Дашиъл Хамет
Прокълната кръв (12)

12. НЕСВЕТИЯТ ГРААЛ

Двамата с Оуън Фицстивън поглъщахме поредната великолепна вечеря в ресторанта на мисис Шиндлър, макар че аз всъщност едва успявах да пъхна нещо в устата си покрай думите, които излизаха от нея. Любопитството му ме ръчкаше с въпроси, молби да изясня този или онзи аспект и нареждания да продължа да говоря всеки път, щом млъкнех, за да си поема въздух или храна.

— Можеше да ме включиш и мен — упрекна ме преди още да са ни поднесли супата. — В края на краищата познавах Холдорнови — срещал съм ги един-два пъти в дома на Легет. Спокойно можеше да използват това като предлог да ме посветиш в акцията и сега щях да знам от първа ръка какво се е случило и защо. А не да разчитам на малкото, което успявам да измъкна от устата ти, и на онова, което вестниците си въобразяват, че читателите биха искали да се е случило.

— Стигат ми главоболията с едничкия помощник, когото включих — Ерик Колинсън.

— Пада ти се, задето си се спрял не на когото трябва, и то при положение, че си разполагал с човек като мен. Хайде, момчето ми, слушам те. Първо да чуем какво ще разкажеш, а сетне ще ти разясня къде си сбъркал.

— Да, за това те бива — съгласих се аз. — Та значи Холдорнови се оказаха артисти по професия. По-голямата част от онова, което знам, е от нея лично, затова на много места може да има празноти. Финк изобщо отказва да говори, а прислугата — камериерки, филипинци, готвачът китаец и останалите, — изглежда, не е в течение на нищо съществено. По всяка вероятност не са били посветени в целия мошенически замисъл. Като актьори — според Арония Холдорн — двамата с Джоузеф били доста способни, но не напредвали както им се искало. Преди горе-долу една година срещнала случайно стар познат — едновремешен колега от техния състав, — който зарязал сцената, за да се посвети на амвона, и сега направо процъфтявал — возел се в пакард, а не в третокласен вагон. Това я накарало да се замисли. А замислиш ли се в тази насока, неминуемо се сещаш за разни типове от рода на Бухман^[1]. И накрая си рекла: защо пък и ние да не опитаме? Така че те или по-скоро тя — защото Джоузеф съвсем не се отличавал с гигантски умствени способности — измъдря някакъв култ, който уж представлява възраждане на старата келтска религия още от времето на крал Артур.

— Точно така — вмъкна Фицстивън. — Продължавай.

— Заедно с култа си се преселили в Калифорния, тъй като всички правят така, и се спрели на Сан Франциско, защото тук конкуренцията не е толкова жестока, както в Лос Анджелес. Довели със себе си и някой си Том Финк, който навремето организирал технически повечето от най-известните илюзионистки номера, както и жената на Финк — едра като селски ковач дама. Не им трябвала огромна тълпа от последователи, а напротив — съвсем малко на брой, но богати. Бизнесът потръгнал много бавно — до момента, в който попаднали на мисис Родман. Тя се оплела здраво в мрежите им. Убедили я да им предостави, една от къщите си и да плати за нейния ремонт и цялостна реконструкция. С реконструкцията се заел техникът Финк и много добре се справил със задачата си. Нямали нужда от кухните — по една във всеки апартамент, — а Финк знаел как да оползотвори част от разпръснатото из целия блок кухненско пространство за тайни стаички. Знаел освен това как да прекрои и приспособи за нуждите на фокусите си газовата, водопроводната и електрическата инсталация. Не съм в състояние да ти дам техническа характеристика на извършеното от него, преди да демонтираме всичко. Ще се окаже интересно. Бях свидетел на някои техни номера — дори си имах конкретно вземане-даване с един призрак, получен от светлинен лъч, насочен върху топла пара, която се издига в тъмна стая от тръба, скрита в дюшемето под леглото. Неосветената част от парата е невидима в тъмнината — вижда се нещо като човешка фигура, която се тресе и извива, при допир е влажна и осезателна, но без плътност. И можеш да ми повярваш — номерът е страхотен, вдъхва истински ужас, особено ако си се нагълтал с един газ, който вкарват в стаята, преди да ти пуснат призрака. Не знам дали са използвали хлороформ или етер — миризмата беше прикрита много удачно с парфюм, с мирис на цветя. Та този призрак — аз се бих с него най-сериозно и дори бях сигурен, че съм му пуснал кръв, без да знам, че съм си порязъл ръката, като счупих стъклото на прозореца — беше истински красавец и благодарение на него няколко минути ми се сториха часове. До последния момент, когато Джоузеф се развилня, в работата им нямало нищо грубо. Службите си и целия официален облик на култа поддържали възможно най-изискано, без никакви крайности, много сдържано. Фокусите си вършели скришом, между четирите стени на стаите на жертвите. Първо вкарвали напарфюмирания газ. После им подхвърляли призрака — гласът излизал от същата тръба, а може да е имало и друго устройство, давал нареждания, указания или не знам какво си. Газът притъпявал възприятията и подозрителността, отслабвал волята и жертвата била готова да върши каквото й заповядат. Много хитър номер и допускам, че по този начин са измъкнали сума ти пари. Тъй като виденията се появявали в стаята на жертвата, когато тя била съвсем сама, то те имали силно въздействие, а Холдорнови подпомагали този ефект с отношението си: да се обсъждат призраците не било забранено, но тези разговори не се и насърчавали. Смятало се, че това са поверителни срещи между жертвите и техния бог, твърде свещени, за да дрънкаш за тях наляво и надясно. Да ги споменеш дори пред Джоузеф — освен, ако за това нямало някаква специална причина, — се считало за проява на лош вкус, за много просташко. Разбираш ли колко хитро е било измислено? Все едно, че Холдорнови не правят капитал от тези срещи с призраци, представа си нямат какво е ставало и следователно никак не се интересуват дали жертвата изпълнява нарежданията на призрака, или не.

