Серж Брюсоло
Железен карнавал (8)

7

Докато навлизаха навътре в земите, на два-три пъти минаха покрай бентове в ремонт, запречващи коритата на реки или пресъхнали потоци. Въоръжени с ловни пушки мъже стояха на пост по покривите на здания, други обхождаха поверените им обекти с нервна крачка.

— Опитват се да възпрат придвижването на джуджетата — кимна Сирс. — да попречат на разпространението им край старите водни басейни, само че не е лесно.

И действително, щом наближиха, той можа да долови страховитата врява, носеща се от юмручните удари на пигмеите, ритмично стоварвани върху стената от дърво и камък, която се проточваше от единия до другия бряг. Напомняха тълпа размирници, блъскащи се пред вратата на цитадела, където не ги пускаха. От време на време някой селянин отиваше да донесе голям леген с вряло олио, чието съдържание изливаше от другата страна на укреплението. И ето че за няколко минути атаката стихваше, за да се разрази отново, стократно умножена от яростта.

— Рано или късно бентовете поддават на натиска — поясняваше младата дама, докато продължаваха пътя си, — после идва внезапният прилив, наводнението. Обезумели от глад, джуджетата изскачат по бреговете и заливат полята. Тогава се налага нашествието да бъде спряно с изстрели, а пигмеите — отблъснати обратно в коритото на реката, което нерядко става след смъртоносни двубои и за двете страни.

Същата вечер те стигнаха до крайните квартали на Града на Вентрилозите. Давид многократно бе слушал Да се разправят истории за психическите отклонения, сполетели жителите на този град, но досега винаги беше приемал такива разкази като бабини приказки. Сирс обаче го убеди, че се е лъгал. Народът от равнините съвсем явно хранеше непреодолимо физическо отвращение към всичко, отнасящо се до устната реч и преките контакти.

— Форма на колективна невроза — обобщи младата жена, като го поведе към някаква луксозна сграда. — Арседрик дьо Колф продава информация — пошушна му в момента, в който натискаше звънеца, — остави ме аз да се оправям, а ти се въздържай от всякаква словесна употреба. Обичаите тук са твърде сурови.

Отбягвайки очите им, един слуга ги въведе в стая от розов мрамор, гледаща към градините. На малка табуретка седеше гол дебел мъж, настойчиво обърнал им гръб. Огледалце за обратно виждане бе закрепено на плувналото му в мазнина рамо с помощта на кожени ремъци, подобни на онези, с които се придържа кобур. Най-различни предмети изпълваха стаята — вази, порцеланови гърнета, мраморни статуетки с превъзходен вид и изработка, бюстове, издялани от необикновено чист кристал — и всичкото това бе подредено направо на пода, сякаш приготвено, за да му се направи бърз опис. Стиснал в ръка сребърен чук, прислужникът, който ги беше въвел, се настани в един от ъглите. По символа, красящ табелката му за идентификация, Давид разбра, че ставаше въпрос за ням. Сирс на свой ред обърна гръб на събеседника си и отиде пред огромното овално огледало, окачено над камината.

— Готова съм! — прошепна тя с едва доловим глас.

При тези думи Колф отвори очи и наклони глава към стъкълцето за обратно виждане. Наклонът му бе изчислен тъй, че да улавя и най-малкото отражение на гостенката, вместило се в дървената рамка на голямото огледало, докато самата тя оставаше извън полезрението. Въпреки това непрякото двойно изображение накара дебелия да подскочи така, сякаш го удари електрически ток. Той спусна клепачи, изчака няколко мига, а после, превъзмогнал отвращението си, благоволи да хвърли бърз поглед към насочващото се огледалце, застопорено на рамото му.

— Видът ти е все още прекалено… агресивен, скъпа ми Сирс. Прекалено брутален. Не би ли могла да направиш по-банална своята външност? Може би да си сложиш някаква маска?

Давид се стресна, когато разбра, че гласът на техния домакин се разнасяше от ниска, синя керамична урна, поставена върху плочника. Колкото до устните на мъжа, те не бяха заченали ни най-малкото движение. Всъщност, вглеждайки се по-внимателно в тях, лесно можеше да се види, че бяха съединени и съшити с дебел конец в една-единствена плъстена ивица. Младежът едва не нададе възклицание на изненада, но успя да се овладее in ехtremis^[1]. Слугата вече притичваше. С отмерен удар на чука той строши урната на парченца, после се върна и застана отново на мястото си.

— Необходима ми е твоята помощ — пое дъх Сирс, обърнала лице към земята, — искам да се запозная с човек, който да е имал достъп до старите картографски архиви. Някой, който днес е в нужда и не би се отказал от възможността да спечели малко пари…

— Оооо!

