Робърт Асприн
Митична бъркотия (17)

ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА:

И най-добре подготвените планове често се вмирисват.

ХИТРИ Я. КОЙОТ

— Хубаво, де, като изключим това, как вървят нещата?

— Като изключим това? — повтори невярващо Ад-вокат. — Е, като изключим това, нещата се издънват. Цялото начинание излезе пълна катастрофа.

— Леле, лоша работа — казах аз с грижливо репетирано съчувствие.

Вече бях станал постоянен посетител на Шишковия „Спагети бар“. Всяка вечер минавах оттам, за да проверя докъде са напреднали отрядите… техните и моите.

Беше приятно да можеш да следиш ефективността на действията си, слушайки как врагът се оплаква от тях. Двойно по-приятно пък беше да си в състояние да планираш следващия си ход, когато чуваш за контраатаките още в дискусионния им етап.

— Все пак не разбирам — протестираше Гуидо, докато налапваше поредната обилно навъртяна вилица спагети. — Отначало всичко вървеше страхотно. Никакви неприятности. Сетне БУМ и онова нещо се удря във вентилатора, чактисваш?

— Да! Сякаш някой нарочно се стреми да ни изкара от бизнеса.

Туй последното дойде от братовчеда Нунцио. Много време си мислех, че е физически неспособен да говори, но щом понавикна с мен, той леко се отвори. Нунцио бе стеснителен — факт, подчертаван от слабия му писклив гласец, който изглеждаше съвсем не на място у такъв мускулест тип.

— Предупредих ви, че деволите могат да бъдат доста коварни — казах аз, бързайки да отвлека темата встрани от възможността за организирана съпротива. — А щом собствениците са крадливи, естествено е да се очаква, че местният криминален елемент ще да е особено схватлив. Така ли е, Гуидо?

— Точно така — закима енергично дебеловратият и провисналите от устата му спагети се замятаха насам-натам. — Ние, криминалните типове, можем да бием всеки честен гражданин във всичко. Разправял ли съм ти някога например как едно време двамата с Нунцио бяхме…

— Млъкни, глупако — скастри го Ад-вокат. — Ако не си забелязал, ние плащаме сметката на тия местни аматьори. Нас тука ни спукват от бой финансово, тъй че от вас, момчета, зависи да хванете опозицията и да им върнете услугата… физически.

— Те се страхуват от нас — настояваше Гуидо. — Където и да идем, тях ги няма. Щом ние не успяваме да ги открием, не могат да ни причинят чак толкова много вреди.

— Виж какво, Гуидо, на теб акълът никога не ти е бил в излишък — озъби се Ад-вокат. — Нека ти обясня това още веднъж, ама наистина бавно. До този момент сме платили шест пъти повече, отколкото сме взели. Като прибавиш към разходите нашите заплати и разноски, може би ще ти просветне защо Големите момчета не се чувстват щастливи.

— Но ние не сме събирали пари от доста време. След като разширим клиентелата…

— Ще погасяваме исковете за още повече магазини — довърши мрачно шефът. — Хич не ми пробутвай тия глупости, че „ще си наваксаме с обема“. Или една операция се самоиздържа и дава печалба от самото начало, или е затънала. А ние толкова сме затънали, че дори и да можехме да дишаме през теметата си, пак щяхме да сме в беда.

— Може би ако наберем някои момци от къщи… — подхвана Нунцио.

Ад-вокат удари с длан по масата и моментално прекъсна своя помощник.

— Никакви режийни в добавка! — изкрещя той. — Достатъчни неприятности си имам да обяснявам нашите печалби и загуби на Големите момчета и без общата сметка да става по-лоша. Не само че няма да получим допълнителна подкрепа, но и започваме да орязваме собствените си разноски, и като го казвам, това означава от днес. Предай на момчетата да… Ти пък на какво се хилиш?

Последните думи бяха отправени към мен.

— О, нищо — кимнах невинно. — Просто в даден момент ти ми звучеше също като един човек от Буна, когото познавам… Нарича се Гримбъл.

— Джей Ар Гримбъл? — примигна Ад-вокат.

Сега дойде мой ред да се изненадам.

— Ами да. Той е канцлерът на хазната в Посилтум. Защо, и ти ли го познаваш?

