Серж Брюсоло
Железен карнавал (27)

26

Преспаха в една пясъчна дупка на върха на слегнала се дюна. Вятърът духа през цялата нощ, покривайки ги със светъл и прашен саван, който дразнеше кожата. На сутринта обиколиха плажа, вперили очи в земята с надеждата да открият най-сетне следите на друг оцелял. Джуджетата следяха лутанията им и маркираха всяка тяхна крачка с неприлични или заплашителни жестове, ала нито Давид, нито Тереза благоволиха да ги удостоят даже с един поглед. Към обяд се натъкнаха на отломките от изоставен скафандър, наполовина засипан. Вратичката на пропускателния клапан скърцаше под напорите на бриза като стара фирмена табела, металната броня бе празна и нямаше никаква следа, която да даде поне известна представа за самоличността на онзи. който я бе носил. А ако все пак някой беше оставил послание върху пясъка, то вятърът, бръснещ морския бряг, отдавна го бе заличил…

Повече от час те раздираха гласните си струни във всякакви викове и призиви, по никой не им отговори.

Отчаяни, изтощени, с прилепнали стомаси, двамата се строполиха в подножието на едно бърдо и склопиха очи, предлагайки измършавелите си тела па алчните захапвания на слънцето.

— Не можем да останем тук вечно — приповдигна се Тереза тъкмо когато Давид се хлъзгаше в унеса на съня, — ще умрем от глад. Трябва да намерим някое село, някоя къща…

Да, това беше повече от ясно, ала младежът не изпитваше никакво желание да се помръдне. Лишен от живия компас в лицето на Сирс, той бе принуден да признае на себе си, че пространството го зарежда с необясним страх. Спечели малка отсрочка, като накара момиченцето да вземе хранителната кутия от незнайния скафандър. Може би онзи, дето ги бе изпреварил, не е изразходвал напълно съестните си запаси? Предположението се оказа плодоносно и те успяха да изсмучат по няколко глътки от питателната съсирена кашичка, които — макар че не можаха да успокоят мъчителните болки в стомаха — поне им възвърнаха някаква живителна силица…

С падането на нощта отново нагазиха сред дюните, но не откриха други доспехи. Кой беше загинал? Кой бе смогнал да се добере до брега? Кой се беше загубил? Въпросите оставаха без отговор…

Налегнати от мрачни мисли, те се впуснаха в лутане като сомнамбули, без да се съобразяват с какъвто и да е рационален подход. Тъмнината ги обгръщаше в своето влажно и студено дихание. Най-сетне навлязоха в безплодна местност, чиято нискостърчаща трева хищно впи зъби в ходилата им. Вървяха три часа, после се свлякоха в една пясъчна дупка, неспособни да продължат по-нататък…

Давид дълго прехвърля в съзнанието си образа на разтопения, изгорял и изоставен скафандър, който не бе успял да измъкне от калта. Жертвата на мълнията не можеше да бъде друга, освен някой от двамата, тръгнали преди него и Тереза по време на бягството им от кораба: тоест Сирс или капитан Орноз. Клитония вероятно беше напуснала разбития плавателен съд доста по-късно… Ако се допусне, че бе съумяла да го направи, което далеч не изглеждаше сигурно.