Серж Брюсоло
Железен карнавал (15)

14

На следващия ден времето се оказа мъгливо. Корабът се клатушкаше в мъхеста маса от калносиви надвиснали облаци, без пасажерите да усещат, че напредват. Капчици влага сълзяха по дъбовата настилка на палубата, размивайки равномерния блясък на идеално подредените дъски. Под обувките восъкът бе станал мазен като шупнала вакса. Давид изпитваше злорадо доволство да шляпа сред този гранив брилянтин. Беше почти студено. Струпали се в предната част на кораба, момиченцата имаха вид на послушници. Заети изцяло със събличането, те грижливо нагъваха дрехите си и дори не го удостоиха с поглед.

С леки, нервни кимвания гувернантката ги подтикваше да побързат. Влажната мъгла бе размекнала забрадката и престилката й, накарала ги да заприличат на подгизнал картон. В момента малките разплитаха кокове и плитчини, отприщваха прилива на вълните от дълги коси по раменете си, настръхнали от студа. Плоските им гърди, тесните хълбоци, липсата на окосменост върху срамните места, които характеризираха повечето от тях, изтъкваха още по-настойчиво изключителната им младост. Единствено у най-голямото можеха да се видят две свенливо набъбнали гръдни жлези и едва набол мъх по горната част на бедрата.

Гувернантката спираше до всяко дете, прилепяйки в долния край на лицето му мембрана от омекотена плът, която идеално закриваше устата.

— Сирачета — разнесе се гласът на капитана зад гърба на Давид. — И имат отвратителен занаят…

— В какво ги пременя?

— Как в какво? В джуджета! Те са ловкини на бисери, не знаехте ли? Дегизира ги, за да могат да се смесят с тълпата пигмеи. Техният нисък ръст и омекотената плът, която скрива устите им, успяват да ги заблудят. Особено в такова време. Щом ги спуснем, ще засилим мъглата с димни вещества. Опасността обаче си остава голяма. Ще видите, че в края на пътуването ще сме загубили половината от тях! Всеки път се повтаря едно и също…

— Но защо момиченца?

— Мъжкарчетата са по-малко доверчиви. После, момичетата са по-бързи, по-пъргави от момчетата. Истински змиорки! Ето вижте, сега ще се гмурнат! Една ловкиня ви маха! Гледай ти, та това е сладката Тереза, познавате ли я?

Давид с мъка преглътна. Девойчето с луничките стоеше неподвижно и голо върху защитния заслон на палубата. Стегнатата му талия караше закръгления детски корем да изпъква още повече. То впи поглед в очите на младежа и се изви в пирует на балерина, съзнателно спомогнала за своя неуспех. Искрящият син взор бе натежал от предизвикателство. Ръката на капитана стисна Давид за китката.

— Не се оставяйте да ви оплетат, приятелю. Тези дечица мечтаят само за това как да бъдат осиновени, за да се измъкнат от закона, който ги принуждава да работят по такъв начин. Иначе в техните торби има немалко фокуси!

Младият човек поклати глава, без действително да разбере смисъла на предупреждението. На бака Тереза бе започнала да се спуска…