— Разбира се. Заедно сме ходили на училище. Канцлер на хазната, а? Не е зле. Ако знаех, че работи в двора на кралство Посилтум, щях да намина и да му кажа „Здрасти“.

Мисълта, че Ад-вокат и Гримбъл се познават, някак си ме накара да се почувствам притеснен. Нямаше особено голям шанс двамата да се съберат и да сравнят бележките си, а дори и да го стореха, Джей Ар не знаеше чак толкова много за моя modus operandi^[1]. Но все пак това бе мрачно напомняне, че съм се захванал да играя твърде рискована игра с някои твърде опасни хора.

— Продължавам да си мисля, че тук нейде има още една банда — изръмжа Нунцио. — Прекалено много неща се провалят, за да бъдат независими оператори.

— Прав си наполовина — поправи го Ад-вокат. — Прекалено много неща се провалят, за да бъде една банда. Никой не се заема с толкова задачи накуп… даже ние!

— Изобщо не те разбрах, господин Ад-вокат — казах аз, наистина заинтригуван.

Сгандиецът ме дари с бащинска усмивка.

— Естествено. Като магьосник ти не знаеш чак толкоз за това как действа организираната престъпност. Ще се опитам да ти обясня. Когато Сгандия реши да навлезе някъде, ние атакуваме по определена специфична област наведнъж… нали разбираш, например застраховането или нелегалните лотарии. Нещо такова. Съсредоточаването на нашите усилия ни дава по-добро насищане, а също и проникване на пазара.

— Това има смисъл — кимнах аз, не желаейки да си призная, че отново нищо не съм схванал.

— Сега виж какво става тук. Ние получаваме всякакви искове: вандализъм, кражби от магазини, въоръжен грабеж, дори пет-шест случая на палеж. Прекалено разнообразно, та да е дело на една група. Имаме си работа с много дребни независими и ако успеем да дадем пример с няколко от тях, останалите ще решат, че другаде се открива по-лесна аванта.

В известен смисъл се радвах да го чуя. Дължах на Аахз още едно потупване по рамото, загдето прецени, че усилията на нашия отбор са прекалено ограничени. За да ускорим своята „престъпна вълна“, той въведе на Дева съмнителната практика на застрахователната измама… а деволите бяха способни ученици.

Твоите стоки се пласират твърде бавно? Потроши ги и подай иск за вандализъм. Опитваш се да продадеш своя магазин, но никой не желае да го купи дори и с отстъпка? Подпали го и вземи цялата сума. Или, още по-добре, искаш мъничко да увеличиш доходите си? Издай няколко фиктивни фактури и попълни заявление за „откраднати стоки“. Само печалба, никакви разходи.

На деволите това страшно им хареса. Хем правеха пари, хем същевременно тормозеха Сгандия. Нищо чудно, че масата на Ад-вокат бързо се скриваше под планина от искове и протести.

Беше страхотно… като се изключи онази част, че ще дадат пример с всекиго, когото заловят. Отбелязах си да предупредя отбора, че трябва да бъдат изключително предпазливи.

— Ако не е банда и не работят срещу нас — помрачня Нунцио, — защо всичко се случва все в нашите зони? Мен татко ме е учил да подозирам съвпаденията. Него го убиха заради такова едно съвпадение.

— Откъде знаеш, че тия истории стават само в нашия периметър? — възрази Ад-вокат. — Може би сме избрали да започнем операцията си на Пазара на лошо място. Може би целият Пазар е лошо място. Може би когато Скийв ни каза, че няма никаква полиция, трябваше да заподозрем нещо. Щом наоколо се въртят толкоз много пари, естествено, че ще се навъртат и мошеници.

— Тогава какво да правим? — озъби се Гуидо, като издърпа салфетката си изпод брадичката и я хвърли на масата. — Моите момчета не умеят да бъдат на две места едновременно. Нито пък можем да наглеждаме сегашните ни клиенти и да подписваме нови сметки.

