Георги Стоев
Маргина, Бойко и другите (25)

ЕПИЛОГ

Три месеца по-късно Маджо наистина се обади.

В последно време много често се събирахме със стария ми приятел Митко Бретона, който наскоро се бе върнал от Унгария.

Бретона бе дошъл да търси процент от всичко, изкарано от петрола. Навремето му направиха постановка — обвиниха го в убийство, което не бе извършил, и го принудиха да емигрира в Унгария. Преди да напусне страната, управляваше петролната фирма, която Маджо наследи и превърна в „Интерпетролиум енд партнерс“. Знаех, че Младен ще разбере за тези срещи, не че на тях си говорехме нещо особено. Бретона го наричаше „дамска курва“ и казваше, че ако му попадне, ще го ебе. Публична тайна беше, че Маджо доста се страхуваше от него.

Затова не се учудих, като чух гласа му в слушалката:

— Разбрах, че си намерил нов приятел, Жоро!

— Да не би да ревнуваш?

Младен се разсмя пресилено.

— Искам да знам дали не ми подготвя нещо.

— Смята да прати руснаци в чужбина да те намерят — наплаших го аз. Бретона наистина всяка вечер разправяше подобни врели-некипели, но аз ги приемах по-скоро като пиянски брътвежи.

— А нещо друго? — подмина репликата ми Маджо, сякаш не му пукаше.

Знаех, че отново трябваше да стана ценен за него, за да не ме преследва, и затова реших да се целя в най-слабото му място.

— Маргините ми предлагат да свидетелствам, че си ми поръчвал убийства.

Това, разбира се, беше пълна измислица.

— Благодаря ти! Ще се обадя да се видим и да се реванширам, като се върна — затвори неочаквано той, без да ми даде възможност да кажа каквото и да е било.

Нямах си и на идея, че с това изречение наистина разруших организацията.

Година по-късно арестуваха Маргините точно със същата постановка. Не се съмнявах, че именно аз неволно я подсказах на Маджо.