Робърт Асприн
Митична бъркотия (15)

ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА:

За да оцелееш във войната срещу организираната престъпност, трябва да създадеш митична бъркотия.

М. БОЛАН

— Я сега да видя дали съм схванал правилно положението — чумереше се Аахз, докато крачеше напред-назад пред разтревожените ни погледи. — Това, което ще трябва да направим, е да попречим на сганта да завладее Пазара, без да им дадем да разберат, че им се противопоставяме, нито пък деволите да узнаят, че тъкмо ние сме онези, дето са пуснали Сгандия тук. Така ли?

— Ти можеш да го направиш, Аахз — натъртих разгорещено аз.

Този път не бе нужно да проявявам какъвто и да било фалшив ентусиазъм. Макар да бях свършил добра работа, докато действах на своя глава, дойдеше ли до предварително обмислена непочтеност, моментално признавах кой е майсторът. Нейде сред множеството измерения може и да имаше някой по-изобретателен от Аахз в откриването на непочтени начини за измъкване от разни дилеми, но аз все още не го бях срещал.

— Разбира се, че мога да го сторя — отвърна моят ментор с поверително намигване. — Просто искам всички да признаят, че няма да е лесно. Тия приказки за Великия Скийв ме накараха да се чувствам малко неуверен.

— Малко? — ухили се Тананда.

— Аз мисля, че туй си е кажи-речи добре — отбеляза Дружан, като сръга с лакът сестра си. — Винаги съм чувал колко страхотен е Аахз, когато се впусне в действие. О, аз например умирам да го видя как ще се справи с едно доста деликатно положение съвсем сам.

Раменете на Аахз леко се приведоха и той тихо въздъхна.

— Ауу! Стоп! Вероятно в ентусиазма си съм казал нещичко в повече. Онова, което имах предвид, е, че моят хлъзгав, но чевръст ум би успял да измисли план за изпълнението на тази задача. Естествено осъществяването на подобен план ще се осланя на способностите и добрата воля на тъй ценните ми колеги. Дружане, така става ли?

— Напълно — кимна тролът.

— Е, след като въпросът е уреден — намеси се нетърпеливо Гюс, — можем ли да започнем? Това тук е моето работно място, разбирате ли, и колкото по-дълго държа заведението затворено, толкова повече пари губя.

За онези от вас, които са пропуснали по-ранните препратки, Гюс е гаргойл^[1]. Освен всичко друго той е притежател и стопанин на гостилница „Златният полумесец“ — водещото заведение за бързо хранене на Пазара и нашата настояща бойна щабквартира. Също както Дружан и Тананда, в миналото гаргойлът ми беше помогнал да се измъкна от едно-две затруднения и щом само чу за сегашната криза, отново се писа доброволец. Ала като всеки, който си заработва хляба на тоя Пазар, той по навик държи под око автоматичната каса. Макар че бе затворил врати, за да ни осигури база за действие в наближаващата кампания, все още рефлективно настръхваше заради пропуснатите ползи.

Налетя ме една идея.

— Отпусни се, Гюс — наредих. — Дай някакво число за нормалната ти ежедневна търговия, надуй го, та да получиш прилична печалба, и ние ще ти възстановим сумата, когато тази работа свърши.

— Какво! — кресна пронизително моят наставник, губейки мигом контрол. — Момче, ти да не си полудял? Я ми кажи кой си въобразяваш, че плаща за това?

— Търговците от Дева — отвърнах спокойно. — Забрави ли, че сме на разплащателна сметка? Аз мисля, че наемането на помещение, докато изпълняваме нечия поръчка, не е неоправдан разход. А ти?

— Ох, вярно. Съжалявам, Гюс. Стари рефлекси.

Объркването на Аахз трая само миг. После очите му замислено се присвиха.

— Всъщност, ако вземем да ви наемем всички, помощта ви ще влезе под графата „Консултантски възнаграждения“ и изобщо няма да ни намали печалбите. Това ми харесва.

— Преди да си се отнесъл твърде надалеч — бързо вметна Тананда, — струва ми се, че батко и аз ще предпочетем да работим за част от печалбата, а не за твърдо възнаграждение.

