Към текста

Метаданни

Данни

Серия
BG Кръстника (2)
Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4,6 (× 35 гласа)

Информация

История

  1. — Добавяне

Глава 22

След случката със Серафим намразих организацията до смърт. Вече имах конкретен план какво да направя с нея. В началото, когато я създавахме, идолът ми беше италианският кръстник Тото Риина — най-жестокият мафиот, който по онова време смятах за справедлив мъж. Сега се възхищавах от Антонио ди Пиетро — човека, провел операция „Чисти ръце“ и вкарал Риина зад решетките. Нямах намерение да се обвързвам с никого. В момента можех да осигуря преднина на всеки от големите, но не виждах никакъв смисъл.

Ако останеше Пехливанов, щеше да се самозабрави напълно. Просто така бе устроен.

Ако подарях окончателната победа на Маджо, нищо нямаше да приключи. Параноята щеше да го кара да си измисля нови и нови врагове.

Бях мислил и върху Големия Маргин. Простоват селски мъж, с когото трудно се комуникираше. Претендираше за справедливост, но всъщност не понасяше да има партньори. Определено искаше да покори върха и да остане сам там.

Безспорно най-гаден беше Димата. Не му беше чужд нито един мръсен номер. Поръчваше убийства само по необходимост или поне вярваше в това. Беше изключително амбициозен и предпочиташе да смаже враговете си, но да ги остави живи, за да се наслаждава на агонията им.

Жоро Илиев отдавна не пееше в хора. Въпреки всичките легенди, които сам развиваше за себе си, беше голям страхливец. От години знаеше, че Маджо и Бай Миле са убили брат му, но нямаше ни най-малко намерение да отмъщава и дори да се конфронтира с тях. Преди време на среща с Пехливанов му бе обяснил житейската си стратегия: „Не обръщай внимание на Лимоните, приятелю! — така Илиев наричаше сикаджиите. — Девета година се опитват да ме убият, но аз просто се пазя, без да им отговарям. Рано или късно те ще се унищожат сами!“ Впоследствие наистина се оказа пророк. Когато предадох разговора им на Маджо, той не обърна внимание на последното изречение, а се хвана за Лимоните.

— Малкия Черешар — поклати злобно глава той, — е забравил, че лимонът е кисел плод!

Освен гузната съвест имах и други причини да унищожа СИК, защото именно в това се състоеше конкретния ми план. Смятах да я разбия на парченца.

Докато чакаше да разбере кой е убил Стоил, Маджо се бе опитал отново да привлече на своя страна останалите си живи съдружници. Поканил вкъщи Димата и Маргина, и им пуснал записите, които навремето бях направил на Поли, въпреки че ми се бе заклел в детето си, че ще са само за негово ползване.

Беше им обяснил, че като е отстранил Поли, е спасил и тях. Засега им беше спестил кой е правил тези записи, но ги бе уверил, че същият човек е внедрен при Пехливанов.

Димата, от своя страна, веднага след срещата изтичал при Пехливанов и го предупредил да се пази от къртица. Пехливанов на мига заподозря мен. Не че имаше кой друг да е. Предателството на Димата определено ме раздразни. Ако не се пазех внимателно заради доносничеството му, за кратко време щях да стана храна на рибите в язовира под имението на Пехливанов. Затова реших да започна от него.

Уредих си среща с Маджо и му преразказах, доколкото сметнах за нужно, разговора със Серафим. Когато чу репликата на Димата, че Стоил е изхвърчал с триста, и като разбра, че са го „слушали“ месеци наред, Маджо се хвана за сърцето и приседна.

— Тоя Димчо, тоя Димчо… — замърмори той. — Не съм очаквал от него такова нещо!

Нямах милост към него и веднага го нападнах, задето е пуснал записите.

— Толкова ли си загубил позициите си, че смяташ да настройваш съдружниците си със стари записи. Не помисли ли, че ме поставяш под смъртна заплаха. А нали се кле в детето си?

— Ама аз… исках само да ги ориентирам. Мислех ги за заблудени — промърмори той, докато се държеше за сърцето. Беше пребледнял. — Мислех да ти дам едни други записи, но вече ти нямам доверие! — хванах се за слабото му място аз.

— Повярвай ми, никога повече няма да сбъркам! Какви са тия записи? Искам да ги чуя на всяка цена! Ще ги платя.

— Момчето, от което взех тази информация, е записал Димата.

— Колко пари иска за записите? — скочи като ударен от ток Младен и съвсем забрави, че само допреди минута сърцето го стягаше.

— Трийсет хиляди евро — казах на посоки аз. Докато чакахме да ги донесат, Маджо започва да разсъждава на глас.

— Чудя се кого ли са накарали да постави взрива в асансьора на Стоил. Пешо Щангата веднага би се навил, но не смятам, че са му се доверили. Той е много прост, винаги може да обърка нещата. Дааммм… — продължи да говори на себе си Маджо. — Няма начин да не е Баджо…Той познава много добре сградата и макар да не е професионалист, е верен до гроб на Маргина. Би се съгласил да го направи и без пари. Пък и то какво сложно има? Дават му да лепне машинката на асансьора, като спират преди това камерите… Само той ще да е бил — съвсем се нави Младен.

Замислих се, имаше известна логика в думите му. Благой Мишев, който всички наричаха Баджо, работеше около десетина години при Маргина. Бе започнал като обикновена охрана. Отскоро се возеше в брониран „Мерцедес Пура“. С пилотна БМВ седмица, пълна с охрана. На всички бе ясно, че за тези екстри плаща Маргина. А Маргина не обичаше да си хвърля парите на вятъра. Явно и той като Пешо Щангата бе свършил нещо важно наскоро.

За разлика от Маджо запазих тези си разсъждения за мен. Прибрах тридесетте хиляди евро и преди да си тръгна, му споменах:

— Ще чуеш на записите как Димата казва, че не можеш да ебеш. Разказва, че отдавна си импотентен и си сложил протеза.

— И к’во точно каза? — заинтригува се Маджо.

— „Погледнете в панталоните на Маджо, стои му постоянно надървен. Което не е нормално. Със сигурност е от протезата!“ Разказа също как си припаднал навремето, когато Поли ти е дал виагра да я пробваш.

— Ех, аз мисля, че ти разказах за този случай. Не съм припадал… Не ми понесе… А Димата какво толкова се интересува от моя сексуален живот? — изнерви се изведнъж той. — Скоро ще му покажа кой какво може! — закани се Младен, нещо нетипично за него.

Смятах, че съм го наковал достатъчно срещу Димата, и си тръгнах, като го оставих да се тормози, отдавайки се на параноята.