Серж Брюсоло
Железен карнавал (17)

16

Издърпала чаршафа до пъпа си, Клитония пушеше, опряла гръб в твърдата корабна възглавница. Студената влага лакомо щипеше кафявите кръгове на гърдите й, караше момчешките й зърна да настръхват. От време на време тя хвърляше бърз поглед през илюминатора, чието стъкло, пълно с мехурчета и дефекти, придаваше на нещата причудливо, сгърчено подобие. Жорж-Юбер се бе свил в най-тъмния ъгъл на каютата. Множество футляри за компаси, числови таблици, две или три сметачни линии бяха осеяли завивката му. Железният сандък с принадлежности на Географската компания от Алмоа зееше отворен в средата на помещението и позволяваше да се видят купища морски карти, навити в своите кожени калъфи, донякъде овехтели. Гласът на Клитония хъхреше. Дрезгав, раздиран от злоупотребата с черен тютюн, той връхлиташе върху младежа като люлка със странно агресивни проскърцвалия. Вече на няколко пъти ученият беше пробвал да се изплъзне, потапяйки се в разни цифри и графики, но думите на циганката не зачитаха опитите му за измъкване, впиваха се сякаш абсциса и ордината, нарушаваха трасирания план на кривите, елипсите и синусоидите. Наложило му се бе да отблъсне своите пособия като победен заклинател, който изоставя маслата и стъклениците си. Оттогава слушаше, поклащайки глупаво глава напред-назад, втренчил безсрамен поглед в набъбналите зърна, големи колкото първата става на малкото му пръстче.

— Щом ще си сътрудничим, по-добре е да сте в течение на трудностите, с които рискуваме да се сблъскаме — говореше циганката. — Класическата хиромантия е неприложима върху онова, което ви интересува. В действителност джуджетата притежават длани, чиито линии са подредени по изключително оригинална схема. Техните ръце нямат нищо общо с нашите собствени, повярвайте ми. Така че който и да се опита да разгадае по тях бъдещето, уповавайки се на обичайните методи, би допуснал невероятно груби грешки в тълкуването. Там е работата, че Абсолон дьо Шираз през 1896 година нахвърли основите на теорията за пермутациите и доказа по неоспорим начин, че тъкмо линията на живота при джуджетата не следва изкривеността в основата на палеца, а набраздява дланта в диагонал, преди да завърши с делта. Разчитането на тази делта е между впрочем твърде деликатно. Имаме две теории в наличност: пълното предопределение и субективното предопределение…

Можеше с часове да говори, без да се умори, без да се изтощи, надсмивайки се над объркания вид на своята жертва, на клюмащата глава на Жорж-Юбер, замаян от трептенията на гласните й струни в необичайно глух регистър. Тя го гледаше как се унася в съня като змия, натежала от музика. Сякаш следваше хаотичните вълнения на разсъдъка му — блуждения на крива, все по-затихваща, обречена да се изгуби сред синия лабиринт на милиметровата хартия. Ала в момента, в който най-малко очакваше това да се случи, той отново се овладя, издърпа полите на черната си жилетка и се надигна.

— Кога смятате, че ще можете да започнете? — атакува я с неукрепнал глас. — Моята компания ви изплати солиден аванс, така че и дума да не става за някакво бавене. Най-късно след петнайсет дни аз трябва да изпратя първата скица, за да се види дали проектът е жизнеспособен.

Клитония размаза цигарата си в средата на илюминатора от сиво стъкло.

— Утре — рече. — Веднага щом мъглата се разпръсне. Но ловкините на бисери ще усложнят задачата ни, съществува опасност те да поддържат враждебността на джуджетата, даже и да я увеличат. Не бих се учудила. ако всичкото това свърши с чудничка буря. В края на краищата що за идея беше да се качваме на борда заедно с тези живи дяволчета? Не можеше ли вашата компания да наеме кораба само за нас?

Инженерът се размърда, почувствал се неудобно.

— Дирекцията не искаше да пробужда съмнения, Дори капитанът не знае защо сме тук. Ще го уведомя за това в деня, когато започнем работа. Имам за този случай едно писмо и чек, които би трябвало да привлекат благоразположението му…

Циганката явно се прозя, административните подробности не я интересуваха. От известно време си мислеше за мъжа с тъжните очи. За розовия му език, който така й се щеше да захапе, да насочи между бедрата си, за…

— Успяхте ли да говорите с онова момиче, дето ви гали с поглед тъй, сякаш мечтае да ви погълне? — подхвърли тя рязко, прекършвайки вдъхновението на Жорж-Юбер към организационните въпроси.

Той се изчерви и трябваше да се изкашля, за да прочисти гласа си.

— Да, доколкото можах да разбера, те са поклонници. Поклонници, тръгнали на път за Хомакайдо. Нищо сериозно, което да прикове вниманието на конкурентите ни.

— Искате да кажете — нищо, което да навлече гнева на Пазителите на Словото! — възрази Клитония с прокобен вид.

Тя издърпа чаршафа под брадичката си. Цялото й въодушевление се бе изпарило.