— Но, сладурче — примигна Маша, — ти дори още не си му чула плана. Какво те кара да мислиш, че някакъв процент ще те устрои повече, отколкото твърдото възнаграждение?… Просто между нас, момичетата.

— Просто между нас, момичетата — намигна зеленокосата, — ти никога досега не си била в комбина с Аахз. Аз съм била и макар той да не е най-приятното същество, с което да си в един отбор, изпитвам непоколебима вяра в маржовете^[2] на неговите печалби.

— Тъй като си дойдохме на думата — подхвана первектът, вперил очи в Маша, — ние никога до момента не сме действали заедно, така че дай да си изясним правилата отрано. Аз си имам свой личен стил и той обикновено не оставя много време за „моля“, „благодаря“ и обяснения. Докато правиш каквото ти се каже и когато ти се каже, ще се разбираме добре. Става ли?

— Не става!

Отговорът ми изскочи, преди Маша да успее да формулира нейния собствен. Смътно съзнавах, че помещението е станало доста тихо, но огромната част от вниманието ми беше насочена към Аахз, докато той бавно изви глава да намери погледа ми.

— Слушай сега, момче… — започна заплашително.

— Не, ти слушай, Аахз — избухнах. — Аз може да съм твой чирак, обаче Маша е мой. Виж, ако тя поиска да се откаже от тази спогодба и да се наеме при теб, прекрасно. Но дотогава тя е мой ученик и моя отговорност. Щом мислиш, че би могла да помогне, ми го предлагаш и аз решавам дали Маша е в състояние да го направи. Има един урок, дето си ми го набивал отново и отново в главата, менторе, независимо дали си го желаел или не. Никой не може да тормози твоя чирак, освен ти самият… Никой! Ако не си искал да ми го предадеш, тогава може би ще е по-хубаво да си по-внимателен с примера, който даваш, следващия път, когато си вземеш ученик.

— Разбирам — промърмори меко Аахз. — Май много ти е пораснала работата, а, момче?

— Не чак толкова. Чудесно съзнавам колко малко зная, благодаря ти. Но тази поръчка е моя, или поне беше приета от мое име и аз смятам да направя всичко, което мога… колкото и недостатъчно да се окаже то. Що се отнася до поръчката, да, имам нужда от твоята помощ, Аахз… проклятие, вероятно винаги ще се нуждая от твоята помощ. Ти си ми учител и аз трябва още много да уча. Само че не мисля да легна и да умра без това. Ако за да получа подкрепата ти, е необходимо да прехвърля задачата и чирака си на теб, просто го забрави. Ще се наложи да опитам да се справя с нещата и без твоя милост.

— Ще те спукат от бой.

— Може би. Не казах, че ще спечеля, а само, че ще сторя всичко по силите си. Ти извади наяве най-доброто от Скийв, Аахз. Ти ме натикваш в истории, които ме плашат, но засега все някак се оправям. Нужна ми е помощта ти, но не е задължително да я имам. Дори ако не желаеш да го признаеш пред мен, мисля, че би следвало да го признаеш пред себе си.

Сетне и двамата потънахме в мълчание.

Аз поне не можех да съобразя какво още да кажа. Дотук се водех от гнева си и по реакциите на Аахз. Ала ето че изведнъж менторът не реагираше. Вместо това той се втренчи с безизразни жълти очи в лицето ми, без да обелва дума.

Туй беше доста изнервящо. Ако Аахз имаше една черта, на която винаги бих могъл да разчитам, тя бе, че е изразителен. Дали с гримаси, с жестове, с изръмжавания или словесни експлозии, но обикновено моят наставник даваше на всекиго в близката околност да разбере какво чувства или мисли за всяко събитие или огласено мнение. А сега не знаех дали се кани да избухне, или да си тръгне.