— Много хитро — ухили се доволно Фицстивън. — Съвсем обратно на обикновения култ или секта, ако щеш, при които се държи настойчиво на пълното изповядване, на публичните откровения или на някаква друга форма на открито разгласяване на мистериите. Продължавай. — Аз се опитах да сложа нещо в устата си. — А какво ще кажеш за членовете на сектата, за техните, така да се каже, клиенти? Какво мислят сега за култа? Нали си разговарял с някои от тях?

— Ъхъ — отговорих. — Но какво да ти кажа, половината са готови да продължат, пък макар и само с Арония Холдорн. Показах на мисис Родман една от тръбите, през които са минавали призраците. След като ахна веднъж и преглътна два пъти, тя предложи да ни заведе в най-близката църква и да ни покаже, че изображенията там, включително и онова върху кръста, са изработени от по-твърд и по-земен материал, отколкото парата, и ни попита дали ще арестуваме епископа, задето в дарохранителницата няма да открием никаква истинска плът и кръв, била тя божествена или човешка. Имах чувството, че О’Гар, който е праведен католик, ще я фрасне с нещо твърдо по главата.

— Коулманови ги нямаше, нали? Ралф Коулман и жена му?

— Не.

— Виж, това е лошо — усмихна се широко той. — Ще трябва да намеря Ралф и да го разпитам. Вече е успял да се спотаи някъде, но аз ще го издиря — заслужава си. Той винаги има най-последователни, логични и правдоподобни основания и оправдания за най-идиотските си постъпки. Работи в рекламата — добави, като че ли това обясняваше всичко. После се намръщи, като видя, че пак ям, и ми нареди нетърпеливо: — Говори де, момчето ми, говори!

— Срещал си се с Холдорн — рекох. — Как ти се стори като човек?

— Ако не се лъжа, виждал съм го два пъти. Беше много внушителен, съмнение няма.

— Така е — съгласих се. — Имаше всички данни. Разговарял ли си с него?

— Не, с изключение на обикновени учтивости от рода на „Много ми е приятно“.

— Тогава трябва да ти кажа, че като те погледнеше и ти кажеше нещо, вътре в тебе всичко се преобръщаше. Аз не съм от най-податливите на чуждо обаяние, поне така се надявам, но трябва да ти призная, че ми беше замаял главата. Към края малко ми остана да повярвам, че наистина е бог. Беше съвсем млад — трийсет и няколко годишен; по някакъв начин бяха убили пигмента на косата и брадата му, за да му придадат вид на светец. Жена му каза, че по-рано го хипнотизирала, преди да го пусне в действие, и че без да е хипнотизиран, не можел да влияе така на хората. По-късно се научил на самохипноза, а към края това било постоянното му състояние. Не знаела, че е лапнал по Габриел, до момента, в който момичето отишло да живее при тях в Храма. Дотогава все си мислела, че Габриел е за него дойна крава като всички останали клиенти, само че по-перспективна поради неотдавнашните си неприятности. Джоузеф обаче бил хлътнал по нея, искал я, и туйто. Не знам до каква степен е бил стигнал в обработката на момичето, нито как я е обработвал, но предполагам, че е използувал страха й от проклятието на рода Дейн, за да я върже в кърпичка със своите фокуси. Така или иначе, доктор Рийз най-сетне разбрал, че с момичето става нещо нередно. Вчера сутринта ми каза, че вечерта пак ще дойде да я види, и наистина е дошъл, само че не я видял. Аз също не го видях — поне тогава. Тръгнал към задната част на къщата, за да говори с Джоузеф, преди да се срещне с Габриел, и случайно чул инструкциите, които Джоузеф давал на Финкови. Дотук добре, само че не съвсем. Рийз имал глупостта да заяви на Джоузеф, че го е чул. И Джоузеф го заключил в една от тайните стаички.

