристигна в стая 830, огледа внимателно наоколо. Нищо не беше оставил — нито парченце хартия, нито пък някоя недомислена дреболия като кибритена кутия или каквато и да е улика, издаваща неговата самоличност. С помощта на един мокър пешкир Ключаря изтри всички места, където можеше да са останали отпечатъци от пръстите му. После взе двата куфара и излезе.

Улови здраво големия куфар за дръжката. При мисълта, че трябва да прекоси фоайето и да излезе от хотела, пулсът му заби учестено и ръцете му се овлажниха.

Повика асансьора на площадката на осмия етаж. Докато чакаше, чу шума от слизащата кабина. Тя се спря на горния етаж, тръгна отново и пак спря. Пред ключаря се разтвориха вратите на четвърти асансьор.

Отпред стоеше кройдънският дук.

Обзет от внезапен ужас, на Ключаря му се прииска да се върне и да избяга. Но в следващия миг под въздействието на здравия разум се овладя и разбра, че срещата е случайна. Няколко бързи погледа му позволиха да се убеди в това. Дукът беше сам. Съдейки по изражението на лицето му, мислите на дука се рееха надалече.

Възрастният оператор от асансьора каза:

— Отиваме долу!

До него стоеше старши пиколото на хотела, когото Ключаря позна от срещите във фоайето. Забелязвайки двата куфара, старши пиколото попита:

Да ги взема ли, господине?

Ключаря поклати глава.

Когато влезе в асансьора, кройдънският дук и някакво красиво момиче отстъпиха назад, за да му направят място.

Вратите се затвориха. Операторът Сай Луин натисна ръчката на положение „надолу“. В този миг изтощеният метал пронизително изпищя и кабината на асансьора полетя неуправляема надолу.