Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Hotel, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 75 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
hammster (2008)

Издание:

Артър Хейли. Хотел

Второ издание

Издателска къща „Иван Вазов“, София, 1990

 

Преводач: Пламен Матеев, 1988

Рецензент Александър Бояджиев

Редактор Кръстан Дянков

Художник Бисер Дамянов

Художествен редактор Мария Табакова

Технически редактор Станка Милчева

Коректор Светомир Таков

Дадена за набор декември 1990 г. Подписана за печат март 1991 г. Излязла от печат февруари 1991 г. Печатни коли 27,50. Издателски коли 24,83.

Формат 60/84/16. Код 27/9536625531/5637-250-88. Поръчка № 3/63/36. Цена 14,38 лв.

Печат ДФ „Дунав-прес“, Русе

Завършване Ф „Абагар“, В. Търново

 

Doubleday & Company, Inc. New York, 1965 A Bantam Book

История

  1. — Добавяне

2

Асансьор номер четири започна отново да работи. Сай Луин, възрастният асансьорен оператор, който работеше непрекъснато през деня, се дразнеше от капризите на този асансьор, който беше започнал да се поврежда отпреди седмица и, изглежда, вървеше зле.

Миналата неделя асансьорът на няколко пъти отказа да изпълни заповедите му, макар и вътрешната, и външната врата да бяха добре затворени. Техникът каза на Сай, че същото се случило и в понеделник вечерта, когато господин Макдермот, заместник-главният управител, се намирал в него.

После в сряда някаква повреда извади от строя четвърти асансьор за няколко часа. Неизправност на някакво зацепва-що устройство, заявиха техниците, ала тяхната намеса не можа да предотврати новата повреда на следващия ден, когато четвърти асансьор три пъти отказа да потегли от петнайсетия етаж.

И ето днес този асансьор тръгваше и спираше рязко и внезапно на всеки етаж.

Сай Луин не беше задължен да си обяснява на какво се дължи това. Той не обърна особено внимание, когато чу главния механик Док Викъри да ръмжи, че трябвало „все да кърпи и да закърпва“, като се оплака, че му трябвали „сто хиляди долара, за да изкорми вътрешностите на асансьора и да ги замени с нови“. Та кой ли не би приел такава сумичка? Сай Луин непременно щеше да я вземе и затова всяка година спестяваше, та да си купи билет от лотарията, макар досега да не бе спечелил нито веднъж.

Но към такива ветерани като него в „Сейнт Грегъри“ се отнасяха с уважение и той реши утре да иска прехвърляне на друг асансьор. Защо не? Беше на работа тук вече двайсет и седем години и управляваше асансьори още преди да се родят някои нищожества с претенции, които работеха в хотела. Нека от утре някой друг да се заеме с четвърти асансьор и капризите му.

Наближаваше десет часът и хотелът започна да се изпълва с хора. Сай Луин отново натовари асансьора с пътници от фоайето, предимно участници в конгреси, прикачили значки с имената си към реверите, и започна да ги оставя по етажите до последния, петнайсети етаж. Когато тръгна в обратна посока, асансьорът се напълни до деветия етаж и се спусна до фоайето, без да спира. При последното пътуване той забеляза, че друсането беше изчезнало. Е, хубаво, каквато и да е повредата, рече си той, изглежда се е оправила от само себе си.

Едва ли би могъл да изпадне в по-голямо заблуждение.

Някъде високо над Сай Луин, кацнало като орлово гнездо върху покрива на хотела се намираше контролното помещение на асансьора. Там, в механичното сърце на четвърти асансьор, догаряха последните секунди полезен живот на едно електрическо реле. Причината, която никой не знаеше и не подозираше, се криеше в един малък бутален лост с размерите на гвоздей.

Лостът беше завинтен към миниатюрна бутална глава, която на свой ред привеждаше в действие три превключвателя. Единият от тях задействуваше и освобождаваше спирачките на асансьора, вторият подаваше електрически ток на мотора, а третият контролираше електрическата верига на генератора. Когато и трите работеха, асансьорната кабина се движеше плавно нагоре и надолу в отговор на подаваните команди. Но ако действуваха само два от превключвателите, а третият, който контролираше асансьорния мотор, се повредеше, кабината щеше да падне безпрепятствено, повлечена от собствената си тежест. Причината за такава авария би могла да бъде една-единствена — цялостно износване на буталния лост и на главата.

От няколко седмици буталният лост се беше разхлабил. С едва забележими трептения, които при стократно увеличаване биха довели до отклонение, равняващо се на дебелината на човешки косъм, буталната глава бавно, но неумолимо се развинтваше от лоста. Резултатът беше двояк. Лостът и буталната глава бяха увеличили дължината си. А превключвателят за мотора едва се задействуваше.

И както една-единствена капка би могла да накара чашата да прелее, така в този миг всяко следващо и най-малко завъртане на главата би могло напълно да изключи превключвателя на мотора.

В тази неизправност се криеше причината за променливите ходове на четвърти асансьор, които бяха забелязани от Сай Луин и от останалите. Монтьорската бригада се бе опитала да открие повредата, но не бе успяла. Едва ли вината беше у тях. Всеки асансьор имаше около шейсет релета, а в целия хотел асансьорите бяха двайсет на брой.

А и никой не беше забелязал, че двете предпазни приспособления на кабината бяха частично повредени.

Всъщност в десет часа и десет минути в петък сутринта четвърти асансьор и в буквалния, и в преносния смисъл висеше на косъм.