Метаданни
Данни
- Серия
- Митични приключения (4)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Hit or Myth, 1983 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Кънчо Кожухаров, 2000 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,7 (× 21 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Mandor (2008)
Издание:
Издателство „Аргус“, 2000
Поредица „Фантастика“ №47
Превод: Кънчо Кожухаров, 2000
ISBN: 954-570-064-5
История
- — Добавяне
БЕЛЕЖКИ
КРАЯТ НА ПЪРВАТА АСПРИНИАДА
За разлика от олимпийския цикъл аспринийският обхваща не четири години, а четири книги[1]. Тъй като след Айзък Азимов това е вторият автор, комуто правя услугата да преведа толкова много трудове, искам със задочната си благодарност към Робърт Асприн да преваря неговата към мен.
Да работиш над Асприн е истинско удоволствие, а да разгадаваш „цитатите“, служещи хем за мото на отделните глави, хем за допълнителен поглед към характерите и събитията, които се разиграват в тях — почти криминална загадка. Още повече че във всяка книга има по едно мото, което определя еднозначно превода на заглавието й. Понеже това може да се изплъзне от вниманието и на най-предания любител на Р. Л. Асприн, ще приведа цитатите, откъдето са извлечени заглавията на първите томчета от поредицата:
„Ти си ме забъркал в още един прекрасен мит!“
„Митичните представи са главната причина за войните!“
„Както всеки магьосник ще ви каже — митичното подвеждане е тайната на успешната кражба.“
„За да оцелееш във войната срещу организираната престъпност, трябва да създадеш митична бъркотия.“
Както и сами разбирате, търсенето на втори, трети и т.н. смисъл в текстовете на Асприн превръща преводите му в нещо като задочно състезание. Досега той е отбелязал три точки, тоест не съм идентифицирал навреме трима от неговите донори на цитати. Двама от тях — инспектор Клузо от поредицата за Розовата пантера (в „Още един прекрасен мит“) и американския спортен коментатор Хари Козъл (в „Митично подвеждане“) — излових след предаването на съответните ръкописи за печат. Ще отбележа само, че въпреки призивите ми за помощ и обещаната специална награда никой от вас, скъпи читатели, не се обади, за да ми каже кой е неизвестният Д. Хенинг, осигурил цитата, свързан със заглавието на третата книга.
Е, надявам се, че след като се насладите на „Митична бъркотия“, ще дадете едно рамо в борбата с ирландско-филипинския американец.
ГЛАВА ПЪРВА:
Има нещо относно относително близките роднини, което е добре да се каже… налага се да се каже, защото не може да бъде отпечатано!
Вярно е, че онова, дето се отнася за относително близките роднини, обикновено е непубликуемо, но Алберт Айнщайн е влязъл в историята не с него, а с неголемите монографии, които е публикувал относно относителността.
ГЛАВА ВТОРА:
Когато нещата изглеждат най-безнадеждни, аз просто си казвам: „Я вдигни глава, положението би могло да бъде и по-лошо!“ И то наистина става по-лошо!
Очевидно и самият Асприн изпитва респект пред явното израстване на Скийв, щом го вкарва под собственото му име в списъка на своите цитатодарители. Противоречието се заключава в това, че макар и да е отлично запознат със Закона за всемирната гадост, майстор Скийв е роден оптимист и самоутешенията му са от съвсем друг характер.
ГЛАВА ТРЕТА:
Веднъж щом бил си рицар, винаги си рицар, но да си цар веднъж е прекалено често!
Каква прекрасна възможност да спечелите специалната награда! И понеже съм добър човек, ще ви подскажа: за сър Бела от Ийстмарш можете да се поровите в англоезичната литература.
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА:
Дълг: такса, платима за сделки с доброта (благинка).
Прекрасно определение, само че още не се е появило това Министерство на търговията — било то американско или някакво друго, — което да успее да осчетоводи понятието морален дълг.
ГЛАВА ПЕТА:
Единственото нещо, дето е по-лошо от някой магьосник, е чиракът на магьосника.
Класическите разработки на тема „Чиракът на магьосника“ са на Гьоте и Пол Дюка. Уолт Дисни се възползва от сюжета на първия и музиката на втория, за да създаде свой филмов вариант, където основен герой, разбира се, е Мики Маус. Мишокът действително се оказва по-лош, но не за другите, а за самия себе си, и за едната бройка не успява да се удави със собствената си магия.
ГЛАВА ШЕСТА:
Да се сдобиеш с добра информация е трудно. Да направиш пък нещо с нея е още по-трудно!
Главният герой от филмовата сага „Звездни войни“ Люк Скайуокър няма основания да се оплаква — добрата информация сама му идва в ръцете, а оползотворяването й изглежда като детска игра за него.
ГЛАВА СЕДМА:
Нищо не може да се опре на една вдъхновена жена, освен вдъхновената пиячка.
Нима? Ред Бътлър от романа „Отнесени от вихъра“ на Маргарет Мичъл е тъкмо онзи вдъхновен мъж, който успешно се противопоставя не на коя да е вдъхновена жена, а на станалата нарицателна с пробивността и твърдостта си Скарлет О’Хара.
ГЛАВА ОСМА:
Избирай внимателно приятелите си. Твоите врагове сами ще те изберат!
