Съмърсет Моъм
Луна и грош (56)

LVI

След това изминали още две или може би три години — времето на Таити тече неусетно и е много трудно да се измерва, — докато най-сетне донесли вест на доктор Кутра, че Стрикланд умира. Ата причакала колата, която носела пощата за Папеете, и отправила гореща молба към човека, който я карал, по-скоро да отиде за доктора. Но докторът не бил у дома си и получил вестта едва вечерта. Било невъзможно да тръгне в такъв късен час и чак на следващата сутрин, скоро след зазоряване, той поел нататък. Пристигнал в Таравао и за последен път изминал пеш онези седем километра до къщата на Ата. Пътеката била обрасла и било ясно, че години наред никой не е минавал по нея. Не било лесно да я следва. Някъде трябвало да заобикаля и да прецапва през потока, някъде трябвало да си пробива път през храсталака — трънлив и гъст, често се налагало да се катери по ниски скали, за да избегне стършеловите гнезда, висящи по дърветата над главата му. Наоколо царяла мъртва тишина.

Затова, когато най-сетне се добрал до малката небоядисана къщичка, докторът въздъхнал с облекчение, макар че сега тя била още по-запусната и мръсна; но и тук владеела същата нетърпима, тягостна тишина. Той приближил и едно момченце, което дотогава безгрижно си играело на слънцето, вперило очички в него, после се обърнало и побегнало. Явно чуждият човек бил за него враг. Но доктор Кутра имал чувството, че детето го следи крадешком иззад едно дърво. Вратата на къщата била широко отворена. Той извикал, но никой не се обадил. Пристъпил вътре. Почукал на една врата, но отново никой не отговорил, Натиснал бравата и влязъл. От зловонието, което го лъхнало, едва не му прилошало. Той притиснал кърпата към носа си и направил усилие да влезе. В стаята било полутъмно и след ослепителното слънце навън за момент той не могъл да види нищо. Само след миг замръзнал на мястото си, поразен. Не можел да проумее къде се намира. Сякаш внезапно бил попаднал в някакъв вълшебен свят. Отвсякъде го обкръжавала гъста, девствена гора, а под дърветата й се разхождали голи хора. Едва тогава видял, че това са рисунки по стените.

— Mon dieu, дано да не ме е ударило слънцето промълвил той.

Леко движение привлякло вниманието му и той видял, че на пода лежи Ата и тихо хлипа.

— Ата! — извикал той. — Ата!

Тя не се отзовала. Скотското зловоние пак го задушило почти до припадък и той запалил пура. Очите му постепенно свикнали с тъмнината и колкото повече гледал изписаните стени, толкова по-силно го завладявало непреодолимо вълнение. Той не разбирал много от живопис, но в тези картини имало нещо, което му въздействувало но особен начин. От пода до тавана стените били покрити с причудливи и сложни композиции, загадъчни и прекрасни. Дъхът му спрял. В него се надигнало странно чувство, което нито можел да разбере, нито да анализира. Изпълнили го благоговение и възторг, изпитани сигурно от онзи, който е видял сътворението на света. Това бил велик, чувствен и странен стенопис, ала в него имало и нещо зловещо, което му навяло страх. Било творение на човека, който се бе спуснал в скритите глъбини на природата и бе открил там тайни, едновременно красиви и страшни; творение на човека, познал сатанински истини, забулени от хората. В тях имало нещо първично и ужасяващо. Нещо нечовешко. То събудило в съзнанието му смътен спомен за черната магия. Било прекрасно и скверно.

— Mon dieu, та той е гений!

Думите сами се изтръгнал от него и той дори не разбрал какво казал.

Тогава погледът му се спрял на постелята от рогозки в ъгъла, той се приближил към нея и видял там една страховита, обезобразена, мъртвешка фигура, която някога е била Стрикланд. С усилие на волята доктор Кутра се навел над безформения труп. Но изведнъж силно се сепнал и ужас смразил сърцето му почувствувал, че някой стои зад него. Била Ата. Той не я чул да става. Тя стояла до рамото му и се взирала в това, което гледал и той.

— Боже мой, нервите ми съвсем са се опънали — казал той. — Ти ме уплаши до смърт!

Отново погледнал клетото мъртво тяло, което някога било човек, и изведнъж се отдръпнал изумен.

— Но той е бил сляп!

— Да, беше сляп от близо една година.