И понеже междуметието беше последвано от тягостно мълчание, прислужникът подскочи и разби мраморната статуетка, от която току-що се бе изтръгнал гласът на вентрилока. Дълги минути разговорът протече по същия начин. Колф увърташе, като всеки път се изразяваше чрез посредничеството на някаква вещ: ваза, бюст или дребен предмет за украса. Неговият домоуправител веднага бързаше да ги надроби на парчета, преценявайки вероятно, че всичко, до което словото се е докоснало, вече безвъзвратно е омърсено. С нарастваща нервност Давид виждаше как запасите от скулптури и грънчарски изделия намаляват, без разговорът да е напреднал значително. Бе сигурно, че след като и последната керамична вещ бъде разбита, Колф щеше да сметне срещата за приключена и да нареди да ги изхвърлят на улицата.

— Нищо не мога да направя за теб — кухо отекна кратуна от яркочервена песъчлива глина, украсена с разкошна гравюра на ловна сцена, — но може би…

Тишина. Удар на чука.

— Може би?

— Може би Оналд дьо Бливие ще успее да ти помогне — подхвърли една кристална ваза. — Той е симбиот и преди да изпадне в немилост, известно време работеше към службите за надзор на пътищата. Нищетата сега го кара да преживява от ден за ден, кърпи я някак. Понякога прави дребни услуги…

— Къде да го намеря?

— Нямам ни най-малка представа — отвърна старинната купа от леко оцветено стъкло. — Въобще не съм поддържал връзки със симбиотите. Не обичам екстремистите.

Поредното стоварване на чука.

Давид се чувстваше неразположен. Естествено никога не е приятно да бъдеш смятан за генератор на нечистотии. Спомни си какво беше слушал навремето: първите пристъпи на болестта се характеризират с появата на натрапчив вкус по езика, субектът прекарва часове в изплакване на устата с най-разнообразни ароматизиращи тоалетни води, после — за съвсем кратък период — е завладян от мисълта, че словото и единствено словото е онова, което увонява устната му кухина, Тогава той се превръща във вентрилок, за да могат думите да изригват от други отвърстия, а не от него самия. От този момент нататък човекът е обречен да се храни с бавно преливане, тъй като религиозната практика на вентрилокството изисква устните да бъдат зашити. Малко след това забелязва, че вече не може да понася и прекия визуален контакт с нещата, които го заобикалят. В началото черни очила, полупрозрачни платове, разполагали между света и субекта, са достатъчни, за да смекчат впечатлението за безвъзвратна мръсотия. Някои стигат дотам, че си избождат очните ябълки, ала повечето се задоволяват да наблюдават само отражения. Основно правило за тях е отвращението от всякакъв директен контакт.

Взеха си сбогом веднага след като Сирс даде на дебелия мъж предвиденото възнаграждение, а пречистващият чук се стовари за последен път.

— Преди вентрилозите използваха кукли или марионетки — започна бързо да му обяснява младата жена, щом се озоваха на улицата, — но понеже след всяко изречение се налагаше да ги изгарят, заводите за играчки в областта не достигнаха. От няколко години са се нахвърлили на дребни предмети. Обикновено материалът и съвършенството на жертвените вещи определят степента на почитание, отдавана към събеседника. Доста неприятно е да видиш, че те посрещат с двойна редица от гипсови делви или нощни гърнета от изпечена пръст. Колф познава добре обичаите, постара се да не ни обиди.

— Имаше твърде малко предмети — възрази Давид, — сякаш му се искаше да съкрати срещата… Сирс навъси чело.

— Възможно е. Това, с което сме се захванали, е изключително опасно и въобще не вълнува клана му… Поне засега.

— А какво представлява симбиотството? Тя снижи глас:

— Един вид религиозен екстремизъм. Фанатизъм. Симбиотите считат, че вентрилозите не отиват достатъчно далеч в своята практика за пречистване.

— Тоест те са свръхвентрилози?

— Точно така.

Обядваха в някакъв хан, избягвайки да говорят публично. Всяка пряка реч беше таксувана като порнография и подлежеше на наказание. Така например някои чужденци, малко запознати с обичаите на местния край, се бяха намерили в градските ровове с прерязан до сливиците език и черна копринена маска, зашита за кожата на лицето, заради това, че очи в очи безразсъдно бяха побъбрили със себеподобните си на пазарния площад.

Преди да се отправят към квартала на симбиотите, те си купиха две огледала за обратно виждане, които застопориха върху дясното рамо, и качулки от лек, ефирен плат, с намерението да спестят на минувачите непристойната гледка на своите голи физиономии. След като тия предохранителни мерки приключиха, двамата хлътнаха в лабиринт от улички без прозорци по къщите: тук и наи-малкият отвор бе заплаха за окото. Над мястото цареше гробна тишина, нарушавана само понякога от приглушено шептене, бързо сподавяно.

Под сводовете уличните фенери и лампи оставаха решително угасени, като по този начин осигуряваха на вярващите полумрак, пропит от чистота.

Щом забеляза първия симбиот в живота си, Давид насмалко не изригна в ругатни и проклятия. Макар че спътницата му се бе погрижила да го подготви, той не можа да обуздае повдигането, когато се появи най-странният екипаж, съдено му някога да наблюдава. Гол мъж, чието гърло бе набраздено с кръстове от ужасни разрязвания, седеше върху раменете на втори, с когото бе свързан чрез подобие на пъпна връв от еластична пластмаса.