От самото начало били отприщили по адрес на Мини цялото си майсторство. Като повечето мулати и тя е много податлива на всякакви суеверия, а освен това е предана на Габриел Легет. И я наблъскали с духове и гласове, докато тя съвсем изгубила ума и дума. Сега обаче решили да й внушат да убие Рийз. Упоили доктора и го сложили върху олтара. Пуснали й един призрак, който й разяснил, че това е сатаната — внимавай, това е сериозно и те наистина са го направили, — който пристигнал от преизподнята, за да отнесе със себе си Габриел и да й попречи да стане светица. Мини, горката, била зряла за тази роля и когато духът я уверил, че била избрана да спаси господарката си, че ще намери миропомазаното оръжие върху масата в стаята си, тя изпълнила напътствията му. Станала от леглото, взела камата, оставена върху масата, слязла долу при олтара и убила Рийз. За да се застраховат, напомпали малко газ и в моята стая, да не би да се сблъскам с Мини, докато тя действува. Аз обаче бях неспокоен, нервен, заспах в един стол насред стаята вместо в леглото си, близо до тръбата, и затова излязох от упоеното си състояние, преди да е станало твърде късно.

Междувременно Арония Холдорн прави две открития: първо, че интересът на мъжа й към момичето не е изцяло финансов, и второ, че се е чалнал и е станал опасен луд. Поради постоянното си състояние на хипноза разсъдъкът му — който според нея поначало не бил нищо забележително — съвсем се помрачил. Успехът, с който завъртал умовете на последователите си, го бил главозамаял. Взел да си въобразява, че е способен на всичко и всичко може да му се размине. Започнал да има видения как е успял да прелъже целия свят да повярва в неговата божественост. Не виждал защо това трябва да е по-трудно от замазването на очите на няколкото глупаци, които го гледали в устата. Тя твърди, че той дори вярвал, че е бог, но аз не бих стигнал дотам. Според мен той много добре е знаел, че не е никакъв бог, но си е мислел, че ще успее да заблуди света. Всички тези подробности нямат значение — важното е, че е бил откачен, който виждал властта си като безгранична.

Арония Холдорн също така твърди, че разбрала за убийството на Рийз едва след извършването му. Джоузеф изпратил Габриел долу — посредством появата на дух в стаята й, — за да види трупа върху олтара. Това се връзва, както разбираш, с първоначалните му намерения да я спечели, като противопостави на нейното проклятие своята божественост. Изглежда, е възнамерявал да отиде и той при олтара и да я впечатли с някакъв фокус. Ние с Колинсън обаче сме му попречили. Двамата с Габриел ни чули да си приказваме пред входната врата и той се скрил, без да отива при нея, а тя дошла да ни пресрещне. Дотук замисълът на Джоузеф успял: момичето наистина повярвало, че проклятието е виновно за смъртта на Рийз. На нас ни заяви, че тя го била убила и трябва да я обесят. Но щом видях тялото на доктора, ми стана ясно, че момичето няма нищо общо с убийството. Той беше в много спретната поза. Явно е бил предварително упоен. Освен това вратата, през която се стигаше до олтара и която сигурно се заключваше, беше отворена, а Габриел представа си нямаше за някакъв ключ. Съществуваше вероятността да е съучастница, но убийството в никакъв случай не беше извършено само от нея, както твърдеше. Мястото беше оборудвано технически за подслушване — и двамата Холдорнови бяха чули признанието й. Арония веднага се заела да изфабрикува улики, които да паснат на признанието. Качила се в стаята на Габриел и задигнала пеньоара й, взела кървавата кама — бях я изтървал до трупа на доктора, след като я отнех от момичето, — увила я в пеньоара и ги пъхнала на такова място, че полицията да ги намери без особени затруднения. А Джоузеф междувременно работел в друга насока. Той за разлика от жена си не искал Габриел да му се изплъзне и да бъде отведена в пандиза или лудницата. Искал самата нея. Искал вярата й в нейната собствена вина и отговорност да я обвърже с него, а не да я отдалечи. Затова скрива трупа на Рийз в една от стаичките и кара Финк и жена му да почистят кръвта. Чул е как Колинсън ме убеждава да потулим цялата работа и знае, че може да разчита на момчето — единствения що-годе нормален очевидец освен мен — да си държи устата затворена, ако аз бъда премахнат.