Доста по арабски звучаща премъдрост, но едва ли точно палестинският водач Ясер Арафат може да бъде укорен в това, че не подбира внимателно враговете си.
ГЛАВА ДЕВЕТА:
Не разбирам защо трябва да се страхуваш, за гдето отиваш на среща с кралска особа.
Естествено е Котаракът с чизми от едноименната приказка на Шарл Перо да не се страхува от кралски особи — та той ги създава сам!
ГЛАВА ДЕСЕТА:
Превъзходството в огнева мощ е безценен инструмент, когато влизаш в преговори.
Американският генерал Джордж Смит Патън (1885–1945) и герой от Втората световна война е прочут с виртуозното използване на големи танкови съединения за създаване на превъзходство в огнева мощ. Само че то не му било нужно за преговори, а за дълбоки пробиви в отбраната на германските войски.
ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА:
Виж какво, я дай да ти подсладя малко сделката…
Единият възможен Велзевул — главният военачалник на Сатаната от „Изгубеният рай“ на английския поет Джон Милтън — не само че изобщо не се опитва да подслади някаква евентуална „сделка“ с небесните сили, но поначало отрича възможността за нея.
Другото тълкование а ла Асприн е, че Велзевул (вече като самия Сатана) действително подслажда сделките за нещастните хора, които се улавят на въдицата му, но после това им излиза през носа.
ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА:
Ще го измисля в процеса на работата!
При Индиана Джоунс, героя от „Похитителите на изчезналия кивот“, „Индиана Джоунс в храма на обречените“, „Последният кръстоносен поход“ и сериала за младежките му години, импровизацията е наистина водещо начало, но в неговата уста думите „в процеса на работата“ звучат леко префърцунено. По-точен би бил изразът „докато ме преследват, за да ме утрепят“.
ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА:
Тъй като женитбата е начинание, продължаващо цял живот, към нея трябва да се подхожда внимателно и предпазливо.
Малко вероятно е рицарят Синята брада да е давал предварително този приятелски съвет на всяка от многочислените си жени, които след поредната сватбена нощ убивал, за да не могат да му изневерят.
ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА:
Някои сбогувания са по-лесни от другите.
Сентенцията е вярна, обаче темата на романа „Дългото сбогуване“ от Реймънд Чандлър е колко трудно се оказва за детектива Филип Марлоу се сбогува със собствената си представа за възползвалия се от приятелството и доверието му Тери Ленъкс — чаровен бохем, но и лишен от морални устои човек.
ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА:
За да оцелееш във войната срещу организираната престъпност, трябва да създадеш митична бъркотия.
Ето още една възможност за награда. Не зная как ви звучи това М. Болан, ала на мен ми се чини да е важна клечка от компетентните органи на САЩ. Между другото и у нас, и в Щатите „компетентни органи“ казват единствено на полицията — вероятно защото останалите органи не са компетентни.
ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА:
Винаги е по-лесно да унищожаваш, отколкото да създаваш.
Ако всеки генерал от всяка армия и от всяка епоха наистина мислеше така, може би войни изобщо нямаше да има. Веруюто на военните обаче е друго.
ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА:
И най-добре подготвените планове често се вмирисват.
Зверове — разни, планове — всякакви. За да се реши загадката, не трябва да се забравя, че колкото и да е хитър хитрият койот, за него и най-грижливо подготвеният план се свежда до намиране на добре вмирисан леш. Асприн прави каламбур с името на Уили Койота (wily — лукав, хитър; Willie — Уили) — класически неудачник от поредица анимационни филми, чиито сложни планове неизменно се провалят.
ГЛАВА ОСЕМНАДЕСЕТА:
Животът може да бъде изгоден, стига да знаеш какви са залозите.
И тук, както при Велзевул, има два възможни варианта.
За крадеца, убиеца, завършения егоист Сейлър Рипли от филма „Диво сърце“ животът се оказва крайно непечелившо начинание до момента, когато той се отказва от комарджийския си мироглед, послушва дивото си сърце и се връща при любимата жена и извънбрачния си син.
Ако се съди по продължението на „Отнесени от вихъра“, неговата авторка — Александра Рипли — има по-скоро романтично, а не търговско-комарджийско схващане за живота.
ГЛАВА ДЕВЕТНАДЕСЕТА:
Тези дръвници трябва да се научат да уважават хората, които стоят над тях.
Генерал Чарлз Корнуолис (1738–1805) е командвал британските войски по време на Американската революция и както сочат печалните за него факти, не е успял да научи „дръвниците“ американци на подобаващо уважение към английските джентълмени.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТА:
Открий какво най-малко очакваш да направи противникът ти и после можеш да разчиташ, че точно това и ще направи!
Каквото и да пише за него в „Тримата мускетари“ Александър Дюма, Арман-Жан дьо Плеси, кардинал дьо Ришельо (1585–1642) не е кроял интриги против Луи XIII, ами му е бил верен поддръжник. И ако се е ползвал от подобна логика, тя е била насочена не срещу установяването на втори властови център в кралството, а към възцаряването на абсолютизма във Франция.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА:
Stayin alive! Stayin alive! (Да останеш жив! Да останеш жив!)
Вероятно точно неистовото желание да останат живи на всяка цена е в състояние да направи от хората вампири, само че горните думи не са изречени от Влад Цепеш, граф Дракула, а са част от припева на една прекрасна песен на „Би Джийз“.