— Ездачът е глухоням — беше му казала Сирс, — операцията окончателно го е лишила от очите и гласните му струни. Така той не може повече да съгрешава. Ще забележиш, че ръцете му също са атрофирали и превързани, все едно крака на китайка, и е напълно неспособен да си служи с пръстите. По такъв начин не съществува опасност да пипа омърсени предмети. Пениса си например. Биоенергетична тръбичка го обвързва в симбиоза с онзи, който го носи. Всичките му функции са премахнати. Един вид той живее като паразит, хранейки се с онова, което носачът поема в стомаха си, пиейки онова, което и другият пие. В замяна „ездитното животно“ трябва да уринира и изхвърля фекалии заради него. По същия начин то става едновременно перископ и рупор на своя господар: устата му се превръща в проводник за думите на човека, който го язди, а очите му предават образите като обикновени лещи. При подобен тип съдружие собственикът е пречистен от всякакъв род унизителна дейност. Всъщност не неговите, ами органите на слугата са тези, дето се омърсяват. Симбиотите предпочитат да си направят харакири, отколкото да хванат в ръка пениса си, за да уринират. Внимавай обаче да не им се присмееш, те са опасни същества…

Докато постепенно затъхваха в лабиринта на вътрешния квартал, срещнаха и други двойки, съчетани по същия модел: дребно човече с атрофирала физика, стискащо между кльощавите си бедра врата на един роб, жестоко нарязан, носещ се весело в тръс по мазния калдъръм.

Като използваше огледалото за обратно виждане, Сирс на два пъти пробва да получи някаква информация, но всеки от опитите й бе заплатен с изплюти презрителни храчки от страна на носача или с употребата на камшични удари по тила.

— Няма да е лесно! — философски отбеляза тя, щом се върна под прикритието на сводовете. Косите й бяха посипани със звездички от слюнка.

Ала привечер някаква възрастна жена. която яздеше дебела матрона, се съгласи да им покаже къде е къщата на Оналд дьо Бливие.

— И му предайте много поздрави от Жюдис! — завърши дамата през устата на своето ездитно животно, като се отдалечи.

Те продължиха. Ориентирайки се по ръждясалите железни табели, окачени в ъглите на улиците, най-сетне се спряха пред прага на градина, която бе оградена от високи бели стени. Мастиленочерна вода застояваше в дъното на басейн, направен от окисленн метални конструкции. Мъртвешка тишина тегнеше по коридорите на къщата. Огледаха множество стаи, обаче напразно. Накрая откриха проснато напреки стъпалата на стълбището, водещо към терасата, безжизненото тяло на някакъв роб носач. Пластмасовата пъпна връв висеше между бедрата му, прорязана с явно усърдие. Малко по-нагоре ги чакаше още един студен труп — този на стопанина на дома. Неговите хилави ръце се бяха сгърчили около неизползваемата вече тръбичка, а устата му, черна паст, бе зейнала, във вик, който никога нямаше да изскочи.

— Те са го убили! — побесня Сирс, прокарвайки пръсти по разкъсаното и лепкаво отвърстие на пъпната връв, от което се подаваше тънко снопче блещукащи жички. — Било е лесно: отделен от своето ездитно животно, симбиотът е бил неспособен да му предава заповедите си. Оказал се е просто осакатен. Религиозните убеждения са му забранявали да се храни самостоятелно, а слепотата му е попречила да извърши необходимото възстановяване. От страх, че ще трябва да бъде омърсен, той се е оставил да умре.

— Ами носачът?

— Те никога не надживяват своите господари. Биологична предпоставка, замислена, за да се избягнат всякакви метежи.

— Защо са го убили?

— Сигурно е знаел много неща. НЯКОЙ се е уплашил, че ние ще го намерим и ще го накараме да проговори. ТЕ ни изпревариха с няколко дни, сякаш са разбрали къде отиваме. Занапред трябва да бъдем по-внимателни! А сега да изчезваме по най-бързия начин.

— Това убийство ще ни бъде приписано! — забеляза Давид. — Цял следобед разпитваше за адреса на Бливие, а колкото до Арседрик… Надали ще им е нужно повече, за да си направят изводите.

— Арседрик няма интерес да проговори — отвърна спътницата му. — Що се отнася до другите, качулката донякъде прикриваше лицето ми. Все още нищо не е загубено, ела!

Те напуснаха града през вратата за просяци и чужденци. Слънцето клонеше към заник, денят си отиваше. Когато настана тъмна нощ. двамата смъкнаха маските и огледалцата за обратно виждане и навлязоха сред възвишенията.

— Имам друга връзка — прошепна Сирс, — но ще се наложи да повървим. Освен това финансовите ми запаси вече се изчерпват. Арседрик здравата ме оскуба!