Започнах да съжалявам, че съм предизвикал този сблъсък. После обаче се стегнах. Това, което бях казал, беше правилно и трябваше да бъде казано. Проблесна ми, че заради тоя спор не е изключено да загубя Аахз. Решимостта ми се поколеба. Прав или не, бих могъл да го поднеса по-добре… по-меко. Най-малкото бих могъл да не избирам момент, когато всичките ни приятели гледат и слушат. Може би…

Люспестият рязко се извърна, като промени позата си, за да застане с лице към Тананда и Дружан.

— Сега вече съм готов да ви повярвам — обяви той. — Нашето момче наистина се е справило с оная каша на Буна съвсем само, нали?

— Точно това се опитвахме да ти обясним, старче — намигна тролът. — Твоят чирак е пораснал и ни се струва, че е напълно способен да стои на собствените си крака.

— Да, забелязах.

Той отново ме погледна и този път очите му бяха изразителни. Не успях да разпозная изражението, но поне го имаше.

— Момче… Скийв — рече. — Ако някога съм се чудил защо съм си дал зор да те взема под своето крило, ти току-що ми даде отговор. Благодаря ти.

— Ъ-ъ… Благодаря. Искам да кажа, няма защо. Не. Искам да кажа…

Както винаги пред лицето на неочакваното, бях много речовит. Бях свикнал да изтърпявам тирадите на Аахз, ама с туй сега не знаех как да се справя. За късмет моят любимец ми дойде на помощ.

— Глийп? — заинтересува се той, като подаде глава през вратата.

— … Но ако изобщо си възприел и ей толкоз от онова, което съм ти показвал, вземи да научиш на нещо дракона — ревна первектът, — щото иначе ще изкараме два рунда с теб. Разбираме ли се един друг, чирако?

— Да, Аахз.

Всъщност не го разбирах. Нейсе, моментът не ми се виждаше подходящ за обяснения.

— Махай се, Глийп — заповядах. — Иди да си играеш с Батъркъп или прави каквото щеш.

— Глийп! — и главата на моя дракон изчезна също тъй ловко, както се беше появила.

— Слушай, трепач — проточи Маша. — Колкото и да оценявам, дето ме защити, съм доста любопитна да чуя какъв план е измъдрила Зелената буца.

— Вярно, бе! — кимнах аз, щастлив да се махна от горещия стол. — Извинявай, Аахз, не съм искал да те прекъсна. Какъв е планът?

— Ами, първо — каза Аахз, заемайки отново привичното си място като център на вниманието, — имам въпрос към Гюс. К’во правеше Сгандия досега, за да проникне тук?

— Ако съдя по онова, което съм чувал — отговори гаргойлът, — една тайфа сгандийци налетяват на даден търговец и предлагат да му продадат някаква „застраховка“. Нали знаеш, „Плащай ни толкова и толкова от твоите доходи и на бизнеса ти нищо няма да му се случи“. Замотае ли се някой да подпише, те уреждат малко показно какво може да тръгне на зле: случайно потрошаване на инвентара или двамина главорези, които застават отвън и се заяждат с купувачите. Засега това върши работа. Деволите не обичат да губят своя бизнес.

— Хубаво — захили се моят ментор, оголвайки многобройните си заострени зъби до един. — Значи можем да ги бием.

— Как?

Ако не друго, станал съм съвсем добър в подаването на верните реплики на Аахз.

— Лесно. Само си задайте този въпрос: ако вие сте деволи и плащате на сганта да защитава вашия бизнес, а нещата започнат да вървят на зле, какво ще направите?

— Аз мога да отговоря — рече Маша. — Или ще поискам по-солидна защита, или ще изпищя да ми върнат парите обратно, или и двете едновременно.

— Не разбирам — намръщих се аз. — И като какво ще се случи на някой застрахован от сгандийците бизнес?

— Ние — ухили се Аахз.

— Това, което нашият стратег се опитва да каже — поясни Дружан, — е, че най-добрата зашита всъщност е доброто нападение. Не е ужасно оригинално, но въпреки всичко действа.

— Страшно си прав, че действа! — възкликна моят учител. — Вместо ние да браним другите от тая напаст, ще сложим началото на една криминална вълна тук на Пазара. Пък тогава ще видим колко ги бива сгандийците да ги защитават от нас.