— Вярно е — съгласи се неговият шеф, — така че ето какво ще сторим. Първо, ще разцепим групите. Две трети от момчетата ще патрулират в зоните, които сме взели под зашита. Другите ще търсят свежа клиентела… но няма да приемаме който ни попадне. Проверяваме и задаваме въпроси. Установяваме колко неприятности е имала една нова зона или някой нов магазин, преди да са сключили договор с нас. Сетне научаваме кои са големите им рискове и ако изобщо се захванем да ги защитаваме, те плащат двойно. Capish?^[2]

Гуидо и Нунцио се замислиха. Личеше им, че процесът е болезнен.

— Не знам — изписука Нунцио най-подир. — ’Бусновката на тоз план ми се чини доста смешна.

— Ако правителството я управляваше, престъпността нямаше да е печеливша — измърморих, за да помогна.

— Какво рече? — изстреля Ад-вокат.

— О, просто едно нещо, което моят учител ми подхвърли веднъж — свих рамене аз.

— Хей! Скийв е прав! — възкликна Гуидо.

— Искаш да кажеш, че ние трябва да станем полицаи и застрахователни детективи?

— Добре, де, не съм използвал тези думи…

— Друг път „добре“. Няма да го направим!

— Защо не?

— Стига, Ад-вокат. Ние сме лошите момчета. Така, де, мошениците. Какво ще стане с нашата репутация, ако на Сгандия се разчуе, че сме се обърнали на полицаи?

— Ще си помислят, че сме ценни служители, които работят с всички сили, за да защитят своите инвестиции.

— Ами-и? — намръщи се неубеден Гуидо.

— А и това е само временно — успокои го Ад-вокат. — В добавка ще бъде като димна завеса за онова, което в действителност ще правим.

— И какво е то? — попитах безцеремонно.

Шефът бързешком огледа ресторанта, сетне се приведе напред и сниши глас:

— Не мислех да обяснявам каквото и да било, но нали помниш, дето ти казах, че Сгандия не се съсредоточава в повече от една област наведнъж? Така както виждам нещата, вероятно тук на Дева сме избрали погрешна територия. Може би не е трябвало да опитваме рекета със застраховките.

— Значи смятате да смените дейността? — настоях аз.

— Точно тъй — усмихна се Ад-вокат. — Засега ще забавим застрахователния рекет, а междувременно ще започнем да притискаме букитата.

— Е, това вече е приказка — възрадва се Гуидо. — От хазарта винаги може да се направят добри пари.

— Говори по-тихо бе, идиот. Предполага се, че туй е тайна.

— И кой ще ме чуе? — възрази Гуидо.

— Ами тия?

Ад-вокат махна през рамо с палец към една маса, около която седяха четири огромни същества и ту си закриваха лицата, ту се смееха гръмогласно.

— Тия ли? Това са братя Хът. Идват тук веднъж в седмицата и са прекалено заети със собствените си игри, за да ни безпокоят.

— Игри? Те комарджии ли са?

— Не… освен може би Дарвин. Той е водач на глутницата. Обича да залага само на бизнес.

— И кой по-точно е той?

— Най-кльощавият. Чух, че годеницата му го държи на диета. Това го озлобява, но не е опасен за нас.

Ад-вокат се извърна отново към нашата маса.

— Както и да е, говори по-тихо. Какво ще речеш по въпроса, Скийв? Имам предвид хазарта. Ти и по-рано си бил тука на Пазара. Познаваш ли някои букита, които можем да спипаме?

— Хм, единственият, за когото знам със сигурност, е Откачалко — сетих се изведнъж. — Той играе с твърде големи залози. Ако смятате да опитате да го изработите, не му казвайте, че аз съм бил онзи, дето ви го е посочил.

Ад-вокат силно ми намигна.

— Загрях. Ала от всичко, което измъкнем от него, ти ще получиш процент. Нали знаеш, възнаграждение за насочването. Ние не забравяме приятелите си.

— Ох, благодаря — съумях да избъбря, въпреки че се чувствах доста виновен. — Е, аз по-добре да тръгвам. Хайде, Глийп.

— Глийп! — отекна моят дракон, като измъкна глава от едно ведро спагети веднага щом чу името си.

Шишко мигом бе харесал екзотичния ми любимец. Подозирах, че то се дължеше на новооткритата способност на Глийп да поглъща едва полятата с кървавочервен сос личинкоподобна маса, която съставляваше основното блюдо на бара.