Само че започнеш ли веднъж да убиваш наляво и надясно, рано или късно се озоваваш в задънена улица. За откачения Джоузеф отърваването от някого е вече само въпрос на още едно убийство. Накарал Финк и жена му отново да обработят Мини с поредния дух — макар че едва ли ще успеем да ги накараме да си признаят това. Тя вече най-послушно била ликвидирала Рийз, така че, защо да не ми види сметката и на мен? Само че те съвсем не били екипирани за тези масови убийства, в които внезапно затънали. Така например в къщата нямало огнестрелно оръжие, ако не се брои моят пищов и пищовът на една от камериерките, за който дори не знаели. Дългият нож бил единственото им оръжие, докато не включили в играта кухненските прибори и водопроводните инструменти. Освен това, предполагам, е трябвало да се съобразяват със спящите си клиенти — на мисис Родман например едва ли е щяло да й допадне да бъде разбудена от духовните си наставници, увлечени в преследването на някакъв си простак детектив. Но както и да е — намерението им бяло да убедят Мини да се приближи до мен и тихичко да ме наръга с ножа. Отново го били намерили — в пеньоара, скрит от Арония. Джоузеф тогава заподозрял жена си, че му играе номера. А когато я спипал да пуска цветния газ в стаята на Мини с такава сила, че момичето било безнадеждно упоено и вече дори десет призрака не можели да го размърдат, той се убедил в предателството й. И — затънал вече до гуша в кръв — решил да убие и нея.

— Жена си ли? — попита Фицстивън.

— Да, какво значение има за него? За нашия бог дали е тя, или кой да е друг… Надявам се, че не правиш опити да систематизираш всички тези глупости в главата си. Много добре знаеш, че нещата не са се развили по този начин.

— Как са се развили тогава? — озадачи се той.

— Откъде да знам? Ако питаш мен, никой не знае. Разказвам ти онова, на което бях свидетел, плюс част от признанията на Арония Холдорн, които съвпадат с видяното от мен. За да паснат с онова, което знам, би трябвало събитията да са протекли както ти ги описах, поне в по-голямата си част. Ако желаеш да повярваш, че е било така, добре. Аз обаче не вярвам. По-склонен съм да мисля, че съм видял невъзможни неща.

— А, не! Ще те помоля — без такива! — възмути се той. — Поне не сега. По-късно, като свършиш разказа си, можеш да му прикачиш колкото си искаш, „но“ — та, и „ако“ — та, да го извърташ и изопачаваш, да го направиш възможно най-объркан и оплетен, но сега ще те помоля да свършиш, за да го схвана в оригиналния му вид, преди да си го усъвършенствал.

— Ама ти май си повярвал на всяка моя дума? — учудих се аз. Той кимна ухилен и ми заяви, че не само вярва, но и много му допада. — Боже, какво си дете! Дай тогава да ти разкажа за вълка, дето отишъл в къщата на бабата и…

— И тази много ми харесва, но първо свърши започнатото. Значи Джоузеф решава да убие жена си.

