Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Carnaval de fer, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
3,7 (× 3 гласа)

Информация

Източник: Библиотеката на Александър Минковски

Публикация: Издателство „Аргус“, София 1995

Серж БРЮСОЛО. ЖЕЛЕЗЕН КАРНАВАЛ. 1995. Изд. Аргус, София. Биб. Фантастика No.12 Фантастичен роман. Превод от френски: Любомир НАЙДЕНОВ [Le Carnaval de fer, Serge BRUSSOLO]. С портр. Формат: 20 см. Страници: 272. Цена: 80.00 лв. ISBN: 954-570-013-0.

История

  1. — Добавяне на анотация
  2. — Добавяне

17

С нервен поглед гувернантката провери дали е съвсем сама на твиндека[1]. Празните хамаци поклащаха своите торби от пропит с урина чул като равномерно подредени пашкули. Отново спуснатите странични люкове затрудняваха притока на свеж въздух и атмосферата в трюма беше натежала, витаеше мирис на пот, на неизмили се хубаво момиченца и на мръсно бельо. Мадмоазел се отпусна върху някакъв корабен сандък с медни закопчалки. Кръвта пулсираше в слепоочията й, дишането й бе учестено, а гънката между гърдите и вътрешната част на бедрата бяха полепнали в пот. Развърза несръчно колосаната забрадка, разкопча блузата си до пъпа. Смрадта от подмишниците веднага я лъхна в ноздрите. Загреба малко вода в едно канче, наплиска се отстрани. Би дала всичко, за да се излегне гола в някой хамак и да се унесе в сън, лениво поклащана от ритъма на движението. Ала това бе мечта, съвсем обикновена мечта, която палавите дяволчета никога нямаше да й позволят да осъществи. Къде ли бяха сега? Сигурно на бака — да си шушукат и да се подхилват глупаво, гледайки втренчено мъжете между краката. Тереза беше най-черното дяволче. Истински бацил на метежа, който рано или късно щеше да разбушува силните страсти. Мадмоазел често се бе опитвала да я приласкае, да я похвали за забележителните й умения на ловкиня, но малката винаги я беше изглеждала студено в очите, преди да се сопне: „Намерете си друга любимка!“

Получаваше се глупаво. Толкова глупаво! И на всичкото отгоре умираха от горещина…

Щеше да й се наложи да направи рапорт, за сетен път да изрежда имена, да сигнализира за оформящите се съюзи, за любовните съперничества, които внасяха смут в работата на групата… Усещаше се зле, бе твърде изморена. Някакво лошо предчувствие не й даваше мира още от началото на пътуването. Безпокояха я всичките тези хора наоколо: циганката и инженерът — нелогична и съзаклятническа двойка; тъжният мъж, от когото въпреки привидната му младост лъхаше на износено. И неговата спътница — красива и твърда като диамант, великолепна машинка с нежна кожа, която сякаш не изгаряше от чувства… Капитанът — присмехулник и отявлен коцкар, зажаднял за малки момичета. Тя въздъхна. Събра смелост, стана и отвори сандъка с ключа, който носеше на врата си, наведе се над бурканите. Кистите бяха започнали да ги изпълват като ужасни дребни плодове, черешки от съсухрена ципа, чиито костилки скоро щяха да бъдат сгрени от допира на най-деликатните шии. Мадмоазел ги преброи с поглед, провери похлупаците, слепени с печати от восък. И сега Тереза се бе оказала най-добрата: пет трофея срещу три на Елизабет и два на Мариана. Но почваше да се издължава, след една година ръстът й щеше значително да надвиши този на джуджетата. Е, тогава — край на ловните походи! Край на пътуванията, привилегиите… Щеше да дочака своето пълнолетие сред четирите стени на сиропиталището — с метла и парцал в ръка. Край на живота на звезда! Такова бе решението на директорките! Дотук с дребните подаръчета: дантелени гащички, бродирани кърпички, лакомства… На свой ред тя трябваше да се научи как се става прислужница, и то съвсем незначителна; слугиня за най-черната работа; миячката, която ругаеха, биеха. До двайсетата си година Тереза щеше да стиска зъби, да преглъща бликащото възмущение. Освен ако… Освен ако някой не я осиновеше, което бе малко вероятно. Формалностите бяха толкова усложнени, че обезсърчаваха дори хората с най-добри намерения. Институцията знаеше как да защитава собствените си питомци.

За миг бавачката се замисли над тоя странен парадокс: в задушаващия свят на сиропиталището пубертетът, който далеч не означаваше разцвет, съответстваше най-често на йерархичния упадък на обитателките в пансиона; Близо тринайсетгодишни, четиринайсет максимум, момиченцата окончателно биваха изтегляни от активна служба. От този момент всяка надежда да блестят като звезди се погребваше в миналото. Някои много трудно го изживяваха — бе имало няколко случая на самоубийство. Трябваше да се признае, че ловкините въобще не щадяха своите по-големи сестри или „слугинчетата“, както обичаха да ги наричат. Присмиваха се на техния ръст, на гърдите им. Разбрали, че вече менструират, те ги засипваха с подигравки, подсмърчаха и сумтяха с отвращение, когато другите минаваха край тях, забавлявайки се да изхвърлят запасите им от тампони и дамски превръзки през прозорците. Прякорите тук се движеха в цялата гама на безсрамието, бичувайки основните прояви на женствеността в пълния й разцвет. Така те с безразличие биваха окачествявани като дойни крави, едрогърдести, коремокосмати, тампоните на мама, течението на мама…

Нито едно момиченце не искаше да порасне. Тяхното единствено желание се състоеше в това — да се задържат колкото е възможно по-дълго в границите на златната възраст, простираща се около десетата година. Извън тези рамки над главите им надвисваше сянката на залеза, на упадъка. Впрочем малцина, изглежда, осъзнаваха, че няма да се изплъзнат от юношеството, че недостатъците, които сега заклеймяваха у своите по-големи посестрими, скоро щяха да станат и техни. Има ли нещо учудващо в това? Не виждаме ли всеки ден тийнейджъри да се присмиват на ония трийсетгодишни „старци“, в които според тях изкристализира най-грозното от старческата немощ? Сякаш същата тази немощ изобщо не ги заплашваше в близко бъдеще.

Мадмоазел пое дълбоко дъх и затвори сандъка. От време на време се улавяше в страх да не би Тереза да направи някое отчаяно движение — някой от онези нейни пируети с преобръщане, дето неизбежно водеха до среща със смъртта. Ловкинята напълно осъзнаваше грозящата я опасност, промените в своето тяло, както и толкова други черни предзнаменования, предсказващи фаталния разрив. Естествено ниска на ръст, тя все още успяваше да всее заблуда сред стълпилите се джуджета, но докога? И колко ли месеца оставаха, преди главата й да надвиши с много сантиметри черепите на гномовете?

Гувернантката закопча блузата, оправи забрадката. Да, налагаше се да внимава с Тереза, не трябваше да й позволява да стига до гибелно зло.

Господи, колко лошо се очертаваше това пътуване!

Бележки

[1] Пространството между двете палуби на кораб. — Б. п.р.