Аз така и никога не успях да набера достатъчно смелост да опитам спагетите, но моят звяр се влюби в тях. Познавайки някои от онези съмнителни неща — ядивни и не, живи и не, — които също получаваха кулинарното одобрение на Глийп, това не ме насърчи кой знае колко да разширя хоризонтите на своята диета, за да включа тъкмо туй ястие. И въпреки всичко, стига Глийп да беше с мен, ние бяхме добре дошли при Шишко, макар любимецът ми да взе да заприличва на поклащащия се като гъска собственик на бара.

— Я слушай, Скийв. Къде държиш през деня твоя дракон?

Хвърлих му бърз поглед и открих, че Ад-вокат наблюдава моя звяр с присвити, замислени очи.

— Обикновено е с мене, обаче понякога го оставям с драконогледачка. Защо?

— Просто се сетих за един иск за „прекъсване на бизнеса“, който трябваше да платим онзи ден… наложи се да го изплатим! Проклятие, все още го изплащаме. Както и да е, този тип продава дракони, само че, видиш ли, от цяла седмица не е продал ни едничък. Инак пласира по три дневно и казва, че след като ни ръси, за да бъде сигурен, че на бизнеса му нищо няма да се случи, ние би следвало да компенсираме разликата от спада на продажбите му… а пък сам знаеш, че тия неща струват майка си и баща си!

— Знам — съгласих се, — но какво общо има това с Глийп?

— Вероятно няма. Само дето тоя тип се кълне, че точно преди ситуацията да се скапе, някакъв малък дракон се отбил там и разговарял с неговите дракони. Сега те не щат нито да реват, нито да бълват пламъци — нищо. Единственото, което правят, е да спят и да лудуват… а да си чувал за някой, дето да иска да купи лудуващ змей?

— Разговарял с неговите дракони? — запитах с буца в гърлото.

По някаква причина в ума ми се появи сцената, когато Глийп се опълчи на дракона на Големия Юлий — зверище, пред което изглеждаше като джудже — и спечели.

— Е… не че точно разговаряли, но се скупчили досущ като заговорници, притиснали глави и си мънкали и пуфкали един на друг. Докато не приключили, не му дали да припари наблизо. Единственото, в което тоя тип е сигурен, е, че малкият дракон — онзи, дето разправя, че му е прецакал бизнеса — казал нещо от рода на „Пийп!“. На два пъти го казал.

— Пийп? — повторих аз.

— Глийп! — отвърна моят любимец.

Ад-вокат пак се втренчи в него.

— Стига бе, Ад-вокат — рече Гуидо, като сбута приятелски шефа си. — Говорещи дракони? Някой те баламосва. На мен ми се струва, че е получил лоша пратка зверове и сега се опитва да ни застави да ги платим. Предай му да се разкара.

— Тая работа не е толкоз лесна — изръмжа Ад-вокат, — но предполагам, че си прав. Така, де, всички дракони си приличат.

— И това е вярно — обадих се аз и бързешком се отправих към най-близкия изход. — Хайде, Пийп… искам да кажа, Глийп!

* * *

Съмненията на Ад-вокат може и да бяха приспани, обаче на връщане към гостилница „Златният полумесец“ моите собствени все още не бяха изчезнали.

— Я върви до мен, Глийп. Направил ли си нещо, за да провалиш нечий бизнес?

— Глийп? — отвърна драконът с тон също като на Скийв, когато се напъвам гласът ми да звучи невинно.

— А-ха! Слушай, не се набърквай в тая работа. Мисля, че владеем положението и без да излизаш на бойната линия.

— Глийп.

Този път отговорът прозвуча далеч по-потиснато и аз осъзнах, че моят любимец здравата е паднал духом.

— Хайде, не унивай. Просто не искам да ти се случи нищо лошо. Това е всичко.

Изведнъж се усетих, че минувачите се блещят към нас. Предполагам, че колкото и странен да беше Пазарът на Дева, не бяха свикнали да виждат някой да върви по улицата, спорейки с дракон.

— Дай да побързаме — подтикнах го аз, като се пуснах в тръс. — Не знам какво можем да сторим, ако сгандийците се захванат с букитата, но съм сигурен, че Аахз ще измисли нещо.