Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Hotel, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 75 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
hammster (2008)

Издание:

Артър Хейли. Хотел

Второ издание

Издателска къща „Иван Вазов“, София, 1990

 

Преводач: Пламен Матеев, 1988

Рецензент Александър Бояджиев

Редактор Кръстан Дянков

Художник Бисер Дамянов

Художествен редактор Мария Табакова

Технически редактор Станка Милчева

Коректор Светомир Таков

Дадена за набор декември 1990 г. Подписана за печат март 1991 г. Излязла от печат февруари 1991 г. Печатни коли 27,50. Издателски коли 24,83.

Формат 60/84/16. Код 27/9536625531/5637-250-88. Поръчка № 3/63/36. Цена 14,38 лв.

Печат ДФ „Дунав-прес“, Русе

Завършване Ф „Абагар“, В. Търново

 

Doubleday & Company, Inc. New York, 1965 A Bantam Book

История

  1. — Добавяне

14

— Има нещо вълнуващо — отбеляза Питър Макдермот, — когато една жена рови в чантата си за ключа от своя апартамент.

— Това има двояк символ — каза Кристин, като продължаваше да търси ключа. — Апартаментът олицетворява женската независимост, а изгубването на ключа говори, че тя все още си е жена. А, ето — намерих го.

— Почакай! — и Питър хвана Кристин за раменете и после я целуна. Целува я дълго, а през това време ръцете му се плъзнаха по нея и я обхванаха здраво.

Накрая, почти бездиханна, тя каза:

— Аз съм си платила наема. Та ако ще се занимаваме с това, по-добре би било да влезем вътре.

И като взе ключа, Питър отвори вратата.

Кристин остави чантата си на масичката и се отпусна върху един голям диван. Тя освободи с облекчение краката си от тесните лачени обувки.

— Искаш ли цигара? — попита той, като седна до нея.

— Да, моля те.

Питър поднесе запалена клечка и за двамата.

Беше обзет от чувството на въодушевление и лекота, от реалното усещане за всичко наоколо. Вярваше, че взаимоотношенията между тях могат да продължат да се развиват съвсем логично, стига да се реши на това.

— Хубаво е — каза Кристин — да седим ей така и да си говорим.

Той улови ръката й.

— Но ние не говорим.

— Ами нека тогава да говорим.

— Е, не точно да говорим…

— Знам, Само че въпросът е докъде ще стигнем и ако стигнем дотам, защо ни е необходимо това.

— А не можем ли просто да завъртим колелото…

— Да, но тогава няма да има никакъв хазарт, а само увереност — тя замълча и се замисли. — Това, което се случи преди малко, става за втори път и между нас има странно привличане.

— По отношение на привличането при нас всичко е наред.

— Така че с течение на времето ни предстои и естествено развитие на нещата.

— Да, но аз не вървя редом с тебе, а крача отпреде ти.

— Предполагам към леглото.

— Аз ще легна отляво, а ти ще бъдеш с лице към таблата — каза той замечтано.

— Трябва да те разочаровам.

— Не казвай нищо! Ще отгатна. Навярно си забравила да си измиеш зъбите. Но няма значение, ще почакам.

— О, с тебе е трудно да се разговаря… — засмя се тя.

— Е, не точно да разговаряме…

— Тъкмо оттам започнахме.

Питър се облегна и изпусна колелце тютюнев дим, после още едно и още едно.

— Винаги съм искала да мога да го правя — каза Кристин. — Но никога не съм успявала.

— Ще ме разочароваш ли? — попита той.

— Имам чувството, че това, което трябва да се случи… ще се случи, и то няма да бъде без значение и за двама ни.

— А също и за тебе, нали?

— Мисля, че да. Не съм сигурна.

Тя се чувствуваше по-неуверена и за онова, което можеше да се случи по-нататък.

Той угаси цигарата си, а после взе цигарата на Кристин и също я угаси. И когато притисна ръцете й, усети, че увереността й я напусна.

— Трябва да се опознаем по-добре — каза той и се взря в лицето й. — Думите не са най-доброто средство за това.

Той протегна ръце към нея и тя, отначало покорна, а сетне обхваната от разгаряща се възбуда, се приближи към него. От устните й се изтръгнаха горещи, неразбираеми думи, благоразумието й изчезна, а обзелата я доскоро сдържаност се стопи. Трепетна и с разтуптяно сърце, тя си каза: „Каквото е трябвало да стане, ще стане. А сега нито съмненията, нито разумът могат да попречат.“ Чу учестеното дишане на Питър и притвори очи.

Времето спря. После ненадейно двамата се отдръпнаха един от друг.

— Понякога — каза Питър — ти се случват неща, които не можеш да забравиш. В един миг, в най-ужасния миг си спомняш за тях. — Той я обгърна, но сега ръцете му излъчваха нежност. После прошепна: — Ти беше права. Нека оставим всичко на времето.

Тя почувствува, че я целува нежно, а сетне чу стъпките му да се отдалечават. Чу външната врата да се отваря и миг след това се хлопна.

Отвори очи:

— Питър, мили — прошепна тя. — Не бива да си тръгваш. Моля те, не си отивай!

Но наоколо беше тихо и само отвън долиташе лекият шум от слизащия асансьор.