— Добре. То и без това не остана много. Докато Мини я обработвали, аз се вмъкнах в стаята й с намерението да я събудя и изпратя да търси помощ. Преди да я помръдна обаче, на мен самия ми трябваше помощ: бях се нагълтал със сънотворния газ. Изглежда, съпрузите Финк ми бяха пуснали за компания духчето, защото Джоузеф се занимавал долу с жена си. Той дотолкова вярвал в божествената си неприкосновеност или пък до такава степен бил откачил, че я свалил на първия етаж и преди да я накълца, я завързал за олтара. Може да е бил намислил някакъв начин да свърже убийството й с общия си замисъл или просто кървавите сценични номера са му допадали. Така или иначе, докато аз съм се сражавал в стаята на Мини с призрака, той смъкнал Арония долу. Призракът здравата ме изпоти, а когато най-сетне го зарязах и се закандилках към коридора, семейство Финк ме причака там и се нахвърли отгоре ми. Те си го признаха и аз знам, че казват истината, но навън беше такава тъмница, че нищо не видях. Отбих нападението им, снабдих се с пищов и слязох на долния етаж. Колинсън и Габриел бяха изчезнали. Него го открих: Габриел го подмамила да излезе навън и му хлопнала вратата. Синът на Холдорнови, който е горе-долу тринайсетгодишен, пристигна да ни съобщи, че „татко“ възнамерявал да убие „мама“, а Габриел била с тях. Аз убих Джоузеф, но трябва да ти кажа, че за малко да не сполуча. Вкарах му седем куршума! Седем оловни куршума калибър 32 се забиха най-акуратно в него — в главата и тялото му, почти от упор, а той, все едно, че нищо! До такава степен се беше самохипнотизирал. Накрая трябваше да го довърша с нож в гърлото. Млъкнах.

— Е? — попита Фицстивън.

— Какво е?

— След това?

— След това нищо. Тази история е такава. Предупредих те, че едно с друго не се връзва.

— А Габриел какво правеше там?

— Седеше свита до олтара, вдигнала лице към ефектния прожектор.

— Но защо е била там? Повикана ли е била или по собствено желание? Как е попаднала при олтара? Защо?

— Не знам. И тя не знаеше. Попитах я, но каза, че не знае.

— От другите не подразбра ли нещо?

— Да, това, което вече ти разказах — предимно от Арония Холдорн. Тя и мъжът й създали и ръководели религиозен култ, той откачил и започнал да убива хора, а тя нищо не можела да направи. Финк отказва да говори по същество. Да, той бил техник. Да, той монтирал цялата апаратура за номерата, а Холдорнови я използвали. Обаче представа си нямал за снощните събития. Чул шумове, но не му влизало в работата да си пъха носа навсякъде и да проверява какво става. Разбрал, че нещо не е наред едва когато се появила полицията и започнала да го тормози. Мисис Финк изчезна. Останалите служители на Холдорнови вероятно наистина не са в течение, макар че, ако питаш мен, много добре са се досещали. Мануал, синът, е толкова изплашен, че от него дума не можеш да изкопчиш, а като преодолее уплаха си, ще се окаже, че нищо не знае — в това съм сигурен. Така че цялата работа се свежда до следното: ако Джоузеф се е побъркал и е извършил няколко убийства, то останалите, макар несъзнателно да са му помогнали, по същество са невинни. Най-лошото, което могат да очакват, е съвсем лека присъда, задето са участвали в измамата с култа. Но ако някой от тях признае нещо, тогава си вкарва главата в торбата и може да бъде осъден за съучастие в убийство. Така че едва ли ще проговорят.

— Ясно — бавно изрече Фицстивън. — Джоузеф е мъртъв, значи той е виновен за всичко. Как ще се справиш с това положение?

— Изобщо няма да се наемам, макар че полицията поне ще опита. Аз съм си свършил работата, както ми съобщи преди два часа Мадисън Андрюс.

— — Но ако — както казваш — не си убеден, че си научил всичко за тази история, според мен би трябвало да…

— Аз не участвам — прекъснах излиянията му. — Още много работа бих свършил, но този път бях нает от Андрюс да я охранявам, докато е в Храма. Вече не е там и адвокатът смята, че едва ли ще научим нещо повече за случилото се. А що се отнася до по-нататъшната й охрана, редно е с тази задача да се заеме мъжът й.

— Кой?

— Мъжът й.

Фицстивън стовари халбата бира с такава сила върху покривката, че тя оля масата.

— Ето, виждаш ли! — упрекна ме той. — Думичка не ми спомена за това. Един господ знае какво още си скрил от мен!

— Колинсън се възползува от бъркотията, за да я отмъкне в Рино, където няма нужда да чакат три дни като тук, в Калифорния, за да получат разрешение за женитба. Представа си нямах, че са офейкали, докато Андрюс не се нахвърли отгоре ми три-четири часа по-късно. Държа се доста неприятно, което е една от причините да прекратим взаимоотношенията си на работодател и клиент.

— Не знаех, че се противопоставя на брака й с Колинсън.

— Едва ли има нещо против, но преценява, че нито сега е моментът, нито това е начинът.

— Сега вече ми е ясно — рече Фицстивън, докато ставахме от масата. — Андрюс обича всичко да става както на него му се иска.